Внесен е обвинителен акт против Б.Б.Ш., ЕГН ********** е в това, че на 23.02.2013 г.,
в местността „Т. Д. в землището на с. Й., обл. Р., на територията на СЦД ДП ДЛС
„В.-И.", с ловна карабина „SLR 95 НМВ" калибър 7,62x39 със сериен №АВ
490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане № D 141, №1925-07, като
длъжностно лице - кмет на Община И., направил опит умишлено да умъртви
шофьор-охранително звено П.И. *** - длъжностно лице при „СЦДП” ДП Г., като
деянието е извършено при изпълнение на службата на пострадалия и е останало
недовършено по независещи от извършителя причини – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2,
предл. 1, вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 НК и в това, че на 23.02.201З г. в местността „Т. Д.” в
землището на с. Й., обл. Р., на територията на СЦД ДП ДЛС „В.-И."
употребил заплашване - възпроизвел 4 изстрела с ловна карабина „SLR 95
НМВ" калибър 7, 62x39 със сериен №АВ 490149, оборудвана с комбиниран уред
за нощно виждане № D 141, №1925-07, към ловен надзирател Д.Ц.Д. ***, ловен
надзирател В.С. *** и шофьор охранително звено П.И. ***, действащи като органи
на властта, с цел да осуети изпълнението на задълженията им по залавянето му,
като нарушител и бракониер-престъпление
по чл. 269, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията. Счита, че безспорно е установено,
че тримата свидетели Д.Д., В.П. и П. А. са длъжностни лица и имат
задължения по охраната на горите, земите и дивеча на ловното стопанство за
предотвратяване всички нарушения, свързани с ползването и опазването на горите
и дивеч. Св. А. е разпознал подсъдимия в лицето, което са заварили на чакалото
и после е стреляло срещу тях и паднало на земята. Следите от автомобил, които
установили, отвеждали до язовир, стопанисван от бащата на подсъдимия и там
намерили спрял джип, който приличал на този, видян от тях да спира покрай
мястото, където било чакалото. На местопроизшествието, където паднал
извършителя, били иззети косми, по намерената на местопроизшествието маска е
установен ДНК профил от клетъчен материал, изолиран по мрежичката за уста от
вътрешната страна, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия.
При освидетелстване на 25.02.2013 г., вещо лице установило, че по подсъдимия
има охлузвания и кръвонасядания, които съответстват да са получени при
приземяване на тялото на длани, леко извърнати навътре. От извлеченията от
мобилните оператори за проведените от подсъдимия разговори, се установява, че
подсъдимият се е намирал по време на стрелбата в обхвата на клетката, намираща
се на територията на ДЛС „В.”. Счита за установено, че именно подсъдимия е
произвел изстрели с притежаваното ловно оръжие срещу св. Д.Д., В.П. и П. А.,
като изстрела, произведен срещу свидетеля А. е от земята, от 7 метра разстояние
и представлява опит за убийство, останало недовършено по независещи от
подсъдимия причини и осъществява от обективна и субективна страна състава по
чл. 116, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 от НК. А изстрелите, произведени от чакалото, са произведени с цел да се попречи
на свидетелите да изпълнят задълженията, които като ловни надзиратели - да го
заловят като нарушител и бракониер и затова деянието от обективна и субективна
страна осъществява състав на престъплението
по чл. 269, ал. 1 НК.
Предлага да се наложи наказание за
престъплението по чл. 116 НК между средния и максималния размер, а за
престъплението по чл. 269 НК към максималния и на основание чл. 23 НК да се
определи общо наказание.
Подсъдимият
Ш. дава частични обяснения, не се признава за виновен. Счита, че
обвинението цели да бъде отстранен като кмет. В последната си дума заявява, че
моли за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия адв. Д. счита,
че не е установено авторството на деянието, а освен това и ако се
приеме, че е стреляно срещу А., при посочените от обвинението обстоятелство, то
не се установява наличие на пряк умисъл за убийство. Счита, че няма
доказателства изстрелът да е бил насочен в тялото на св. А.. Счита за
недостоверни показанията на свидетеля и интерпретацията на прокурора, че А.
избегнал насочения в тялото му изстрел, като се хвърлил на земята. Счита, че и
от разположението на гилзите се установява, че оръжието не е било насочено към
тялото на А.. Твърди, че няма доказателства подсъдимият да е бил на чакалото на
23 между 17:50 ч. и 18 ч., на територията на това ловно стопанство. Счита, че
не е разпознат човекът, който тримата свидетели са видели на чакалото, нито от А.,
нито от останалите, тъй като при срещата с колегите им и престоя в селото не са
коментирали, че лицето което е произвело изстрелите е кмета на И..
Смята, че подсъдимият следва да бъде
оправдан.
Защитникът
на подсъдимия адв. К.
намира, че досъдебното производство е водено в една посока, без
изследване на всички факти и обстоятелства, с цел разкриване на обективната
истина. Счита, че св. А., който е назначен на длъжността шофьор няма качество
на длъжностно лице. Сочи, че са допуснати множество процесуални нарушения в
досъдебното производство, свързани със събиране на доказателствата: свидетеля и
пострадал В.С.П. е съпруг на С. К. П., която работи като разследващ полицай и е
извършила първия оглед на
местопроизшествието на 23.02.2013 г., резултатите от който са обективирани в
протокол от същата дата, съставен от нея, при който са иззети 1бр. гилза
калибър 7.62х39, посочена като веществено доказателство №1, и веществено
доказателство №2 – още един брой гилза със същия калибър, като огледът е
започнал в 23:50ч. При огледа, извършен на 24.02.2013 г., при който е отразено,
че са участвали поемните лица М. Ш. и Ш.Ю.А., а последния е участвал с
техническо средство металотърсач и като специалист, технически помощник,
каквато фигура има закрепена в чл. 156, ал. 2 НПК.
Намира, че
вещото лице Д. интерпретира това, което му е „казано от колегите от София”, а
не прави собствени заключения, основани на извършени проучвания и счита, че
заключенията му са компрометирани.
Моли съда да признае подсъдимия за невиновен
и да го оправдае по двете обвинения.
Съдът
установи следното:
Подсъдимият Б.Б.Ш.
е роден на *** ***. Живее в същия град ***, български гражданин е, женен е за П.
И. Ш. и има две деца, неосъждан, с
висше образование. Работи като кмет на Община И.. (биографична справка и
декларация на л. 84, 85, т. 1, л. 138, л. 139, т. 4).
Бащата на подсъдимия – Б.Ш.В. стопанисвал язовир,
намиращ се в района на с. Й.. На язовира била изградена постройка, в която често
се събирали подсъдимия Ш. и свидетелите А.М., Е.Г., Ш.Б. и К.А.. Б.Ш. имал
отделна стая, която била заключена и не се ползвала от останалите (л. 99 св. А.М.,
л. 110 св. Е.Г.).
Св. Г. работел като пазач и поддържал
язовира и помещенията. Св. Г. притежавал автомобил с висока проходимост „А. Р.”.
Св. К.А.
***.
Св. Ш.Б. *** като шофьор, но не обслужвал
подсъдимия, а заместник-кмет, случвало се да вози и кмета.
Служебният автомобил, който ползвал подсъдимия
Ш. бил „БМВ”, модел „Х6хDrive35d”,
с рег. №РР7799АТ (л. 113, 146, л. 166 и сл., т. 3).
Св. Х.М.Х. ***, като шофьор. Управлявал
служебният автомобила на кмета на общината – подс. Ш..
Подсъдимият Б.Ш. притежавал 5 огнестрелни
оръжия и разрешение за съхранението им (л. 136, т. 2), сред тях била и карабина
„SLR-95 HMB” калибър
7,62х39, №АВ 490149.
Св. К.А. и св. Е.Г. (л. 136-145, т. 2), също
имали разрешителни за съхранение на оръжие, Г. за карабина „SLR-95” калибър 7,62х39, №АВ490178 и ловна гладкоцевна
пушка „ИЖ” и А. за гладкоцевна ловна пушка „ИЖ”. Оръжията и на двамата били
съхранявани в склада на РУП И., тъй като на 07.09.2012 г. били заловени да
ловуват без разрешение от служители на СЦДПТП „ДЛС В. – Ири Хисар”.
Подсъдимият Ш.
ползвал сим карта с №********** (л. 103).
Св. К.А.
ползвал сим карта с №********** (л. 95, т. 1).
Св. Е.Г. ползвал сим карта с №**********
(л. 101, т. 1).
Св. А.М.
ползвал сим карта с №********** (л. 98, т. 1).
Св. Х.М.Х. *** ползвал карта с №**********
(л. 148, т. 1).
Свидетелите Д.Д.
и В.П. са служители на СЦДПТП „ДЛС В. – Ири Хисар”- ловни надзиратели (л. 154 и
сл., т.2).
Св. П. А. е
работник в Северноцентрално държавно предприятие – ДП Г. на длъжност: „шофьор
на охранително звено” (л. 169 и сл., т. 2). Според длъжностната характеристика
извършва дейности по опазването на горските територии, предотвратяване и
установяване на нарушения на Закона за горите, Закона за лова и опазване на
дивеча и относимите подзаконови нормативни актове. За периода 13-27.02.2013 г. А. е командирован
със Заповед №5/12.02.2013 г. (л. 177, т. 1) в ДЛС „В.-И." със задача
„охрана на ловностопанския район на ДЛС „В.-И.". Ловното стопанство е
поделение на СЦДП.
През септември
2012 г. св. А. участвал в екип по охрана на горските и ловни територии на ДЛС „В.-И."
и заедно със св. И.Г. установили лица, които ловуват без разрешение, едно от
тях успяло да избяга, а св. К.А. тогава им казал, че това е Б. ***. А. успял да
го огледа (показания на св. А. л. 84, св. Г. л. 99).
Съгласно
Заповед № 25-1/22.02.2013 г. на Директора на ДЛС „В.-И." на 23.02. и на
24.02.2013 г. св. Д.Д., Д.Д., В.П., П.Г., И.Г. и Г.П. били дежурни по охрана на
горските и ловни територии на стопанството (л. 155, т. 2).
На 21.02.2013 г.
св. П. А., се натъкнал на дупка в мрежата на стопанството, през която, според
свидетеля, очевидно били влизали хора, проследил пътеката и се натъкнал на
бракониерско чакало, направено на едно дърво, явно от външни лица. Чакалото
представлявало платформа, монтирана на дърво „цер” на височина 5,15 м., до
която се стигало по стъпала от 7 бр. обли дървета, с дължина 70 см., заковани
за двете разклонения на посоченото дърво. Забелязал също така, извън
огражденията, следи от автомобил по черния път, водещ до дупката през нивите. Следите
били от високопроходим автомобил, с грайфер, който свидетелят оприличил, като
на „Лада „Нива". На другия ден А. отново посетил мястото и видял
разхвърляни кочани царевица за примамване на дивеча. Съобщил на директора на
СЦДП и на директора на ДЛС. Решено било да се установят лицата, които са
направили и ще ползват чакалото (показания на св. А. л. 84 и сл., св. Д. л. 89,
св. П. л. 91, св. Г. л. 99, Г. л. 102, св. М. л. 103, св. Г. л. 105).
На 23.02.2013
г. подсъдимият Ш. и свидетелите А.М., Е.Г., Ш.Б.
и К.А. имали уговорка да се срещнат на язовира до с. Й., стопанисван от бащата
на подсъдимия. За да подготвят мястото на язовира отишли св. Е.Г. и св. А.М. – почиствали, цепили дърва и
т.н. (показания на св. Г. и М. на л. 99, л. 110).
На 23.02.2013 г. служебният автомобил „БМВ”,
рег. №РР7799АТ, бил управляван от подсъдимия. Около 10, 14 ч. Б.Ш. се свързал
със св. А., като по това време вероятно е бил в гр. И., тъй като разговорът е
провеждан от клетка И.. По-късно около 12,36 ч. е проведен нов разговор между
св. А. и подс. Ш.. Този разговор е проведен вече от клетка в с. Й.. По това
време подс. Ш. с управлявания от него служебен автомобил и св. Ш.Б. отишли в Й.,
където съгласно уговорката им, се срещнали със св. А.. Пренесли чанти с храна в
автомобила на свидетеля. Ш.Б. останал с К.А. и слезли до язовира. Подс. Б.
тръгнал с автомобила. Очаквали го да се върне около 17 ч. (показания на св. Б.
– л. 107, св. А. – л. 127, л. 95, т. 1, разпечатки от мобилен оператор л. 2, т.
3, експертиза на в.л. Д.).
В същия ден – 23.02.2013 г. свидетелите, определени за
дежурни по охрана на горските и ловни територии на стопанството, А. и
ловните надзиратели Д.Д.
и В.П. и св. И.Г., Г.Г., П.Д. и К.С. заели подходящи места, за да изпълнят
задълженията си и евентуално да установят лицата, които са поставили царевица и
изградили чакалата и да предотвратят незаконен лов. Около 16, 30 ч. Д.Д., В.П. и П. А. се разставили зад дървета на разстояние около 15-25 м. от чакалото, на около 5-6 м. един
от друг. При чакалото намерили локва, вероятно масло и разхвърляни кочани
царевица. Маслото употребявали против акари по дивеча, а животните обичали да
се търкалят в него. А. бил
най-близо до мрежата и
черният път, който води
до нея. В ляво от него бил П. и накрая Д.. П. бил
въоръжен с ловна пушка, заредена със стоп-патрони. На известно разстояние,
нагоре от тях, била
другата група ловни
надзиратели - св. И.Г.,
Г.Г., П.Д. и К.С.
(показания на св. Д., А., П. в съдебно заседание на 01.10.2013 г.).
След 17 ч. Б.Ш. позвънил на шофьора си св. Х., взел го и му
казал да го закара до Й., след като си облякъл дрехи за лов и взел със себе си
и пушка. Х. изпълнил указанието и оставил кмета на Община И. до цеха за алуминиева
дограма, който бил на св. А. или на брат му (показания на св. Х. л. 109, разпечатки от мобилен
оператор л. 2 и сл. , т. 3, експертиза на в.л. Д.).
След известно време, придружен от неизвестно лице и с
автомобил с висока проходимост „Азия Рокста”,
собственост на св. Г., подсъдимият Ш. се придвижил към оградата на ДЛС „В.-И.", близо
до мястото, където били Д.Д., В.П. и П. А.. Минал и покрай останалите
ловни надзиратели, дежурни по охрана на горските и ловни
територии на стопанството.
Около 17, 50 ч. посочените
свидетели чули шум от приближаващ автомобил. Звукът бил
специфичен, като от спукан ауспух. А. и част от
останалите ловни надзиратели, видели автомобила. Св. А. го
описва като „къса база,
високопроходим”, тъмен на
цвят, тъмнозелен, отпред вляво ивица,
наподобяваща цифра 1 или 7, с черен тава. Джипът спрял, без да изгасва двигателя
(спирането свидетелите установили по променения шум), и след минути
автомобилът потеглил.
Подсъдимия
Б.Ш., бил облечен с дрехи за лов, в камуфлажен цвят. Носел собствената си карабина „SLR-95 HMB” калибър 7,62х39, №АВ 490149, с монтиран нощен
прицел – „Dipol D141”. Носел и качулка за глава в камуфлажен
цвят, с отвор за очите и мрежа за устата. Така екипиран Ш. минал
през отвора в огражденията на ловното стопанство и се насочил към предварително
изграденото на дървото чакало. Д.Д., В.П. и П. А. чули шума от
придвижването на човек. Св. П. първи го забелязал и сигнализирал на останалите,
че се качва на платформата на дървото – чакалото. Било сумрачно, но небето било
светло. Подсъдимият се качил на дървото, облегнал се и заел позиция с лице към
локвата масло и царевичните кочани. Виждало се и оръжието му. Служителите на СЦДП
се разбрали със знаци на „три” да се появят. Св. А. отброил и тримата се
показали от укритията си. Св. П. извикал: „Стой! На място! Стой! Горска стража!” и тримата
тръгнали към чакалото. Тогава подс. Ш., от чакалото, произвел с карабината
няколко - поне четири изстрела. Стрелбата била бърза и свидетелите я възприели
като откоси. (Съдът приема за недостоверни и показанията на свидетелите,
че стрелбата се е водила на откоси, тъй като карабината, и според вещото лице П.,
може да стреля само на единична стрелба).
Изстрелите били в посока на св. П., а след това и в други
посоки. Д.Д., В.П. и П. А. се прикрили отново зад
дърветата. Св. П. извикал „Стой! Горска стража!” и произвел изстрел във въздуха
със служебното си оръжие ловна пушка „ИЖ-12” заредена със стоп-патрони. В това
време подсъдимият Б.Ш., опитвайки се да слезе от платформата на дървото, паднал
от чакалото от височина няколко метра (от 5 метра според св. А.) по лице и
ударил в дясната страна челото си на паднало дърво. При падането монтираният на
карабината на подсъдимия нощен прицел се откачил и паднал на земята, паднала и
качулката за глава.
Като видял
падането на подсъдимия, А. помислил, че се е „пребил”, и заедно със св. Д.
тръгнали към бракониера. Най-близо бил А. - около 7 м. разстояние.
Приближавайки лицето А. извикал „Стой!”. Изправяйки се подсъдимият, който се
намирал встрани от свидетелите, както бил все още приклекнал, произвел изстрел в
посока към А., който свидетелят възприел, че преминал на около 20 см. от тялото
му. След изстрела А. се хвърлил назад и паднал по гръб на земята, поради което
другите двама свидетели помислили, че е улучен и тръгнали към него. Това дало
възможност на извършителят да избяга и да напусне стопанството през процеп в
мрежата. Свидетелите тръгнали след
него, но тъй като било тъмно и нищо не се виждало, решили че е безсмислено да
го преследват. Обадили се на директора
на предприятието. Върнали се при чакалото, светейки с фенерчета, като на мястото, където паднал подсъдимият, намерили оптика за огнестрелно оръжие, гилза калибър 7,62х 39 и
камуфлажна шапка-маска
(качулка). Взели тези вещи, тъй
като им било
разпоредено да отидат в съседното село
и да посрещнат служителите на полицията, а се опасявали извършителят да не се върне за тях. По-късно ги предали
на разследващите с протокол за доброволно предаване от
23.02.2013 г. (л. 114, т. 2).
В 17, 58 ч.
телефонът на подсъдимия №********** е обслужен от кула с №48457, намираща се на
ТВ кула Р..
В 17, 59 ч. от
кула №38697, намираща се в „ловно стопанство до гр. И.”.
В 18, 03 ч. отново
телефонът е обслужен от кула с №48457, намираща се на ТВ кула Р..
В 18, 04
ч. от кула №38697, намираща се в „ловно
стопанство до гр. И.”.
В 18, 05 ч. от
кула №38660, намираща се в с. Малко Й..
В 18, 24 ч.
отново от кула с №48457, намираща се на ТВ кула Р..
В 18, 27 ч. от
кула №38660, намираща се в с. Малко Й..
От 17, 58 ч. до
този момент – 18, 27 ч. подсъдимият Ш. не е водил разговори по телефона. Регистрирана
е комуникация между устройството и съответната клетка.
В 18, 27 ч.,
когато телефонът му е обслужен от кула №38660, намираща се в с. Малко Й., Б.Ш. се е свързал и провел
разговор с телефон №********** на св. А..
Двамата се
срещнали и с автомобила на св. А.,*** до бензиностанция в с. Л..
В 18, 44 ч.
подсъдимият Ш. провел разговор с телефон №********** на св. Х. ***, за да го
вземе от с. Й.. Подсъдимият позвънил отново на св. Х. и съответно са отразени
повиквания в 18, 44 ч. и след това в 18, 52 ч. и 18, 56 ч. (л. 3 и сл. т. 3). Уговорили
се да дойде със служебния автомобил, за да го вземе от бензиностанцията в с. Л..
След като пристигнали на бензиностанцията, св. А. заредил гориво за 20 лв., а
подс. Ш. изчакал св. Х. със служебния автомобил, качил се на колата и тръгнал. Като
преди това отново позвънил на св. Х. (показания на л. 109), за да го пита защо
се бави. На бензиностанцията работел св.
Н.Х. (л. 108, л. 139, т. 1), който видял подсъдимия и св. А., както и св. Х.,
когото познавал, като съсед. Срещу бензиностанцията се намирала база със селскостопанска техника, охранявана
от св. Ф.Р. (л. 103, л. 142, т. 1), който също видял подсъдимия и го попитал
откъде идва, а Ш. му казал, че идва от лов на хищници. И двамата свидетели
видели, че Б.Ш. носи пушка, без оптика, черна на цвят и къса.
Междувременно другите ловни надзиратели, които били дежурни по охрана на горските и ловни
територии на стопанството, съгласно заповедта на директора - П.Г., И.Г., К.М. и
Г.П. също чули звука от идващия автомобил, възприели спирането му около мястото, където са застанали колегите им и продължаването му след това. След като чули изстрелите, чули и отварянето на врати на автомобила и разговор между мъжки гласове, а след това вратите се затворили
и автомобилът потеглил
през нивите. След като разбрали от колегите
си, че някой стрелял
по тях, свидетелите
се изтеглили от мястото
си, минавайки през стопанството,
излезли през портала при с. Старо селище и тръгнали през с. Й. към местопроизшествието. Забелязали пресни следи от джип,
но с по-тесни
междуосия и ги оприличили на
гуми от „Лада Нива". Следите минавали покрай местопроизшествието и продължавали към язовира, стопанисван от бащата на подс.
Б.Ш. - Б.В.. Свидетелите ги проследили
и отивайки на язовира
видели там спрян джип, който
приличал на спрелия до
тях. Разговаряли и
със св. Г., който ги
посрещнал на мястото.
На 24.02.2013 г. св. В. – служител на МВР
(л. 106), който изпълнявал разпореждане да изземе всички регистрирани
полуавтоматични оръжия на основата на автомат Калашников, посетил и подсъдимия,
тъй като установил, че притежава такова оръжие. При посещението забелязал, че
има подутина над дясната вежда.
При извършен, през нощта, оглед на
местопроизшествието на 23.02.2013 г. от разследващи полицай (протокол на л. 5 и
сл., т. 1) са иззети: две гилзи калибър 7,62х39, означени като ВД 1 и ВД 2;
мушама, открита застлана на чакалото и кочан с царевица от купчина кочани,
намиращи се на 20 м. от дървото. Установени са и следи от автомобилни гуми.
На 24.02.2013 г. бил извършен повторен
оглед (л. 14, т. 1) и иззета гилза калибър 7,62х39.
На 24.02.2013 г. (л. 43, т.1) бил
извършен оглед на автомобил „А.
Р.”, № А 04868 и били направени снимки и скица на междуосовото разстояние. На
26.02.2013 г. (л. 58) бил извършен оглед на
автомобил „А. Р.”, № А
04868 и изготвени снимки. Установено, че при запалване се чува ръмжащ звук от
ауспуха.
На 28.02.2013 г. бил извършен трети оглед
на местопроизшествието (л. 22, т. 1) и били иззети 10 бр. косми, намерени около
дървото, на което било изградено чакалото, счупено клонче и пръст.
Според заключението по балистичната експертиза
(л. 28, т. 2) откритите и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
23.02. и 24.02. гилзи са изстреляни от карабина „SLR-95 HMB”
калибър 7,62х39, №АВ 490149, предадена от подсъдимия Б.Ш. с протокол от
24.02.2013 г. (л. 120, т. 2).
Видно от заключението по комплексната
биологическа и ДНК експертиза (л. 34, т.2) клетъчния материал по мрежичка на
камуфлажна качулка за глава, намерена под дървото с чакалото, е оставен от Б.Б.Ш..
А космите под №2, 6, 7 и 8 са човешки 2 – кестеняв пигмент, 6 и 8 –
светлокестеняви, а 7-бял. Като не се забелязват епителни клетки, необходими за
ДНК изследване, съответно при изследването не е определен ДНК профил.
Според заключението по трасологичната
експертиза (л. 39, т. 2) следите от гуми, фиксирани в протоколите за оглед и
фотоалбумите към тях от 23.02.2013 г. и 24.02.2013 г. вероятно са оставени от автомобил „А. Р.”, рег. № А 04868.
Видно от заключението на СМЕ (л. 53, т. 2)
подс. Ш. при преглед на 26.02.2013 г. е
имал видими увреждания – кървонасядания на дланите на двете ръце, канта на
дланта и гърба на дланта; обловато охлузване в дясната половина на челото;
охлузване тип „ламбо” върху дланна повърхност на лява ръка; точковати
охлузвания върху лицевата повърхност над китковата линия, гърба на дланта и
гърба на показалеца на лява ръка; драскотини с пресечен вид в най-долната част
на лицева повърхност на дясна предмишница и драскотина върху възглавничката на
палеца с успоредно подкожно линеарно кръвонасядане. Като установените
увреждания могат да бъдат получени при хлъзгане върху дървена стълба и падане
по лице от височина, с опора на длани върху неравен терен.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства, включително: от досъдебното
производство - т.1: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него на л. 3-11, протокол за оглед на
местопроизшествие на л. 12-15 и фотоалбум към него, протокол за оглед на
местопроизшествие на л. 20-25 и фотоалбум към него на л. 26-34, протокол за
оглед на веществени доказателства на л. 35-36, фотоалбум на л. 38-40, протокол
за оглед на веществени доказателства на л. 41-43, фотоалбум на л. 44-50,
протокол за оглед на веществени доказателства на л. 51-55, експертна справка на
л. 56, протоколи за оглед на МПС на л. 57-61, фотоалбум на л. 62-65,
биографична справка на л. 74, декларация за семейно и материално положение на
л. 75, биографична справка на л. 84, декларация за семейно и материално
положение на л. 85, протокол за разпознаване на лица и предмети на л. 135-136,
снимка на л. 137, протокол за разпознаване на лица и предмети на л. 160,
протокол за разпознаване на лица и предмети на л. 165, протокол за разпознаване
на лица и предмети на л. 169, протоколи за претърсване и изземване на л.
181-185, фотоалбум на л. 185-187, протоколи за претърсване и изземване на л.
190-195, фотоалбум на л. 196-204; т.2: протоколи за освидетелстване на лице на
л. 1-12, протокол за вземане на образци за сравнително изследване на л. 13,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване на л. 15, декларация
на л. 17, протокол за вземане на образци за сравнително изследване на л. 20-21,
протокол за следствен експеримент и видеозапис на л. 67-90, протоколи за
доброволно предаване на л. 114-134, справки от служба КОС на л. 135-148,
справки от СЦДПТПДЛС „С.”, СЦДПТПДЛС „В.-И.” и ДПСЦДП Г. на л. 143-180,
документи от Община И. на л.1 81-182; т.3: телефонни разпечатки от „М-Тел”,
„Глобул” и „Виваком” на л.1-55, карти на клетки на „М-тел”, „Глобул” и
„Виваком” на л.56-75, телефонни разпечатки от „М-тел”, „Глобул” на л.76-112,
справка от АИС КАТ на л.113, справки за лек автомобил на л. 127-183, справка от
Областно пътно управление, Р. на л.1 84-185; показанията на разпитаните
свидетели, частичните обяснения на подсъдимия.
По несъмнен начин е установено от събраните
доказателства, че на 23.02.2013 г. подсъдимият е бил в ДЛС „В. – И.”, в
местността „Т. Д.”, на чакало, изградено на дърво и след като е извършен опит
да бъде проверен от св. Д., П. и А., с карабината си „SLR-95 HMB”, №АВ 490149 е произвел неколкократно
изстрели срещу тях, както от чакалото, така и след като паднал на земята, срещу
св. А.. За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка
съдът отчете следното:
-
безспорно
е установено, че на мястото на деянието, от свидетелите, а след това и при
извършен оглед, са открити гилзи, изстреляни от карабината на подсъдимия;
-
безспорно
е установено, че на мястото, св. П., Д. и А. са открили уред – нощен прицел,
собственост на подсъдимия;
-
по
несъмнен начин е установено, че на мястото е открита качулка за глава, по която
е открит ДНК на подсъдимия, съответно е носена от него;
-
кратко
време след деянието, на бензиностанция в с. Л., подсъдимият е забелязан, именно
с карабината си „SLR-95 HMB”,
от която са произведени изстрелите, срещу ловните надзиратели;
-
по
несъмнен начин са установени наранявания по подсъдимия Ш., които съответстват
на възприетото от тримата свидетели падане от значителна височина върху неравна
повърхност и хлъзгане. Специфични и многобройни са уврежданията и съответстват
именно на описаното от свидетелите – свличане от значителна височина, падане по
лице и удар в паднало дърво;
-
на
другия ден след деянието св. В. забелязал подутина над дясната вежда на
подсъдимия, също в съответствие с показанията на свидетелите П., Д. и А.;
-
безспорно
е установено, че телефонните разговори, провеждани от подсъдимия, както и
служебните комуникации на телефонния апарат са провеждани през клетки,
съответстващи на посоченото местонахождение в посоченото по горе време;
-
защитната
теза на подсъдимия, че е пребивавал в гр. Р. при сестра си не се подкрепя от
останалите събрани доказателства. Напълно се опровергава и от установеното за
комуникациите през мобилният му телефон;
Твърдението,
че поемно лице е извършвало действия с металотърсач при огледа, според състава на
съда, не опорочава извършеното действие и съставения за това протокол. Съдът
счита, че извършените огледи и изземвания са в съответствие с нормите на чл.
155 и сл. НПК.
Извън тези
обстоятелства съдът приема, че подсъдимият Ш. е разпознат от св. А.. А. е
категоричен и в съдебната зала и посочва подсъдимия като лицето, което е
стреляло срещу тях и след падане от чакалото е избягало. Действително е налице
разпознаване, проведено на 05.03.2013 г. (л. 135), при което П. А. не е посочил
подсъдимия. Св. А. в показанията си сочи логично и ясно обяснения за това.
Очевидно са налице пропуски при организацията и провеждането на разпознаването.
Това се установява и от разпита на поемните лица (л. 150), които също са били
объркани и са счели, че към тях се поставя изискване да разпознават някого. В
разпита преди разпознаването А. ясно е посочил особеностите, по които би
разпознал лицето, както и обстоятелствата при които го видял.
Твърдението на
св. Г. (л. 111, л. 124, т. 1), който в показанията си твърди, че джипът му
стоял на язовира и никой не пътувал с него са опровергани от показанията на св.
А., Д.Д., В.П., св. И.Г., Г.Г., П.Д. и К.С., които описват специфичния звук
на двигателя, установено после и при извършения оглед и част от тях, които са
видели автомобила и описват особеностите на предния капак, цвят и т.н., а освен
това непосредствено след деянието са проследили оставените в меката почва следи
(които според заключението вероятно са оставени от гумите на автомобила на св. Г.)
и са стигнали до язовира, където са намерили автомобила.
От значение, за приетото от съда от
фактическа страна, са установените комуникации от телефона на подсъдимия и
свидетелите и съответно заключението на вещото лице инж. Д.. Тезата на
подсъдимия, изразена в съдебно заседание на 01.04.2014 г. е, че след като
оставил хранителни продукти и процесната карабина на св. А. ***, с монтиран
нощен прицел, заминал със служебният си автомобила за Р., където престоял
няколко часа (2-3) се върнал в И., взел шофьора си и другата си карабина
„Тигър”, с него се върнал в Й., а след
това отново се прибрал в И.. Като на сутринта св. Г. му донесъл карабината „SLR-95 HMB”, с монтирана дневна оптика, която преди това била монтирана на
карабината „Тигър”, която пък подсъдимият не твърди да е оставял или предавал
на някого.
По делото са приложени разпечатки на мобилните
оператори, отразяващи разговорите, видно от съответният номер по време на
провеждане, продължителност, клетка от която е обслужван абоната и кореспондиращ
номер.
Извън
изходящи и входящи разговори в разпечатката са отразени и предавани данни между
телефона и клетката, без да е провеждан разговори, текстови съобщения и
разговор под 0,5 с. За да се осигури провеждането на разговори през мобилните
телефони, съответния район се покрива от клетки, които са с насочено
излъчване. Като в оптималния случай това излъчване обхваща 32-35 км., но при
препятствие или промяна в климатичните условия, този обхват се променя и е
възможно телефона, макар да се намира в обхвата на една клетка, да се обслужва
от друга, тъй като сам избира най-силния сигнал, а е налице припокриване на
териториите от различни абонатни станции. На територията на ловното стопанство
е разположена една клетка. С оглед установените разговори и служебни
комуникации от телефона на подсъдимия, съдът приема за установено, че в
процесният период Ш. е пребивавал на територията на ловното стопанство и не е
бил в гр. Р..
От
изготвената от вещото лице карта, след съобразяване на отразените комуникации
от телефона на подсъдимия, се установява, че след 10 ч. до 17:42:42ч. е бил в
района на Л. и М. Й., а след това около ловното стопанство до около 19 ч., като
е установена кореспонденция с три кули - под З., кулата в Р. и в М. Й..
Наличието
на много станции в района, прави невъзможно пътуването на подсъдимия до Р., без
да е установена комуникация, с нито една от другите налични в района
излъчватели. Очевидно няма данни телефона да е изключен, тъй като са налице
разговори или служебни комуникации на телефона с клетките. Обстоятелството, че
телефонът е бил в подсъдимия и е ползван от него се установява от показанията
на св. А., св. Х. и останалите, които в периода са водили разговори с
подсъдимия.
Съдът
намира заключението за пълно, ясно, обективно и обосновано. Не е обосновано
твърдението на защитата, че вещото лице не прави собствени изводи, а пресъздава
„казаното от колегите от София”. Напротив въз основа и на получената информация
от мобилния оператор, относно клетките, територията, която покриват,
насочеността на излъчвателите, вещото лице прави изводи за възможното
местонахождение на подсъдимия. Тези изводи са мотивирани изчерпателно и не са
опровергани.
Установеното
придвижване на подсъдимия, въз основа на разпечатките от мобилните оператори и
времето, през което е установена комуникация, изцяло подкрепя показанията на
свидетелите – ловни надзиратели, на свидетеля – служител на бензиностанцията,
където е зареждал св. А., който превозил подсъдимия, на негов колега, работещ в
база в съседство.
Твърденията
на подсъдимия, относно това, че процесната карабина с монтиран нощен прицел е
предадена на св. А., а след като била заключена в помещение на язовира, на
сутринта му била върната от св. Г. са защитна теза, неподкрепена от останалите
доказателства. Нито един от свидетелите, които частични се опитват да подкрепят
тезата на подсъдимия не дава конкретни и ясни показания, относно оръжието и
начина, по който е попаднало у тях. Всички свидетели са ловци, познават
оръжията на подсъдимия, а показанията им са уклончиви, непълни,
непоследователни и противоречащи си. Св. А. (л. 127) твърди, че не разбрал, че
подсъдимия е оставил пушката си, а я намерил на задната седалка на джипа си,
едва като „слязъл на язовира”, при прехвърляне на хранителните продукти. В
противоречие с твърдението на подсъдимия, че е предал пушката на св. А.. Впоследствие
в съдебно заседание твърди, че на ДП е казал, че подсъдимия му предал пушката. Св.
А. твърди, че когато си тръгвал св. Б. взел пушката на подсъдимия и слязъл с
нея по пътя, за да се разходи. Св. Б. твърди, че не е взимал нищо от язовира,
не е носил пушка, а се прибрал „на стоп”, след като А. го оставил. Св. Г. (л.
111) пък твърди, че не видял каква и чия пушка носи А., същото твърди и св. М.,
че не видял кой какво носи.
Свидетелите
Х. (л. 108, л. 139, т. 1) и св. Р. (л. 103, л. 142, т.1) категорично описват
пушката, която са видели, разпознават я (л. 165, 169).
Няма
доказателства, че карабината „SLR-95 HMB” е предавана от подсъдимия на А. и
заключвана в помещенията на язовира. Показанията и на св. А. и на св. Г. са
уклончиви, непоследователни, непълни. Съдът намира, че св. А. прави опит да подкрепи
защитната теза на подсъдимия. Но показанията му в тази част се опровергават от
откритите на място гилзи, изстреляни именно от карабината „SLR-95 HMB” на подсъдимия. Твърдението на подсъдимия и
св. А., че на бензиностанцията в с. Л., Ш. е носел карабина „Тигър” се
опровергават от показанията на св. Х. и св. Р.. Не е ясно и как на другия ден
се появява карабината „SLR-95 HMB”,
която св. Б. взел, с монтиран дневен прицел, за да я предаде св. Г. на
подсъдимия. Извън това дори и карабината да е била в помещенията на язовира,
очевидно е взета от подсъдимия, преди да отиде с джипа на св. Г. на територията
на ловното стопанство, на чакалото, да стреля по ловните надзиратели и след
това да бъде забелязан на бензиностанцията, именно с посочената карабина.
Няма доказателства и за
това, че св. Б. е взел карабината на подсъдимия „SLR-95 HMB” и след това я върнал в неизвестно време и
по неизвестен начин на язовира.
Св. Б. (л. 107, л. 177, т. 1) ползва
телефонен номер ***. На 23.02.2013 г. от този телефон са установени два
проведени разговора от гр. И. в 9, 44 ч. и 17, 38 ч., съответно с №*** и с №***
(л. 15). Св. А. (л. 110), твърди, че разговарял по телефона, но не може да се
сети дали е разговарял с Б.. А св. Б. твърди, че си е забравил телефона и не е
водил разговор със св. А..
Възможността св. Б. да е бил лицето, което е
произвело изстрели с пушката на подсъдимия на територията на ловното
стопанство, се опровергава и от това, че по него няма увреждания, съответстващи
на падане по посочения начин и получени в съответното време (л. 50, т. 2).
Съдът счита,
че са налице основания да се даде вяра на показанията на св. А.. Не се внася
съмнение в достоверността им, че същият е казал първоначално, че не е сигурен,
че ще разпознае лицето или от факта, че
не се установява да е коментирал с колегите си обстоятелството, че е стрелял по
тях кмета на И.. Показанията му са последователни, логични, подкрепят се от
останалите доказателствени средства, събрани по делото. Не се установява и
никаква заинтересованост на свидетеля. Не би могло да се очаква, след като е
стреляно срещу свидетеля и след това е преследвал лицето, което е извършило
това, да има ясен спомен кога е паднала маската на дееца, как е било
разположено оръжието и относно всички детайли на случилото се. Свидетелят
пресъздава възприетото от него и въз основа на това изводът му познава ли
лицето, което е стреляло. Тази негова преценка, относно това кой е извършителя
и откъде го познава, подлежи на проверка и критичен анализ. Но не може да бъде и
отхвърлена само поради това, че на първият разпит на 24.02.2013 г. в 14 ч. (л.
92, т. 1) е казал „Не съм сигурен дали мога да го разпозная, ако го видя”, а
след това е възстановил спомена си и решил, че познава лицето.
Освен това
изводът на съда, че именно подсъдимият е извършител на деянието, не се основава
единствено на показанията на св. А., че е видял подсъдимия на чакалото, а на
анализ на всички събрани доказателства. Не могат да бъдат обяснени многобройните
доказателствените средства, събрани по делото и със заговор, целящ да отстрани
подсъдимия от заеманата длъжност.
Съдът намира,
че от събраните доказателства не може да се направи извод, че друго лице, а не
подсъдимия, но с неговата шапка, с неговата карабина, с неговия уред – нощен
прицел, дори с неговия телефон, е било на чакалото, паднало е и по съвпадение
по същото време и подсъдимия е получил увреждания, съответстващи на падане от
посочената височина и на посоченото място. А няколко минути по-късно пушката
отново е била в ръцете на подсъдимия или дори да се възприеме неговата защитна
теза е върната в помещенията на язовира, с монтиран дневен прицел.
Изводът на
съда, че извършител на деянието е подсъдимият е основан на събраните
доказателства и е единствения възможен.
От правна
страна.
Относно
обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл.
1, вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1 НК.
Съставът на
съда намира, че не е налице квалификацията на деянието, че е извършено „от
длъжностно лице”, тъй като не засяга обществените отношения, свързани с
дейността на кмета на общината, няма нищо общо със служебната му функция и не е
при или по повод изпълнението й, каквото е изискването на закона.
Престъплението,
за което е обвинен Ш., е опит за убийство и от значение за квалификацията на
деянието е дали се касае до пряк или евентуален умисъл. Само при пряк умисъл
може да се търси отговорност за опит за убийство. Доказателства за това, че са
налице действия, които обективират умисъл на подсъдимия, относно това, че е
искал да причини смъртта на А. не съществуват. Изстрелът, отправен срещу А., не
е по различен по предназначението си от изстрелите, отправени от чакалото към
тримата свидетели. Това, че е от по-близко разстояние не го прави по-опасен,
тъй като оръжието е в състояние да порази цел на значително по-голямо
разстояние. Съставът на съда счита показанията на св. А., относно това, че след
като видял или чул изстрела се хвърлил по гръб назад и така избегнал куршума за
субективни преживявания и резултат от изживения стрес, но не отразяващи
действителните събития. Не е възможно човек да избегне съприкосновение с
изстреляния куршум, след като вече е произведен изстрел и е видял дулния пламък
или чул звука. Съдът счита, че не са налице доказателства, че изстрелите
произведени от подсъдимия са били насочени в тялото на св. А.. Съдът намира, че
е плод на емоционалното състояние на свидетеля и твърдението му, че куршумът е
преминал на 20 см. от него. Съдът отчете и разясненията на в.л. П. (л. 96), че
и „нагоре да се стреля, ще се видят изходящите барутни газове и към тях като се
стреля, пак ще се види … трябва да е обигран човек, който да каже при
светлината, която излиза от цевта на къде е”.
Съдът намира,
че се установява деяние, извършено при евентуален умисъл, защото подсъдимият,
преследвайки една цел – да избегне залавянето му от ловните надзиратели на
територията на ловното стопанство, като стреля срещу тях и ги сплаши, следва да
е съзнавал, че от действията, които извършва – стрелба срещу тях, има
вероятност да настъпи и друг общественоопасен резултат, тъй като стреля с
оръжие, годно да причини смърт, но няма доказателства да е искал и целял
причиняване на смъртта на свидетелите.
По изложените
съображения съдът прие, че деянието на подсъдимия не осъществява състава на
престъплението по чл. 116 НК и го оправда по повдигнатото обвинение.
По обвинението
за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на визираното в чл. 269, ал. 1 от НК престъпление против
реда на управлението се обективира в употреба на принуда, под формата на сила
или заплашване с противозаконна цел - орган на властта да пропусне нещо по
служба или свързано с функцията му. Установеното деяние, извършено от
подсъдимия, покрива обективните и субективни признаци на престъплението. Със
заплахата, упражнена по отношение на тримата свидетели, изразена в произведени
изстрели, е препятствал изпълнението на задълженията им по охрана на
горските и ловни територии на стопанството,
съответно установяване и залавяне на лицата, извършващи непозволен лов.
Съдът счита, че е безспорно установено, че
подсъдимия е произвел изстрели с ловна карабина „SLR 95 HMB”, калибър 7,62х39 със сериен номер АВ
490149, оборудвана с комбиниран уред за нощно виждане №D 1411925-07 към ловен надзирател Д.Ц.Д. ***,
ловен надзирател В.С. *** и шофьор на охранително звено П.И. ***, действащи
като органи на властта, с цел да осуети изпълнението на задълженията им по
залавянето му като нарушител и бракониер, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК. Подсъдимият
е стрелял към тримата свидетели, след като са се представили и са изискали да
спре на място, с цел да попречи да изпълнят задълженията си по охрана на
горските и ловни територии на стопанството,
които имат като ловни надзиратели - да го заловят като нарушител и бракониер, намиращ
се на забранено място и в забранено време. Ш. е съзнавал, че ловува на
забранено място и в забранено време, че тримата свидетели са ловни надзиратели,
тъй като те нееднократно са го повторили и че залавянето му ще има
неблагоприятни последици. При предходна среща поведението му е било същото –
направил е всичко възможно да избяга за разлика от останалите свидетели. Предвид
функциите, описани в длъжностните им
характеристики, тримата свидетели отговарят на легалното понятие „орган на
власт" по чл. 93, т. 2 НК. За св. А. (л. 170, л. 171), за св. Д. (л. 162,
158), за св. П. (л. 167, 158) - да предотвратява и установява нарушения по
Закона за лова и опазване на дивеча, да задържа вещите, предмет на нарушения и
т.н.
По наказанието.
За това престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 години. Съдът като отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, семейното положение, счита че за постигане целите по чл. 36 НК
следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК за срок от три години.
Протеклият процес, факта на осъждането и
възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за
да се подейства поправително на подсъдимия и предупредително на останалите
членове на обществото.
СЪДИЯ:
МН