РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Белоградчик, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100708 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД – положителен установителен иск – за
установяване съществуване на вземане по договори за поръчка в размер на
4 050 лв. – неизплатени адвокатски възнаграждения и по чл. 86 ЗЗД – законни
лихви за забава.
Исковата молба е предявена от Р. Х. Д. от гр. В., против ответника
Община – Белоградчик. В Исковата молба ищцата твърди, че е вписана като
адвокат към Адвокатска колегия – гр. Видин. Излага в Исковата молба, че на
12.11.2019 г., сключила Договор за правна защита и съдействие № **********
с Община – Белоградчик – за осъществяване на процесуално
представителство пред ВКС по касационна жалба на „Астра – 2016“ ЕООД.
Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение по делото е било в размер
на 200.00 лв., което ответника не й изплатил, въпреки, че същата е
осъществила процесуалното представителство. Сочи също така, че на
13.11.2019 г. е сключен Договор за правна защита и съдействие № **********,
между ищцата и ответника за осъществяване на процесуално
1
представителство по търговско дело № 63/ 2019 г. по описа на Окръжен съд –
Видин. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 550 лв., за
което ищцата твърди, че също не й е изплатено, въпреки, че е изпълнила
задълженията си договора. Ищцата твърди, че на 30.10.2019 г. е сключен
пореден Договор за правна защита и съдействие между страните по делото,
под № 18, като ищцата е осъществила процесуално представителство от името
на Община – Белоградчик по АНД № 240/ 2019 г. на РС – Белоградчик, като и
по този договор договореното адвокатско възнаграждение не е платено на
ищцата, като същото е в размер на 300 лв. Въпреки, че ищцата е осъществила
процесуално представителство по делата и е изпълнила задълженията си по
Договорите за правна защита и съдействие, ответника не й е изплатил
договоР.те адвокатски възнаграждение, в общ размер на 4 050 лв.
Поради допуснатото неизпълнение, ищцата е подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 614/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик. По същото е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 362 от
24.10.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение, че не
дължи претендираната сума. Поради това, на ищцата е указано и същата е
предявила положителен установителен иск, предмет на настоящото дело.
Предвид горното, ищцата претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Община – Белоградчик, че същата има съществуващо
вземане спрямо ответника в размер на 4 050 лв., представляващо неизплатени
адвокатски възнаграждения, както следва: по Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 12.11.2019 г., по Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 13.11.2019 г. и по Договор за правна защита и
съдействие № 18 от 30.10.2019 г. Претендират се разноски по делото, в това
число и за адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските
съгласно чл. 80 ГПК.
Ищцата е представлявана в процеса от процесуален представител – адв.
П. Б. от ВАК.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице – икономист не е оспорено от страните и е приобщено по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва иска. Прави правопогасяващо възражение – че е изплатил на
2
ищцата дължимите адвокатски възнаграждения. Твърди, че в договорите за
правна защита и съдействие, следва да бъде указан начина на плащане на
адвокатското възнаграждение, за да бъде присъдено същото – съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г. Твърди,
че в Договорите за правна защита и съдействие е отбелязано, че
възнагражденията са платени, което означава, че същите са изплатени на
ищцата от страна на ответника, в качеството й на адвокат. Поради това,
ответника твърди, че е изпълнил задължението си и е изплатил на ищцата
дължимите адвокатски възнаграждения за осъществената правна помощ.
Оспорва се, че върху представените договори за правна защита и съдействие
има дописвания, зачерквания, същите са представени във вид на ксеро –
копия, не е ясно кога са направени тези дописвания и това буди съмнение.
Ответникът е представляван в процеса от пълномощник – адв. С. И. от
ВАК.
По искане на процесуалния представител на ответника, по делото е
допусната и изслушана съдебно – графическа експертиза, като предмет на
експертизата са били процесните Договори за правна защита и съдействие.
Заключението на вещото лице – графолог не е оспорено от страните и е
приобщено по делото.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид исковата претенция и възраженията в отговора, съдът
разпредели доказателствената тежест между страните както следва : Ищецът
следваше да докаже в процеса: че ищцата е адвокат, вписан в Адвокатска
колегия – Видин.; наличието на сключени между ищцата, в качеството й
адвокат – изпълнител – от една страна и ответника – възложител – от друга
страна Договори за правна защита и съдействие, а именно: Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 12.11.2019 г., Договор за правна защита
и съдействие № ********** от 13.11.2019 г. и Договор за правна защита и
съдействие между страните по делото № 18 от 30.10.2019 г.; че ищцата е
изпълнила задълженията си по Договорите за правна защита и съдействие и
осъществила процесуално представителство по процесните дела в качеството
на пълномощник на ответника – Община – Белоградчик.; неизпълнение от
страна на ответника – възложител – че не е изпълнил задължението да заплати
на ищцата договоР.те адвокатски възнаграждения.; размера на неизплатените
3
адвокатски възнаграждения.
От своя страна, с оглед възраженията си в Отговора, ответникът дължеше
доказване на обстоятелството: че е изплатил на ищцата договоР.те адвокатски
възнаграждения по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
12.11.2019 г., Договор за правна защита и съдействие № ********** от
13.11.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие между страните по
делото № 18 от 30.10.2019 г.
На първо място, съдът приема, че ищцата доказа първото й вменено в
тежест на доказване обстоятелство – че същата е вписана като адвокат към
Адвокатска колегия – Видин. Това обстоятелство, не се оспорва от страна на
ответника и е служебно известно на съда. Освен това, по делото, от страна на
ищцата е представено УдостовеР.е изх. № 26 от 10.03.2025 г. на Председателя
на АК – Видин – адв. С. М., в уверение на това, че ищцата – Р. Х. Д., е вписана
като адвокат в АС – Видин, с Решение № 7 от 16.11.1995 г., и има личен №
**********. Поради това, съдът приема за доказано, че ищцата притежава
качеството на адвокат и респективно има право да упражнява процесуално
представителство.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че между страните по
делото са сключени валидни договори за поръчка – в частност Договори за
правна защита и съдействие. Ответникът, в качеството си на доверител е
възложил на ищцата – довеР.к, да осъществи процесуално представителство
съгласно сключените договори за правна защита и съдействие по
горецитираните дела.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че тъй като в
представените Договори има поправки, зачерквания, представени са във вид
на ксерокопия по делото, то същите будят съмнения. Във връзка с тези
възражения, съдът е уважил искането на ответника и е допуснал
изслушването на съдебно – графическа експертиза. Заключението по същата е
приобщено по делото. Специалистът – графолог е изразил становище, че
процесните Договори за правна защита и съдействие, които са били предмет
на проверка – № ********** от 12.11.2019 г., № ********** от 13.11.2019 г. и
№ 18 от 30.10.2019 г., са подписани в реквизита „адвокат“ от едно и също лице
– ищцата, като и ръкописния почерк в тях също е изпълнен от ищцата. В хода
на техническото изследване не са установени поправки в нито един от
4
договорите. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице –
графолог А. Л., заяви, че експертизата е изготвил на база оригинални
документи, предоставени му от ищцата. Не се установи наличието на каквито
и да е било манипулации по така представените Договори за правна защита и
съдействие и същите не будят никакво съмнение в тяхната истинност.
На следващо място, съдът приема, че ищцата е изпълнила задълженията
си като е осъществила правна помощ и процесуално представителство по
процесните дела от името на доверителя си – Община – Белоградчик. По
делото са представени безспорни доказателства, че и по трите дела, за които са
сключени договорите за правна защита и съдействие, ищцата, в качеството си
на адвокат е осъществила процесуално представителство – явявала се,
депозирала е молби и становища, участвала е в съдебните процеси. В
уверение на това, по делото са представени Протоколи от открити съдебни
заседания на РС – Белоградчик – по АНД № 240/ 2019 г. по описа на РС –
Белоградчик, по търг. Дело № 632019 г. на ВОС, Писмени защити, Писмен
отговор по Касационна жалба, Определение № 441 от 01.07.2020 г. на ВКС,
първо отделение по т. дело № 2706/ 2019 г., образувано по касационна жалба
на „Астра – 2006“ ЕООД – гр. Видин. От всички доказателства се установява,
че ищцата, в качеството си на адвокат, е реализирала надлежните процесуални
действия по горецитираните дела, в това число и с лично участие по делата.
Горното доказва изпълнение на задължението от страна на ищцата по
договорите за поръчка от вида – договор за правна защита и съдействие.
Предвид на това, че ищцата е изпълнила своите задължения по двустранното
правоотношение, съгласно чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на
довеР.ка уговореното възнаграждение. Видно от сключените договори за
правна защита и съдействие, общия размер на договоР.те адвокатски
възнаграждения е 4 050 лв., както следва: По Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 12.11.2019 г. – 200.00 лв., по Договор №
********** от 13.11.2019 г. – 3 550.00 лв. и по Договор № 18 от 30.10.2019 г. –
300.00 лв.
Съдът не възприема и възражението на ответника е, че сумата е
изплатена на ищцата. Именно този факт следваше да докаже ответника в
процеса, което същия не стори.
На първо място, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не може
5
да счита за изплатено на ищцата, тъй като видно от Договорите за правна
защита и съдействие, не са покрити критериите на т.1. от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК.
Съгласно горното, „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.“ В случая, и в трите процесни договора за правна
защита и съдействие, в реквизита „платена сума“ е посочено единствено, че
сумите са платени, без обаче изрично да е указан начина на плащане – в брой
или по банков път. И в трите договора, в реквизита – „в брой“ няма
отбелязване за плащане на адвокатското възнаграждение, нито в реквизита
„по сметка“ е посочено плащане по банков път, като не са представени и
доказателства за извършен банков превод в полза на ищцата. Поради това,
съдът намира, че само по себе си отбелязването „платена сума“ не доказва по
безспорен начин, че възнаграждението е реално изплатено на довеР.ка, тъй
като липсват доказателства за начина на изплащане, каквото изискване
въвежда Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/
2012 г., ОСГТК. Поради това, съдът не може да приеме, че адвокатските
възнаграждения са реално платени на ищцата.
И не на последно място, съдът приема, че безспорно доказателство за
наличието за съществуващо вземане на ищцата спрямо ответника, е
изготвеното и възприето от съда заключение на съдебно – счетоводната
експертиза. Вещото лице – специалист в съответната област, е изготвило
заключение, в което е посочило, че след направена справка в счетоводството
на ответника, е установено, че сумите по процесните договори не са изплатени
на ищцата и не фигурират като разход направен от Община – Белоградчик.
При тези мотиви, съдът намира, че плащане по договорите за правна
защита и съдействие от страна на ответника не е извършено. Ответникът не е
изпълнил насрещната си престация – да плати на довеР.ка си възнаграждение
за изпълнената поръчка – осъществено процесуално представителство по
трите дела, за които са сключени договорите за правна защита и съдействие.
Съдът приема, че ищцата в условията на пълно и главно доказване,
6
доказа съществуващо спрямо ответника свое вземане в претендирания размер.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неизплатените
на ищцата адвокатски възнаграждения по Договорите за правна защита и
съдействие № ********** от 12.11.2019 г. – 200 лв., по Договор № **********
от 13.11.2019 г. – 3 550 лв. и по Договор № 18 от 30.10.2019 г. – 300 лв., или в
общ размер на 4 050 лв.
Поради това, съдът приема за установено, че претендираното от ищцата
вземане спрямо ответника съществува в искания размер на 4 050 лв., поради
което съдът уважава предявения положителен установителен иск.
Съдът приема, че основателен е и акцесорния иск за законни лихви за
забава. За деня на поканата за плащане се счита депозиране на Заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.10.2024 г., по което е образувано ч.гр.д. № 614/ 2024 г. по
описа на РС – Белоградчик. Съдът приема, че от този момент ответника е
изпаднал в забава и именно от тази дата дължи законната лихва за забава
върху главницата.
По разноските.
Предвид на това, че съдът изцяло уважи предявените искове, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски в процеса, както и тези направени в
заповедното производство. Поради това, ответникът следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски: за държавна такса в размер на 162.00
лв. – по исковото и заповедното производства, 200.00 лв. – възнаграждение за
вещо лице и 750.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от Р. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „.................“ бл...., вх. ..., ет. ..., ап... . представлявана от адв.
П. Б. от АК – Видин, против ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 286 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на Р. Х. Д., ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА
за сумата от 4 050.00 лв. (четири хиляди и петдесет лева) – неизплатени
7
адвокатски възнаграждения по Договор за правна защита и съдействие
№ ********** от 12.11.2019 г. (200.00 лв.), по Договор № ********** от
13.11.2019 г. (3 550.00 лв.) и по Договор № 18 от 30.10.2019 г. (300.00 лв.),
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 22.10.2024 г. –
датата на подаване на Заявлението по ч. гр.д. № 614/ 2024 г. по описа на
РС – Белоградчик, до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „.....................“ бл. ... вх...., ет. ..., ап. ...,
представлявана от адв. П. Б. от АК – Видин, направените по исковото и
заповедното производства разноски, както следва: държавна такса в размер на
162.00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 750.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8