№ 22594
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110139972 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „............” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. ........., обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу ответника М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумата 882,89 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ..........., аб. № ......... ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване, 147,22 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.11.2022 г. до 19.08.2024 г., 13,20 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване, и 2,78 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г.
до 19.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 53779/2024 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „...........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 882,89
лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 13,20
1
лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до
30.4.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на
147,22 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г.
до 19.08.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,78 лв. върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 19.08.2024 г., както и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. А. Х. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск при възражения, че същият не е собственик
или вещен ползвател на топлоснабдения имот, поради което няма качеството на
потребител на топлинна енергия в процесния имот. В тази връзка се оспорва
авторството на приложеното към исковата молба заявление – декларация да откриване
на партида при ищцовото дружество. Не оспорва доставеното количество топлинна
енергия, като и че начисляването от страна на ищеца е правилно и законосъобразно.
Оспорва иска за обезщетение за забава с доводи, че не е изпаднал в забава поради
липсата на покана, излагайки подробно съображения за необходимостта от покана, за
да изпадне потребителя в забава. Оспорва се ищецът да е носител на материалното
право да получи възнаграждението за услуга „дялово разпределение“, доколкото ЕС е
избрало друго лице за изпълнение на тази услуга и същото има право на
възнаграждение. В този смисъл се твърди, че ищецът предявява чужди права в
настоящото производство, което е недопустимо. Оспорва се посоченото от ищеца лице
да е извършвало услугата дялово разпределение. Счита, че не е изпаднал в забава по
отношение на задължението за дялово разпределение, поради липсата на покана,
поради което не дължи претендираното обезщетение за забава. Релевира и възражения
за изтекла в негова полза погасителна давност за претендираните вземания.
Конституираното трето лице – помага „.......“ ООД в предоставения от съда срок
не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Протокол от 27.01.1989 г., с който е одобрена съдебна
спогодба за делба, видно от който в дял на ответника М. А. Х. е поставен .........,
находящ се в гр. ........
От приложеното писмо на Столична община – район „В.“ се установява, че ж.к.
„Н. – 5“ е идентичен с ж.к. „В. – 1“ и ж.к. „Н. – 6“ е идентичен с ж.к. „В. - 2“.
Представен е Договор № 480/02.10.2002 г., сключен между етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ........... и третото лице – помагач
„.......“ ООД, за извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на
който е взето решение, видно от приложения протокол от общото събрание на
етажните собственици в сградата от дата 25.09.2002 г., както и Договор от 03.06.2020
г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени обща фактура № .......... г. след годишното изравнение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 971,99 лв., счетоводна справка
за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото
възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г.,
както и изравнителна сметка, изготвена от третото лице – помагач, както и протокол
за неосигурен достъп.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от „............“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, за процесния период ищцовото дружество не е начислявано суми
да доставена топлинна енергия по прогнозни данни. Начислена е сумата от 971,99 лв.
за реално доставена топлинна енергия с общата фактура от м. 7.2022 г. след годишното
отчитане и изравнението от ФДР. Поради промяна в данъчната ставка за сумата по
общата фактура е издадено кредитно известие и е издадена нова фактура от 01.09.2022
г. за сумата от 882,89 лв. с данъчна ставка 9 % ДДС. Вещото лице е изчислило размера
на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 19.08.2024
г. – 199,68 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от
01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. е 13,20 лв., а законната лихва върху тази сума за периода
15.08.2022 г. – 19.08.2024 г. е в размер на 2,69 лв. Вещото лице е изчислило и
дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г.,
която е в размер на 772,64 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2022 г. – 19.08.2024
г. е в размер на 187,85 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
3
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото
писмени доказателства (Протокол от 27.01.1989 г., с който е одобрена съдебна
спогодба за делба и Удостоверение за идентичност на Столична община) съдът
намира, че може да се направи обоснован извод, че ответникът през процесния период
е бил собственик на имота по силата на съдебна делба. Следователно ответникът
притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на
процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във
връзка с доставката й до размера на притежаваните права. Липсата на заявление за
откриване на партида при ищцовото дружество от страна на ответника не променя
горния извод на съда, доколкото облигационната връзка възниква с придобиването на
собствеността, респективно вещното право на ползване и не е необходимо
сключването на писмен договор, в това число и подаване на заявление от страна на
собственика.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „............”
ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
4
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, поради което с доклада по делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до
процесния имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е доставена топлинна
енергия в размер на 882,89 лв. Според заключението пък на неоспорената ССчЕ се
установи, че незаплатената цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 882,89 лв. Предвид изложеното следва
извод, че предявеният иск за цената на доставена топлинна енергия се явява доказан
по размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 04.09.2024 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. юни 2021
г. е станало изискуемо на 14.08.2021 г. и давността за същото към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла, поради което
вземането е погасено по давност, както и всички по-стари вземания, а именно за
периода 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г.
По отношение на вземането за м. юли 2021 г., същото е станало изискуемо на
14.09.2021 г., но с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
04.09.2024 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. не са погасени по
давност. Видно от заключението на ССчЕ, уточнено от вещото лице в открито съдебно
заседание, неплатената цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г.
до 30.04.2022 г. дължимата сума за доставена топлинна енергия е в размер на 772,64
лв., до който размер се явява основателна исковата претенция, а за горницата до
пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид горното
може да се обоснове извод, че потребителя изпада в забава без да е необходима
покана, доколкото падежът, респективно изискуемостта на задължението е определено
със срок. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
5
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия
след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид
горния извод на съда за частична основателност на претенцията за главница за
топлинна енергия, основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава само
върху основателната част от главница, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК
за периода от 15.11.2022 г. до 19.08.2024 г. е в размер на 174,76 лв. Доколкото
претенцията на ищеца е в по-малък размер, то предявеният иск за обезщетение за
забава се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Видно от представените писмени
доказателства – Договор за услуга дялово разпределение и изравнителна сметка, се
доказа, че дяловото разпределение е извършвано от „.......“ ООД. От представените по
делото писмени доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2023 г. за
процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ
размер на 13,20 лв., в какъвто размер е и предявената от ищеца претенция, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 66,90 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
6
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и конкретно поискания от ищеца размер. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
512,87 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, като
искане в този смисъл е направил процесуалния представител на ответника – адв. С. А.
Н., САК за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, като на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид липсата фактическа и правна сложност на
делото, процесуалната активност на адвоката, броя на проведени заседания, както и
защитавания материален интерес, съдът определя адвокатско възнаграждение на
адвокат С. А. Н. в размер на 400 лв., какъвто е и размерът на претендираното
възнаграждение. От така определеното възнаграждение съобразно отхвърлената част
на предявения иск следва да се присъди в тежест на ищеца сумата от 43,22 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „............” ЕАД по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ........... ДЪЛЖИ НА „............”
ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .......... сумата 772,64 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ..........., аб. № ......... ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 04.09.2024 г. до окончателното й погасяване, 147,22 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до
19.08.2024 г. и 13,20 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.09.2024 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 53779/2024 г. по описа
на СРС, 157 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 772,64 лв. до
пълния предявен размер 882,89 лв., представляваща дължима главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. и за сумата 2,78 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 15.08.2022 г. до 19.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 53779/2024 г. по описа
на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ........... ДА ЗАПЛАТИ НА
„............” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66,90 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 512,87 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „............” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.
......... на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от 43,22 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „............” ЕАД – „.......“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8