Р Е Ш Е Н И Е
№ 260383
гр. Пловдив, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20393 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Д.А. е предявил против „Алфа
Делта Ета“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: за
заплащане на общата сума в размер на 3810 лева, представляваща начислено, но
неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври
и декември 2018 г. – иск с правно основание чл. 128 ал.1 т.2 КТ, ведно със
законната лихва от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; за
заплащане на общата сума в размер на 423,12 лева, представляваща обезщетение за
забава от 31.08.2018 г. – 10.12.2019 г. върху начисленото, но незаплатено
трудово възнаграждение – иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; както и за
заплащане на сумата в размер на 970 лева, представляващо обезщетение при
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ за
оставане без работа за периода 18.12.2018 г. – 18.01.2019 г. – правно основание
чл. 222 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, и за заплащане на сумата в размер на 77,06 лева,
представляващо обезщетение за забава за периода 05.02.2019 г. – 10.12.2019 г.
за изплащането на обезщетението за оставане без работа.
Ищецът посочва, че между страните бил сключен
трудов договор № ***** по силата на който било уговорено същият да получава
брутно месечно възнаграждение в размер на 970 лева. Трудовото правоотношение
било прекратено на 18.12.2018 г. на основание чл. 328 ал. 1 т.3 КТ.
От започване на работа до месец юни 2018
г. работодателят редовно изплащал начисленото брутно трудово възнаграждение на
работника. През месец юли 2018 г. работодателят заплатил трудовото възнаграждение
частично в размер на 598 лева, като след този период до прекратяване на
трудовото правоотношение не заплащал трудовото възнаграждение. Ищецът провел
разговори с управителя на ответното дружество, но не последвало плащане, поради
което депозирал молба до Инспекция по труда. След извършена проверка,
инспекцията констатирала неизплащането на трудовото възнаграждение, и
санкционирала работодателя. Поради изложеното от страна на ищеца се претендират
посочените суми.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се
явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се
разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание по реда на чл. 50 ал.4 ГПК /л.38 от делото/.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.29, от
делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка на л. 33 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
трудов договор № 3/04.09.2015 г., предизвестие от 18.11.2018 г., справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ, две писма от Инспекция по
труда гр. Пловдив и два броя служебни бележки от Агенция по заетостта, се прави
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да
се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на исковете за
заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 600 лева, за
които са представени оправдателни документи за тяхното извършване.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство за предявените обективно кумулативно съединени искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Алфа Делта Ета” ЕООД, ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т.2 КТ сумата в общ размер от 3810 /три хиляди
осемстотин и десет/ лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово
възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и декември 2018 г.
– иск с правно основание чл. 128 ал.1 т.2 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата в общ размер от 423,12 лева
/четиристотин двадесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава от 31.08.2018 г. – 10.12.2019 г. върху начисленото, но
незаплатено трудово възнаграждение; на
основание чл. 222 ал.1 КТ сумата от 970 /деветстотин и седемдесет/ лева, представляващо
обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328
ал.1 т.3 КТ за оставане без работа за периода 18.12.2018 г. – 18.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 77,06 лева
/седемдесет и седем лева и шест стотинки/, представляващо обезщетение за забава
за периода 05.02.2019 г. – 10.12.2019 г. за изплащането на обезщетението за
оставане без работа.
ОСЪЖДА „Алфа Делта Ета” ЕООД, ЕИК: ******, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.А., ЕГН: **********, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
„Алфа Делта Ета” ЕООД, ЕИК: ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.А., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 300,00
/триста/ лева, представляваща държавна
такса по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.