РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 15206
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Наказателно дело частен характер №
20251110207054 по описа за 2025 година
и се запозна с подадения ръкописен документ, озаглавен „тъжба“ от И. В. Ц. чрез
„пълномощен представител И. Ц.“ срещу И. С. А., Б. К. А., С. К. А., К. К. и К. О. К., намира
следното :
В подадения до СРС на 13.05.2025 г. документ, озаглавен „тъжба“ са изложени трудни
за разчитане твърдения, които са обобщени като „психически тормоз, грабителство и
последвала смърт“ на проф. К. А. А. Тъжителката е посочила, че скоро тя и нейният син
/чийто баща е проф. К. А./ са узнали, че с години професорът е бил подлаган на физически и
психически тормоз от лицата, срещу които е насочена тъжбата, описани като „другото му
семейство“. Доводите за това твърдение се извличат от приложено към тъжбата копие на
молба по гр.д. № 612/2007 г. на СРС, 82 състав от 23.04.2008 г. Твърди се, че от изложената
молба за връчване на всички книжа по делото на адреса на пълномощника адв. Ц. С., се
установява тормоз над проф. А. от семейството му, доколкото е посочено, че всяка призовка,
изпратена на домашния му адрес попада в близките му и предизвиква скандал, което може
да е фатално при неговото тежко сърдечно заболяване. В тъжбата е посочено още, че на
09.12.2009 г. проф. А. умира от инсулт.
В документа е формулиран петитум за осъждане с ефективна присъда на лицата, срещу
които е насочена тъжбата „за психически и физически тормоз и последвала смърт на
въпросното тежко болно лице“.
Видно от така депозирания документ, в него не е описано конкретно деяние или начина
на извършването му от лицата, срещу които е насочена тъжбата. От така изложените в
тъжбата обстоятелства единствено може да се извлече твърдение за тормоз над бащата на
детето на тъжителката, който е починал през 2009 г., като от самото съдържание на
„тъжбата“ изобщо не може да се извлече твърдение за извършено престъпление срещу
тъжителката.
По делото не е внесена и държавна такса в размер на 12.00 лева, като не е представено
и пълномощно за подписалата като „пълномощен представител“ И. Ц.. В случая съдът не
разполага с информация дали това лице е различно от посочената като тъжителка И. В. Ц.,
за която пък не са посочени пълни данни за самоличност като ЕГН и адрес за призоваване.
Липсата на конкретно посочена правна квалификация на деянието в тъжбата не е
пречка за нейната допустимост, тъй като съдът е длъжен да квалифицира деянието
съобразно изложеното в тъжбата, поради което и е необходимо в тъжбата да се съдържа
1
изложение на инкриминираните действия или бездействия, посочване на дата и място и
извършител на деянието, както и искане до съда да признае извършителя за виновен и да го
осъди. Но в настоящия документ не е описано каквото и да е престъпно деяние срещу
тъжителя от обективна страна. Поради това съдията-докладчик намира, че подадената тъжба
не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК и тя е негодна да постави
началото на наказателно дело от частен характер. Единствените твърдения са за евентуално
извършено престъпление срещу отдавана починало лице, за което дори няма данни да е
роднина или наследодател на тъжителката. Изрично в чл. 80 от НПК е посочено, че право да
подава тъжба има само пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба. А след
смъртта на лицето, това право преминава върху неговите наследници.
Следва да се съобрази, че съгласно чл. 81, ал. 3 НПК срокът за предявяване на тъжбата
е 6-месечен от деня на узнаване на пострадалия за извършване на престъплението, като
доколкото се твърди осъществяване на тормоз срещу проф. Ангов, то очевидно това следва
да е било узнато от пострадалия при осъществяване на самото деяние преди 2008 г. В случая
поради липсата на яснота относно твърдяното престъпление, не може да се изведе
еднозначно и правна квалификация на деянието, откъдето да се определи и дали това
престъпление е от частен или публичен характер и съответно - погасителната давност за
наказателно преследване за него.
За да бъде осигурено правото на защита на подсъдимия е задължително в
обстоятелствената част на акта, с който се повдига обвинението да бъдат посочени фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС по отношение
съдържанието на обвинителния акт, което следва да се прилага съответно по аналогия и за
частната тъжба относно конкретизацията на обективните и субективни признаци на самото
деяние и личността на извършителя. Без да са описани каквито и да е противоправни деяния,
за съда е невъзможно да прецени дали в случая се касае за престъпление от частен характер.
Освен това без да се иска осъждането на конкретно посочено лице/лица за конкретно
престъпление, не е налице тъжба, която да може да послужи за законосъобразно образуване
на наказателно производство от частен характер. Прави впечатление, че и в самия документ
е посочено, че едно от лицата, срещу които е насочена „тъжбата“ - Калина Огнянова
Кьосовска е било малолетно към инкриминирания период, предхождащ смъртта на проф. А.
А по българското право малолетните лица са наказателно неотговорни, включително и по
дела от частен характер.
Именно поради всички описани недостатъци, съдът намира, че в случая не е
необходимо даването на указания на тъжителя, доколкото подаденият в съда документ няма
нито една от съществените характеристики на тъжба. Подаването на писмени изявления без
конкретно отправено искане до съда и смислено изложени твърдения не би могло да постави
началото на наказателен процес и не представлява законосъобразно сезиране на съда.
С оглед всичко изложено, съдията-докладчик намира, че в „тъжбата“ не е описано
съставомерно престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия, не е посочено
конкретно деяние срещу тъжителката, а се твърдят действия срещу отдавна починало лице,
нито е направено искане за образуване на наказателно производство от частен характер.
Правораздавателната дейност ангажира сериозен държавен ресурс, включително и по дела
от частен характер и следва да бъде съсредоточена по дела, по които тъжителят е положил
поне минималните усилия да обоснове своя реално защитим правен интерес и да формулира
съответното искане срещу конкретно лице, а не в случаи на злоупотреба с права или
кверулантно поведение.
Ето защо съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК, съгласно
която „не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
2
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява когато:...2. тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81”, какъвто е настоящият случай, наказателното производство по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА в цялост наказателното производство по НЧХД № 7054/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, образувано по писмен
документ, озаглавен „тъжба“ от И. В. Ц. чрез „пълномощен представител И. Ц.“ срещу И. С.
А., Б. К. А., С. К. А., К. К. А. и К. О. К.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчване на препис от
него, пред СГС по реда на глава XXI от НПК.
Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя И. В. Ц. на посочения в тъжбата
адрес на нейния представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3