Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
04.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №987 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на А.Е.Х. ***, против Решение №1012-26-270-5 от 23.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №262-00-107-3/24.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят намира Решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че изводът на административния орган, че не може да се установи причината за прекратяване заетостта на оспорващия, бил погрешен и не кореспондирал както със събраните доказателства, така и с волята на законодателя в тази насока. Безспорно било установено, че жалбоподателят е работил в друга държава и се е осигурявал за всички осигурителни случаи, в това число и за безработица. Оспорващият твърди, че не бил напускал по собствено желание, а трудовият му договор бил прекратен едностранно от работодателя вследствие на провеждане стачни действия на част от работниците, в резултат на които една доста голяма група работници от България били с прекратени трудови правоотношения от работодателя. Това било обяснено от него с предходна молба и било причината да поиска извършване на второ запитване на компетентните власти. Отговорът „липсва информация“ не можел да се тълкува разширително, че било налице доброволно прекратяване на правоотношението от негова страна. Жалбоподателят сочи, че за да не било посочено изрично от работодателя в основанията за прекратяване, че той бил напуснал доброволно, означавало, че причината не е тази. Следвало да бъде приета като основателна истинската причина, а именно че работодателят едностранно прекратил взаимоотношенията си с него без предупреждение, без предизвестие и без да посочи основателна причина за това. Липсата на информация следвало да бъде тълкувана изцяло в полза на работника, доколкото в законодателството били изброени точно случаите, при които следвало да бъде определено минималното обезщетение за безработица, както и минималния размер за това. Жалбоподателят твърди, че в случая срокът и размерът на обезщетението му били неправилно определени. Претендира обжалваното решение да бъде отменено и да му бъде определено обезщетение съгласно действащата нормативна уредба, въз основа на полученото възнаграждение по време на работа в И., както и срокът да бъде съобразен с времето, през което положил този труд.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и приема оспорвания административен акт за законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№262-00-107/01.02.2019 г. жалбоподателят А.Е.Х. е депозирал до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление (по образец) за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО (л.43), към което е приложил изброени документи и е декларирал относими обстоятелства.
В т.1 от Заявлението е декларирал, че правоотношението му с Tiernaneill Mushrooms Ltd. И. е прекратено, считано от 15.01.2019 г., без да посочи основанието от акта за прекратяване на правоотношението и без да приложи такъв за справка.
Попълнил е Декларация от дата 01.02.2019 г. (л.47), относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, в която е посочил, че последният му период на заетост в чужбина е от 27.06.2017 г. до 15.01.2019 г. в И., като наето лице от работодател в И..
Под вх.№1019-26-450/01.02.2019 г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково е било депозирано Заявление (л.48) от А.Е.Х. за съдействие за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за придобития му стаж и доход в И. за периода от 27.06.2017 г. до 14.01.2019 г., необходими му за отпускане на парично обезщетение за безработица в България, към което са приложени копия на 6 броя документи от И. (л.50-55).
Заявлението на А.Е.Х., заедно с приложените копия от документи, е било препратено от Директора на ТП на НОИ – Хасково на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ, с писмо изх.№1019-26-450-1/11.02.2019 г. (л.42) за издаване на СЕД U002 и СЕД U004.
С Разпореждане №262-00-107-1 от 12.02.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково (л.44), производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявлението на А.Е.Х. е спряно на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
След като под вх.№1019-26-450-2/12.04.2019 г. (л.29) от главен експерт в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ до ТП на НОИ – Хасково са били изпратени оригинали от структуриран електронен документ U002 (л.30-35) и структуриран електронен документ U004 (л.36-41) относно А.Е.Х., е издадено Разпореждане №262-00-107-2 от 16.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково (л.28), с което на основание чл.55 от АПК производството е възобновено.
С Разпореждане №262-00-107-3 от 24.04.2019 г. (л.19) Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, отпуска на А.Е.Х., по подаденото от него Заявление, парично обезщетение за безработица, считано от 16.01.2019 г. до 15.05.2019 г. в размер на 9.00 лв.дневно, т.е. в минималния размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2019 г., като е посочено, че заявителят е с последно прекратяване на осигуряването от 16.01.2019 г., прекратено осигуряване за безработица на основание Друга – неизвестна и с регистрация в АЗ на 21.01.2019 г.
Разпореждането е изпратено на адресата си и съгласно Известие за доставяне (л.20) получено срещу подпис на 18.05.2019 г.
Под вх.№1012-26-270/21.05.2019 г. е регистрирана подадената до Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково жалба (л.21) от А.Е.Х. против Разпореждането, в която същият твърди, че не бил напускал по собствено желание работата си в друга държава, а трудовият му договор бил прекратен едностранно от работодателя, което можело да бъде удостоверено чрез допълнително запитване в страната и във фирмата, където е работил.
До А.Е.Х. е изпратено писмо изх.№1012-26-270-1/22.05.2019 г. (л.27) от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което във връзка с твърденията в жалбата го уведомява, че в представените от негова страна копия от документи, издадени от И., липсват данни за причината за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което му се дава 7-дневен срок, в който следва да представи документ от И., удостоверяващ това обстоятелство.
В Молба вх.№1012-26-270-2/30.05.2019 г. (л.25), във връзка с така изпратеното му писмо, А.Е.Х. е обективирал пред ТП на НОИ – Хасково твърдение, че с подадената от него жалба е направил искане, по официален ред да бъдат изискани доказателства за прекратяване на трудовото му правоотношение.
С писмо изх.№1019-26-450-3/05.06.2019 г. (л.24) от Директора на ТП на НОИ – Хасково до Директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ е изискано повторно удостоверяване на причината за освобождаване със СЕД U002, във връзка с подадената жалба от А.Е.Х. и за правилното отпускане на паричното обезщетение за безработица в България.
Във връзка с това ТП на НОИ – Хасково писмено е уведомено (л.16), че на 10.06.2019 г. до компетентната институция на И. е изпратено ново искане за удостоверяване на причината за прекратяване на заетостта на лицето.
Образуваното пред Директора на ТП на НОИ – Хасково производство по жалбата на А.Е.Х. с вх.№1012-26-270/21.05.2019 г. е спряно с негово Решение №1012-26-270-3/11.06.2019 г. (л.14) и в последствие възобновено с Решение №1012-26-270/4/23.07.2019 г. (л.10), след постъпването в ТП на НОИ – Хасково на писмо вх.№1019-26-450-5/19.07.2019 г. (л.11) на Началник Отдел „КОД“ в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“.
С писмо вх.№1019-26-450-5/19.07.2019 г. приложено се изпраща копие на писмо, получено от компетентната институция на И. (л.12) с което уведомяват, че не могат да удостоверят причината за прекратяване на трудовата дейност.
С Решение №1012-26-270-5 от 23.07.2019 г. (л.7-9) Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил, на основание чл.117, ал.3 от КСО, жалбата на А.Е. Х. с вх.№1012-26-270/21.05.2019 г. против Разпореждане №262-00-107-3 от 24.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. Изложил е мотиви, че след като за жалбоподателя в структурирания електронен документ СЕД U002 е посочена причина за прекратяване на трудовия договор друга – неизвестна, т.е. причината остава неуточнена, се прилага разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО и същият следва да получава минималния размер на парично обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.
Решението е изпратено на А.Е.Х. и видно от Известие за доставяне (л.65) е получено от същия срещу подпис на 26.07.2019 г.
Жалбата (л.4) срещу решението е подадена по пощата на 07.08.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика (л.6) чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана с вх.№1012-26-270-6/08.08.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО (както в редакцията към датата на подаване на жалба с вх.№1012-26-270/21.05.2019 г., така и към датата на постановяване на Решението), пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за неправилно определяне на обезщетенията за безработица.
Обжалваният акт е постановен при спазване на
изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за
издаването си, което го прави мотивиран и дава възможност да бъде преценена
законосъобразността му.
Потвърденото с процесното решение Разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно
лице, чиято компетентност не се оспорва и на което съгласно цитираната в акта Заповед
№1015-26-73/26.03.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Хасково е вменена
компетентност съобразно изискването на чл.54ж, ал.1 от КСО. Като правно основание за постановяване на Разпореждането
са посочени нормите на чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.
В чл.54а,
ал.1 от КСО (редакция ДВ бр.99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е
регламентирано, че право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т.1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; т.2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл.168 и т.3 – не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
Към момента на подаване на заявлението
жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл.54а, ал.1 от КСО. Не е
спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта на 21.01.2019 г., а последната
му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето от 27.06.2017
г. до 15.01.2019 г. в И. – страна-членка на Европейския съюз, при конкретно
удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по
делото писмени доказателства, представляващи СЕД U002 и СЕД U004, издадени от
компетентните органи в И..
Доколкото жалбоподателят е български
гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл.2, параграф 1 от Регламент
(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).
Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на
противоречие с националните законодателства имат приоритет (чл.288 от ДФЕС).
Съгласно чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004, на което основание е издаден СЕД
U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство
поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото
на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо,
периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото
от нея законодателство.
В процесния случай, доколкото българското
законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за
безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са
зачели трудовата заетост на жалбоподателя по издаденото от друга държава-членка
СЕД U002.
Спорният въпрос по делото е относно
правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за
безработица, съобразно националното законодателство.
Съгласно предвиденото
в чл.54б, ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60
на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал.2 на
същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за
безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.
В чл.54в от КСО е предвидено, че паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Съгласно мотивите на Разпореждане №262-00-107-3 от 24.04.2019 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2019 г. от 9.00 лева, поради това, че е с последно прекратяване на осигуряването от 16.01.2019 г. на основание „друга – неизвестна“ причина, т.е. приложен е чл.54б, ал.3 от КСО.
Цитирана разпоредба гласи: „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1 – 4 и чл.107а от Закона за държавния служител, чл.162, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226, ал.1, т.4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101, ал.1, т.5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл.165, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца“.
Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл.62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл.54б, ал.3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение №9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването
на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на
субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично
в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн.ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане
и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за
отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ бр.39
от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г. е предвидено, че паричните обезщетения за
безработица по чл.54а, ал.1 от КСО се отпускат въз основа на заявление
декларация по образец съгласно приложение №1, към което се прилагат документи,
удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с
която се прилага международен договор, по който Република България е страна,
или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и
акт за прекратяване на правоотношението – за справка.
В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си за справка, нито при попълване на заявлението е декларирал основанието от акта за прекратяване на правоотношението. С това изложените в жалбата му твърдения, че не бил напускал по собствено желание, а трудовият му договор бил прекратен едностранно от работодателя вследствие на провеждане стачни действия на част от работниците, остават недоказани.
Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението декларация, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите. В хипотезата на чл.1, ал.8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
По реда на чл.8, ал.3 и ал.4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 (в превод на л.75-79) Осигурителен доклад с дата 26.03.2019 г. на изпращаща институция в И., в т.7 „Причина за прекратяване на заетост“ е отбелязано: „други“ и „неизвестно, не се изисква“. След като това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т.7.1 от документа, а именно: „освобождаване от работодателя“, „оставка от служителя“, „изтичане срока на договора“, „прекратяване на договора по взаимно съгласие“, „освобождаване, поради дисциплинарна причина“ и „съкращение“, то правилно е прието от органа, че попада в хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО (по идентичен случай в този смисъл Решение №90/06.01.2020 по адм.дело №7762/2019 г. на ВАС, VI о.)
Доколкото липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина „други“, и след като при повторно изискана проверка компетентната институция на И. е отговорила писмено (в превод на л.74) че не могат да предоставят причината за прекратяване на работната дейност на А.Х., тъй като не притежават тези данни, следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл.54б, ал.3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.
Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.Х. ***, против Решение №1012-26-270-5 от 23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №262-00-107-3/24.04.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.Е.Х., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ Териториално поделение гр.Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: