Р Е Ш Е Н И
Е
№………/гр.Варна, ………….2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО отделение, в
закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдията т.дело №555 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТР.
Производството
е образувано по жалба на С.Р.Ф., ЕГН **********, Провадия срещу отказ
рег.№20200408102211/09.04.2020г. на длъжностно лице при Търговски регистър, за
вписване на заявени промени в обстоятелствата по партидата на ЧЕЛИК ООД, ЕИК *********, с.Цонево,
общ.Дългопол, а именно: заличаване на заявителя С.Ф. като управител/представляващ дружеството/ и съдружник в
дружеството. В жалбата се излага, че постановеният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Претендира се отмяната му ведно с даване указание на
длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства.
В
жалбата се излага, че С.Ф. със заявления от януари 2019г. уведомила дружеството
за желанието си да бъде освободена като управител и съдружник. Поради
бездействието на дружеството, същата подала на 11.04.2019г. заявление пред ТР
за вписване на промените по партидата на Челик ООД. По това заявление бил
постановен отказ от 12.04.2019г. с мотив, че в качеството си на управител
заявителката следвало лично да заведе молбите в регистъра на дружеството.
Твърди се, че поради това с нови молби вх.№6/28.08.2019г. и вх.№7/28.08.2019г.
същата отново сезирала дружеството за желанието си да бъде освободена като
управител и съдружник. След ново бездействие от страна на търговеца,
заявителката подала ново заявление вх.№20191206182154 от 06.12.2019г. пред ТР.
На 10.12.2019г. била уведомена за отказ на длъжностното лице да впише заявените
промени в обстоятелствата с мотив, че като съдружник С.Ф. не разполагала с
право да заяви обстоятелствата за вписване. Заявителката счита, че правото и да
заяви новите обстоятелства произтича пряко от нормите на чл.125, ал.2 ТЗ и
чл.141, ал.5 ТЗ. И двете разпоредби са създадени за да се преодолее
незаконосъобразност в бездействието на дружеството чрез неговите органи. Според
заявителя, длъжностното лице при ТР дължи проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ и всяко
превишаване на тези формални рамки и вменяване на други задължения на
заявителя, не съответства на целта на вписването. Твърди се, че към заявлението
са представени всички изискуеми от закона документи и въз основа на същите
длъжностното лице е следвало да извърши вписването. Излага се,че законът не
предвижда определена форма и конкретен способ за отправяне на писмените
предизвестия по чл.125 и по чл.141 ТЗ. Длъжностното лице е било информирано, че
това е второ поред заявление за вписване на същите обстоятелства като
първоначалните предизвестия са били доведении до знанието на деловодител, трето
лице. Според заявителя, неправилни били мотивите на длъжностното лице, че
недопустимо било заявяване напускане на съдружник лично от последния. Прави се
довод, че това би поставило гарантираната от закона възможност за напускане от
волята и съгласието на останалите съдружници в дружеството. С тези мотиви се
претендира отмяна на постановения отказ.
При
преценка редовността на жалбата съдът констатира, че с оглед идентичността на
заявителя и жалбоподателя, е налице легитимация по същата. Жалбата е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт – отказ на длъжностното лице по регистрацията
при ТР, в преклузивния срок, считано от 09.04.2020г., а именно на 13.04.2020г.
по пощата, видно от приложен датиран пощенски плик. Липсата на авансирана по
същата държавна такса по сметка на съда, не е пречка за произнасяне като съдът
ще събере същата съобразно правомощието си по чл.77 ГПК.
Настоящият
докладчик констатира, че е налице предходно произнасяне по друг отказ на
длъжностното лице по идентично заявление, подадено през декември 2019г. /т.дело
№2092/2019г. на ВОС, ТО/ Горното не представлява процесуална пречка за
произнасяне по настоящата жалба нито основание за отвод на съдията с оглед
новопостановен отказ, предмет на жалбата.
При
преценка основателността на жалбата съдът намира следното:
Пред
ТР е подадено от заявление вх.№20200408102211 от 08.04.2020г. от управител и
съдружник в Челик ООД С.Р.Ф., за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на дружеството: освобождаването и като управител и съдружник, въз
основа на подадени предизвестия до дружеството по чл.125, ал.2 ТЗ и по чл.141,
ал.5 ТЗ. Формално, подаденото заявление отговаря на предвидените изисквания, но
при извършване на дължимата проверка по чл.21 от длъжностното лице по
регистрацията при ТР, същото е констатирало, че от приложените предизвестия не
се установява реалното им достигане до адресата – дружеството чрез останалите
двама съдружници. Поради това е постановен отказ с мотиви, че не са представени
доказателства за уведомяването до останалите съдружници, формиращи
волеобразуващия орган дружеството Общото събрание. По същите причини,
длъжностното лице е приело, че доколкото лично напускащият управител е приел
предизвестието си по чл.141, ал.5 ТЗ, то не е възникнало и преобразуващото му
право да иска сам заличаване от регистъра. Съобразено е, че констатираните
нередовности в заявлението не попадат в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е постановен отказ без даване възможност за съобразяване
с указания на длъжностното лице.
Съдът намира
жалбата за неоснователна поради
следното:
Съгласно чл.21 ЗТР, длъжностното лице следва
да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и
ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се
предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от
оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи,
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 ЗТР; да е заплатена
следващата се държавна такса (когато такава се дължи). Идентична
проверка дължи и съдът в настоящото производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Действително,
съгласно чл.125, ал.2 ТЗ, съдружникът може с писмено тримесечно предизвестие,
отправено до дружеството, да прекрати участието си в същото. В конкретния
случай, в компетентността
на регистърния орган е да следи за публичния интерес като установи не само изтекъл срок на надлежно връчено на дружеството
предизвестие по чл.125 ТЗ, но и предприети поради последиците от напускането (намаляване на чистото
имущество поради възникването на вземането за изплащане на дела) допълнителни
действия, насочени към защита на дружествения капитал (намаляване на уставния
капитал или внасяне на нови вноски срещу записване на освободените от напуснали
съдружник дялове), отразяване на тези обстоятелства в актуализиран
дружествен договор. Такива обстоятелства не се установяват със заявлението.
При служебна проверка,
която съдът дължи в рамките на продължаващото охранително производство, не са
спазени изискванията на ТЗ, поради което
отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съществено е, че с
настоящата жалба срещу отказа жалбоподателят дори не твърди кога е отправил
ново уведомление до дружеството след цитираните, последно от м.12.2019г.
Упражняване на
потестативното право
на съдружника по чл.125, ал.2 ТЗ не е поставено в зависимост от други
условия. С изтичане срока на предизвестието, считано от тази дата членственото
правоотношение с напускащия съдружник се счита прекратено като това
обстоятелство подлежи на вписване в ТР. Прекратяване на членственото
правоотношение сочи, че в кръга на правомощия на длъжностното лице при ТР е да
провери налице ли са всички факти от фактическия състав на чл.125, ал.2 от ТЗ,
респ. тази проверка дължи и съдът. При тази проверка се констатира, че
липсват данни как и до кого е отправено предизвестието до дружеството. Този
начин на връчване не удостоверява достигане волята на напускащия съдружник до
върховния орган на дружеството ОС, формирано от останалите двама съдружници.
Поради това, не е налице доказателство кога е започнал да тече срока по ал.2 на
разпоредбата, съответно не е налице и бездействие на дружеството да заяви
промените и да съобрази същите с промяна в капитала и дружествения договор.
Освен това, напускащият
съдружник няма легитимация да заяви сам тези обстоятелства пред АВ, но в случая
заявителят е както напускащ съдружник, така и вписан управител на дружеството,
поради което същия се явява оправомощено лице да заяви промяната ведно с
последиците от нея. Горепосоченият факт не е достатъчен да обоснове извод за
основателност на вписването. Следва да се има предвид, че прекратяването на членственото
правоотношение на съдружник чрез предизвестие, няма единствено за последица
уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването. То поставя и
въпроси за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала
чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник /чл.149,
ал.3, т.2 ТЗ/, които са от съществено значение както за вътрешните отношения
между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица,
включително кредитори на дружеството и доверието в ТР. Решаването им е от
компетентността на ОС, а доказателства в тази насока не са представени. Без значение в
тази връзка съдът намира, че процесното заявление се явява поредно подадено за
вписване на идентични обстоятелства.
По изложените
съображения, постановеният от ДЛР отказ е законосъобразен относно заявеното вписване напускането на съдружника и следва
да бъде потвърден в тази част.
Със заявлението е
поискано вписване и освобождаването на заявителя в качеството му на управител на дружеството. Заявителят
физическо лице разполага с процесуална легитимация по чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ пред
ТР по силата на изричната законова норма –чл.141, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно цит.разпоредба,
управителят
може да поиска да бъде заличен от ТР с писмено уведомление, отправено до
дружеството. В случай на бездействие на търговеца в 1 месечен срок от
постъпване на предизвестието, управителят и сам може да заяви това
обстоятелство за вписване/заличаване. За да започне да тече срокът по чл.141, ал.5 ТЗ, от името
на дружеството предизвестията
следва да бъдат получени от управителя. В случая вписаният управител е
единствено заявителя С.Ф.. Този факт сам по себе си не е пречка за вписването след
установяване единствен факт – достигане на уведомлението до дружеството.
Съдът намира, че приложените към
заявлението доказателства за уведомяване на дружеството за напускане на управителя С.Ф. не удостоверяват
надлежното му получаване/достигане/ до дружеството. Последното ще е налице при
достигане на изявлението до адреса на управление на дружеството или с
връчването му на лице от канцеларията било чрез нотариална покана, по пощата
или по друг подходящ начин. Такова уведомяване би било и свеждане
предизвестието до знанието на останалите двама съдружници, които изчерпват
персоналния му състав. Независимо от предходно заявяване на същото
обстоятелство – от м.април 2019г. – както тогава, така и сега липсват
доказателства, които да установяват, че дружеството е уведомено за напускане на
съдружника и управител на същото. Получаване на уведомление от лицето, от което изхожда
– напускащият
управител, без да са налице доказателства за реалното му постъпване в
канцеларията на търговеца, не може да обоснове извод, че същото действително е
достигнало до лицата, които формират волята на дружеството и са компетентни да
свикат ОСС, респ. да вземат решение за освобождаване на управителя /както и
избор на нов управител/. Разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ е предоставена на управителя с
оглед защита при бездействие органите на търговеца, което фактически е възможно
след реално уведомяване за напускането. В случая липсват данни кога и как са
отправени процесните две уведомления до дружеството както и дали са получени,
евентуално заведени в деловодството на същото.
В практиката се налага
становище, че всяко уведомление, което може да бъде възприето като отразено в канцеларията на
дружеството, вкл.
отразено в търговските книги, следва да прояви действие като предизвестие (в този смисъл
е и Решение № 103 от 9.05.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 180/2017 г.), а в
случаите когато това не може да се постигне (тъй като оттеглящият се е
едноличен управителен орган), практиката налага изискването уведомлението да е
достигнало до лицата, формиращи състава на върховния орган на дружеството
(Решение № 152 от 9.06.2016 г. на ВнАС по в. т. д. № 298/2016 г.). Затова
направения опит да се уведоми само дружеството, би бил достатъчен ако
действително писмото достигне до другия управител, който поради съвпадание на
личността би се оказал информиран и като единствения друг съдружник. Фикционното връчване не покрива тази
предпоставка
на чл.141, ал.5 ТЗ. Поради това,
съдът приема, че със заявлението, а и с жалбата, липсват доказателства, които
да установяват валидно достигане на уведомление за напускане на управителя /и
съдружник/ до дружеството, съотв. не е удостоверено пред длъжностното лице и
съда, че към датата на заявяване срокът на предизвестието е бил изтекъл. По
изложените съображения отказа на ДЛР следва да бъде потвърден и в тази част.
Въз основа на
изложените мотиви съдът намира, че жалбата срещу постановения отказ следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ рег.№20200408102211 от 09.04.2020г. на
длъжностно лице при Търговски регистър, за вписване на заявени със заявление
вх.№20200408102211, промени в обстоятелствата по партидата на ЧЕЛИК ООД, ЕИК
*********, с.Цонево, общ.Дългопол, а именно: заличаване на заявителя С.Р.Ф.,
ЕГН **********, гр.Провадия, като управител и съдружник в дружеството, на
основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
ОСЪЖДА С.Р.Ф., ЕГН **********,***.Стамболийски №12, да
заплати дължима за разглеждане на жалбата държавна такса в размер на 7.50 лева по сметка на ВОС, на
основание чл.77 и чл.73, ал.3 ГПК и чл.29 от Тарифата към ЗДТТСС /в половин
размер върху дължимата пред ТР/, в 1 седмичен срок от връчване препис от
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от уведомяване
на заявителя пред Апелативен съд –Варна.
Решението
да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните съгласно чл.7 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: