Решение по дело №347/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 275
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20195530200347
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                 13.05.2019 година                            гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети април                                                          Година 2019

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Кремена Панайотова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 347 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Е.К.М. против наказателно постановление № 18-1228-004505 от 15.01.2019г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора.

 

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения.

В съдебно заседание чрез адв. Й.П. жалбоподателят заявява, че поддържа изцяло подадената жалба и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез гл.юрисконсулт Светла Русева изразява същото становище.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № 18-1228-004505 от 15.01.2019г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора на нарушителя Е.К.М. са наложени следните административни наказания:

- на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, за това, че на 13.12.2018г., около 04,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. Анастасия Тошева до № 5, в посока север-юг управлява л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН, като автомобилът се движи с техническа неизправност – не свети задна лява габаритна светлина - нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП;

- на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер 2000 лева, за това, че на 13.12.2018г., около 04,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. Анастасия Тошева до № 5, в посока север-юг управлява л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН, като отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0019 за установяване на употреба на алкохол; издаден е талон за даване на кръвна проба за химичен анализ с номер 0048670, не е дал кръв за кръвна проба – нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер а 100 лв. за това, че на 13.12.2018г., около 04,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. Анастасия Тошева до № 5, в посока север-юг управлява л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН, като е неправоспособен водач – не притежава валидно СУМПС – нарушение на чл. 150 ЗДвП.

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 854306 от 13.12.2018г., съставен от мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, след постъпването на писмено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в законоустановения 3-дневен срок.

 

Във връзка с постъпилото възражение са представени: писмени сведения от К.М. и С.И. - полицейските служители, извършили процесната проверка,  докладна записка с рег. № 4477/25.12.2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, както и писмо № 122800-38/02.01.2019г. до жалбоподателя М. за това, че възражението му не е прието и предстои издаване на наказателно постановление.

 

Представени са талон за изследване № 0048670 от 13.12.2018г., който не е връчен на М. поради направен отказ от негова страна; справка за нарушител/водач от 01.02.2018г., издадена на лицето Е.К.М., от която е видно, че той притежава СУМПС, което обаче е невалидно, поради изтекъл срок на 27.12.2012г.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган са представени: заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели К.А.М. – актосъставител, С.Г.И. – свидетел по акта и К. М. Т. – В. – свидетел - очевидец.

От показанията на К.М. и С.И. се установява, че на 13.12.2018г., около 04,00 часа при обход с патрулния автомобил забелязали, че движещият се пред тях в посока север-юг по ул. Анастасия Тошева в гр. Стара Загора л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН е с техническа неизправност - не му свети лява габаритна светлина. Подали му светлинен и звуков сигнал, за да спре.

Когато автомобилът спрял - до № 5 на посочената улица, свидетелят С.И. отишъл до него, легитимирал се на водача - жалбоподателят М. и му поискал документи за проверка.

Според свидетелите М. и И. провереният л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН бил с две врати, като в него освен М. се возили още 2 лица - К. М. Т. - В., която била седнала на задната седалка и синът ѝ, който бил седнал на предна дясна седалка /до водача/.

М. и И. заявяват категорично, че са видели жалбоподателя М. - да излиза от предна лява врата, а Т. - В. и синът ѝ - да излизат от предна дясна врата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и И., тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Освен това липсват и данни за това свидетелите да са заинтересувани по някакъв начин от изхода на делото.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие бе разпитана К. М. Т. - В.. Според нейните показания, тя управлявала лекия автомобил и при спирането за проверка, навела облегалката на предната лява седалка, а жалбоподателят М. прескочил и излязъл от предна лява врата, за да обясни на полицейските служители какво се било случило - че била нахапана от куче и все още била уплашена и под стрес, както и че били в Спешния център и сега се прибирали. Свидетелката заявява, че не излязла лично, тъй като много я болели ръката и гърба.

Съдът не кредитира показанията ѝ в тази им част, тъй като са лишени от логика.

В случая следва да се отбележи, че става въпрос за лек автомобил марка: Опел, модел: Корса - с две врати, който е ноторно известно, че е сравнително малък и тесен автомобил и е невъзможно през предна лява врата да се излезе, ако седалката не се издърпа напред и облегалката не се наведе надолу, още повече, че там се намира воланът и той допълнително пречи за това.

От показанията на Т. - В. се установява, че тъй като имала силни болки в областта на ръката и гърба /плешката/, тя останала седнала на седалката, като не издърпала цялата предна лява седалка напред, а само навела облегалката. Според настоящия съдебен състав е невъзможно при това положение жалбоподателят М. да прескочи предна лява седалка и да излезе от автомобила. Още повече, че свидетелката е с нормално за възрастта си телосложение и е имала болки в гърба.

 

При извършена служебна проверка съдът установи, следното.

 

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи.

 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при издаване на обжалваното наказателно постановление наказващият орган не взел предвид подаденото от него писмено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като по този начин нарушил чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Това негово твърдение се опровергава от приложените към административнонаказателната преписка: писмени сведения от К.М. и С.И. - полицейските служители, извършили процесната проверка,  докладна записка с рег. № 4477/25.12.2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, както и писмо № 122800-38/02.01.2019г. до жалбоподателя М. за това, че възражението му не е прието и предстои издаване на наказателно постановление.

 

Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, касаещи разпечатването на АУАН на място, различно от мястото на нарушението. От показанията на свидетеля С.И. се установява, че АУАН е съставен и разпечатан на място, тъй като свидетелите били оборудвани с таблет, а патрулният им автомобил - с принтер.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 1

 

И АУАН, и НП съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, описано в т. 1 от наказателното постановление, а именно: на 13.12.2018г., около 04,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. Анастасия Тошева до № 5, в посока север-юг управлявал л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН, като автомобилът се движил с техническа неизправност – не свети задна лява габаритна светлина.

Горното се потвърждава от показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели и не се оспорва от жалбоподателя.

Съдът намира, че доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер – 50 лева, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговаря на тежестта на конкретното нарушение.

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта досежно нарушението, описано в т. 1.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 2

 

И АУАН, и НП съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, описано в т. 2 от наказателното постановление, а именно: на 13.12.2018г., около 04,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. Анастасия Тошева до № 5, в посока север-юг управлява л.а. марка: Опел, модел: Корса, с рег. № СТ ***ВН, като отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0019 за установяване на употреба на алкохол; издаден е талон за даване на кръвна проба за химичен анализ с номер 0048670, не е дал кръв за кръвна проба.

Горното се потвърждава от показанията на свидетелите М. и И., които съдът кредитира с доверие - по съображенията, изложени по-горе, както и показанията на свидетелката Т. - В. и от писмените доказателства -  талон за изследване № 0048670 от 13.12.2018г.

Що касае размера на определеното от наказващия орган административно наказание, съдът намира следното:

На основание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено само наказание - глоба в размер от 2000 лева, въпреки че законодателят в този случай предвижда и наказание: лишаване на нарушителя от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Съдът обаче не може да утежни положението на жалбоподателя и да му наложи още едно наказание, тъй като настоящото производство се развива именно по негова жалба.

По отношение размера на наказанието глоба, доколкото същото е определено съобразно фиксирания от законодателя размер – 2000 лева, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговаря на тежестта на конкретното нарушение.

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта досежно нарушението, описано в т. 2.

 

По отношение на нарушението, описано в т. 3

 

Съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част - на това основание.

И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че жалбоподателят Е.К.М. е неправоспособен водач - не притежава валидно СУМП.

От приложената справка за нарушител/водач от 01.02.2018г. се установява, че действително М. е притежавал СУМПС, което обаче е невалидно, поради изтекъл срок на 27.12.2012г.

Това от своя страна означава, че извършеното от него нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 150а ЗДвП, а не по чл. 150 ЗДвП.

Неправилното посочване на разпоредбата, която е нарушена е довела до нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта досежно нарушението, описано в т. 3.

 

Водим от горните мотиви, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно № 18-1228-004505 от 15.01.2019г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Е.К.М., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер от 100 лева нарушение на чл. 150 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно постановление в останалите му ЧАСТИ, с които на нарушителя Е.К.М., ЕГН: ********** са наложени следните наказания: на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер 2000 лева, за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: