№ 118
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501976 по описа за 2022 година
Производството е въззивно,по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на
Главна дирекция „Гранична полиция“(ГД ГП)-МВР, представлявана от процесуален представител
гл.ю.к. Агнес Николова с адрес за кореспонденция: гр.София,1202, бул.“Мария Луиза“ №46,
против Решение № 2067 от 30.09.22г., постановено по гр.д.№3881 по описа за 2022г. на РС-
Бургас, с което ГД ГП –МВР София е осъдено да заплати на С. Г. М. ЕГН ********** от *****
сумата от 656,58 лв., представляваща ДТВ за положен извънреден труд в размер от 78,94 часа за
периода от 01.06.19г.-09.07.20г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност
*****, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в
съда(16.07.22г.), до окончателното изплащане на задължението и сумата от 153,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), считано от падежа на всяко вземане, за
периода от 31.07.19г. до 15.06.22г., като Дирекцията е осъдена да заплати на физическото лице и
разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 400лв., а също 300лв. държавна такса и
възнаграждение за вещо лице по сметка на БРС.
Въззивната жалба съдържа оплакване срещу постановения акт по същество, който се сочи
за неправилен и необоснован.Моли се за отмяната му и за постановяването на друго решение, с
което главният и акцесорният за мораторна лихва искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Конкретно доводите са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Нормативната база, приложима за казуса, касателно полагането, отчитането и заплащането на
нощен труд от държавни служители в системата на МВР, се посочва като: ЗМВР, а също Наредба
№8121з-776/29.07.16г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.18г., издадени в приложението на закона.
Обаче първоинстанционният съд напълно необосновано е допуснал субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), приета с ПМС №4 от
17.01.07г. Въззивникът счита, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено единствено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително трудово възнаграждение от 0,25лв. на час, а не за генериране на допълнителни и
неположени часове извънреден труд, съответно за заплащането на такъв. Счита, че уредбата на
1
правоотношението между работодателя и служителката-ищца е категорична в разрешението си за
полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от даденото на другите държавни служители разрешение
за полагането на 7 часа нощен труд, което изключва приложението на горепосочения коефициент,
т.к. съотношението на величините нощен и дневен труд в случая е равно на единица. Освен това
липсвала препращаща норма в специалната нормативна уредба, към приложението на общите
правила по Закона за държавния служител(ЗДСл), Кодекса на труда(КТ) и съответните актове по
тяхното приложение. Според страната не са налице предпоставките за прилагането на общите
правила към казуса. Поддържа се, че горното се подкрепя и от решението на СЕС по дело С-
262/20г., постановено във връзка с отправено преюдициално запитване от РС-Луковит, съгласно
което, чл.8 и 12 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл , че при всички случаи в
полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния труд
е по-дълга от тази на останалите работници,трябва да има и други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време,заплащане на обезщетение или сходни придобивки ,които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. Развиват се подробни
съображения в тази насока. Горепосочените нормативни актове от националното законодателство
изчерпвали уредбата на нощния труд на служителите от МВ, регламентирана в чл.187, ал.1, от
ЗМВР вр. ал.3 от и чл.179 от същия закон и наредбите по неговото приложение, които са
съобразени с функциите на МВР и естеството на извършваната от ищцата дейност( тя има
качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР,чийто
статут се уреждал само от ЗМВР).
Страната счита, че изцяло е изпълнила задължението си да заплати на ищцата полагащото й
се възнаграждение за извършената за процесния период работа. Цитира в подкрепа на становището
си и съдебна практика.Моли за отхвърляне на заявените претенции.
Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на представителя на противната
страна до минимума, предвиден в НМРАВ, поради ниската степен на фактическа и правна
сложност на спора. Дири разноските, сторени в производството, включително ю.к.
възнаграждение.Не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата , подаден от С. Г. М. ЕГН ********** от
****,чрез процесуален представител адв. Г. Стоянов от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“В.Левски“№16, ет.2, офис 210.
В отговора жалбата се сочи за изцяло неоснователна и се моли за потвърждаването на
процесното решение, като законосъобразно и правилно.
Излагат се подробни съображения в насока, че първоинстанционният съд е приложил
правилно относимите към разрешаването на казуса материално правни норми.Сочи се, че
цитираните от въззивника две наредби по прилагането на ЗМВР, действително не съдържат
изрични норми, визиращи преизчисляването на отработените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143, но счита, че тази липса представлява празнота в специалната правна уредба,
касаеща служителите в МВР, каквато е ищцата. Тази празнота следвало да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Субсидиарното приложение на последната се
налагало от това, че се касае за полагане на нощен труд от ищцата, макар и по служебно
правоотношение, а третирането й по различен начин от работещите по трудово правоотношение,
за които е приложимо изчисляването на часовете положен труд сумирано, би я поставило в по-
неблагоприятно положение спрямо тях, което е недопустимо. Черпят се съображения и от
мотивите на решение на СЕС от 24.02.22 година по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване на РС Луковит по прилагането на чл.8 и чл. 12 буква „А“от Директива 2003/88 ЕО. Сочи
се, че мерките, взети от националното законодателство за компенсация на положения от
служителите в системата на МВР нощен труд в повече от лимитирания по Кодекса на труда такъв,
са недостатъчни. Намира за приложим към спорното правоотношение коефициент 1,143, изчислен
като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време(8часа :7часа). Позовава се и на установените факти, чрез назначената в първа инстанция
експертиза, обосноваваща по размер заявените от въззиваемата ищца суми за ДТВ и лихва за
забава, дължими поради неплащане на задължението, до окончателното изпълнение. Счита за
правилно определени и разноските, присъдени с първоинстанционното решение.Дири разноски за
2
въззивното производство. Не ангажира нови доказателства.
Служебната проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.
По съществото на спора, в отговор на въведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по обективно кумулативно съединени претенции с правно
основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по исковата молба на С. Г. М. срещу ГД „Гранична полиция“ на МВР – гр.
София, претендираща за осъждането на ответника да й заплати следните суми: сумата от 700 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 82 часа за
периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за
длъжност *****, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 130 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 31.07.2019 г. до
15.06.2022 г. Претенциите се обосновават със следните факти:в периода от 01.06.2019 г. до
09.07.2020 г. ищцата е полагала труд на длъжността ***** в ******* по служебно
правоотношение. В този период е положила общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 640,08 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
генерирало разлика в положения извънреден труд от 82 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. Дирени са и съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди
се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се позовава ищцата,
се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищцата е държавен служител
и нейното положение е уредено в ЗМВР. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд
важали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради което не е
налице празнота в закона. Поддържа се, че приложимият за преизчисление коефициент е 1. В
случая липсвал и положен извънреден труд, тъй като служителката е работила 8 часа по график на
дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане. Искано е отхвърлянето на
предявените искове.Дирени са съдебно- деловодни разноски.
В проведеното пред БРС открито съдебно заседание е допуснато поисканото от ищцовата
страна изменение на предявените искове, като размерът на главницата е намалена от 700 лева на
656,58 лева за 78,94 часа, а размерът на мораторната лихва е увеличен от 130 лева на 153,39 лева.
Бургаски районен съд е постановил обжалваното решение, приемайки за основателни
заявените претенции, съобразно допуснатото изменение в размерите им, като е счел
неоснователни възраженията на ответната страна. Присъдил е и съдебно-деловодни разноски в
полза на ищцовата страна и е осъдил ответната да заплати на БРС държавната такса за
проведеното производство и сторените разноски за експертиза в първа инстанция.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция,
съобразно със събраните в производството доказателства в следния смисъл:
В процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищцата е полагала труд на посочената в исковата молба длъжност в 24-часови смени по график,
при сумирано отчитане на работното време на тримесечие. Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. тя е
положила общо 552 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 630,94
часа дневен труд. Установява се, че разликата между преизчисления и реално положения от М.
нощен труд възлиза на 78,94 часа, за които се полага допълнително трудово възнаграждение,
изчислено като извънреден труд, в размер на 656,58 лв. Сборът на лихвите за забава(мораторните)
върху дължимите от ответника суми за допълнително възнаграждение за извънреден труд,
дължими за периодите от изпадането в забава за отделните вземания до предявяването на иска, е в
3
размер на 153,39 лв.
Претендираната по делото главница не е заплатена от работодателя като допълнително
възнаграждение.
По правните изводи:
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон,
т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищцата почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
полаган от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на
чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на
същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищцата има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на разпоредбата обосновава извода, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В
подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-
часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е
8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не
е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в
подкрепа на това е, че с изменението на чл.187,ал.1 ЗМВР,/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормална продължителност на работното време през нощта - 8 часа.
За процесния период са действали следните наредби на министъра на вътрешните работи -
Наредба № 8121з-776 от 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2016 г.),Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
4
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности и Наредба № 8121з-36 от 2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ,
бр. 3 от 2020 г.; изм., бр. 41 от 2020 г.).Само наредбата, действала в предходен период- от 2014г.-
съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен
труд се умножава по коефициент 0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките
и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от
ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г., не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият
състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в
МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –
ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и
редът за получаването им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ
относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна
седмица. В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.Тъй като обаче размерите
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните
5
работи, т.е. при наличието на непълнота в тях, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - получените над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира
извънреден труд.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г.
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е
прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници
в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е
приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Визираните в ЗМВР придобивки-ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с което се
обосновава различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
6
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен, поради въведени други компенсаторни механизми. Това е така, тъй
като наред с изброените от въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е
налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Пред въззивния съд не е повдигнат спор за формирането на размера на претендираното
ДТВ, поради което съдът не излага нарочни съображения в тази насока, а съобразява изцяло
неоспорените от страните констатации на вещото лице по делото.
Така в обобщение на изложеното дотук, БОС обосновава краен извод за основателност на
заявената от ищцата спрямо ответника по делото претенция за заплащане на допълнителен
извънреден труд за процесния период от време в размер от 656,58лв., ведно със законна лихва за
забава върху него от 16.06.22г., до пълното изпълнение и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер от 153,39лв., за времето от началната дължимост(31.07.2019г.), до 15.06.22г.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от обжалването, въззивникът няма право на разноски за делото, а на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата има право на всички направени в настоящото производство
такива. Те възлизат на 500лв.и представляват уговорено и заплатено по въззивното дело от
страната адвокатско възнаграждение, за което има представени доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на
хонорара на адвоката на другата страна, т.к. размерът му е под минималния, визиран в чл.7, ал.2 от
НМРАВ, при приложение и на правилото на чл.2,ал.5 от същата-възнаграждението да се определи
съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, поради което не
може да бъде намален.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2067/30.09.22г. по гр.д.№3881/22г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати на С. Г. М., ЕГН **********, с адрес *******, сумата от 500 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по в.гр.д.
№1976/22г. по описа на БОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7