Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр.Бяла, 10.02.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Бяла, І-ви граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря В. Великова, като разгледа
докладваното от р.съдия гр. дело № 634/2019г. на БРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.48 ЗЗД, чл.52 и чл.45 ЗЗД, като ищецът
твърди, че е собственик на л.а. „VW- Vento“ с .д.к.№ *** ВТ двиг.№ *** с рама № ****. Твърди, че на 15.12.2017г.
първият ответник М.А.Н. е извършил престъпление по чл.195,
ал.1,т.1-6 вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.2/ НК, чрез използване на техн.средство – контактен ключ за
автомобила – престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1,
т.4 пр.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. Бил е осъден по НОХД № 57/2019г. по описа
на РС-Бяла с присъда № 4 от 03.04.2019г. в.з.с със СР№ 57/27.05.2019г. на РОС. При
извършване на деянието първият ответник катастрофирал и нанесъл щети на л.а. Към
датата на извършване на престъпленията първият ответник бил непълнолетен, но
отговарял за вредите причинени на ищеца. Вторият и третият ответник - негови майка и баща,
отговарят солидарно с него за тези вреди заради неупражнен родителски контрол.
Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците солидарно да му заплатят общо сумата в размер на 1371,15 лв. /след
приет от съда иск по чл.214 от ГПК/ обезщетение за претърпени имуществени вреди
от престъпленията, ведно с законната лихва, съответно: върху сумата от 1371,15
лева от 15.12.2017г. имуществени вреди и върху сумата от 500 лева неимуществени
вреди от 15.12.2017г. до окончателното им изплащане и направените деловодни
разноски.
Ответниците не са депозирали
отговор на исковата молба, с който да оспорват предявените искове, становище в
с.з. на 10.12.2019г. изразява А.Н.А., че не е баща на първия ответник, не спори че главният иск с правно основание чл. 48, ал.1 от ЗЗД е недопустим, или
неоснователен. Видно от представено удостоверение за раждане /стр-80/ по ДП № 336-ДП-1634/2018г.
по описа на ОДМВР за баща на М.А.Н. е вписан А.Н.А., предвид което обективно
съединените искове по отношение на него се явяват допустими.
БРС като съобрази събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл.12
и чл.235,
ал.2 и ал.3
ГПК намери за установено следното:
Видно от представените и
приети доказателства по делото ответниците са родители на непълнолетния М.А.Н.,
както и че същите са упражнявали родителските си права по отношение на М.А.Н.
към датата
15.12.2017г. – сочена от
ищеца като дата на увреждане на лекият му автомобил.
Безспорно е и че към датата
на деянието 15.12.2017г., синът на ответниците е бил на 17 години, т.е.
непълнолетен.
От приложеното заверено копие
на свидетелство за регистрация – на лек
автомобил, „VW-Vento“
с .д.к.№ *** ВТ е видно, че същият е собственост на ищеца.
По делото са били допуснати
до разпит в качеството им свидетели Радослав Т.В. и Фаик Мюмюнов Юсеинов, като
същите пресъздават фактическа обстановка съответстваща на обстоятелствената
част от мотивите на НОХД № 57/2019г. От приетата и неоспорена от страните по
делото автотехническа експертиза се установява, че нанесените щети са на
стойност 1371,15 лв.
По делото е приложено като
доказателство НОХД № 57/2019г. по описа на РС-Бяла с присъда № 4 от
03.04.2019г. в.з.с със СР№ 57/27.05.2019г. на РОС.
Следователно, съдът приема на
осн. чл.300 от ГПК, че на 15.12.2017г.
първият ответник е извършил престъпление по реда на чл.195,
ал.1, т.1-6, вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.2/НК ,чрез използване на техническо средство – контактен ключ
за автомобила – престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1,
т.4, пр.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. Бил е осъден по НОХД № 57/2019г. по
описа на РС-Бяла с присъда № 4 от 03.04.2019г. в.з.с със СР № 57/27.05.2019г.
на РОС, като при извършване на деянието първият ответник катастрофирал и
нанесъл щети на л.а. собственост на ищеца, респ. че е причинил вредите, за
които са предявени настоящите искове.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
С оглед обстоятелствата, на
които се основават исковите претенции и изложените факти, от които произтича
претендираното материално право, съдът счита, че предявените главни искове
следва да се квалифицират като такива с правно основание чл.48, ал.1 от ЗЗД и 52 от с.з. По силата на тази правна норма,
родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
По отношение на бащата А.Н.А.
- Съгласно чл.48, ал.1 от ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не
са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид
случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител или
неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето
– извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество,
че родителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение
на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и
контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят да не е имал
възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но
той не може да се ползва от чл.48, ал.3 от ЗЗД, ако в периода преди
деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто
възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние,
който е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на
родителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и
надзора, не са изпълнени. В съдебните заседания А.Н.А. не е представил нито
едно доказателство с оглед изключващо отговорността му като родител от
изброените по-горе предвид което съдът намира, че исковете по отношение на него
са и основателни.
За ангажиране на деликтната
отговорност на ответниците е необходимо кумулативното наличие на следните
елементите от фактическия състав: противоправно поведение на непълнолетното
дете на ответниците; настъпване на
вреди; причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди;
вина у причинителя /деликвента/; прекият причинител на вредата да е бил
непълнолетен към момента на извършване на вредоносното деяние; ответниците да
са упражнявали родителските права над прекия причинител на вредата към момента
на вредоносното деяние и последният да е живял при тях към момента на
вредоносното деяние.
И докато наличието на вината
у причинителя се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,
ал.2 от ЗЗД, то останалите елементи подлежат на доказване чрез предвидените
в ГПК способи. Доказателствената тежест за тяхното установяване, съобразно
общото правило на чл.127,
ал. 1 от ГПК, и чл.154 от с.к. се носи от ищеца - при условията на пълно и
главно доказване.
Както бе споменато и по-горе,
не се спори по делото, че към дата 15.12.2017г., синът на ответниците е бил непълнолетен, че
ответниците са родители
на непълнолетния тогава М.А.Н., както и че същите са упражнявали родителските
си права по отношение на него към 15.12.2017г. – сочена от ищеца
като дата на увреждане на лекият му
автомобил. В този смисъл – налице са последните два елемента от фактическия
състав.
От събраните по делото
доказателства се установи, че непълнолетният син на ответниците е катастрофирал
с лек автомобил, марка, „VW- Vento“
с д.к.№ *** ВТ, собственост на ищеца. Поради това, съдът счита, че и първият елемент на фактическия
състав е налице. Според изслушаната приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза са нанесени имуществени вреди, като съдът приема, че настъпилите
вреди са в причинна връзка с поведението на непълнолетния М.А.Н., както и следва да се приеме, че в резултат на това ищецът е
претърпял сочените от него имуществени вреди в размер на 1371,15 лв. Съдът
приема за доказан факта на претърпени и неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, неудобство и невъзможност за използване на автомобила.
С оглед на гореизложените
съображения, предявените главни искове по чл.48, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени, като втория иск по чл.52 от ЗЗД, частично в размер на 100 лв., като в останалата част до 500 лв. следва да
се отхвърлят.
С оглед решението по главните
искове, следва да бъдат разгледани и акцесорните ищцови претенции за осъждане
на ответниците да заплатят обезщетение за забава върху претендираната главница
от 1371,15 лв, считано от 15.12.2017г. и
обезщетение за забава върху претендираната главница от 100,00 лв. /сто лева/, считано от 15.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението. От изводите направени по-горе за основателност на
двата главни иска следва и изводът, че и акцесорните такива по чл.86,
ал.1 ЗЗД също са основателни и като такива следва да се уважат, като този
по чл.52 от ЗЗД в частта над 100,00 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане
на разноски. Само ищеца е представил списък с разноските по чл. 80/ ГПК.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.
78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците по претенцията на ищеца
за заплащане на направените по делото разноски в общ размер на 1 100 лв.
С оглед на гореизложеното ,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** и солидарно
отговарящите с него негови родители В.Т.А., с ЕГН-********** с.а. и А.Н.А.,
ЕГН-********** ***, да заплатят солидарно на М. С.К., ЕГН **********,***, сумата
от 1 371,15 лв. /хиляда триста седемдесет и един лева и петнадесет ст./,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
извършено на 15.12.2017г. престъпление по реда на чл.195,
ал.1, т.1-6, вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.2/ НК, чрез използване на техническо средство – контактен
ключ за автомобила
– престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 и т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1,т.4 пр.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за което е бил е осъден по НОХД № 57/2019г. по описа на РС-Бяла с присъда №4 от
03.04.2019г. в.з.с със СР№57/27.05.2019г. на РОС, като при извършване на
деянието първия ответник катастрофирал/ повредил/ и нанесъл щети на л.а. „VW-
Vento“ с .д.к.№ **** ВТ, собственост на ищеца от непълнолетния М.А.Н.,
ЕГН **********., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 15.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** и
солидарно отговарящите с него негови родители В.Т.А., с ЕГН-********** с.а. и А.Н.А.,
ЕГН-********** ***, да заплатят солидарно на М. С.К., ЕГН **********,***, сумата
от 100,00 лв. /сто лева./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, неудобство и невъзможност за използване на автомобила
причинени от извършено на 15.12.2017 г. престъпление по реда на чл. 195, ал.1,т.1-6
вр. чл.195,ал.1,т.4пр.2/ НК
,чрез използване на техн.средство – контактен ключ за автомобила – престъпление
по чл.346,ал.2,т.1 и т.3 вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.63, ал.1,
т.3 от НК, за което е бил е осъден по НОХД № 57/2019г. по описа на РС-Бяла с
присъда № 4 от 03.04.2019г. в.з.с. със
СР № 57/27.05.2019г. на РОС, като при извършване на деянието първия ответник
катастрофирал и нанесъл щети/ повредил/ на л.а. „VW- Vento“ с .д.к.№ *** ВТ, собственост на ищеца от непълнолетния М.А.Н.,
ЕГН **********., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 15.12.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 100,00 лева, до размера на 500,00лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН ********** *** и
солидарно отговарящите с него негови родители В.Т.А., с ЕГН-********** с.а. и А.Н.А.,
ЕГН-********** ***, да заплатят солидарно на М. С.К., ЕГН **********,***,сумата
от 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение и съдебна
автотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/