№ 1176
гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100986 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. Д. К.
против Кредидимо ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които
300 лв. претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства
за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или
пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба
от разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв.
пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзетите
суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната
лихва, ако сумите бяха вложени на депозит в банка, пропуснато запазване на
съществуващия стандарт на живот, както и 4675 лв. обезщетение на
неимуществени вреди, изразяващи се в недопустима намеса в личния живот и
за против Агенция за събиране на вземанията ЕАД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета,
изнудване в размер на 900 лв., както и за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата,
предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г".
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Кредисимо ЕАД Договор за
потребителски кредит 2389556/15.05.2021г. за сумата от 400 лв., Договор за
потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г. за сумата от 700 лв., Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. за сумата 1500 лв., Договор за
потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. за сумата от 1800 лв. и Договор
1
за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. за сумата 2300 лв.
Договорите предвиждали задължението да бъде обезпечено с поръчителство,
учредено с посочено от кредитора юридическо лице.
Излага, че на датата на сключване на договорите, сключил към всеки
един от тях договори за предоставяне на поръчителство, с избрано от
кредитора лице поръчител – в случая Ай Тръст ЕООД, за обезпечаване на
задълженията по договорите за кредит. Предвиждало се да заплати
възнаграждение на поръчителя.
Счита, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са сключени при
противоречие на закона - ЗЗП, ЗПК, при заобикаляне на закона и при
противоречие с добрите нрави.
Твърди, че посоченият в договорите за кредит ГПР е недействителен,
тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, което следвало да заплати на поръчителя. С това ищецът бил
подведен относно действителния размер на ГПР, поради което при сключване
на договорите не могъл да направи обоснована преценка за реалните
икономическите последици от сключването им.
Поддържа, че некоректното посочване на размера на ГПР
представлявало заблуждаваща търговска практика, която кредиторът
прилагал.
Счита, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство
представлявало допълнителна печалба за кредитора, поради което следвало да
бъде включено в ГПР. С това размерът на ГПР надвишавал законно
допустимия от пет пъти размера на законната лихва. Невключването му
целяло да се избегне императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да не
надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на
договора.
Поддържа, че лихвените проценти били уговорени в противоречие с
добрите нрави, тъй като размерите им надвишавали двукратния размер на
законната лихва за обезпечени кредити.
Счита, че доколкото ГЛП и ГПР били част от същественото съдържание
на договорите за кредит, нищожността на клаузите, с които били уговорени
обуславяла нищожност на договорите изцяло.
Предвид нищожността на договорите за кредит, нищожни били е
договорите за предоставяне на поръчителство към тях.
При договорите за предоставяне на поръчителство била налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което
се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Тъй като
заявленията за необезпечен кредит се разглеждали в 14 – дневен срок,
сключването на договор за предоставяне на поръчителство се превръщало в
задължително условие за гарантирано получаване на бърз кредит. Освен
създаване на задължение, по този начин неравноправно се третирали
2
потребителите с оглед срока за разглеждане на заявлението, в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство с одобрено
/посочено/ от кредитора юридическо лице.
Поддържа, че договорът за поръчителство имал за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможната фактическа неплатежоспособност на
длъжника, в противоречие с чл. 16 ЗПК, предвиждащ задължение за
кредитора да оцени сам неплатежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползване на наетите средства, съответна на получените
гаранции. Между договора за кредит и договора за поръчителство
съществувала тясна взаимовръзка и зависимост, тъй като сключването на
акцесорния договор за предоставяне на поръчителство се явявал предпоставка
за сключване на договора за кредит, поради което следвало да се разглеждат
като едно цяло. Това се установявало и от обстоятелството, че изплащането на
възнаграждението за поръчителство да се извършвало, заедно с погасяване на
вноските по кредита, по сметка на кредитора.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на
самостоятелно основание. Поръчителят получавал възнаграждение, без
реално за него да съществува същинско насрещно задължение, доколкото
сумите, които е изплатил на кредитора, следвало да бъдат изплатени от
длъжника. За длъжника пък изплащането на сумите по кредита са явявало
безпредметно, тъй като дори и при редовно погасяване на задължението, бил
длъжен да заплати възнаграждение на поръчителя.
Твърди, че извършил плащания за погасяване на задълженията по
договорите, включително и по нищожните клаузи. Недължимо платени били
следните суми: 188.05 лв. за поръчителство и лихва по Договор за
потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., 700 лв. за поръчителство и
лихва по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г. и 900 лв.
по за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит №
2493443/22.12.2021г..
Поддържа, че незаконосъобразно надвземаните суми по кредитите
водели до понижаване стандарта му на живот поради обедняване и недостиг
на средства, респективно до неоснователно обогатяване за "Кредисимо" ЕАД
по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. В допълнение, дружеството се използвало
надвзетите суми за отпускане на кредити, т.е. генерирало печалба с чужди
средства, набирани незаконосъобразно от кредитополучателите, което
наподобявало на банкова дейност, за извършването на която нямало лиценз от
БНБ. Незаконосъобразно надвзетите суми можели да бъдат използвани за
запазване на съществуващия стандарт на живот или да бъдат инвестирани в
нещо, носещо приходи на законния им собственик. Във връзка с това
претендира присъждане на имуществени вреди във формата на претърпени
загуби и пропуснати ползи.
Излага, че Кредисимо ЕАД извършвал системен психически тормоз
чрез телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на
3
понятието добри нрави. Също така с есемеси и уведомителни писма, с които
му се напомняло, че дължи нещо, а се игнорирали обясненията му, че не той
дължиш нещо, а дружеството му дължи възстановяване на незаконосъобразно
надвзети суми по кредити.
Твърди, че неоснователно му се вменявало, че е некоректен, че е излъгал
и не е оправдал доверието на дружеството кредитор, което му се доверило и
му помогнало. Заплашван бил с посещение от мобилни екипи на адрес по
местоживеене и месторабота, със съдебни производства, принудително
изпълнение, запор на банкови сметки и имущество. Непрекъснатите
обаждания и есемеси, оказвали влияние както върху работата, така и върху
почивката. Самите разговори със служители на кредитни и колекторски
дружества били изключително неприятни като съдържание и емоции. Освен
неприятните емоции, те били крайно изнервящи и се отразявали както върху
самата работа, така и върху семейния живот на ищеца. Постоянно изнервената
обстановка водела до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за
дреболии след 40 -годишен брак. Всичко това предизвиквало постоянен стрес,
а непрекъснатите заплахи за съдебни производства и принудително
изпълнение водели до несигурност в бъдещето, че въпреки законите това все
пак би могло да се случи.
Излага, че на 31.10.2022 г. в 11:56 ч. в телефонен разговор от номер +
359 *********, на 18.11.2022 г. от номер +359 *********, на 28.11.2022 г от
номер + 359 ********* и на 29.11.2022 г от номер +359 ********* бил
уведомен от служителка на "Кредисимо” ЕАД, че предстоят ежедневни
телефонни обаждания от страна на дружеството, че мобилни екипи на
дружеството ще го посещават на адрес по местоживеене и месторабота и че
въпросните мобилни екипи щели да лепят "похвални'' стикери по вратата. На
08.11.2022 в 13:43 ч. в телефонен разговор от номер +359 *********
служителка на ’Кредисимо" ЕАД отправила същите уведомления.
Съобщения с подобно съдържание "...очаквайте посещение на адрес по
местоживеене и месторабота от мобилен експерт събиране на просрочени
задължения, което ще доведе до редица неудобства за Вас. ..." му било
изпратено по Вайбър на 19.11.2022 г.
Твърди, че въпреки многократните устни изявления, че не желае
никакъв извънсъдебен контакт с "Кредисимо" ЕАД, въпреки писмените
изявления в този смисъл и въпреки подадената жалба до Районна прокуратура
Пазарджик, кредиторът не преустановил телефонния тормоз и не потърсил
"вземането си" по единствения предвиден от закона начин - чрез съда. За
извършвания системен психически тормоз предявява иск за обезщетение в
размер на 4675 лв.
Счита, че дружеството оказало неоснователно да ограничи обработване
на личните му данни, с което грубо се нарушавали правата му по Регламент
(ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "6" и г", за което предявява иск за
обезщетение в размер на 235 лв.
4
Твърди, че системен психически тормоз по отношение на него бил
налаган и от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Системният тормоз се изразявал в телефонни обаждания с честота,
надхвърляща всякакви граници на понятието добри нрави, с есемеси и
уведомителни писма. През ден му се напомняло, че дължи нещо, което било
спорно от законова гледна точка, игнорирали се обясненията му, че не дължи
нищо, а дружеството дължи възстановяване на незаконосъобразно надвзети
суми по кредити, че не желае никакви извънсъдебни форми на контакт, което
било тълкувано като "заплашване" на дружеството.
Излага, че при разговор от 04.11.2024г от тел. номер +******* бил
наречен от служителка на "Агенция за събиране на вземания” ЕАД „крадец“,
за което предявява иск за обида и клевета в размер на 550 лв. Заплашван бил
със започване на съдебни производства, започване на действия по
принудително изпълнение за събиране на вземанията, със запор на банкови
сметки и имущество. Това оказвало негативно влияние върху работата и
върху почивката. Разговорите със служители на кредитни и колекторски
дружества били изключително неприятни като съдържание и изпитани
емоции, крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и
върху семейния живот. Това постоянно изнервяне водело до обтегнати
семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 44 -годишен брак.
Всичко това предизвиквало постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за
съдебни производства и принудително изпълнение не само го стресирали, но
и водели до една несигурност в бъдещето, че това все пак би могло да се
случи.
Твърди, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД незаконосъобразно
разполагала с лични данни и незаконосъобразно ги обработвала,
извършвайки системен психичен тормоз и изнудване за незабавно заплащане
на нещо, недължимо и по закон.
В тази връзка претендира обезщетение в размер на 350 лв. за изнудване.
Твърди, че от ответника били отправени поредица от телефонни
обаждания на датите 04.08.2023г. от тел. номер ******, 11.08.2023г. от тел.
номер *****, на 16.08.23-11:00 ч. от тел. номер ******, на 07 09.2023г. от тел
номер ******, на 25.09.23-14:53 ч. и 15:54 ч., на 26.09.23-09:55 и 10:56 ч. от
тел. номер ********, на 27.09.23-10:55 ч. от тел. номер ********, на
13.10.2023г. от тел. номер *****, на 19.10.23-11:46ч.. от тел. номер +********,
на 09.11.23-11:47 и 12:05 ч. от тел номер +*****, на 13.11.2023-10:41, 11:44 и
12:47 ч. от тел. номер *****, на 21.11.23- 13:21 от тел номер
+*****, на 07.12.23-14:58ч. от тел. номер +*****; на 08.12.23-11.54 ч. от тел
номер +*****; на 13.12.23-9:49 и 11:00 ч. от тел. номер *****; отново
13.12.23-13:16 и 14:18 ч. на тел. от тел. номер +*****, на 18.12.23-11:21ч. на
тел. номер +*****; на 20.12.23-11:58 ч. от тел. номер +*****, на 11.01.24-11:40
ч.-от тел. номер +*****, на 12.01.24-12:14ч. от тел. номер +*****, на
05.02.2024г. та тел. номер + ****; отново 05.02.24-12:45 и 12:48 ч. на тел. +
5
*****, на 13.02.24-16:40 ч. на тел. номер *****, на 14.03.24-13:55, 14:27,
15:00, 15:33 и 16:03ч.-на тел. номер + *****, на 02.04.24¬15:41 от тел номер
+****; отново 02.04.24-17:44 от тел.-+****, на 10.04.24-12:23 ч, от тел. номер
+****, на 17.05.24-11:03 ч. от тел. номер +****, на 03.07.24-14:57ч. от тел.
+****, на 11.07.24-13:50 ч. от тел. номер +***; на 24.07.24-16:40 и 16:41 ч. от
тел. номер +*****2; на 04.11.24¬18:24 ч. от тел. номер +*******: 07.12.24-
18:48. Въпреки многократните му устни изявления, че не желае никаква
извънсъдебна форма на контакт с “Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
въпреки писменото уведомление до дружеството, системният тормоз
продължил. Такъв се извършвал и чрез есемеси чрез на 27.07.2023-14:48 ч.;
11.08.23-16:57 ч.; 07.09.23-12:33 ч.; 18.09.23-10:32 ч.: 21.09.23-10:04 ч.;
27.09.23-10:03 ч.; 04.10.23-13:32 ч.; 19.10.23-12:07 ч.; 24.10.23 - 10.32 ч.;
27.10.23-11:19 ч.; 08.11.23-16:18 ч.; 20.11.23-10:18 ч.; 24.11.23-09.53 ч.;
28.11.23-11:16 ч. два есемеса; 11.12.23-17:22 ч. два есемеса; 18.12.23-15:32 ч.;
20.12.23- 12:12 ч.; 22.12.23-14:06 ч.; 02.01.24-10:19 ч.; 10.01.24-11:18 ч.;
19.01.24-10:01 ч.; 23.01.24- 11:33 ч.; 29.01.24-10:48 ч.; 02.02.24-15:32 ч.;
05.02.24-12:50 ч.; 20.08.24-12:07 ч.; 29.10.24-16:04 ч.; 04.11.24-18:25 ч„ 18:26
ч. и 18:27 ч.
Твърди, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД си позволявала при
вече заведени дела да продължава с телефонния тормоз, което счита за
недопустимо.
Счита, че цесията не е породила действие, поради което "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД не е легитимирана да претендира процесните
вземания, нито да прилага агресивни практики за събирането им.
Поради гореизложеното, предявява против Кредисимо ЕАД иск за
заплащане на имуществени вреди в размер на 345 лв., изразяващи се в
претърпени загуби и пропуснати ползи, 4675 лв. обезщетение на
неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически
тормоз, обида и клевета, изнудване, както и 235 лв. обезщетение за грубо
нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18,
параграф 1, букви "б" и "г".
Предявява против Агенция за събиране на вземания ЕАД иск за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в
осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в
размер на 900 лв., както и 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на
правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви
"б" и "г".
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска Кредисимо ЕАД, счита
исковата молба за нередовна, с доводи, че не е посочена банкова сметка на
ищеца, както и че не е конкретизирана претенцията поотделно за заплащане на
имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Не било конкретизирано и от кои действия на ответника за ищеца са
6
произтекли имуществени вреди и пропуснати ползи – дали от сключването на
всички договори за кредит, дали от сключването само на някои от договорите
за кредит, дали от сключването само на последния договор за кредит, или
нещо различно. Счита също така и че не са заплатени дължимите държавни
такси.
Оспорва предявените искове по основание и размер и моли съдът да ги
отхвърли в цялост.
Не оспорва, че между страните са сключени Договор за потребителски
кредит № 2389556/15.05.2021 г., Договор за потребителски кредит №
2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021
г., Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г.,
Не оспорва, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена и
дължимите суми по кредитното правоотношение са предсрочно погасени от
ищеца.
Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 2533915/11.03.2022 г. Не оспорва, че сумата е усвоена от ищеца. За
погасяването на задълженията си по кредитното правоотношение К. е
извършил плащане на първите четири вноски по погасителния план. След
това е преустановил плащанията и вследствие на това е изпаднал в забава.
Не оспорва, че във връзка с всеки от горепосочените договори за кредит
А. К. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с третото за
настоящото производство лице - Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно него „Ай Тръст“
ЕООД се е задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договори за
поръчителство, с които дружеството е обезпечило в качеството си на
поръчител, задълженията на ищеца по всеки от процесиите договори за
кредити.
Не оспорва, че поради неизпълнение на задълженията си спрямо
„Кредисимо" ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022
г., съгласно уговорения между страните погасителен план, кредиторът е
изпратил уведомление за плащане на дължимите суми до поръчителя „Ай
Тръст" ЕООД. Вследствие на извършеното плащане поръчителят се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. „Ай Тръст“ ЕООД, в
качеството си на негов кредитор, цедирало вземанията си спрямо него на
другия ответник по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното към днешна дата вземанията на „Кредисимо“
ЕАД по всички сключвани с ищеца договори за потребителски кредити били
погасени посредством извършено плащане. След погасяването на дължимите
суми от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по последния сключен между страните
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. законният интерес
на „Кредисимо" ЕАД да получи дължимото му се плащане, в качеството му на
кредитор, бил удовлетворен и Дружеството е преустановило всякаква писмена
и устна кореспонденция с ищеца по делото.
Във връзка с предявените при условията на кумулативност осъдителни
7
искове за заплащане на обезщетение за имуществени, неимуществени вреди и
пропуснати ползи, счита че юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане при условията на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,
която е безвиновна и гаранционно - обезпечителна. В случая не били налице
кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника - вредоносното незаконосъобразно действие, настъпването на
вредоносния резултат и наличието на пряка причинно - следствена връзка
между поведението на причинителя на вредата и настъпването на
вредоносния резултат.
Счита, че настъпването на твърдените от ищеца неблагоприятни
събития в живота му, не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението
на ответника. Следователно нямало основание за ангажиране на
отговорността му по предявените искове за вреди.
Излага, че „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.
3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), извършваща дейност по
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дейността на
Дружеството била изцяло съобразена със закона, в това число изцяло
съобразени със закона били и утвърдените строги вътрешни правила за
осъществяване на комуникация с клиентите на Дружеството, които са
допуснали по една или друга причина просрочие по текущо активните си
договори за кредит.
Оспорва, че претърпените от ищеца загуби се изразяват в обедняване,
недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на
живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това
число храна (което неминуемо води до здравословни проблеми), загуба от
разликата в паритета на една и съща сума през 2022 г. и 2025 г., тъй като
предоставянето на кредит, дори и при твърдяното несъответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), не можело да бъде
квалифицирано като извършване на деликт от страна на кредитора. Не
можело да бъде квалифицирано и като неизпълнение на договорно
задължение по сключен договор за кредит. Съобразно действащото българско
законодателство, в случай че е налице порок в сключен договор за кредит и на
кредитополучателя следва да бъдат възстановени суми на това основание от
кредитодателя, неприложим бил институтът на непозволеното увреждане,
уреден в ЗЗД, а приложение следвало са намерят специалните разпоредби на
чл. 22, във вр. с чл. 23 от ЗПК и института на неоснователното обогатяване,
уреден в ЗЗД. Кредитополучателят щял да бъде задължен да възстанови на
кредитодателя единствено това, с което неправомерно се е обогатил, а именно
предоставената му в заем главница по договора за кредит. Сключването на
нищожен договор за кредит, съгласно действащото българско
законодателство, не можело да бъде квалифицирано като деликт най-малкото,
защото водело началото си от признатото от закона право на
гражданскоправните субекти да сключват договори. Предвид това счита, че
8
няма основание да бъде уважаван и предявения срещу него иск за
неимуществени вреди и пропуснати ползи на това основание.
Намира, че дори да се докаже, че ищецът е претърпял имуществени
вреди след сключване на договорите, не е налице пряка причинно -
следствена връзка между финансовите му затруднения и неприятни
изживявания и поведението на Кредисимо ЕАД. Дружеството извършвало
законово регламентирана дейност по кредитиране на физически лица, а
ищецът свободно многократно избрал да се възползва от предлаганите от
„Кредисимо“ ЕАД кредитни продукти. Счита, че сам ищецът се е поставил във
финансово затруднено положение, сключвайки множество договори за кредит
с различни финансови институции, поемайки задължения, които не може да
покрива с получаваните доходи и по този начин е изпаднал в просрочие по
отношение на всички.
Дори да се приемело, че е налице причинно - следствена връзка между
сключваните договори за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и утежняването на
финансовото положение на ищеца, счита, че вредите биха били по – малки,
ако ищецът не беше сключвал едновременно договори с други финансови
институции, които не е погасявал редовно.
Намира, че присъждането на обезщетение на К. за твърдените от него
имуществени вреди и пропуснати ползи е злоупотреба с право, тъй като се
опитвал да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, а
именно от изпадането си в забава. В случай че ищецът в хода на договорните
си отношения с „Кредисимо“ ЕАД е смятал, че правата му на потребител,
предоставени от ЗПК са нарушени, е могъл да предяви иск за нищожност и да
преустанови плащанията си едва след заплащането на сума, равна на
предоставената му в заем главница.
Счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на твърдения от него
вредоносен резултат, като е станал едновременно страна по множество
договори за кредит и е изпаднал в забава, което изключва ангажирането на
отговорността на ответника за непозволено увреждане.
В частта относно претенцията за пропуснати ползи, намира, че се
основава на предположения, а не на доказано сигурното увеличаване на
имуществото, поради което в тази част е неоснователна.
Намира, че напълно законосъобразно и правомерно до А. К. са
изпращани писма и са провеждани телефонни разговори, във връзка с
доброволното уреждане на спора между страните, включително и чрез
разсрочване на погасяванията по удобен за клиента начин. За тежкото
положение на ищеца и търпените от него в душевния му мир негативни
последици от това „Кредисимо“ ЕАД не следвало да носи отговорност, тъй
като те са в пряка причинно - следствена връзка с многобройните договори за
кредит, по които ищецът е станал страна в кратък период от време и съответно
закономерното му изпадане в забава, предвид това, че встъпването му в
кредитните правоотношения не е било съобразено в възможностите му да
9
генерира доходи.
Обстоятелството, че „Кредисимо“ ЕАД счита ищецът за свой длъжник,
който не изпълнява задължението си за плащане на парична сума, не можело
да се приеме вредоносно или противоправно действие, което да доведе до
автоматично настъпване на вреди за него и съответно до задължение за
обезщетяването им. Не било незаконно да се претендира или да се оспорва
дължимостта на парична сума между два гражданскоправни субекта.
Изпращаните до ищеца писма били юридически оформени, в тях не се
съдържали обидни квалификации, епитети или заплахи. Използваните в
писмата термини, като „длъжник“, „непогасено задължение“, „принудително
изпълнение от частен съдебен изпълнител", били юридически квалификации,
а не обиди. С посочените писма ищецът не бил заплашван със саморазправа
или с незаконни действия. Посочването на законните съдебни действия,
включително принудителното изпълнение на съдебно признати права, не
можело да се приеме заплаха, а било надлежен, законен начин за изпълнение
вземанията на кредитната институция.
Оспорва твърденията, че Кредисимо ЕАД е инициирало и провеждало
телефонни разговори със заплашващо, унизяващо или обидно съдържание.
Телефонните разговори за събиране на просрочени задължения се провеждали
от служители на Дружеството при установени строги правила с оглед
осигуряване на законосъобразното им протичане.
Относно предявения осъдителен иск на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД
във връзка с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 235,00 лв., счита, че Кредисимо ЕАД, Ай
Тръст ЕООД и Агенция за събиране на вземания, като кредитори на А. К. са
разполагали с признат от закона правен интерес да обработват личните му
данни, с оглед събиране на дължимите към този момент суми.
Оспорва твърденията на ищеца, дружеството не е изисквало настойчиво
плащане на процесиите вземания по Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022 г. от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, именно защото не се е
наложило. След получаването на уведомление за плащане дружеството -
поръчител е заплатило всички дължими се суми по кредитното
правоотношение. Предвид това ответникът е преустановил и опитите за
уреждане на взаимоотношенията си с ищеца по доброволен път и не е
инициирал съдебни действия за събирането на вземанията си.
Излага, че към момента на кандидатстването за последния Договор за
потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. ищецът е декларирал пред
кредитора, че работи на свободна практика. Предвид че до момента е
погасявал редовно и без забава задълженията си по предходните кредити
заемодателят е счел, че са налице предпоставките да му бъде отпусната
поисканата заемна сума. В съответствие с това ищецът е бил изряден платец
по отношение на погасяването на първите четири вноски по уговорения
погасителен план. Впоследствие обаче, в хода на комуникацията между
10
страните се установило, че той е загубил източника си на доходи и именно
това била причината да спре да погасява задълженията си. Предвид това
счита, че не поведението на Кредисимо ЕАД и обстоятелството, че
Дружеството е продължило да напомня на К. за непогасените в срок месечни
вноски по кредити и да търси полагащото му се изпълнение е основната
причина за настъпилите вреди за ищеца и тежкото му емоционално състояние,
а липсата на сигурни доходи, с които да покрива ежедневните си нужди и да
възстановява изтеглените във времето кредити. Предвид това поведението на
„Кредисимо" ЕАД, в качеството му на кредитодател на ищеца А. Д. К., е
законосъобразно, в рамките на закона и съпроводено с нужното разбиране за
трудния период, в който се е намирал.
Сочи, че въпреки твърденията на ищеца за причинени имуществени,
неимуществени вреди и пропуснати ползи и след изпадането си в забава по
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г., К. е продължил
подава заявки за отпускане на кредити чрез клиентския си профил на сайта на
Дружеството, като такива са получени на 20.06.2022 г„ 02.08.2022 г„
30.04.2023 г., 21.03.2024 г. Предвид изпадането му в забава, същите не са били
одобрени. Това обстоятелство опровергава твърдението за грубо, обидно и
унизително поведение от страна на служители на кредитора.
Поради гореизложеното, настоява предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция за събиране на вземания
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Не оспорва, че по силата на три договора за кредит между А. Д. К. и
различни дружества, обезпечени с договори за поръчителство „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е придобило вземания срещу ищеца. По тези
причини е осъществявала комуникация с него посредством писма и
телефонни разговори.
Не оспорва, че на 11.03.2022 г. А. Д. К., като кредитополучател,
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, като кредитор и „Ай Тръст“ ЕООД. ЕИК:
*********, като поръчител, са сключили договор за потребителски кредит №
2533915 и договор за предоставяне на поръчителство към него. Ищецът не е
изпълнявал задълженията си по договора за кредит и поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД погасил задължението, след което се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. На 12.04.2023 г., „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило
изцяло вземането си към К. на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, на
основание Приложение №1 от дата 12.04.2023 г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. ведно с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. За извършената цесия ищецът е бил уведомен
още на 12.04.2023 г. с уведомително писмо за цесия изпратено му от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. От този момент на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо него. Със
същото уведомително писмо ищецът е бил уведомен и за обработването на
11
личните му данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Счита за недопустим иска по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, тъй като се води по
реда на АПК пред административен съд, поради което настоящият съд не е
компетентен да го разгледа. Настоява производството в тази част да се
прекрати и материалите по делото да се изпратят на Административен съд –
Пазарджик за произнасяне по иска.
В случай, че съдът приеме, че е компетентен да разгледа иска настоява,
че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия още при получаването на
уведомителното писмо от 12.04.2023 г. Със същото уведомително писмо
ищецът е бил уведомен за правата, които му предоставя Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), така и за
обработването на личните му данни от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с което изпълнява изискванията на чл. 14 от Общия регламент относно
зашитата на данните. В този смисъл личните данни на ищеца били
обработвани напълно законосъобразно с оглед съществуващо негово
задължение по договор за потребителски кредит, което е било придобито по
законосъобразен начин посредством цесия от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Оспорва иска за претърпени неимуществени вреди, за нанесена обида и
клевета. Намира, че е недопустим, тъй като не съдържа обстоятелствата, на
които се основава, както и в какво се състои искането съгласно чл. 127, ал. 1, т.
4 и 5 от ГПК. В исковата молба ищецът бил поискал едно „обяснение“ от
ответника и ако не получи същото ще претендира обезщетение за обида и
клевета. Не били изложени обстоятелства, относно претенция в петитума
нито било конкретизирано дали обезщетение са иска за обида или за клевета.
Не се сочело кой от двата различни състава на обида и клевета били изпълнени
и чрез осъществяването на кои факти. По този начин ответникът бил поставен
в невъзможност да упражни правото си на защита, тъй като не знаел какъв
деликт му е вменен, въз основа на какви обстоятелства са причинени
евентуални вреди за ищеца, каква е причинно-следствената връзка с
поведението на ответника и причинените вреди.
Настоява исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да
се предостави възможност да отстрани констатираните от съда нередовности.
Евентуално, ако съдът прецени, че искът е допустим и редовен, намира
същия за недоказан и неоснователен. Не били налице кумулативно
предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция за
събиране на вземания ЕАД - противоправно деяние (действие или
бездействие) по вина на лицето-изпълнител на действието, вреди и причинно-
следствена връзка между него и вредите, които се цели да се обезщетят.
Изложените от ищеца факти не се субсумирали под фактическия състав на
12
деликт. Изявленията на служителите на ответника: „виновното Ви поведение
вече е известно на всички кредитните и небанкови финансови институции...“
не съдържали обида, а изразявали мнение. Те не представлявали и
разгласяване на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на
извършено престъпление, за да се приемат за клеветнически. Не били обидни
и клеветнически действията на служители на дружеството по обаждане по
телефона и изпращане на напомнителни писма до длъжника. Данните за
кредитната задлъжнялост на лицата се вписвали в Централен кредитен
регистър към БНБ, който е публичен и всеки имал достъп до него, а
неизпълнението на задълженията по договор, когато не се дължи на случайно
събитие или непреодолима сила, се явявало виновно. С излагането на мнение,
което е публично достъпно и достоверно не можело да бъде обидено или
клеветено лице.
По отношение на твърденията, че бил наречен „крадец“ намира същите
за голословни и изцяло недоказани. Недоказано било настъпването на вреди и
причинно-следствената връзка между евентуалните настъпили вреди и
поведението на ответника. По никакъв начин не ставало ясно проведения
разговор от 04.11.2024 г. изобщо със служител на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ли е бил какво се е състоял, ищецът отправял ли е обиди,
клевети или заплахи към другото лице в разговора. Следователно не бил
изпълнен фактическия състав на деликта по ЗЗД, при което не следвало да се
търпи отговорност за вреди от ответника.
По отношение твърденията за изнудване, намира че не били изложени
обстоятелства чрез кои форми на принуда е осъществено, а доколкото
изнудването е и престъпление от общ характер по смисъла на НК, то е
следвало да бъде установено с влязла в сила присъда. Затова счита, че ако
съдът открие данни за извършено престъпление следва да спре
производството и да се разгледа по реда на НПК.
Намира, че не е осъществен състава на изнудването, нито има влязла в
сила присъда, за да са търсят обезщетения за причинени вреди. Не се
доказвало да са настъпили каквито и да е вреди за ищеца, причинно-
следствената връзка между евентуалните настъпили вреди и поведението на
ответника. Това, че е бил търсен от служител на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с твърдените от него думи „ама как няма да ви търсим бе,
господине, дължите над тринадесет хиляди (не помня колко точно) лева" по
никакъв начин не осъществявало състава на изнудване в чл. 213а и сл. от
Наказателния кодекс. Не били отправяни заплахи или сплашвания към К.,
нито към негови близки, колеги или негово имущество, в това число не били
отправяни и заплахи за живота, здравето или честта, нито заплахи за
разгласяме на позорящи обстоятелства.
Не съставлявали заплахи предупрежденията, че ответникът ще потърси
вземането по съдебен ред, както и че ще се пристъпи към принудително
изпълнение чрез образуване на изпълнително производство и запор на
13
банкови сметки. Доколкото това били възможните законови действия, които
кредиторът можело да предприеме, не следвало да се приема, че с тях са
отправени заплахи, от което длъжникът да се облагодетелства. Съобразно
разбиранията на ищеца, кредиторът бил изправен пред невъзможност да
обясни каква е законовата процедура на длъжник след неизпълнение на
задълженията си, тъй като ще се счита за заплаха и ще причини вреди на
длъжника, което намира за правно и житейски неаргументирано. Цитираното
от ищеца волеизявление било напълно правомерно предвид, че същият в
действителност дължи над 13 000 лева на ответника и няма нищо
неправомерно в действията на кредитора да се опита да събере същите
посредством телефонен разговор. В този смисъл счита, че не е изпълнен
фактическия състав на деликта по ЗЗД, при което не следва да се търси
отговорност за вреди от ответника.
Счита за неоснователни твърденият за осъществен психически тормоз.
Ищецът не предоставял доказателства за налагания му „системен психически
тормоз“, нито доказателства за причинно-следствената връзка между
настъпилите евентуални вреди и конкретните действия от ответника.
Посочени били множество телефонни номера и дати, без конкретика от кого
се ползват и какво е съдържанието телефонните обаждания или СМС-и,
поради което твърденията му се явявали голословни и изцяло недоказани. По
този начин, навеждайки твърдения, с които се опитва да убеди съда, че е
жертва на непрестанни неправомерни действия от ответника, ищецът се
опитвал да забави изпълнението на трите просрочени задължения, които имал.
В заключение счита, че ответникът не е извършил каквито и да е
неправомерни действия, които да са причинили вреди на ищеца и не следва да
търпи отговорност за това.
Поради гореизложеното, настоява производството по предявения иск с
правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД и да бъде прекратено и материалите да
бъдат изпратени на административния съд за произнасяне по компетентност.
Иска в останалата част производството по делото да бъде прекратено,
евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК: ********* и А.
Д. К. са сключени Договор за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г.,
Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., Договор за
потребителски кредит 2431449/16.08.2021г., Договор за потребителски кредит
№ 2493443/22.12.2021г. и Договор за потребителски кредит №
2533915/11.03.2022г.
Съгласно Раздел VIII, т. 2.6 от Общите условия към договорите за
14
кредит, кредиторът има право да води всякаква кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща
електронни съобщения, писма и стикери, в случай че последният не изпълни
което и да е задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за
забавата.
Не е спорно и че за обезпечаване на задълженията по договорите за
кредит ищецът е сключил към всеки от тях Договор за предоставяне на
поръчителство с избрано от кредитора лице, в случая „Ай Тръст“ ЕООД.
На 11.03.2022г. между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД е сключен
Договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на А. К. по
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. По силата на чл. 1 и
чл. 2 от договора, поръчителят се задължава пред кредитора да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от
договора за кредит, както и за последиците от неизпълнението му, а именно
задължението за главница, възнаградителна лихва, такси и разноски във
връзка със сключване и изпълнение на договора за кредит, лихва за забава или
друго, предвидено в договора обезщетение за неизпълнение на задължения по
договора за кредит, както и за всички разноски за извънсъдебно или съдебно
събиране на вземанията на Кредисимо, включително и не само разноски за
поставяне на потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение,
посещения на място, съдебни разноски /държавни такси, разноски по
принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на
доказателства/, адвокатски хонорари.
Установява се от приложените по делото от ищеца и приети от съда
препис от електронно съобщение от 28.11.2022г. и две писмени покани,
неоспорени от ответника Кредисимо ЕАД, е че до ищеца са изпращани
съобщения от кредитора, с които е канен да заплати просрочени задължения
по Договор за кредит № 2533915/11.03.2022г. С електронно съобщение от
28.11.2022г. ищецът е уведомен, че ако не погаси задължението, което към
тази дата възлиза на 888,49 лв., в срок от два дни, да очаква посещение на
адрес по местоживеене и месторабота от мобилен експерт, което ще доведе до
редица неудобства за него. Уведомен е и че Кредисимо ЕАД продължава да
подава информация в Централния кредитен регистър към БНБ по текущия
кредит и лошата му кредитна история ще стона достояние на всички кредитни
и финансови институции в Република България.
С изпратените две извънсъдебни покани от Кредисимо ЕАД до К.
ищецът е уведомен за размера на дълга, че при неизпълнение на задължението
ще бъде посетен на място от мобилен експерт на просрочени вземания на
адрес по местоживеене и на работното място, с цел постигане на
извънсъдебно споразумение за заплащане на дълга, че като вписан в ЦКР към
БНБ като нередовен длъжник няма да може да тегли кредит от друга
финансова или кредитна институция, както и че ако не изпълни доброволно
задължението си, дружеството ще пристъпи към принудителното му
15
събиране, което ще е доведе до допълнителни разходи за длъжника. Посочени
са евентуалните действията по принудително изпълнение, до които може да се
стигне – запор върху трудовото възнаграждение, продажба на движимо и
недвижимо имущество от съдебен изпълнител.
Установява се от показанията на свидетелката Д К.а, съпруга на ищеца,
че служители на Кредисимо ЕАД са се обаждали често пъти на ищеца,
понякога по осем пъти на ден, за да го канят да заплаща задълженията си.
Тонът им бил агресивен и арогантен. Настоявали веднага да плати. В един от
случаите служителка на дружеството го нарекла „крадец“. Свидетелката
чувала разговорите, защото съпругът й ги провеждал на високоговорител.
Постоянно му изпращали напомнителни писма.
К. реагирал емоционално на частите обаждания. Ядосвал се, ставал
изнервен, започвал да блъска, да тръшка, да вика Допреди това бил тих и
кротък.
На 07.04.2023г. поръчителят уведомил длъжника, на посочения от него в
чл. 12 от Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. електронен
адрес, че задълженията му по договора за кредит са в размер на 2055,07 лв.
главница, 487,26 лв. договорна лихва, 33,48 лв. лихва за забава, 150 лв.
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията и че
кредиторът е поискал плащане на сумите. Уведомил го е и че дължи
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1179,07 лв. по
договора за предоставяне на поръчителство и 32,51 лв. законна лихва.
Съобщил, че в срок до пет дни ще извърши плащане в полза на Кредисимо
ЕАД.
На 11.04.2023г. Ай Тръст ЕООД уведомил А. К., на посочения от него в
чл. 12 от Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. електронен
адрес, че е извършил плащане в полза на Кредисимо ЕАД на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г., с което се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Поискал плащане на
сумите, както и възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на
1179,07 лв. по договора за предоставяне на поръчителство и 32,51 лв. законна
лихва, или общо 3937,39 лв.
С Приложение № 1/12.04.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст
ЕООД от една страна и Агенция за събиране на вземания ЕАД, от друга,
вземането на поръчителя Ай Тръст ЕООД срещу ищеца, произтичащо от
встъпване на поръчителя в правата на кредитора по Договор за кредит №
2533915/11.03.2022г., е прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД.
Към датата на сключване на договора за цесия задълженията на К. по договора
за кредит възлизат на 3 937,39 лв.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
16
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по
повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от
вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето –
изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да се
освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни
и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г.
Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е
възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника; вина на лицето, на което е
възложена работата за причинените вреди. Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането –
имуществени и неимуществени.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната
полза. Това деление е предвидено изрично в чл. 82 ЗЗД при договорната
отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от
разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната
полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на "всички вреди", които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в
намаляване на имотното състояние на пострадалия в резултат на
непозволеното увреждане – например неполучаване на доходи или
получаването им в непълен размер, в резултат на загуба на работоспособност
или намалена работоспособност, разходи за лечение, за болногледач.
Разликата между имуществото преди и след непозволеното увреждане,
формира размера на претърпяната загуба.
Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В
теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на
третото лице, увредено от деликта.
Неимуществените вреди представляват негативни последици върху
личните нематериални блага на пострадалия, като физическо и психическо
здраве, чест, достойнство и други лични права. Това могат да бъдат физически
болки, психическо страдание, емоционален стрес, загуба на доброто име,
нарушаване на личния живот и други подобни негативни ефекти. Те могат да
17
бъдат причинени от различни видове неправомерни действия, като например
телесни повреди, клевета, нарушаване на личния живот и др. За разлика от
имуществените вреди, които се изразяват в загуба на материални средства,
неимуществените вреди нямат парична стойност, поради което обезщетението
се определя от съда по справедливост.
По иска с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на Кредисимо ЕАД да заплати на А. Д. К. обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
Съобразно изложените твърдения и събраните доказателства, съдът
счита претенцията на А. К. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи за
неоснователна.
Предвид твърденията на ищеца, че вредите са причинени от сключени
договори за кредит с Кредисимо ЕАД, съдържащи неравноправни клаузи,
съдът намира, че не е осъществен състав на непозволено увреждане.
Дейността по кредитиране е разрешена от закона дейност, поради което не е
извършено противоправно деяние от страна на служители на ответника. Ето
защо не е налице първата предпоставка на деликтната отговорност.
Не е налице е втората предпоставка – настъпването на имуществени
вреди. Наличието на неравноправни клаузи в договорите не води до
настъпване на вреди за кредитополучателя. Неравноправните клаузи са
недействителни и не пораждат валидно задължение, подлежащо на
изпълнение. На недействителността им длъжникът може да се позове без
ограничение във времето и да откаже плащане. Освен това, от доказателствата
по делото не се установи и че ищецът е извършил плащания по договорите за
кредит и в какъв размер, за да се приеме, че се е обеднил, което е довело до
невъзможност да посрещне текущите си нужди.
По отношение на пропуснатите ползи, следва да се посочи, че правото
на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични. Възможността за увеличение на
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е
щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на
обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които
произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието
на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г.,
ОСГТК на ВКС/.
В случая възможността да се реализира приход от влагане в някакво
предприятие или бизнес или на депозит на сумите за лихва и възнаграждение
18
за предоставяне на поръчителство, които ищецът се е задължил да заплати по
процесните договори, е хипотетична. Не се установи от доказателствата по
делото, че ищецът инвестира средства в каквото и да е предприятие. Дори
напротив от показанията на свидетелката К.а и от представените от ищеца
справки от Агенция по заетостта ДБТ „Септември“ и Декларация по чл. 82, ал.
2 ГПК за освобождаването му от държавна такса и разноски по делото, се
установява, че е безработен.
Няма данни и че К. има открити депозитни сметки в банка.
По отношение на претенцията срещу Кредисимо ЕАД за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът намира, че е
основателна.
Установи се от представените по делото доказателства, че служители на
дружеството са водели телефонни разговори, електронна и писмена
кореспонденция с ищеца, с която са го приканвали да заплати задълженията
си по Договор за кредит № 2533915/11.03.2022г. В тази насока са показанията
на свидетелката Д К.а, както и представените по делото разпечатка от viber
съобщение до ищеца и две писмени извънсъдебни покани за плащане.
Съдът, като прецени показанията на свидетелката К.а по реда на чл. 172
ГПК, отчитайки семейната й връзка с ищеца и че също е страна по договори за
кредит с дружеството и между тях се води гражданскоправен спор, ги
кредитира в тази част, тъй като се подкрепят с представените по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответника.
Видно от съдържанието на съобщението и кореспонденцията е, че с тях
ищецът е предупреждаван, че ще бъде посетен на адрес по местоживеене и по
месторабота от мобилен експерт събиране на вземания, което ще доведе до
редица неудобства за него. Текст с подобно съдържание, съдържащ елементи
на внушение, че кредитополучателят ще бъде злепоставен като некоректен
длъжник пред близки и съседи причинява негативни изживявания, свързани
със стрес и притеснения.
Установи се от показанията на свидетелката К.а, че телефонните
обажданията от служители на дружеството са били ежедневни по няколко
пъти на ден, Съдът кредитира показанията на свидетелката К.а, тъй като
почиват на личните и непосредствените й възприятия. Свидетелката е
виждала, че обажданията са от служители на дружеството и е чувала
съдържанието на самите разговори, поради което съдът намира показанията й
за правдиви. Същите не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
Честите обаждания от служители на Кредисимо ЕАД и отправените
предупреждения, че ще бъде посетен от тях в жилището му или по
месторабота, които посещения ще причинят неудобства, представляват
недопустима намеса в личния живот, поради което са противоправни и
осъществяват състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
19
Действително в раздел VIII, чл. 2.6 от Общите условия за предоставяне
на кредити, Кредисимо ЕАД има право да води кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори и да му изпраща
съобщения, във връзка със задълженията му по договора за кредит. Тези
обаждания не следва да са с честота, която да излиза извън разумните и
приемливи граници и да причинява притеснения и неудобство, а
съдържанието на съобщенията да внушава, че потребителят ще бъде
злепоставен. Освен това никъде в договора или общите условия не е
регламентирано правото на кредитора да изпраща свои служители на адреса
на длъжника, за да му напомнят за задължението.
Останалите изявления, че информацията за задълженията ще бъде
подадена към Централния кредитен регистър, че ще се пристъпи към
принудително събиране на задължението, не са неправомерни и не
съставляват непозволено увреждане.
Установи се от показанията на свидетелката К.а, че честите обаждания са
изнервили съпруга й, който е станал раздразнителен. Налице са негативни
изживявания, които са причинили на ищеца емоционален дискомфорт.
Налице е причинно-следствена връзка между деянието на ответника и
претърпените вреди. Установи се, че негативните изживявания са резултат на
действията на лица, на които са служители при ответника, т. е., на които е
възложил определена работа и са извършени при извършване на тази работа.
По тези съображения съдът намира, че ответникът дължи и следва да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в недопустима намеса на личния живот, стрес и притеснение.
При определяне на размера на обезщетението следва да се изхожда от
принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно указанията в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които не са
актуални и понастоящем, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни
обстоятелства при негативните психически изживявания могат да бъдат
ценността на засегнатото благо, продължителността и интензитетът на
противоправното деяние, както и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди. Такива други обстоятелства са икономическите условия за
живот по време на определяне на обезщетението.
Съдът като прецени, че данните за първото получено съобщение по
приложението viber са от 15.11.2022г., че задължението е изпълнено от
поръчителя Ай Тръст ЕООД на 11.04.2023г., т. е. телефонните обаждания са
продължили сравнително кратък период от време, а данни за предупреждения
за посещения от служител на Кредисимо ЕАД има само в съобщението по
viber и в една от поканите за извънсъдебно събиране на вземането на
електронната поща на К., намира, че справедливият размер на обезщетението,
20
който би могъл да възмезди ищеца е 500 лв. Същият е съобразен с ценността
на накърненото неимуществено благо-неприкосновеността на личния живот, с
интензивността на увреждането и с икономическите условия и жизнения
стандарт в страната.
Следователно искът против Кредисимо ЕАД следва да се уважи до
размера от 500 лв., а за разликата над него до претендирания от 4675 лв., да се
отхвърли като неоснователен.
Следва да се отхвърли и предявеният иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди против Агенция за събиране на вземания ЕАД.
От събраните по делото доказателства не се установиха данни за
извършени от служители на този ответник противоправни действия при или
по повод на възложената им работа, които да ангажират отговорността му. Не
се установиха изложените в исковата молба факти за ежедневни чести
обаждания от служители на този ответник. Макар ответникът да не оспорва,
че между страните са водени разговори, не се установи да се с честота,
надхвърляща разумните граници и водеща до недопустима намеса в личния
живот. Не се установи и че служители на Агенция за събиране на вземания
ЕАД са нарекли ищеца „крадец“. Според показанията на свидетелката К.а,
съпругът й е бил наречен така от служителка на „Кредисимо ЕАД“.
Няма данни и за отправени по електронен път или писмени съобщения,
съдържащи предупреждения, че ще бъде посетен от служители на ответника.
Следователно предявеният иск по отношение на Агенция за събиране на
вземания ЕАД е неоснователен.
По предявените искове против Кредисимо ЕАД и Агенция за събиране
на вземания ЕАД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от
Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г", настоящият съд
не е компетентен да се произнесе.
Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. в чл. 79, ал.1 предоставя компетентност на съдилищата на
държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни
има място на установяване, да разглежда споровете, свързани със защита при
нарушение на правилата за съхранение и обработване на лични данни.
Относно реда за защита, Регламента препраща към вътрешното право на
държавите-членки – чл. 82, пар.6. В изпълнение на Регламента, ЗЗЛД урежда
две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и
ЗЗЛД – пред Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/ и пред съда, като
едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо.
Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо
производство пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - чл. 39, ал.4
ЗЗЛД. Нормата на чл. 39, ал.1 ЗЗЛД определя реда по Административно
процесуалния кодекс, като приложим за защита от нарушения на правилата на
Регламента и ЗЗЛД. Съгласно действащата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД
21
при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета на Европа и на ЗЗЛД, субекта на лични данни може да
обжалва действия и актове на администратора на лични данни пред съда по
реда на АПК. Нормата на чл. 250 АПК предоставя компетентност на
административния съд да се произнесе по искане на всеки, който има интерес,
за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон.
Възможността в производството по чл. 39 ЗЗЛД да се иска и обезщетение за
претърпените от същото лице вреди от нарушението е изрично предвидена в
ал.2 на този текст. Производството по чл. 39, ал.1 ЗЗЛД е по жалба, която може
да подаде всеки субект, който счита, че са нарушени правата му по ЗЗЛД в
резултат на обработване на личните му данни, по начин, който не е в
съответствие със законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за
нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя и да променя реда,
по който нормативно е определено да се разглежда спора. Правната
квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя
чрез подвеждане на твърденията и формулираният петитум под приложимите
материално правни и процесуални норми.
Следователно производството е уредено като административно по
жалба и се разглеждано по реда на АПК. Затова компетентен да се произнесе
по образуваното производство е административния съд при местна
компетентност на Административен съд-Пазарджик, съгласно чл. 133, ал. 5
АПК.
Ето защо в тази част производството по делото следва да се прекрати и
материалите да се изпратят за произнасяне по иска на компетентния
административен съд по адрес на ищеца, съгласно чл. 133, ал. 5 АПК, а
именно Административен съд – Пазарджик.
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 78, ал. 8, във вр. ал. 3 ГПК.
В производството по делото ищецът не претендира разноски, поради
което такива не му се дължат.
На ответника Кредисимо ЕАД се дължат разноски по отхвърления иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и за частичното
отхвърляне на иска за заплащане на неимуществени вреди.
В производството по делото ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което му се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размерите, предвидени в чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила
от 01.10.2021 г./
Съдът, като съобрази, че по делото са проведени две открити съдебни
заседания, на които процесуалния представител на ответника не е присъствал,
че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, намира че
22
на Кредисимо ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
На ответника Агенция за събиране на вземания ЕАД се дължат разноски
по отхвърления иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
В производството по делото ответникът е представляван от
юрисконсулт, поради което му се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размерите, предвидени в чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила
от 01.10.2021 г./
Съдът, като съобрази, че по делото са проведени две открити съдебни
заседания, на които процесуалния представител на ответника не е присъствал,
че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, намира че
на Агенция за събиране на вземания ЕАД следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, Кредисимо ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв., съобразно
уважената част от иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Кредисимо ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати
на А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като
отхвърля иска за разликата над тази сума до претендираната от 4675 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
******** против Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес
център „България“, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които 300 лв.
претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства за
посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно
лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба от
разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв.
23
пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзетите
суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната
лихва, ако сумите бяха вложени на депозит в банка, пропуснато запазване на
съществуващия стандарт на живот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр.
******** против Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в
размер на 900 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявените от А. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес гр. ******** против Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ и Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2,
офис 4 субективно съединени искове за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата,
предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г" и
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пазарджик за произнасяне по
компетентност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 8, във вр. ал. 3 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила
от 01.10.2021 г./, А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ********, да заплати
на Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център
„България“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр. д. 986/2025г. на
Районен съд – Пазарджик в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 8, във вр. ал. 3 ГПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила
от 01.10.2021 г./, А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ********, да заплати
на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 разноски за юрисконсултско възнаграждение
по гр. д. 986/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Кредисимо ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на
Районен съд – Пазарджик разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Решението, в частта с което производството е прекратено и делото е
изпратено по компетентност на Административен съд - Пазарджик е с
24
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Пазарджик, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
25