О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. В. Търново, 22.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
|
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административен характер дело №10290 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2021г. |
||
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по молба на *** И.М., в качеството му на
пълномощник на В.М.В. ***. Търново, с искане за допълване/изменение на Решение
№1/25.01.2022г. по КНАХД №10290/2021г. по описа на АСВТ в частта за присъдените
в полза на ад. М., като пълномощник на касатора В.М.В., разноски по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В молбата се изтъкнат подробно съображения
за необходимостта да се присъдят в полза на осъществилия процесуално
представителство адвокат възнаграждение и то в размера по чл. 36, ал.2 от ЗА,
съобразно постановения правен резултат. Претендира се изменение на
постановеното решение в частта за разноските, като не се конкретизира и посочва
цифрово размера на възнаграждението, за което претендира молителят.
Ответната страна по искането – ОД на МВР – В. Търново,
не е взела становище по него.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №1/25.01.2022г. по КНАХД №10290/2021г. по
описа на АСВТ съдът е отменил Решение №355/01.07.2021г. по НАХД №634/2021г. по
описа на Великотърновския районен съд в частта, в която е потвърдено
наказателно постановление №21-1275-000102/02.02.2021г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в частта, в която на В.М.В. за
нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и вместо него е
постановил ново, по същество, с което е отменил наказателно постановление
№21-1275-000102/02.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
В. Търново в частта, в която на В.М.В. за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лв.
С решението си касационния състав е осъдил ОД на МВР –
В. Търново да заплати на МВР да заплати на *** И.Т.М. от Великотърновска
адвокатска колегия, *** №********** възнаграждение за адвокатска защита по
делото в размер на 50 лв., в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 2 от ЗА, като е изложил мотиви за начина на определянето им.
Решението на
съда е окончателно съгласно чл. 223 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и е влязло в
сила.
С молба вх. №520/01.02.2022г.
по описа на АСВТ *** М. е поискал изменение на решението в частта за
разноските, като е изложил съображения против мотивите на съда в частта, в
която е посочен начинът на определяне на дължими разноски, присъждани по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН е предвидено изрично
правомощие на съда за произнасяне по отношение на претендираните по делото
разноски от страните, което препраща към процесуалният ред, визиран в АПК.
Липсва изрична регламентация за това, какъв характер има съдебния акт в тази му
част, както и дали може да бъде изменен от постановилият го състав, дали
съденият акт в тази част подлежи на обжалване, независимо от обжалване на
съдебното решение, с което се разрешава спора по същество, както и по какъв
процесуален ред става това.
Това обаче съвсем не означава, че постановеният
съдебен акт, в частта за присъдени на страните разноски, не може да бъде
изменян от съда по искане на страните, респ. не подлежи на инстанционен
контрол, ако на такъв подлежи съдебният акт по същество. Липсата на изрична
регламентация не означава лиса на процесуална възможност за страните да поискат
изменение или да обжалват решението в частта за разноските. Разпоредбата на чл.
63в от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109/2020г./ съдържа препратка към разпоредбите на АПК
досежно реда за касационно обжалване на решението на районния съд. По арг. за
по-силното основание, както и предвид препратката на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН по
отношение на разноските, след като този ред се прилага за обжалване на цялото
съдебно решение, същият ще е приложим и за изменение на решението в частта му
за присъдени разноски. В АПК не се
съдържат изрични разпоредби за това, а в приложимия субсидиарно спрямо АПК ГПК
това е регламентирано в Раздел III на Глава осемнадесета. Вярно е, че
в ЗАНН няма препратка към ГПК, но предвид на разрешението, дадено в
разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, която изрично съдържа препратка към АПК
досежно присъждането на разноски, може да се приеме, че законодателното
разрешение е в насока споровете относно съдебните разноски да се решават по
този процесуален ред. Поради това, без да са налице съответни препратки към
приложимите чрез препратката на чл. 144 от АПК разпоредби на ГПК, последните ще
намерят приложение при определянето на разноските, изменението или обжалването
на съдебното решение в частта за разноските.
Поради това развилото се производство по подадената
молба за изменение на решението на касационната инстанция е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази хипотеза
представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен
акт в определена част – относно дължимите на страните разноски, съобразно
начина на определянето им съгласно процесуалните закони и постановения краен
правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в
определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на
вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение
съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура. Понеже това
производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото
приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като
в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват
стеснително.
Предвид на това отграничение, правилото на чл. 248,
ал. 1 от ГПК ще е приложимо или когато съдът изобщо не се произнесъл по
искането за разноски/тогава ще е налице основание за процедиране по реда на чл.
248 от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК/; когато съдът е присъдил разноски в
по-малък размер от претендирания без да се посочат съображения/мотиви за това;
когато са били налице обстоятелства, за които по делото има представени вече
доказателства, но те не са били ценени от съда или е било налице основание за
присъждане на разноски по особени правила, което не е било сторено. Тези
хипотези не са налице в разглеждания случай.
Искания за
присъждане на за разноски са направени своевременно от страните. Тези искания
са били разгледани от съда, който е изложил мотиви в постановения съдебен акт,
с което е обосновал защо и как е следвало да ги уважи, респ. защо не ги
уважава. Обстоятелството, че молителят не е съгласен с постановения правен
резултат, в случая по отношение на разноските, не е основание да бъде уважено
искане за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. Направеният от съда
извод, обективиран в постановения правен резултат, ще подлежи на преценка на
посочените от молителя основания единствено в инстанционния контрол за законосъобразност
на съдебния акт, ако такъв контрол е допустим. Ето защо в случая не са налице
основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските,
поради което направеното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По тези съображения подадената молба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Административният съд – В. Търново,
тричленен състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение
№1/25.01.2022г. по КНАХД №10290/2021г. в частта за разноските, направено от ***
И.М. в качеството му на пълномощник на В.М.В. ***. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.