№ 579
гр. Дупница, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100391 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковa молбa на М. Й. А., М. В. М., Е. В. К., С. В. М. и
С. П. А. срещу В. М. А..
Ищците твърдят, че по силата на упражнявано давностно владение Д. В.ва Я.
придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
идентификатор 68789.19.42 съгласно скица № 15-382486-07.03.2025 г., издадена от СГКК-
Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със
Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед,
адрес на поземления имот: ***, площ: 496 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m); предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 5373, при съседи: 68789.19.253,
68789.19.48, 68789.19.43, 68789.19.45, 68789.19.46, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 68789.19.42.1, застроена площ: 107 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна. Заявяват, че Д. В.ва Я. е починала през 2005г. като е
оставила наследници, сред които ответника В. А. и бащата на първите три ищци – В. А.
(починал на 09.02.2025г.) и бащата на четвъртия ищец – П. А. (починал на 14.11.2024г.), при
което всеки от тримата наследници е придобил по 1/7 ид.ч. от правата на Д. Я., а след
смъртта на В. А. и П. А., притежаваните от последните по 1/7 ид.ч. били придобити по
наследяване от ищците. В резултат на горното считат, че М. Й. А., М. В. М., Е. В. К. и С. В.
М. са собственици на 1/7 ид.ч., а С. П. А. – на 1/7 ид.ч. Независимо от това, ответникът В.
1
М. А. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 141, том III, рег. № 4178, дело № 520/2024г. от
12.09.2024г. на нотариус С. С., с който бил признат за единствен собственик на процесните
имоти. Ищците оспорват ответникът да е придобил по давност придобитите от тях по
наследяване права, като поддържат да са съсобственици върху процесните имоти. Молят да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че М. Й. А., М. В. М., Е. В. К. и С.
В. М. са собственици на 1/7 ид.ч., а С. П. А. – на 1/7 ид.ч. от процесните имоти. Молят за
отмяна на нотариалния акт в частта, с която ответникът е признат за собственик на
притежаваните от тях права.
Ответникът В. М. А. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който заявява, че признава предявения иск и намира същия за
основателен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
а искането за отмяна на описания по-горе нотариален акт е по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В тежест на ищците е да докажат обстоятелствата, включени във фактическия състав,
въз основа на който твърдят да са придобили правата си върху процесния имот, а в тежест на
ответника е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав, въз основа на
който е признат за единствен собственик на процесните имоти (в случай, че е признат за
единствен собственик поради изтекла в негова полза придобивна давност следва да докаже,
че той или негов праводател е упражнявал фактическа власт върху спорните идеални части
от имота, както и че е манифестирал пред останалите съсобственици намерението си да
осъществява действия по своене на целия процесен имот).
В случая между страните не е налице спор, че процесният имот е бил собственост на Д.
В.ва Я.. Не се спори, а и от приложеното удостоверение за наследници (л. 8-9) е видно, че Д.
Я. е починала на 02.10.2005г. като е оставила седем колена наследници, образувани от всяко
от седемте й деца, съотв. неговите низходящи – М. М. А., В. М. А., С. М. А., Т. М.а Ш., В. М.
А., В. М. А. и П. М. А., като всяко коляно е придобило по 1/7 ид.ч. от процесните имоти (чл.
5, ал. 1 ЗН). От приложеното удостоверение за наследници (л. 8-9) е видно, че В. М. А. е
починал на 09.02.2025г., като е оставил за свои наследници съпругата си М. Й. А. и трите си
деца – М. В. М., Е. В. К. и С. В. М., които са придобили притежаваните приживе от В. А. 1/7
ид.ч. от процесните имоти. От същите доказатества е видно, че П. М. А. също е починал - на
14.11.2024 г., като е оставил за свой единствен наследник сина си С. П. А..
Следователно в резултат на описаните наследствени правоприемства М. Й. А., М. В.
М., Е. В. К., С. В. М. са собственици на 1/7 ид.ч. от процесните имоти (полагащи се в
коляното на В. М. А.), а С. П. А. – на 1/7 ид.ч. (полагащи се в коляното на П. М. А.).
Недоказано е осъществяването на фактическия състав на придобивната давност в полза
на ответника В. М. А., а съображенията за този извод са следните:
2
В съдебната практика е наложено разбирането, че когато наследник упражнява
фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите сънаследници. Ако твърди придобиване на наследствения имот по
давност, този сънаследник следва да докаже т.нар. преобръщане на владението на
останалите съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички
тях на намерението си да свои целия имот (Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК, Решение № 109 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. №
3973/2016г., I г.о. и мн. др.), т.е. открито да предприеме едностранни действия, с които по
явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да придобие имота за себе си,
като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика (Решение № 115 от
28.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 977/2016г., II г.о., Решение № 70 от 16.08.2017г. на ВКС по
гр.д. № 3991/2016г., II г.о.). Не са такива действия самото ползване на наследствения имот и
неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането му в данъчните служби и
плащането на данъци и консумативни разноски (Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4761/2021 г., I г. о.).
Приема се още и това, че обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил
с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик, не
озн.ва, че при оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването на
условията на придобивната давност, разгледани в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г. на ВКС, ОСГК, т.е. че е извършил действия, с които е обективирал спрямо своя
съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се приеме
обратното озн.ва, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по цитираното ТР
(за придобивната давност между съсобственици) е предрешен от крайния акт в едно
безспорно производство по издаване на констативен нотариален акт, в което оспорващата
страна не е участвала (Определение № 357 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2021 г.,
II г. о.).
Съотнесено към настоящия случай, горното озн.ва, че независимо от това, че е успял да
се снабди с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, изцяло в тежест на
ответника е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав на придобивната
давност, в т.ч. да докаже, че по явен и недвусмислен начин е манифестирал на ищците
намерението си да свои целия имот (т.нар. преобръщане на владението).
В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства за това, че е осъществявал
фактическа власт върху притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти,
съотв. че е манифестирал преобръщане на владението. Друг извод не може да се изведе и от
показанията на доведените от ищците свидетели, от които не се установява завладяване на
правата им от страна на ответника. Последният също е признал основателността на иска с
подадения отговор на исковата молба, което изявление също следва да се цени от съда при
усл. на 175 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано придобиването от
ответника по давност на придобитите по наследяване от ищците идеални части. След като
3
не е установено ищците да са загубили правата си върху имота, то предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи, като бъде признато
за установено по отношение на ответника, че М. Й. А., М. В. М., Е. В. К., С. В. М.
притежават 1/7 ид.ч., а С. П. А. – още 1/7 ид.ч.
Като последица от изхода на спора за собственост, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 141, том III, рег. № 4178, дело № 520/2024г. от
12.09.2024г. на нотариус С. С., в частта, за 2/7 ид.ч. от признатите с нотариалния акт права
на ответника В. М. А..
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците за сумите, както следва: 122,47 лв. – държавна такса и 1400 лв. – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е изразеното в устните състезания възражение за
присъждане на разноски, тъй като решението не е постановено при признание на иска по
смис. на чл. 237 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. М. А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че М. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, М. В. М., ЕГН: **********, с адрес:
***, Е. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *** и С. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** са
собственици на 1/7 ид.ч., а С. П. А., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на 1/7
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 68789.19.42 съгласно скица № 15-382486-
07.03.2025 г., издадена от СГКК-Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма
извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: ***, площ: 496 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 m); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5373, при
съседи: 68789.19.253, 68789.19.48, 68789.19.43, 68789.19.41, 68789.19.45, 68789.19.46, ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 68789.19.42.1, застроена площ: 107 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 141, том III, рег. № 4178,
дело № 520/2024г. от 12.09.2024г. на нотариус С. С., в частта за размера на признатите с
настоящото решение на ищците М. Й. А., ЕГН: **********, М. В. М., ЕГН: **********, Е.
В. К., ЕГН: **********, С. В. М., ЕГН: ********** и С. П. А., ЕГН: ********** 2/7 ид.ч. от
описаните имоти.
4
ОСЪЖДА В. М. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. В. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: ***, С. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** и С. П. А., ЕГН:
**********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 122,47 ЛЕВА – държавна
такса и 1400 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5