Определение по дело №694/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 494
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20202100600694
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                              07.07.2020г.                                   град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                               наказателно отделение

На седми юли                                                    две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниел Марков

                                                                                       2.Дияна Асеникова

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Марков

ВНЧД № 694 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв. Ангелов - повереник на частната тъжителка Б.Ж.,  срещу протоколно определение от 04.06.2020г. по НЧД № 115/20г. на БРС, с което частната тъжителка е осъдена да заплати на подсъдимия Г.А.Г. направените  по същото дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Според частната жалба определението е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна.

Бургаският окръжен съд, след като прецени  доводи в частната жалба, запозна се с материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По реда на чл.42, ал.2 от НПК Районен съд,гр.Бургас е бил сезиран с подадена от подадена от частната тъжителка на 27.12.2019г. в Районен съд, гр.Гълъбово частна тъжба, с която Г. А. Г. е обвинен  в престъпления по чл.182, ал.2 от НК и по чл.193а от НК. С тъжбата е бил предявен и граждански иск срещу Г. в размер на 10 000лв. След три допълнителни писмени уточнения на тъжбата делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2020г., но поради обявеното извънредно положение е било отсрочено за 04.06.2020г. При проведено съдебно заседание на  последната дата и преди даване ход на делото, съдът  с определение е прекратил  наказателното производство на основание чл.24, ал.5, т.4 от НПК и постановил обжалваното определение за възлагане на разноските в тежест на частната тъжителка.

В  частната жалба липсва конкретно оплакване в какво се изразява незаконосъобразността  и необосноваността на обжалваното определение. Текстовото й съдържание също не позволява да се изведе  конкретен укор за нарушения на процесуалния или материален закон. Всъщност в тази текстова част на частната жалба се твърдят действия на страните и съда, каквито изобщо не са отразявани  в съдебния протокол, чийто съдържание не е оспорвано по реда на чл.312 от НПК.

Въпреки твърдяното в частната жалба , в случая е важно да се посочат две обстоятелства:

Помирение между частната тъжителка и подсъдимия не е било постигнато,  поради категорично несъгласие на защитника и на подсъдимия да се обсъждат въпроси, вече решени с влязло в сила решение на граждански съд, чиито пререшаване във воденото наказателно производство е недопустимо, както правилно е било разяснено и от разглеждащия делото първоинстанционен състав(л.29 от НЧХД№115/20г.). Тъжителката двукратно е заявила , че оттегля тъжбата си, въз основа на които заявления БРС е прекратил наказателното производство.

Видно от приложения договор за правна помощ и  съдействие ( сер.БС,№5813)  от 11.03.2020г. подсъдимият Г. е заплатил в брой 1 200лв възнаграждение на повереника си. След като тези разноски са направени от подсъдимия във връзка с воденото срещу него от  тъжителката наказателно  производство, те следва да бъдат възложени на частния тъжител на основание чл. 190, ал.1 предл. последно от НПК. Цитираната разпоредба от НПК не прави разлика на какво основание е било прекратено делото. При всички случаи на прекратяване на наказателно производство от частен характер се предвижда, че направените разноски по делото се възлагат на тъжителя. Страните биха могли да уговорят  друго разпределение на разноските при евентуално постигнато помирение, каквото в случая липсва, респективно,  такава уговорка не е направена. Нещо повече, защитата два пъти изрично е заявила искането си за заплащане разноските, направени от подсъдимия.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.3 вр. чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.06.2020г. по НЧД № 115/20г. на БРС, с което частната тъжителка Б.А.Ж., ЕГН**********  е осъдена да заплати на подсъдимия Г.А.Г. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

Определението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                 2.