№ 1116
гр. Варна, 27.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900051 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която Т. Н. А. е
предявила срещу ЗК“Лев Инс“ АД осъдителен частичен иск за заплащане на
обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 06.10.2023 г. от водач –
застрахован при ответника за управление на л.а. „**********“ с ДКН *******.
С опредение№691/23.05.2024г. производството по делото е спряно до
приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на
разследването на престъпни обстоятелства, на производството водено по
ДП№ 481/2023г. по описа на Сектор „Пътна Полиция“ на ОД на МВР,
*******, на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Понастоящем от служебно изискана справка се установява, че
наказателното производство е приключило, поради което и на осн.чл. 230, ал.
1 от ГПК производството следва да се възобнови.
По размяната на книжа:
С оглед изтеклия срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който не е депозиран
отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на
книжа е приключила.
По предварителните въпроси:
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка
бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на
застрахователното правоотношение, поради което претенцията следва да се
квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения
ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено.
1
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице –
участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на
застрахователно покритие.
Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и
местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на
чл. 115, ал. 2 ГПК.
Неоспорени по делото са твърденията за извънсъдебно предявяване на
претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ), поради
което е спазена и специалната предпоставка за допустимост на иска за
обезщетяване.
По доказателствата:
Съдът намира представените с исковата молба писмени доказателства за
допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат
допуснати до приемане в съдебно заседание.
Основателно е искането на ищеца за приобщаване на ДП. Следва да се
приложи и служебно изисканото АНД.
На страните следва да се укаже, че позоваването на съдебните книжа от
наказателното дело е допустимо само доколкото същите представляват актове,
подлежащи на зачитане в гражданското производство (споразумение по
конкретното повдигнато обвинение за описано в обвинителен акт поведение
на подсъдимия) или писмени изявления на страните, които да могат да се
ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи на
местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация,
които да се ценят като официални удостоверителни документи. Приетите по
наказателното производство заключения на експерти не могат да се ползват в
настоящото производство и от назначените в производството вещи лица, които
не могат да основават заключенията си на тези експертизи.
Не се поддържа искането по реда на чл. 190 от ГПК за изискване от
ответника да представи застрахователна полица, сключена със застрахования
водач-причинител на произшествието.
2
Съдът намира за основателно искането на ищеца за допускане до разпит
на свидетел за установяване на понесените болки и страдания,
продължителността на лечението и възстановяването. За установяване на
травматичните последици от инцидента и наличие на предходни заболявания,
които са повлияли на оздравителния процес следва да се назначи и СМЕ.
Съдът намира, че не следва да се назначава САТЕ с формулираните от
ищеца въпроси. Механизмът на ПТП-то и наличието на причинно-
следствената връзка между ПТП-то и уврежданията са все елементи от
фактическия състав на престъплението, за което е ангажирана отговорността
на виновния водач. Ето защо повторното им установяване е недопустимо по
аргумент от чл. 300 от ГПК. Автотехническа експертиза обаче следва да се
назначи, по искане на ответника, за установяване възражението за
съпричиняване.
Нередовно е искането на ответника за допускане на гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене, доколкото
страната не посочва конкретните факти, които ще доказва посредством това
искане. На ответника следва да се дадат указания в тази връзка.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в
съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им
спор, например чрез сключване на спогодба.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото, на осн. чл. 230, ал. 1 от
ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от
ГПК - „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 03.10.2024г. от 09,00 часа, за които дата и час да се
призоват страните.
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Т. Н. А., ЕГН
**********, от *******, с която е предявен срещу ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София частичен иск за сумата от 30 000 лева от
целия в размер на 80 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023г. по вина на застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
л.а ******* с рег.№ *********, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2023г. до окончателното издължаване на сумата.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС на л.а
******* с рег.№ *********, валидна към 06.10.2023г., както и относно
предявена от ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция за
обезщетение за вреди, идентични с описаните в искова молба, заведена на
30.10.2023г.
Установени по задължителен за гражданския съд начин с
споразумение по чл. 383 ал.1 НПК са и обстоятелствата от фактическия състав
на престъплението по чл. 343 ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342, ал. 1 НК
(противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм
на причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на
пострадалия Т. Н. А.): на 06.10.2023г. Л. С. Д. нарушила правилата за
движение- не е съобразила поведението на участник в движението преди да
започне маневра и не се е убедила, че няма да създаде опасност за
придвижващите се пешеходци -чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и при навлизане в
друг път не е пропуснала на пешеходец, пресичащ пътното платно- чл. 84, ал.
1 от ППЗДВП, в резултат на което е причинила по непредпазливост средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, което е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период по-голям
от един месец.
За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване, съответно
ответникът не може допустимо да възрази относно механизмът на
произшествието, вината на застрахования водач/ в.т.ч. и да се позовава на
случайно деяние, като обстоятелство, изключващо вината/, причинната връзка
между деянието и вредите, вида на травматичните увреждания, установени от
4
наказателния съд.
Спорни са твърденията относно характера на последиците от
травматичните увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, и
съпричиняването на вредоносното събитие с поведение на ищеца.
По твърденията за спорните факти:
Ищецът твърди, че произшествието е настъпило на ул.********** до
блок ******************* **** в посока към *********************** на
място без обозначени пешеходни пътеки.
Непосредствено след произшествието ищецата е приета в МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, където е констатирано компресивно счупване на гръбначен
прешлен L1 / първи лумбален/ и е проведено оперативно лечение. След
изписването й от болницата на 11.10.2023г., лечението е продължило в
домашни условия на постелен режим. Състоянието й се характеризирало с
болки и дискомфорт в областта на травмата. Пострадалата изпитвала
трудности при движение, поради което се е придвижвала с помощта на
близките си. Разчитала е на тях и за елементарни битови нужди като къпане,
обличане и дневен тоалет и т.н. И понастоящем продължава да търпи болки и
дискомфорт от понесената травма. Движенията й са затруднени, походката й е
скована и бавна. Не може да кляка и да се навежда, както и да вдига тежести.
Изпитва затруднение да стои продължително време в изправено положение.
Инцидентът се е отразил неблагоприятно и върху емоционалното
състояние на ищцата. Поради физическите си затруднения, тя се чувствала в
тежест на своите близки. Изпитвалс тревожност и притеснение относно
възможността за пълно възстановяване. Сънят й бил нарушен. Непрекъснато
се връщала в мислите си към инцидента.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност
са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната
застраховка в целия поискан размер от 80 000 лева, от който претендира
частично по делото сумата от 30 000 лева, ведно с мораторно обезщетение от
датата на предявената пред застрахователя претенция.
Ответникът оспорва иска. Оспорва интензитета на телесните
увреждания и продължителността на възстановителния процес.
Позовава се на несправедливия размер на претендираното обезщетение.
5
Оспорва иска за мораторна лихва по съображения за неоснователност на
главния иск.
Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не
се определя само от действията на застрахования водач на МПС.
Сочи, че ищецът с поведението в значителна степен е завишил риска
като е предприел внезапно пресичане на пътното платно, на нерегламентирано
за целта място и без да съобрази приближаващите пътни превозни средства.
Твърди се и, че ненужно е удължила времето за пресичане.
Твърди, че продължителността на оздравителния процес е обусловена от
наличие на предхождащи ПТП-то заболявания, липса на рехабилитация и
адекватно лечение.
Фактите по съпричиняването са оспорени от ищеца.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят
квалификацията на исковете за обезщетяване на два вида вреди като пряка
претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за
вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 432 от КЗ.
Съдът ще изследва общите предпоставки за възникване на деликтната
отговорност, като отчита обвързващия характер на одобреното от
наказателния съд споразумение относно противоправността на поведението
на виновния водач съгл. чл. 300 от ГПК.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице
носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Възражението на ответника за евентуално съпричиняване, водещо до
намаляване претенциите за обезщетение на имуществени и неимуществени
съгласно е регламентирано в чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът ще съобразява поведението на пострадалия с правилата на ЗДвП
при движение и пресичане на пътното платно-чл. 108, чл. 114 и чл. 113 от
ЗДвП.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва намира
основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено
увреждане (чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от
6
застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период
на забава след уведомяването му.
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е доказването на интензитета на понесените болки и
страдания в резултат на телесни увреждания, представляващи елемент от
престъпен фактически състав, установен от наказателен съд; конкретни
обстоятелства имащи значение за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение, както и поведение на
пострадалия(неправилно пресичане на пътното платно), което да е
допринесло, наред с действията на водача, за настъпилия вредоносен резултат,
обстоятелствата, свързани с предходни здравословни увреждания на
пострадалия, допринесли за интензитета на уврежданията и
продължителността на оздравителния процес.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или
чрез съдействието на медиатор.
По доказателствата:
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО като доказателства по делото писмените
документи приложени към исковата молба.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото
АНД№2240/2024г. по описа на ВРС и приложеното към него ДП.
ДОПУСКА позоваването само на онези книжа от наказателното
производство, които представляват актове на съда или на органите на
досъдебното производство, включително огледни протоколи на
местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската
документация.
УКАЗВА на вещите в настоящото производство, че за изготвяне на
заключението не могат да се позовават на заключения на експертизи в
наказателното производство и разпит на свидетели в същото, освен на
показанията на пострадалия.
7
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищеца на един свидетел, за
установяване на конкретни проявления на вредоносния резултат от ПТП.
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца Т. Н. А., ЕГН **********, като я
задължава да окаже съдействие като осигури явяването си за преглед при
вещо лице лекар, назначен от съда по настоящото дело, като при неизпълнение
ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на
последиците по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза
с вещо лице съдебен лекар травматолог Д. И. Г., който след запознаване с
материалите по делото, материалите по приложената към настоящото
производство преписка по АНД и съответно досъдебно производство, на които
съдът е допуснал позоваване и личен преглед на пострадалия , да даде
заключение за това:
1. Какви телесни увреждания е получила ищцата в резултат на ПТП-то и
какво лечение й е проведено? Какъв е бил необходимия проведен и
последващ курс на лечение, приключил ли е оздравителния процес към
настоящия момент? Ако не е приключил- каква е прогнозната му
продължителност? Какви неудобства се е налагало търпи
освидетелствания в рамките на възстановителния процес? Какъв е
обичайният възстановителен период при подобни увреждания? Ако са
настъпили усложнения, каква е причината за това?;
2. Какви медицински интервенции са извършени по отношение на ищеца и
имали ли са те животозастрашаващ характер?
3. Установяват ли се предходни заболявания, които да са повлияли на
оздравителния процес? Евентуалните затруднения в движението на
пострадалата дължат ли се на нейната възраст, начин на живот, занятие?
4. Било ли е необходимо провеждане на рехабилицация за лечение на
травмите и била ли е проведена такава?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 400 лв, от които 200 вносими от бюджета
на съда и 200 лева- вносими от ответника в седмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебно автотехническа
експертиза с вещо лице автоексперт Л. М., който след запознаване с
материалите по делото, материалите по приложената към настоящото
8
производство преписка по АНД и съответно досъдебно производство, на които
съдът е допуснал позоваване, да даде заключение за по въпросите,
формулирани от ответника с отговор на исковата молба(т.1 от раздел VI на
отговора)
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 400 лв, вносими от ответника в седмичен
срок от съобщението
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за ангажираността му по делото след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от съобщението да посочи
фактите, за чието установяване иска събиране на гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Л. С. Д. и в същия срок да представи доказателства за
внесен депозит за призоваването на свидетеля в размер на 50 лева, на осн. чл.
101, ал. 1 от ГПК.
При неизпълнение процесуалното действие ще се счита за неизвършено.
На основание чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за
конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на
устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от
съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на основание чл. 142 вр. чл. 377 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани. Да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 7 на МП.
Определението не подлежи на обжалване.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10