№ 13117
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110176258 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. П. Г. и
Г. П. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците в суловията на разделна
отговорност дължат следните суми: А. П. Г. (1/6 част от общата сума), а именно: сумата от
284,15 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27, аб. № 101970, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 21.05.2024 г., сумата от 9,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
06.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,11 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 21.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34362/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 73, находящ се в гр. София, „Младост 1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27, като
ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
1
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницитеА. П. Г. и Г.
П. Г., чрез надлежно упълномощения им общ процесуален представител - адв. Стефан
Парлапански, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационна
обвързаност между страните. Не оспорва количеството и качеството на доставената
топлинна енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност в полза на ответниците -
всички вземания, възникнали преди 06.06.2021 г. намира за погасени по давност, след като
завлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 06.06.2024 г. Счита, че не са налице основания за
начисляване на лихва върху главницата за дялово разпределение - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
2
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай с оглед становището на ответниците, изразено в подадения по
делото отговор същите признават, че са собственици на процесния имот, респ., че имат
качеството на потребители на топлинна енергия. Не оспорват и количеството и качеството
на доставената от дружеството - ищец топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са ангажирани писмени доказателства. По делото са
приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца ОФ от 31.07.2022
год. за сумата от 638,87 лв., за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2021
год. – 30.04.2022 год. със срок на плащане до 14.09.2022 год. и ОФ от 31.07.2023 год. за
сумата от 1068,82 лв., за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2022 год. –
30.04.2023 год. със срок на плащане до 14.09.2023 г. Издадени са и фактури за дялово
разпределение за периода м. 05.2021 год. – м. 04. 2022 год. на стойност 31,33 лв. и за
периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. в размер на 347,21 лв.
Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като
собственици и съответно потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, през процесния периода са били ответниците като стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. – 30.04.2023 год. възлиза на 1704,91 лв., а
главницата за услугата дялово разпределение на 54,93 лв.
През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за
търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки
две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на
техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани
юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
3
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2024 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 06.06.2023 г. - т.е. задълженията на ищците за месец май са
погасени по давност. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства стойността
на ползваните услуги от ищеца за месец май 2021 година възлизат на сумата от 15,43 лв. -
същата следва да се приспадне от общо дължимата от ответниците главница. В обобщение
ответниците дължат общо 1689,48 лв. или съобразно квотите, ответникът Г. Г. дължи на
ищеца 1 407,90 лв. - главница за топлинна енергия, а ответникът А. Г. дължи - 281,58 лв.
Ищецът претендира от ответника Г. Г. сума в по-малък размер от изчислената, а именно
1136,61 лв., като предвид диспозитивното начало в граждански процес, именно последната
следва да се присъди на ищеца. Ишецът претендира от ответника А. Г. сума в по-голям
размер от изчислената, а именно 284,15 лв. - искът за главница за топлинна енергия срещу
него е основателен до размера от 281,58 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер като недоказан следва да се отхвръли.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2024 г. до окончателното им заплащане.
4
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.06.2021 г. се счита за възникнало на 30.06.2021 г., или същото е станало
изискуемо м.12.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява
основателен, или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както
следва: Г. Г. – сумата от 36,62 лв., и А. Г. – сумата от 9,15 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2024 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, изчислена по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1136,61 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 21.05.2024 г. възлиза на сумата от 237,40 лв., но ищецът претендира сумата
5
от 156,15 лв. и екзактно последната следва да му се присъди, предвид императивното
правило на чл. 6, ал. 2 ГПК.
При изчисляване на законната лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
1484,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г. възлиза на сумата от 58,82 лв., но
ищецът претендира сумата от 39,04 лв. и екзактно последната следва да му се присъди,
предвид императивното правило на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.06.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорните претенции за мораторни лихви, начислени върху главниците за извършена
услуга за дялово разпределение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед уважения размер на предявените искове, ответникът Г. Г. дължи на ищеца
сумата в размер на 214,19 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
34362/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, както и разноски в исковото производство.
С оглед уважения размер на предявените искове, ответникът А. Г. дължи на ищеца
сумата в размер на 42,83 лв. –представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
34362/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, както и разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците се дължат разноски
съразмерно на отвхрълената част от исковете.
С оглед отвхръления размер на предявените искове, на ответника Г. Г. се дължи на
ищеца сумата в размер на 2,46 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
С оглед отвхръления размер на предявените искове, на ответника А. Г. се дължи на
ищеца сумата в размер на 0,49 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
6
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
"Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. П. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от
1136,61 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода от м.5.2021 г. – м.04.2023 г., за топлоснабден имот: апартамент 27, находящ се в гр.
София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, аб. № 101970, ведно със законна лихва от
06.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 156,15 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
21.05.2024 г., и сумата от 36,62 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
06.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34362/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 8,43 лв. за периода от 16.07.2021 г. до
21.05.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
"Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. П. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от
281,58 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода от м.5.2021 г. – м.04.2023 г., за топлоснабден имот: апартамент 27, находящ се в гр.
София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, аб. № 101970, ведно със законна лихва от
06.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 39,04 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
21.05.2024 г., и сумата от 9,15 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
06.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34362/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
сумата от 281,58 лв. до пълния предявен размер от 284,15 лв., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,11 лв. за
периода от 16.07.2021 г. до 21.05.2024 г.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх.
1, ет. 4, ап. 27, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 214,19 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
34362/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, както и разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх.
1, ет. 4, ап. 27, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 42,83 лв. –представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 34362/2024 г.
по описа на СРС, 65 състав, както и разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати да заплати на Г. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 2,46 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати да заплати на А. П. Г., ЕГН
7
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "Младост-1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27,, на основание чл.
78, ал. ГПК сумата от 0,49 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8