Решение по КНАХД №360/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от С. О. Ц.-П., с [ЕГН], чрез адвокат К. Л., срещу Решение № 155/17.06.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 227/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-0245-000013/31.01.2025 г., издадено от началника на група „Охранителна полиция” (ОП) към Районно управление (РУ) – Бобов дол при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на С. Ц.-П., на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева (лв.) за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от същия закон. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението.

В съдебното заседание по делото адвокат Л. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените от С. Ц.-П. разноски в производството по АНД № 227/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница и в настоящото производство.

Началникът на група ОП към РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че 14.01.2025 г. около 10:40 часа младши инспектор И. Л. Р. и старши полицай Л. Н. В. – служители в РУ – [община], при обход на пътната мрежа на [населено място] дол, на [улица], в района на кръстовището, образувано с [улица], установили паркиран автомобил [Марка], модел „Дукато”, с рег. № [рег. номер], на разстояние по-малко от пет метра от кръстовището. На основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП на С. Ц.-П. – собственик на автомобила, бил съставен фиш серия Т № 324281 за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Тя подала възражение срещу фиша, с което оспорила нарушението, като посочила, че автомобилът е бил паркиран на разстояние повече от 5 метра от кръстовището. На основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП срещу нея бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 15/22.01.2025 г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С. Ц.-П. е вписала възражение в акта, като посочила, че разстоянието от автомобила до кръстовището е било повече от 5 метра, както и че не е ясно с какво техническо средство е било измерено посоченото в акта разстояние. Въз основа на акта и материалите по административнонаказателната преписка е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. В производството пред районния съд са разпитани И. Л. Р. (актосъставител) и Л. Н. В. (свидетел, присъствал при установяване на нарушението), които заявяват, че процесният автомобил е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището, като това обстоятелство не било установено от тях с техническо средство, а „на око и с крачки”. Разпитани са и свидетелите М. О. К. (сестра на С. Ц.-П.) и В. П. Я. (предала на С. Ц.-П. уведомлението за нарушението, закрепено към автомобила), които заявяват, че процесният автомобил е бил паркиран на разстояние повече от 5 метра от кръстовището. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

Правилно районният съд е приел, че липсват формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на С. Ц.-П. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от компетентни органи, и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.

Неправилен е обаче изводът на районния съд за доказаност на деянието от обективна страна. При формулирането на този извод районният съд е дал вяра на показанията полицейските служители и не е кредитирал показанията на останалите свидетели (предвид възможната тяхна заинтересованост), както и констативния протокол от 24.05.2025 г., изготвен от С. Ц.-П., М. К. и А. П., ведно със снимките към него (доколкото не са събрани по реда на НПК, а и са изготвени повече от четири месеца след нарушението). При липсата на направени по надлежния ред измервания и на изготвени скици и схеми, отразяващи точното положение на паркирания автомобил, показанията на разпитаните по делото полицейски служители не са достатъчни, за да удостоверят точното му местоположение и да мотивират извода за доказаност на нарушението от обективна страна. От събраните по делото доказателства не се установява безспорно, че С. Ц.-П. е осъществила състава на процесното административно нарушение. По изложените съображения наказателното постановление е незаконосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на С. Ц.-П. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и в касационното производство в размер съответно на 650 лв. и 400 лв. Претендираните разноски в производството пред районния съд в размер на 6,90 лв. за „цв. печат” не следва да ѝ се присъждат, доколкото разходите за копирни услуги не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 155/17.06.2025 г., постановено по АНД № 227/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0245-000013/31.01.2025 г., издадено от началника на група „Охранителна полиция” към Районно управление – Бобов дол при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил, с което на С. О. Ц.-П., с [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на С. О. Ц.-П., с [ЕГН], сумата в размер 650 (шестстотин и петдесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по АНД 227/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, и сумата в размер на 400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 360/2025 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.