№ 888
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110121578 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу ответниците Ю. Е. А., С. Д. А., М. Д. С., Е.
Д. А. и Н. Д. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че:
Ю. Е. А. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 2243,60 лева за главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 281,26 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 27,17 лева за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 4,32 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
С. Д. А. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,88 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
М. Д. С. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,88 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
Е. Д. А. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,88 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
и
Н. Д. Б. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 46,88 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
2
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Ю. Е. А., която не оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба
на топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Възразява за изтекла
погасителна давност за вземанията. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците С. Д. А., М. Д. С., Е. Д. А. и Н. Д. Б., които заявяват, че са се отказали от
наследството на Димитър Николов А.. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена.
Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по
иска, като възразява, че погрешно е конституирано като помагач по делото, поради което с
определение на съда от открито съдебно заседание, определението от 25.07.2022 г., е
отменено.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. г. срещу Ю. Е. А., С. Д. А., М. Д. С.,
Е. Д. А. и Н. Д. Б., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което
е образувано ч. гр. дело № 56666/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 07.12.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на
описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по образец в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
3
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо,
вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител
на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената
главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца, с оглед наведените възражения на четирима от ответници в
отговорите на исковата молба, е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателя
им и факта на приемане на наследството от ответниците направо или по опис преди
вписване на изричните откази от наследство на праводателя им.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
положителният факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; че имотът е
топлофициран; количеството и стойността на доставената топлинна енергия за спорния
период и техния размер, че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно
предвиденото в ОУ, както и че за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за
процесния период.
От представените и прието по делото съдебни удостоверения от М. Д. С., Е. Д. А., Н.
Д. Б. и С. Д. А., се установява, че същите са се отказали от наследството на покойния им
наследодател Димитър Николов А., починал на 09.05.2019 г., който е бил собственик по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. №
7698, дело № 259 от 18.07.2002 г., на топлоснабден имот, находящ се в .... Това
обстоятелство не се оспорва от насрещната страна, поради което и предявените срещу тези
ответници искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, а съдът, на основание чл. 6, ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е ограничен до заявения в производството размер на
претенциите. Същевременно между страните не е спорно, а и се установява, че за
задължението отговаря ответницата Ю. Е. А., като основанията и размерът на всички
вземания не е спорен, ето защо последните са възникнали в полза на ищеца на твърдяното
основание, като съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за
изтекла погасителна давност.
4
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
30.09.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
30.09.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява единствено вземането за периода от 01.05.2018 г. до
30.05.2018 г., тъй като вземането за юни 2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2018 г. и при
отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно
ЗМДВИП, давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 30.09.2021 г.
След изваждане на погасената по давност сума за месец май в размер на 32,59 лева,
определена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на представените на лист 25-26 съобщения
към фактури, от общото задължение от 2243,60 лева за топлинна енергия, размерът на
дължимата главница за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2211,01 лева.
5
Ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи до този размер и за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. , като за сумата над 2211,01 до пълния претендиран размер от
2243,60 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.05.2018 г. искът следва да се отхвърли като
погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да
получи цената на услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата
дялово разпределение се търси за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г., вземането не е
погасено по давност, тъй като изискуемостта му е настъпила след 30.08.2018 г. и при
съобразяване на чл. 3, т. от ЗМДВИП, исковете за главницата за дялово разпределение
следва да се уважат в пълния претендиран размер от 27,17 лева и за периода от м.08.2018 г.
до м.04.2020 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана и дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени по давност за
периода от 30.03.2018 г. Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия,
която не е погасена по давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, върху непогасената по
давност главница и за исковия период възлиза на сума, по-висока от претендираната, ето
защо искът на ищеца за обезщетение за забава върху главницата следва да се уважи в пълния
размер от 281,26 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.
Сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо
съгласно чл. 22 от ОУ. Върху главницата за цената на услугата дялово разпределение,
фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г.
ежемесечно, се дължи лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., при
съобразяване на изложените мотиви за давността, поради което искът следва да се уважи за
сумата от 4,32 лева и за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция за една ответница.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 51,13 лева за
държавна такса и 30 лева за юрисконсулт, общо 81,13 лева, от които следва да му бъдат
6
присъдени 80,10 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 51,13 лева за държавна такса срещу
този ответник. Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 149,21 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
229,31 лева.
Ответницата Юлиана Е. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на
съответната част от разноските за адвокат от 408,94 лева, платените в брой съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2022 г. (лист 99), който служи за разписка,
удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. От тях на ответницата се дължат
5,21 лева.
Всеки от останалите четирима ответници, срещу които исковете се отхвърлят, има
право на сторените от него разноски за адвокат в размер на по 300 лева, платени в брой
съгласно Договорите за правна защита и съдействие от 17.10.2022 г. (лист 97-105), които
служат за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатските възнаграждения на
страните, съдът счита за неоснователно, тъй като същите са определени съобразно
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата към спора редакция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Ю. Е. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата от 2211,01
лева за главница за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
7
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
281,26 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.,
сумата от 27,17 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до
м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 4,32 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над 2211,01 до пълния претендиран размер от
2243,60 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.05.2018 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,, за
признаване на за установено, че ответницата С. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в
..., дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата от
373,93 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.,
сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до
м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата М. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в ...,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата от
373,93 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.,
сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до
м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
8
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът Е. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в ...,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата от
373,93 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.,
сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до
м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата Н. Д. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес в ...,
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., сумата от
373,93 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 17.09.2021 г.,
сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до
м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.
гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА Ю. Е. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 229,31 лева – разноски, от които 80,10 лева в заповедното производство и 149,21
9
лева в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на Ю. Е. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 5,21 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на С. Д. А., ЕГН **********, М. Д. С., ЕГН **********, Е. Д. А., ЕГН **********, и Н. Д.
Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от по 300 лева – разноски в производството за всеки.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10