Разпореждане по дело №4215/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 947
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20193230104215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

гр. Добрич, 21.01.2020г.

 

          ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, шести състав, на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година  в закрито съдебно заседание  в следния  състав:

                            

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  ДЖЕНКОВА

                                                                

           Като разгледа докладваното от районния съдия  частно гражданско дело № 4215 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 422 и следващите от ГПК.

Подадена  е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу А.Н.Ш. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Исковата молба е постъпила в съда на  19.11.2019г. Исковете са родово подсъдни на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК.

Съгласно чл. 113  ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Имайки предвид характера на настоящия спор - ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на страна по договор за паричен заем, настоящият състав преценява, че в случая ищецът има качеството на потребител.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.  Съобразно § 13, т.12 от ДР към с.з. (нова - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от в сила от 25.07.2014 г.) "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане, т.е дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана като „финансова услуга”. Предвид горните изводи, че получаващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител” по смисъла на общата разпоредба на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, следва, че в това качество те се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК. В т.см изрично определение  № 408 от 24.06.2014 год. на ВКС по ч.т.д. № 1206 / 2014 год., ІІ т.о., определение № 175/07.02.2011 г. по ч. т. д. № 918/2010 г. на ВКС, II т. определение по ч.т.д. №1810/2018г. на ВОС и др.

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, настоящия адре на ответника - е в с.З., община К.. Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца - потребител. Принципно за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен да следи служебно.

С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 ГПК. С посочената норма де факто изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба е в с.Загорие, общ.Каолиново, то местно компетентен да разгледа спора е РС – НОВИ ПАЗАР, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Дулово, в съдебния район, на който е настоящият адрес на ищеца. 

Мотивиран от горното, районен съд Добрич

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4215/ 2019г. по описа на Районен съд - Добрич.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Нови Пазар.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                                                                                

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : ............