Решение по дело №406/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. С. С., [ЕГН], от [населено място], [жк], ул. Божур, № 14а, срещу решение № 84/08.02.2025 г. по АНД № 33/2025 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10104242/11.10.2024 г., издаден от ОД МВР Бургас.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на ЕФ. Излага се възражение, че не е доказано, че именно управляваното от касатора МПС се е движило с превишена скорост, доколкото в обхвата на техническото средство попадали и други МПС. Намира, че не е приспаднат 3 % толеранс, а се касае за допустима грешка при заснемането. Заявява, че като бивш служител на МВР е наясно с начина на действие на системата за установяване на нарушения, като принципът бил „когато не си сигурен относно административно нарушение, по-добре пусни пет, но не санкционирай невинен водач”.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебния акт и на ЕФ. Изрично заявява, че е бивш служител на МВР. Работил е в „Пътна полиция“ и като водещ разследване и като пътен полицай. Твърди, че процесното заснемане на скоростта не е по правилата, тъй като трафикът е много интензивен и не доказва това, че управляваният от него автомобил е бил с превишена скорост.

На следващо място заявява, че изкуственият интелект потвърждава това, че някой е карал с превишена скорост. Освен това изкуственият интелект потвърдил, че нарушението е установено при интензивен трафик и ъгъл на заснемане, който е неправилен.

Според касационния жалбоподател при налагане на наказанието „играе човешкият фактор”. Сваляйки информацията от масивите на „Пътна полиция“ тя отива в София. Там се преглеждат записите и се казва кой е виновен и кой невинен. Намира, че не може автомобилът пред него да се движи със същата скорост, но да няма констатация за превишена скорост и фиш, но такъв бил съставен на жалбоподателя. В София се решавало на кой да се пише фиш и на кой да не се пише. При интензивен трафик винаги има възможност техниката да обърка.

Ответникът, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на оспорването. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас потвърдил ЕФ Серия К № 10104242, издаден от ОД МВР Бургас, с който на Н. С., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

За да постанови решението, съдът приел, че нарушението е доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

По делото е установено, че на 11.10.2024 г. в 11,52 ч., в [населено място], на бул. Т. А., надлез В. П. от и към ул. Спортна, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, водач на лек автомобил [Марка] модел Пасат с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. С., е управляван с наказуема скорост от 71 км/ч с приспаднат толеранс от 3%. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1, снимащо в двете посоки на движение. За извършеното нарушение била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.

Районният съд е установил правилно относимите факти и въз основа на тях е стигнал до правилни правни изводи.

Основното възражение на касационния жалбоподател е, че измерената от техническото средство скорост на движение вероятно е на друго МПС, тъй като в обсега на системата за контрол на скоростта били няколко, видно от представените снимки. Касационният състав не споделя тази теза.

Нарушението е установено от система за видеоконтрол тип ARH CAM S1. Спазено е изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представен е протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя.

На следващо място, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, конкретното средство за измерване тип ARH CAM S1 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера.

Представен е и протокол от Български институт по метрология за проверка на процесната преносима система за контрол на скоростта, според който същата отговаря на изискванията на раздел XXXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Съгласно чл.417, ал.1 от Наредбата, скоростомерите трябва да могат да индивидуализират ППС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече ППС и при разминаване.

Според ал.2 от същата разпоредба, ако скоростомерът не е пригоден да изпълни изискването по ал.1, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече ППС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.

Именно за проверка на това, дали конкретна система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на посочената наредба, в частност на горепосочените изисквания, предвидени в нея, се извършва първоначален контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за измерване, а ежегодно се извършва и периодичен контрол за съответствие с изискванията на наредбата. В конкретния случай за техническата изправност на преносимата система за контрол на скоростта, с която е заснето нарушението са представени доказателства: протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това, съдът приема, че всички технически средства за измерване на скоростта, които са одобрени от БИМ и преминали съответната периодична проверка, отговарят на изискванията на чл.417, ал.1 и ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно са технически годни да разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта. В този смисъл неоснователно е възражението, че измерената от техническото средство скорост на движение вероятно е на друго МПС, а не на това, управлявано от жалбоподателя.

Наложеното наказание е правилно определено по вид и размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 84/08.02.2025 г. по АНД № 33/2025 г. на на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.