Р Е Ш Е Н И Е №261651
04.06.2021г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13758 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес ***,
депозирана против ответника Ю.А. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, и иск с правно
основание в чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
Според
изложеното в исковата молба, ищецът черпи права от три договора.
Най-напред се твърди, че между ответника и
„Българска телекомуникационна компания„ АД
има сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № **********. Ответникът не заплатил
дължимите по договора суми, при което договорът бил прекратен и в тежест на Ч. била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 495.37 лв., изчислена като равностойност на
дължимите до края на периода на договора плащания на месечни абонаментни такси.
За неустойката била издадена и фактура № **********/08.02.2017г.
Неустойката
останала неплатена.
С два последователни договора за цесия от дати
16.10.2018г. и 01.10.2019г. ,“БТК „ АД прехвърлило
вземанено си по договора за
телекомуникационни услуги на „С.Г. Груп„ ООД, а от от своя страна - на ищеца, който се снабдил за това вземане
със заповед за плащане № 260062/14.08.2020г., издадена по частното дело № 10028
по описа на ПРС за 2020г. В заповедта заповяданата за плащане сума за
неустойката била 65.40 лева, равни на
тримесечен размер на дължимите абонаментни такси, ведно със законната лихва
върху тази сума от дата 13.08.2020г , до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът възразил против издадената заповед , при което ищецът иска от съда
да се постанови по реда на чл. 422 от ГПК решение, с което да се установи
съществуването на това вземане , и да се присъдят сторените по делото разноски
.
Ответникът
оспорва иска.
Не били налице основания за начисляване на
неустойка, отрича съществуването на договорите, от които ищецът черпи права.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли искът да бъде
отхвърлен и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Иск с
правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 422 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД.
Искът е
допустим, има идентичност на вземането по частното дело 10028/20 , ПРС , и това
, предмет на настоящото дело. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По
същество обаче, съдът го намира да е
неоснователен.
Най –
напред следва да се каже , че според трайната практика на съдилищата ( която и настоящия състав споделя) , е
недействителна клауза за неустойка при
прекратяване на договор по вина на потребител или по негов почин , която
неустойка се съразмерява с оставащите до края на договорния период месечни
абонаментни такси. Такава неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД, доколкото накърнява добрите нрави ( срв.решение № 193/09.05.2016 г.
по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на
ВКС и решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС).
Такава неустойка излиза извън присъщите си функции по смисъла на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС, доколкото , вместо да обезпечи и превенира , тя всъщност скрепява
задължението на абоната да плати всичко дължимо до края на първоначално
уговорения срок, без обаче да получи насрещна престация. Неустойката няма
обезщетителна функция , тя се съразмерява с точно изпълнение по договор с
периодично изпълнение, без да отчита предсрочното му прекратяване. Затова съдът
приема , че неустоечната клауза, представляваща
първия абзац на страница 6 ( общо 8 ) на договор № *********************** ( л. 58 от делото ) е
недействителна по смисъла на чл. 26 ал. предл. трето от ЗЗД.
Неустоечната клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, и
като такава – нищожна на осн. 146 от ЗЗП , доколкото на практика налага на абоната да изпълни задължението си
, без доставчикът да е задължен да
изпълни своето.
Затова
тази клауза не може да породи действие, тя не съставлява годен източник на задължение за ответната страна. Само заради казаното, иска за неустоечно плащане следва да бъде
отхвърлен.
На
следващо място , за възникне правото на ищеца на неустойка от прекратяване на договора за
доставка на телевизионна или друга телекомуникационна услуга, трябва той да е прекратен. Договорът е
писмен (има представен неоспорен препис от него по частното дело № 10028 /20) , ще рече, предсрочното
прекратяване (всъщност разваляне поради
неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 1, изр. последно) също трябва да е писмено извършено. По делото отсъства
документ с такова волеизявление, направено преди датата на подаването на
заявлението в съда; на длъжника изобщо не е даван срок да изпълни по смисъла на тази
разпоредба.
Дори да приемем , че неустоечната клауза е
породила действие като валидна, а развалянето на договора е било направено при
наличие на съответните предпоставки, то
вземането на ищеца е погасено с изтичането на давност. По отношение на
неустоечните плащания се прилага кратката
такава по смисъла на чл. 111 от ЗЗД , като обективиращата вземането
фактура е издадена на дата 08.02.2017г. , и съгласно общите условия , абоната
има петнадесет дни да плати. Така началната дата на забава на ответника е 23.02.2017. Заявлението
за издаване на заповед обаче е подадено в съда на 13.08.2020г.; до този момент,
срокът по чл. 111 от ЗЗД е изтекъл и вземането се е погасило. Съдът споделя
направеното в този смисъл възражение.
Искът
следва да се отхвърли. Разноските се
присъждат в тежест на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес
***, да се признае за установено по отношение на Ю.А. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, че в
отношенията между страните, дължи на ищеца плащане на неустойка по договор
с клиентски № ************ от дата 27.07.2015г. , в размер от 65.40 лева , за
която сума е издадена и фактура № **********/08.02.2017г. , и заповед за
плащане № 260062/14.08.2020г., издадена по частното дело № 10028 по описа на
ПРС за 2020г., като неоснователен .
Осъжда
„ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес ***, да заплати на Ю.А. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300
лева разноски – хонорар на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ