Решение по адм. дело №20/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. с чл. 13 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от С. Я. И., гр. Берковица чрез адв. Г. Г., САК против Заповед № 8121к-15307 от 17 12 2024 г. на ЗА Г. С. на МВР – Главен комисар М. Р., съгласно Заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г.

В жалбата се твьрди, че обжалването е в срок, а Заповед № 8121к-15307 от 17 12 2024 г. на ЗА Главен Секретар на МВР – Главен комисар М. Р., (съгласно заповед № 8121 з-1712/11.12.2024 г.) е нищожна, респ. незаконосъобразна, поради което моли за нейната отмяна. Моли и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Излага съображения, че обжалваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на обжалване от засегнатото лице, който не попада в изключенията, посочени в чл. 2, ал. 2 и чл. 22 от АПК, по аргумент от чл. 211 от ЗМВР. Такава е и последователната практика на Върховния административен съд и всички административни съдилища (Решение № 7897 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2023 г., V о., докладчик председателят Д. Ч. и Решение № 8581 от 9.07.2024 г. на ВАС но адм. д. № 2030/2024 г.. V о., докладчик съдията Е. Д.) С обжалваната заповед се засягат права и законни интереси на адресата на акта, в резултат на което за него възниква активна процесуална легитимация да обжалва заповедта. Твърди се, че издателят на заповедта няма правомощията на Главен Секретар на МВР и съответно няма правомощията да издава заповед за прекратяване на участие в курс за първоначално обучение по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗМВР Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Тази длъжност е изключително важна и отговорна и има особено място и значение в управлението на държавата и осъществяването на нейните политики в областта на сигурността и вътрешния ред, поради което не е допустимо в никакъв случай да се правят отклонения от законоустановения ред за назначаване на Главен секретар на МВР. Л. М. Р. (посочва като лицето, тъй като за него не става ясно каква точно е заеманата от него длъжност), нито е предложено от Министерски съвет, нито е назначено с указ на президента на Републиката, за да може да заеме длъжността „Главен Секретар на МВР". Р. е назначен като „ЗА главен секретар" от Министъра на вътрешните работи или друг ръководител в МВР, както се вижда от основанието да се подписва от името на Главния секретар на МВР - заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г. (индексът 8121з е запазен за заповедите на министъра на вътрешните работи и членовете на политическия кабинет, както и на главния секретар ма МВР), Тази заповед, обаче не може да замести, нито законоустановения ред за назначаване на Главен секретар на МВР, нито Указа на президента на републиката за назначаване на Главен секретар на МВР. В ЗМВР или в който и да било друг нормативен акт изобщо не съществува правомощие на министъра на вътрешните работи или друг ръководител от МВР да назначава главен секретар на МВР или да възлага на някое лице да изпълнява функциите на Главен секретар по чл. 36, ал. 2 от ЗМВР, когато липсва титуляр, който заема тази длъжност, респ. да издава заповеди по чл. 36, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Р. не се е подписал като заместник-главен секретар, а като „ЗА главен секретар". С Указ № 107/10.04.2024 г. (Обн. ДВ., бр. 33/12.04.2024 г.) за прекратяване на правомощията на Главния секретар на Министерството на вътрешните работи Главен комисар Ж. Х. К. и освобождаването му от длъжност, с който на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 36, ал. 6, т. 6 и ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи президентът на Република България Р. Р. прекрати правомощията на Главния секретар на Министерството на вътрешните работи главен комисар Ж. Х. К. и го освободи от длъжност. Съгласно чл. 36, ал. 7 от ЗМВР при прекратяване на правомощията на Главния секретар в случаите по чл. 36, ал. 6 от ЗМВР (в случая по т. 6) неговите правомощия се изпълняват от заместник-главния секретар. Следователно единствено заместник-Главният секретар на МВР може да подписва заповеди по чл. 36, ал. 2 от ЗМВР в настоящата ситуация до избирането на нов Главен секретар на МВР. Заместник Главен Секретар на МВР е главен комисар Д. К., а не главен комисар М. Р.. За заместване на заместник Главния секретар при негово отсъствие изобщо не е предвиден правен ред, нито в ЗМВР, нито в ПУДМВР, като поради изключителната правна конструкция и правомощия на този орган, не е възможно и прилагане на правна норма по аналогия. Самото отсъствие, съгласно задължителната практика на съда, представлява обективна невъзможност на титуляра на длъжността да упражнява правомощията си, като в този случай титулярът на длъжността може да определи свое подчинено лице, което да го замества. В ПУДМВР е дадена възможност и на министъра на вътрешните работи да издава заповеди за заместване на Главния секретар, но само когато е налице титуляр, който заема длъжността. Безспорно е, че такъв титуляр липсва. Фигурите на Главния Секретар на МВР и на заместник Главния Секретар на МВР са коренно различни, като първият се назначава с Указ на президента по предложение на Министерския съвет на основание чл. 36, ал. 3 от ЗМВР, а вторият се назначава със заповед на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 36, ал. 4 от ЗМВР. Поради това и прилагане на норми по аналогия е недопустимо. Заместник-главният секретар на МВР не ръководи, нито една от структурите на МВР, които видно от чл. 37-55 се ръководят само от директори и началници, поради което за него не е приложим и редът за заместване по чл. 33, ал. 1 от ПУДМВР. Не е допустимо Министърът да издаде заповед за заместване на заместник Главния Секретар по чл. 34, ал. 4, вр. ал. 2 от ПУДМВР, тьй като в този текст е описано отсъствие на Главния секретар, като това няма нищо общо със случая, когато правомощията на последния са прекратени. Този текст няма нищо общо и със случаите, когато отсъства заместник Главният Секретар. Счита за изцяло незаконосъобразно Министърът на вътрешните работи да разпорежда някой от служителите в МВР да замества Главния Секретар в случаите, когато никой не заема самата длъжност „Главен секретар". Единствено правилната законова възможност в случая е Министерският съвет да предложи на президента на републиката да назначи с указ лице, което отговаря на условията за заемане на длъжността. Не оспорва, че това може и да е главният комисар Р., а незаконосъобразния правен механизъм, по който е реализирано фактическото заемане на длъжността при пълно заобикаляне на установения законов ред. Единствената възможност, при която може да се реализира законовата хипотеза на чл. 36, ал. 7 от ЗМВР, е наличието на титуляр, заемащ длъжността „заместник Главен секретар" или временно назначен на тази длъжност служител. Във връзка със зашитата, която извършва на служители на МВР, му е известно, че Министърът на вътрешните работи е издал Заповед per. № 8121к-4589/10.04.2024 г., с която е възложил на заместник Главния секретар на МВР да упражнява правомощията на главен секретар на МВР при негово отсъствие. Тази заповед е издадена по времето, когато предходният Главен Секретар на МВР все още е заемал поста си при условията на негово отсъствие. Същата заповед е загубила значението си след освобождаването от длъжност на Ж. К., но също по негова информация е намерила място в Заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г. на Министъра на МBP, с която Р. е оправомощен да упражнява правомощията на Главен секретар на МВР, с което прави извод, че Заповед per. № 8121 к-4589/10.04.2024 г. изобщо не предоставя правомощие на заместник Главния Секретар да замества Главния Секретар на МВР. В случая служителят, на когото министърът на вътрешните работи възлага да изпълнява правомощията на главен секретар, изобщо не заема длъжността „заместник главен секретар па МВР", за да може да изпълнява съответните правомощия по чл. 36, ал. 2 от ЗМВР. Към 11.12.2024 г, са били налице както действащ Министерски съвет, така и Президент на Република България, които могат да извършат процедурата по назначаване по чл. 36, ал. 3 от ЗМВР, поради което няма абсолютно никакво основание някой ръководител от МВР своеволно да назначава главен секретар на МВР или да възлага функции на главния секретар на когото и да било. Прави разграничение между последните решения и определения на Конституционния съд относно органите с изтекъл мандат и настоящия случай, тъй като Р. никога не е бил назначаван с указ на Президента по предложение на Министерски съвет да изпълнява длъжността „Главен секретар на МВР". От гази гледна точка е невъзможна аналогия например с дейността на ВСС, който е с изтекъл мандат, но продължава да функционира, тъй като поначало членовете на ВСС са били назначени по законоустановения ред към датата на назначаването им, а Р. изобщо не е бил назначаван за Главен секретар по законоустановения ред. Липсата на правомощие па издателя на заповедта да издаде обжалвания акт в случая е изключително тежко и съществено нарушение на административнонроцесуалните правила при издаването на акта по чл. 146, т. 1 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяната му и прогласяване на нищожността му. Счита, че Заповедта е нищожна и на още едно основание - издадена е след като друга заповед със същия предмет по отношение на същото лице се обжалва в рамките на неприключило административно дело № 517/2024 г. по описа на АдмС - Монтана. Със Заповед per. № 45813-2622/15.10.2024 г. на ст. комисар И. В., ректор на АМВР, е прекратено участието на оспорващия в курс за първоначално професионално обучение 1.С.1.1.И „Курс за младши изпълнителски длъжности - полицейски органи" в ЦСПП - К. при АМВР, считано от 10.06.2024 г. до 17.01.2025 г. С Решение № 812100-21305/20.11.2024 г. Министърът на вътрешните работи отхвърля изцяло жалбата на клиента ми. Счита за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че въпрос, поставен на разглеждане пред административен съд, не може да бъде решаван от административен орган, било то същия или друг, до приключването на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт. Обратното представлява изземване на функциите на съдебната власт от страна на изпълнителната власт. В същото време не е допустимо за решаването на един и същи въпрос да бъдат издадени два едновременно валидни (към датата на издаване) индивидуални административни акта. Дори да се приеме, че не е налице основание за прогласяване на нищожност, то е налице основание за спиране на съдебното производство на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като в същия съд се разглежда адм. дело № 517/2024 г. със същия предмет, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. В оспорваната заповед изобщо не е посочено, че актът може да бъде обжалван, което също счита за съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, поради което намира приложение 140, ал. 2 от АПК. По законосъобразността на оспорената Заповед твърди, че слабите оценки, на които се позовава административният орган, са тенденциозни и несправедливи. Оспорващият не е имал време да се подготви за множеството едновременно провеждани изпити и занятия в ЦСПП - К.. Условията в общежитието на ЦСПП - К., са меко казано потресаващи и единственото, за което способстват, е развитието на различни белодробни болести, причинени от влага и мухъл в спалните помещения. Не открива акт, с който да е създаден ЦСПП - К.. На основание чл. 13, ал. 2 от ПУДМВР „Към АМВР могат да се създават центрове за специализация и професионална подготовка". Създаването, обаче не може да бъде ad hoc или при заварено положение, тъй като през 1970 г., когато вероятно е създадено училище, а не ЦСПП, са важали съвсем различни закони и дори различна Конституция. Нито в НАПОО, нито в НАОА или в друга сертифицираща институция са налице данни за съществуването и функционирането на този център. В одитните доклади на НАОА за сертифициране на АМВР няма дори и една дума за начина на функциониране или дори за създаването на този център, което е нормално,тьй ката НАОА сертифицира висши училища, а не ЦПО. Ако такъв акт не е налице, от които да се направи извод, че ЦСПП - К. представлява законен център по чл. 13, ал. 2 от ПУДМВР, не е налице правомощие на Директора на ЦСПП - К. да предлага и да изготвя учебни планове за подготовка на стажантите в центъра, съответно учебните планове и заложените в тях изпитни процедури не могат да послужат за основание за прекратяване на участието в курс поради слаб успех.

Ответната страна, в писмена молба /л. 220/ оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Счита, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването й, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Компетентността на административния орган, в случая „ЗА главен секретар на Министерство на вътрешните работи“, произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗМВР. В тази връзка се позовава на Заповед № 8121К-4589/10.04.2024 г. на министъра на вътрешни re работи, с която с обявен Указ № 107/10.04.2024 г. на Президента на РБългария за прекратяване пълномощията на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи и освобождаването му oт длъжност, както и на втората разпоредба на същата заповед, според която Министърът на вътрешните работи на основание чл. 36. ал. 7 от ЗМВР, до назначаването на нов Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, възлага изпълнението на правомощията му на заместник главния секретар на МВР. Позовава се и на Заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, от която заповед е видно, че Министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33. т. 7 и т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по аргумент на чл. 34. ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) е определил Главен комисар М. А. Р. да замества главен комисар Д. Р. К. - заместник Главен секретар па МВР, като изпълнява правомощията на „ЗА главен секретар па МВР“. Заместването е наложено във връзка с ползването на отпуск за временна нетрудоспособност и издаден болничен лист на главен комисар Д. Р. К.. В мотивите на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС са развити подробни съображения относно делегирането на компетентност, която е определена като „възможност, предвидена в закона, временно за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи." Прието е, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Делегирането на правомощия, в това число и заместването във всички случаи следва да се извършва с изричен писмен акт, какъвто е и процесния случай. В конкретния случай е налице именно обективна невъзможност за изпълнение на държавна служба, предвид наличието на временна нетрудоспособност и издаден болничен лист на главен комисар Д. Р. К.. Предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, и в качеството си на ръководител на човешките ресурси в МВР, Министърът на вътрешните работи е издал изрична писмена заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г., с която е обезпечил нормалното н непрекъснато функциониране на държавния апарат. Възможността за издаване на заповед за заместване в случаи на отсъствие кореспондира и с въведения в МВР ред, указан в чл. 12, ал. 1 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени с МЗ № 8121-1013/08.08.2017 г., според която разпоредба документите се подписват от ръководителя, а при отсъствие - от определения да го замества служител, като се изписва „за (наименование на длъжността на правоимащия да подпише ръководител)", името и фамилията на определения заместник и се посочва номера на заповедта за заместване. По отношение на аргумента на жалбоподателя за нищожност на заповед № 8121К-15307/17.12.2024 г. на ЗА Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, поради наличие на неприключило адм. дело № 517/2024 г. в АдмС Монтана, образувано по жалба на С. Я. И. срещу Заповед № 45813-12622/15.10.2024 г. на Ректора на АМВР, счита, че за издаване на оспорената Заповед № 8121К-15307/17.12.2024 г. е съобразено Определение № 12760/25.11.2024 г. по адм. д. № 10954/2024 г. на V отд. на ВАС, постановено по повод жалба на стажанта срещу допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 4581з- 2622/15.10.2024 г. на ректора на АМВР. Съдебната практика на ВАС, постановена до момента по сходни случаи и изменението на чл. 13, ал. 1 в ДВ. бр. 68/2023 г. на Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите в МВР, на основание чл. 156, ал. 1 от АПК и преди първото по делото заседание, ректорът на АМВР е направил оттегляне на заповед № 4581з-2622/15.10.2024 г., в частта относно прекратяване участието на стажант И. в курса. Следователно производството по адм. дело № 517/2024 г. па АС-Монтана следва да продължи, в частта относно възможността на ректора да отстранява обучаемите в ЦСПП преди завършване срока на обучение поради слаб успех, съгласно чл. 64, ал. 1 от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвърдени със Заповед № 8121з - 822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. Частичното оттегляне на Заповед № 45813-2622/15.10.2024 г. на ректора на АМВР per. № 458100-2729/23.12.2023 г. е приложено и прието като доказателство по настоящото дело. Като доказателство, че ЦСПП в [населено място] е законен център по чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на АМВР, обн. ДВ, бр. 92/07.11.2014 г., се позовава на Предложение per. № 2659/30.03.2000 г. за създаване на ЦСПП-К.; Писмо per. № 7603/22.11.2000 г. на ректора на ВИПОНД-МВР. от което е видно, че ЦСПП-К. е създаден и в него се обучават новоназначени държавни служители сержанти от националните служби „Полиция" и „Жандармерия" на МВР; щатно разписание К-724/29.05.2000 г. на ВИПОНД-МВР към 2000 г., от което се вижда броят и численият състав на научните секции в ЦСПП-К. и докладна записка на ректора на АМВР per. № 8515/21.09.2006 г. С приемането на. ЗМВР от 2006 г. (отм.) Центровете за специализация и професионална подготовка преминават към Академията на МВР. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати нарушения на материалния закон или съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С. Я. И. е изпратен на курс за първоначално професионално обучение със Заповед № 8121К-9167/31.05.2024 г. на за Главен секретар на МВР (чл. 12. ал. 1 от Наредба № 8121 з-433/[Наименование]г). В разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвърдени със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е предвидено, че обучаваните се отстраняват от ЦСПП с мотивирана заповед на ректора на Академията на МВР. преди завършване на срока на обучение, като участието им в курса се прекратява, поради т. 1 слаб успех. Съгласно цитираната разпоредба, ректорът на Академията на МВР не притежава правомощия да прекрати участието на служител в курс по професионално обучение, а единствено да го отстрани, преди завършване срока на обучението. Член 13, ал. 1 от Наредба № 8121з - 433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от МВР, предвижда участието на служители в курс за професионално обучение да се прекратява или отменя със заповед на Главния секретар на МВР в хипотезите на т. 1 - т. 7, включително и поради слаб успех - т. 3. Правото на административния орган да прекрати участието на служител в курс по професионално обучение се извежда от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 8121з-433/[Наименование]г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция), предвид позицията на Главния секретар на МВР в администрацията на Министерството на вътрешните работи, и възложените с нормативен акт на този административен орган функции, свързани с организацията на професионалното и допълнителното обучение на служителите от МВР, включително стажантите в съответните областни дирекции на МВР. При констатирано обстоятелство по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата - слаб успех, по отношение на И., ректорът на AMBP е направил предложение peг. № 4581р- 21312/12.12.2024 г. в три дневен срок от възникване на причината, чрез директора на дирекция „Човешки ресурси" - МВР до Главния секретар за издаване на заповед за прекратяване на участието в курса за професионално обучение. Независимо, че заповедта на ректора на АМВР за отстраняване на обучаемия от ЦСПП Казанлък преди завършване срока на обучение поради слаб успех не е влязла в сила поради оспорването й от г-н И., основната причина за прекратяване участието на служителя в курса за професионално обучение е слабият му успех. АМВР е университет, създаден с решение на Народното събрание - държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност за нуждите на МВР и на гражданското общество в Република България. Дейността на АМВР се основава на ЗМВР, подзакованите нормативни актове по прилагането му и Правилника за устройството и дейността на АМВР (ПУДАМВР). Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПУДАМВР към Академията функционират центрове за специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт. В чл. 7, ал. 2 от ПУДАМВР е разписано, че организацията и дейността на центровете се определят с акт на министъра па вътрешните работи по предложение на ректора. Със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 7, ал. 2 от ПУДАМВР, са утвърдени Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на Министерството на вътрешните работи. На основание чл. 16 от Наредба № 8121з-433 от 2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-433 от 2017 г.) първоначалното професионално обучение се провежда в базов и специализационен етап, включващи самостоятелни теоретични и теоретико-практически модули и практически стажове. В чл. 17, ал. 1 от Наредба № 8121з-433 от 2017 г. е предвидено, че базовият етап е предназначен за придобиване на основни теоретико-практически знания за изпълнение на дейностите на основната структура, в която ще се изпълняват служебните задължения. Според ал. 2 от цитирания член специализационният етап е предназначен за придобиване на знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения за съответното направление на дейност. Теоретичните и теоретико-практическите модули завършват с полагане на изпита (чл. 18 от Наредба № 8121 з-433 от 2017 г.). Съгласно чл. 35 от Правилата, утвърдени със заповед № 81213-822/27.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, планирането на учебния процес се извършва чрез: учебни разписания за съответния курс по етапи и модули, седмични разписания на учебните занятия, график на изпитните и поправителните сесии, като документацията се утвърждава от директора на ЦСПП. Според чл. 47, ал. 1 от Правилата оценяването на знанията и уменията на обучаваните в ЦСПП включва: текущ контрол, изпити, оценяване на учебния или практическия стаж и заключителен изпит. Формата за оценяване на знанията и уменията е изпитът. Изпитите са: редовни, поправителни и ликвидационни. Провеждат се съгласно учебния план и учебното разписание, като обучаваните имат право на един поправителен изпит по всеки учебен модул или негова част в едноседмичен срок от получаването на слаба оценка. Обучаваните имат право на: един ликвидационен изпит за базов етап, един ликвидационен изпит за специализационен етап, един ликвидационен изпит за заключителния изпит по теория и практика за курсовете за първоначално професионално обучение и един ликвидационен изпит за останалите курсове на обучение. Редовните и поправителните изпити се провеждат по график, утвърден от директора, който се предоставя на обучаваните не по-късно от 7 дни преди провеждането им. Председателят и членовете на изпитната комисия след обсъждане определят една крайна оценка. За успешно положен се счита изпит, оценен най-малко със среден (3,00) - чл. 57, ал. 2 от Правилата. На редовните изпити по Модул 3, част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления" и Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС", съгласно утвърдения Учебен план на курса и видно от протоколи за проведените редовни изпити, с per. № 5781р-4747/01.10.2024 г. и per. № 5781p-4820/04.10.2024 г., С. Я. И. е получил слаби оценки на всеки от изпитите. На поправителните изпити по Модул 3, част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления" и Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС“ стажант И. също е получил слаби оценки, видно от протоколи за проведени поправителни изпити с per. № 5781р- 4845/07.10.2024 г. и per. № 5781р-4871/08.10.2024 г. На стажант С. И. е дадена възможност за явяване на ликвидационен изпит по Модул 3, част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления", като се е запознал с утвърдения от директора на ЦСПП Казанлък график за провеждане на ликвидационен изпит от Базовия етап на обучение с per, № 5781p-4848 07.10.2024 г., в който е определена дата за провеждане на 10.10.2024 г. Съгласно чл. 53, ап. 3 от Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР. утвърдени със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, стажант С. И. има право да се яви на един поправителен изпит по всеки учебен модул или негова част. Съгласно чл. 53, ал. 4, т. 1 от Правилата, същият има право на само един ликвидационен изпит за базовия етап. Стажантът няма право да се яви на втори ликвидационен изпит за базов етап, в частност по Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС". С. С. И. е запознат с Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР. утвърдени с МЗ per. № 81213-822/27.06.2022 г., за което е изготвен протокол с per. № 5781р-2730/10.06.2024 г. Предоставените на г-н И. листове за редовните и поправителните изпити, както и за ликвидационният изпит са подпечатани и в тях фигурира името на стажанта, курса, учебната група и номерът в нея, учебната дисциплина и датата на явяването на изпит, каквото изискване фигурира в чл. 56, ал. 5 oт Правилата. Стажантът е уведомен на 09.10.2024 г. за започването на настоящото административно производство и е запознат със съдържанието на документите гю Преписката, съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от АПК. Същият е уведомен, че в три дневен срок от датата на запознаване, че може да изрази писмено становище или да отправя искания и възражения до административния орган - ректора на Академията на МВР, съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК. Въз основа на събраните доказателства прави извод, че при организацията и провеждането на редовни, поправителни и ликвидационен изпити на С. Я. И. от базовия етап на обучение не са допуснати нарушения и оспорваната заповед е законосъобразна. Заповед № 8121К-15307/17.12.2024 г. на За главен секретар на Министерство на вътрешните работи за прекратяване участието в курс на С. И. стажант от МВР е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 23.12.2024 г., но в нея е записано, че влиза в сила от датата на издаването й. При провеждане на административното производство не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения. Направените в жалбата възражения са неоснователни. В хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, които не променят фактическата обстановка, а оттам и не променят правните изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на гореизложеното моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № 8121К-15307/17.12.2024 г. на ЗА Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, съгласно Заповед № 8121з-1712/11 12 2024 г. и въз основа на Предложение № 21312 от 12 12 2024 г. на Ректор старши комисар, е прекратено, поради слаб успех, участието на оспорващия С. Я. И., стажант от ОД на МВР Монтана в курс за първоначално професионално обучение I.С.1.1.И „Курс за младши изпълнителски длъжности-полицейски органи" в Център за специализация и професионална подготовка (ЦСПП) - Казанлък при Академия на Министерството на вътрешните работи /л. 41/

Съгласно Заповед № 8121К-4589/10 04 2024 г. на М. С. /л. 25/ и във връзка с изпълнението на Указ № 107/10 04 2024 г., за прекратяване правомощията на Главен секретар на МВР – Г. К. Ж. К. /л. 202/, до назначаването на нов такъв, правомощията са възложени на Д. Р. К., заместник Главен Секретар на МВР.

Съгласно Заповед № 8121з-1712/11 12 2024 г. на М. И. на МВР /л. 26/ и във връзка с ползване на отпуск за временна нетрудоспособност и издаден болничен лист на Г. К. Д. Р. К., заместник Главен Секретар на МВР, считано от 11 12 2024 г. до неговото завръщане, правомощията на Главен Секретар на МВР са възложени за изпълнение на Г. К. М. А. Р. – Директор на ГД „НП“ МВР.

С Предложение № 21312 от 12 12 2024 г. на Ректор старши комисар, чрез Директор на Дирекция „Човешки ресурси“ МВР, до Главен Секретар на МВР /л. 55-60/, е дадено предложение да се прекрати участието в курс за първоначално професионално обучение на стажант С. Я. И. от ОДМВР Монтана, преди завършване срока на обучение, поради слаб успех. В предложението са изложени подробни съображения свързани с проведени изпити и постигнатия резултат от оспорващия по тях. Посочено е, че по Модул 3, част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления" и Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС", съгласно учебния план на курса и видно от протоколи за проведените редовни изпити, с per. № 5781р-4747/01.10.2024 г. и per. № 5781р-4820/04.10.2024 г., С. Я. И. е получил сла6и оценки на всеки от изпитите. На поправителните изпита по Модул 3, част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления" и Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС", стажант И. също е получил слаби оценки, видно oт протоколи за проведени поправителни изпити с per. № 5781p- 4845/07.10.2024 г. и per. № 5781р-4871/08.10.2024 г. На стажант С. И. е дадена възможност за явяване на ликвидационен изпит по Модул 3. част 3 "Превенция и разкриване на видовете престъпления'', като се е запознал с утвърдения график за неговото провеждане, в случая на дата 10.10.2024 г. Цитирайки нормата на чл. 53, ал. 3 от Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, утвьрдени със заповед № 8121з-822/27.06.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, е прието, че стажант С. И. има право да се яви на един поправителен изпит по всеки учебен модул или негова част. Съгласно чл. 53, ал. 4, т. 1 от Правилата, същият има право, на само един ликвидационен изпит за базовия етап. Стажантът е започнат с утвърдения график за провеждане на ликвидационен изпит по Модул 3, част 3 „Превенция и разкриване на видовете престъпления" и няма право да се яви на втори ликвидационен изпит за базов етап, в частност по Модул 2 „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС". Посочено е още, че стажант И. е запознат с Правила за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР, за което е изготвен протокол с peг. № 5781p-2730/10.06.2024 г. Изложени са подробни съображения, свързани с приетото от съда, касаещо компетентността на органа, който следва да издаде Заповедта за прекратяване участието в курс за първоначално професионално обучение.

Съгласно Протоколи от проведени изпити /л. 104-111/, оспорващият на редовнитe и поправителни изпити по „Превенция и разкриване на видовете престъпления“ и по „Административно-наказателна дейност-полицейски правомощия и ПЕС“, както и на ликвидационния изпит по „Превенция и разкриване на видовете престъпления“, е получил оценка „слаб 2“.

Съгласно Заповед рег. № 4581з-2622/15 10 2024 г. издадена, от Ректор – старши комисар на Академия на МВР, за прекратяване участието на оспорващия и отстраняването му от същия курс, която Заповед е обжалвана и производството по образуваното адм.д. № 517/2024 г. по описа на Административен съд Монтана е прекратено поради оттегляне на Заповедта, в частта, с която участието на оспорващия е прекратено в курс за първоначално

По делото са представени Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, ведно със Заповедта, с която същите са утвърдени /л. 27-37/ и доказателства свързани с организиране и извършване на проведените изпити, респ. запознаване на оспорващия с Правилата и реда по време на неговото обучение в ЦСПП Казанлък – л. 91 и сл., Указ № 107/10 04 2024 г. на Президента на РБ; доказателства, касаещи преобразуването на ЦСПП в [населено място] и преминаването на действащите ЦСПП към структурата на АМВР /л. 121 и сл./.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с Определение от 17.01.2025 г. и е дал указания на ответната страна при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК /л. 48/.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресати на акта. Подадена е на 27 12 2024 г., видно от входящия номер на МВР /л. 3/, а оспорената Заповед е получена на 23 12 2024 г., видно от отбелязаното върху нея /л. 41/, което я прави допустима за разглеждане по същество.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност, в това число и за нищожност на издадения и оспорен индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМВР - При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР и административен секретар на МВР.

Съгласно чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1. Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи и изпълнява функции, възложени му със заповед на главния секретар, след съгласуване с министъра на вътрешните работи. При изпълнение на своите функции заместник главният секретар издава заповеди. Заместник главният секретар на МВР е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1.

Съгласно 36, ал. 7 от ЗМВР - В случаите по ал. 6 правомощията на Главния секретар се прекратяват по реда на ал. 3, като до назначаването на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар.

Съгласно 170, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР - Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение. Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР.

Съгласно чл. 33, ал. ал. 1 и 2 от ПУДМВР - При отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, той се замества от определено с негова заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност. При отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да има статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и да заема ръководна длъжност, а в изключителни случаи или при липса на такава длъжност в съответното звено – изпълнителска длъжност.

Съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 4 от ПУДМВР - При отсъствие на Главния секретар той се замества от длъжностно лице, заемащо висша ръководна длъжност, определено с негова заповед. В случаите на невъзможност за издаване на заповедта по ал. 2 тя се издава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 47, ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР - Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание. Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР. Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи

Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи - Към академията функционират центрове за специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт. Организацията и дейността на центровете по ал. 1 се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

Съгласно чл. 53, ал. 1, 2 и 4, т. 1 от Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и центъра за бойна подготовка и спорт към академията на министерството на вътрешните работи /Правилата/ - Форма за оценяване на знанията и уменията е изпитът. Изпитите са редовни, поправителни и ликвидационни. Обучаваните имат право на един ликвидационен изпит за базов етап.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи /Наредбата/ - Участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР в следните случаи: поради слаб успех.

По отношение компетентността на административния орган..

Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е чл. 34, ал. 4 от ПУДМВР, вр. с чл. 36, ал. 2, т. 4 и ал. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-433/2017 г. и чл. 170 от ЗМВР.

Главният секретар на МВР е висша професионална длъжност в министерството, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗМВР и е извън основните структури на МВР, посочени в нормата на чл. 37 от ЗМВР, което изключва приложимостта на чл. 33 от ЗМВР поради това, че последната се отнася до ръководители от структурата на МВР. Това, че Главният секретар е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не променя мястото на длъжността в йерархията на МВР.

Същевременно, за да се обезпечи нормалното и непрекъснато функциониране на държавния апарат, законодателят е предвидил два отделни и независими института по предоставяне на правомощия от органа, в чиято компетентност е решаването на съответния въпрос, а именно: делегиране и заместване. При заместването, заместващият упражнява правомощията от името на замествания, в случаи, когато за последния са възникнали обективни обстоятелства по невъзможност да ги упражнява. При делегирането, възложените правомощия се упражняват по силата на самата делегация без да изисква/да се свързва с други обстоятелства. Законодателят е този, който определя изрично случаите, при които даден административен орган разполага с процесуалната възможност да делегира свои правомощия.

Безспорно е, че при прекратяване правомощията на Главния секретар, каквато е настоящата ситуация, и до назначаването на нов Главен секретар, неговите правомощия се изпълняват от заместник Главния секретар, в който смисъл е чл. 36, ал. 7 от ЗМВР. В тази връзка упражняването на правомощия от заместник Главния секретар, не е нито по делегация, нито по заместване, а по силата на самия закон.

Безспорно е също така, че поради настъпили обективни обстоятелства – временна неработоспособност на заместник Главния секретар, в качеството му на изпълняващ длъжността „Главен секретар“, същият е в обективна невъзможност да изпълнява възложените му по закон правомощия. Същевременно временната неработоспособност е и обстоятелство, което препятства възможността самото лице да издаде Заповед, с която сам да упълномощи свой заместник, в който смисъл е текста на чл. 34, ал. 2 от ПУДМВР.

При тези фактически обстоятелства, този състав счита, че правно релевантната разпоредба, която дава основание да бъде заместено лицето, изпълняващо длъжността „Главен секретар“, в случая е чл. 34, ал. 2 и ал. 4 от ПУДМВР, като заместващият следва да е длъжностно лице, заемащо висша ръководна длъжност, а заповедта следва да е издадена от министъра на вътрешните работи. Смисълът на нормата е да се замести отсъстващото лице. Дали това лице ще е титулярът на длъжността (назначеното за Главен секретар) или лицето, на което по силата на закон са му възложени правомощия да изпълнява тази длъжност (Заместник Главният Секретар, в условията на прекратени правомощия на Главния Секретар), няма правно значение. Нито чл. 34 от ЗМВР, нито друга правна норма от ЗМВР или ПУДМВР дава основание за друго тълкуване. Заместник Главният секретар заема длъжността Главен Секретар, който изпълнява правомощията на Главен Секретар в пълен обем за времето до назначаването на лице на тази длъжност, по съответния законов ред.

След като на заместник Главния секретар по силата на закона е вменено да изпълнява правомощията на Главен секретар на МВР, то при отсъствие и невъзможност от негова страна да издаде Заповед, с която да определи лицето, което да го замества, такава заповед се издава от Министъра на вътрешните работи, каквото разрешение е предвидено в чл. 34, ал. 4 от ПУДМВР. Този състав не счита, че в хипотезата на чл. 36, ал. 7 от ЗМВР се следва друго решение на възникналата ситуация, т.е. няма обоснована правна необходимост лицето, което следва да се определи за заместващ Главният Секретар (поради възникнала обективна невъзможност за упражняване на правомощията си), да следва да се назначава на длъжността заместник Главен секретар, която длъжност същевременно си има титуляр и това е Д. Р. К.. З. Г. С. - Д. Р. К., до назначаването на Главен секретар изпълнява и правомощията на тази длъжност, като това изпълнение е в пълен и безусловен обем, т.е. като титуляр. Поради това и тълкуването на чл. 34, ал. 4 от ПУДМВР, че предвидената в тази норма възможност съществува единствено за титуляра, заемащ длъжността Главен Секретар е несъответно на целта и смисъла на закона. Нормата на чл. 34, ал. 4 от ПУДМВР, борави с понятието „Главен секретар“, но вложеното право се отнася до изпълняващото тази длъжност лице, без значение дали същият е назначеният титуляр или изпълняващият правомощията на титуляра, тъй като и в двата случая упражняването на правомощия произтичат пряко от тази длъжност и по силата на самия закон. Това следва безусловно от обстоятелството, че не длъжността, а лицето е това, което може да отсъства и да издава Заповед за заместване. в съответствие с очертания кръг правомощия за тази длъжност. Без обоснована опора в закона са изводите, че Министъра на вътрешните работи има правомощие да издава заповеди за заместване на Главния секретар само когато е налице титуляр, който заема длъжността. Безспорно е, че фигурите на Главния Секретар на МВР и заместник Главния Секретар на МВР са коренно различни, от което не следва, че при липсата на титуляр за длъжността Главния Секретар, това води автоматично до липса на лице, което да изпълнява правомощията на същата тази длъжност. След като е налице лице, което да изпълнява правомощията на титуляра на длъжността Главен секретар, то за същото това лице важат всички правила и норми, така както са относими за неговия титуляр, тъй като институтът на заместването се отнася към длъжността именно с цел упражняване на предоставените правомощия, а самото заместване се осъществява от конкретните лица, които от своя страна реално упражняват тези правомощия.

С оглед на изложеното, този състав не споделя изводите на процесуалния представител на оспорващия, че до избирането на Главен секретар на МВР, само и единствено заместник Главният секретар на МВР може да подписва заповеди по чл. 36, ал. 2 от ЗМВР, както и че за заместване на заместник Главния секретар, при негово отсъствие, изобщо не е предвиден правен ред, нито в ЗМВР, нито в ПУДМВР. В тази връзка действително ЗМВР не регламентира хипотезите по заместване на служителите, но такава уредба е предвидена в ПУДМВР, в който смисъл е нормата на чл. 37, ал. 3 от закона, според която устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник. Поради тази препратка, условията за заместване/възлагане изпълнението функциите на длъжността „Главен секретар“ на МВР, са установени именно в ПУДМВР.

При горните съображения, този състав счита възраженията на оспорващия за липса на компетентност и невъзможност за заместване на лицето, упражняващо правомощията на Главен секретар, за неоснователни. Изключването на възможността за такова заместване, влиза в противоречие със закона, респ. с предоставената там възможност за обективна и реална приложимост на този институт.

В жалбата не се прави разграничение между института на заместването и института на делегирането, както и че лицето М. Р. (заемащо висша ръководна длъжност – Главен Комисар) не е назначаван на длъжността Главен Секретар на МВР, което да е в нарушение на законоустановения ред, а е овластен по силата на заместването да изпълнява правомощията на длъжността на Главен секретар в определен период от време, който е от 11 12 2024 г. до завръщане на лицето, изпълняващо тези правомощия.

Описаната от процесуалния представител на оспорващия възможност, като единствена такава, осигуряваща изпълнение правомощията на Главния секретар, е субективно негово тълкувание.

Съображенията и изводите свързани със Заповед per. № 8121к-4589/10.04.2024 г. и загубване на нейното значение, респ. непредоставяне правомощия на заместник Главния Секретар да замества Главния Секретар на МВР, приема за правни еквилибристики, тъй като правомощията на Главния секретар в случаите на прекратяване, се упражняват от заместник Главния секретар, не на основание издаването на Заповед, а по силата на самия закон – чл. 36, ал. 7 от ЗМВР.

Този състав не споделя и изводите за нищожност на оспорената Заповед поради това, че е издадена друга Заповед per. № 45813-2622/15.10.2024 г. от ст. комисар И. В., ректор на АМВР, която е със същия предмет, по отношение на същото лице и е предмет на обжалване по административно дело № 517/2024 г. по описа на АдмС – Монтана, последното неприключило. Наличието на Заповед с идентично съдържание, издадена от друг административен орган, само по себе си не представлява основание за нищожност. В тази връзка нищожността, респ. законосъобразността на издадените два акта, следва да бъде преценявана самостоятелно.

Не са налице и основания за спиране на настоящото производство поради образуваното адм.д. № 517/2024 г. по описа на Административен съд Монтана. Издадената Заповед по адм.д. № 517/2024 г. е от Ректор на АМВР, а оспорваната Заповед е издадена от ЗА Главен Секретар на МВР. Компетентността е въпрос, който се преценява самостоятелно в съдебното производство и не може да обуславя преюдициалност, респ. да бъде основание за спиране. Същевременно и с оглед на установената и възприета от административния орган – Ректор на АМВР съдебна практика, същият при условията на чл. 156, ал. 1 от АПК е подал писмено становище по цитираното адм.д. № 517/2024 г., в което изрично е заявил, че оттегля издадената от него Заповед, в тази й част. Заявлението за оттегляне е приложено и в настоящото производство на л. 42—46 на делото.

Този състав не установява липса на форма на издадения акт, същата следва да е обикновена писмена такава, без законодателят да изисква или предвижда друго.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения – в закона не се предвижда строго формална процедура, която да следва да бъде проведена, за да се постанови оспореният акт. Изисква се единствено изготвянето на предложение от ръководителя на структурата, в случая от Ректора на Академията, чрез Директор на Дирекция Човешки ресурси до Главния секретар, каквото предложение в случая е направено – л. 55. За пояснение, кое е лицето, което към момента упражнява правомощията на Главен секретар, не е от правно значение. По отношение на предвиденият тридневен срок за изготвяне на предложението, от възникване на причината за това, то този състав счита този срок за инструктивен, тъй като неговото неспазване не води до последици, които да имат правно значение за обучавания служител, т.е. за участника в курса.

Не се установява и нарушение на материалния закон. В тази връзка е безспорно и страните не спорят по обстоятелството, че оспорващият на един от редовните изпити по модул 2 – „Административно наказателна дейност, полицейски правомощия и ПЕС" и един от редовните изпити по модул 3 - "Превенция и разкриване на видовете престъпления" и Модул 2, е получил оценки „слаб 2“. Такава оценка „слаб 2“ е получена и на поправителните изпити по тези два предмета. С оглед на това, че оспорващият има право да се яви на един ликвидационен изпит за целия базов курс, аргумент от чл. 53, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Правилата, то поради неуспешното полагане на два изпита за този курс, той подлежи на отстраняване, респ. прекратяване на участието поради слаб успех, като с настоящата заповед е постановено прекратяване на неговото участие.

По отношение твърденията за тенденциозност и несправедливост на оценяването, освен, че тези твърдения влизат в противоречие с твърдението за липса на време да се подготви за множеството едновременно провеждани изпити и занятия в ЦСПП – Казанлък, е и неоснователно, поради неговото голословие. Ирелевантни към спора са възраженията свързани с условията в общежитието на ЦСПП – Казанлък.

По отношение възраженията за нелегитимност на ЦСПП Казанлък, извън неотносимостта на този въпрос към предмета на спора, този състав счита, че същите са неоснователни. Законът за професионалното образование и обучение и Законът за висшето образование регулират различни по вид обществени отношения от тези регулирани със Закона за Министерство на вътрешните работи, поради което, нито в НАПОО, нито в НАОА или друга сертифицираща институция следва да са налице данни за съществуването и функционирането на ЦСПП Казанлък. Академията на МВР е основна структура на МВР, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, висше училище - университет, създаден с решение на Народното събрание, за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР, в който смисъл е чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от с.з. Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи - чл. 47, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПУДАМВР - Към академията функционират центрове за специализация и професионална подготовка и Център за бойна подготовка и спорт или ЦСПП Казанлък функционира по силата на закона и за него, както и за неговия Директор, е налице пълна легитимност и с възможност да провежда професионална подготовка на съответно предвидените, също по закон, специалисти.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Я. И., [населено място] чрез адв. Г. Г., САК против Заповед № 8121к-15307 от 17 12 2024 г. на ЗА Г. С. на МВР – Главен комисар М. Р., оправомощен съгласно Заповед № 8121з-1712/11.12.2024 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от датата на неговото съобщаване на страните пред Върховен административен съд.