№ 223
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Л. Г. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. Запад, бл.81, вх.Б, ет.1,
ап.25 и настоящ такъв: ул. „Цар Борис I“ №40, вх.А, ет.1, ап.1, насочена
срещу разпореждане № 563/16.07.2021 г., с което е допуснато незабавно
изпълнение на парично задължение и въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №258/16.07.2021 г. и
изпълнителен лист от 16.07.2021 г. по ч.гр.д. №1411/2021 г. по описа на РС
Кюстендил.
В частната жалба е застъпено становище за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Сочи се нередовност от външна страна на акта,
въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, в частност
извлечението от счетоводните книги на банката – заявител. В тази насока се
пояснява, че липсва яснота относно това какъв е размера на главницата,
договорната и наказателната лихва. Процесното извлечение от счетоводните
книги не съдържало достатъчна индивидуализация на претендираното
вземане откъм размер и основание. В същото не били отразени и основните
параметри на сключения договор за банков кредит. Отделно се поддържа
виждане за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит
по смисъла на чл.143, т.5 вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП вр. чл.19, ал.2 от ЗПК.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В законоустановения срок е подаден отговор от заявителя „Първа
инвестиционна банка“ АД. Оспорва се допустимостта на частната жалба,
алтернативно се излагат доводи за нейната неоснователност.
След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен
1
интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в
нея, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Пред РС Кюстендил е депозирано заявление по реда на чл.417 ГПК от
заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу солидарните длъжници Й.
СТ. Ч. и Л. Г. Ч. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите: 12 927.79 евро, от които: главница в размер на
5072.95 евро, претендирана на основание Договор за кредит №211LO-R-
000395/12.04.2013 г., вземането по който е падежирало на 29.05.2021 г.;
възнаградителна лихва в размер на 3689.32 евро за периода от 28.02.2014 г. до
29.05.2021 г.; наказателна лихва в размер на 4034.18 евро за периода от
29.11.2013 г. до 12.03.2020 г.; наказателна лихва в размер на 106.80 евро за
периода 14.05.2020 г. до 14.07.2021 г.; разноски за връчване на покани в
размер на 24.54 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 150.00
лева юрисконсултско възнаграждение и 506.69 лева внесена държавна такса.
С разпореждане №563/16.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№1411/2021
г. по описа на РС Кюстендил е разпоредено да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания, с
изключение на вземането за сумата от 24.54 лева евро, представляваща
разноски за връчване на покани.
Последвало е издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №258/16.07.2021 г. По
заповедта на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно
изпълнение и на заявителя е издаден изпълнителен лист от 16.07.2021 г., по
който е образувано изпълнително дело № 20217420401038 по описа на ЧСИ
Валентина Александрова с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил.
Видно от данните по ч.гр.д.№1411/2021 г. по описа на РС Кюстендил, на
17.01.2022 г. на длъжника Л.Ч. е редовно връчена лично покана за
доброволно изпълнение.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
длъжникът Л.Ч. е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като едновременно с това в срока по чл. 419,
ал. 1 и чл. 413, ал. 1 от ГПК е депозирана частна жалба против
разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение, обективирано в
издадената заповед по чл. 417 от ГПК .
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи от правна страна:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност
за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен
2
титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води
исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в
цитираната разпоредба документи.
От своя страна представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на
парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и
размер, както и да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд
дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е съсредоточена върху
това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417,
т. 1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има
възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение
на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл.
419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в сила от 23.12.2019 г. / същото може да
бъде отменено при следните три хипотези: 1/. когато не са налице
предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т. е. ако документът, въз
основа на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
2/. не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т. е. когато не са
представени доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които
тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, както и 3/. когато вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
За да бъде уважена частна жалба по чл.419 ГПК е необходимо да се
докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на
съображения, извлечени от самия акт по чл.417 от ГПК. В случая актът по
чл.417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се
установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от Договор за
банков кредит №211LO-R-000395/12.04.2013 г. и Договор за поръчителство
от 12.04.2013 г..
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че извлечението от
счетоводните книги на банката-заявител е нередовно от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Въпросът за съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК е развит в
множество съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т.
2 от ГПК (виж Определение № 545/ 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 373/2011 г. на
2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 162/ 09.02.2010 г. по ч. т. д. № 66/2010 г.
на 1-во т. отд. на ВКС; Определение № 118/ 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009
г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 364/ 26.04.2011 г. по ч. т. д. №
117/2011 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 697/ 19.11.2009 г. по ч. т. д.
3
№ 618/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 693/ 16.11.2009 г. по ч.
т. д. № 731/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 475/ 17.06.2010 г.
по ч. т. д. № 401/2010 г. на 1-во т. отд. на ВКС; ). От цитираната съдебна
практика се установява, че редовността на документа от външна страна се
свързва с неговото "удостоверително действие". Документа ще бъде редовен
от външна страна, когато: съдържа достатъчно данни, които
индивидуализират вземането по основание и по размер и когато документа е
изготвен и подписан от оторизирани длъжностни лица. В случаите, когато
документа по чл. 417 от ГПК представлява "извлечение от счетоводните
книги на банките", минимално необходимото съдържание на извлечението,
което индивидуализира вземането по основание и по размер и прави
документа редовен от външна страна е посочено в чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/- изм. ДВ. бр. 59/29.07.2016 г. Съгласно
законовата регламентация документът трябва да отразява: общият размер на
просрочената сума; общият размер на непогасената част от дълга;
непогасената главница по кредита; непогасената договорна лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания.
От съдържанието на представеното към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на Банката съдът прави извода, че то отговаря напълно на
изискванията по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
В извлечението са посочени страните по договорното правоотношение-
кредитора и кредитополучателя, както и поръчителя. Посочен е договорът за
кредит. Размерът на отпуснатия кредит. Срокът на усвояването му. Краен
падеж. Брой, размер и падеж на погасените и на просрочените вноски по
главница и по договорни лихви. Общият размер на непогасената част от
дълга. Размерът на дължимата главница, договорни (възнаградителни) лихви,
размер на обезщетението за забава (наказателни лихви ). Документът е
изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица.
При това съдържание на извлечението съдът прави извода, че то
представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2
от ГПК.
В настоящото производство следва да бъде установено и дали вземането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител с оглед
нормираното в чл. 419, ал. 3 от ГПК.
Няма спор по отношение на обстоятелството, че страните по договор за
банков кредит покриват критериите на параграф 13 от ДР на ЗЗП за
"потребител " и "търговец", при което разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП
относно неравноправните клаузи са приложими по отношение на тези видове
договори.
В раздел ІІ т. 4 на договора за банков кредит страните са приели, че
договорната (възнаградителната ) лихва следва да се формира на основата на
Базовия лихвен процент на банката за евро към датата на сключването на
договора, увеличен с надбавка от 8.51 пункта.
4
В раздел ІІ т. 10 на договора за банков кредит е посочено, че при
просрочие на плащанията, просрочените плащания се олихвяват с
наказателна лихва, която се формира от размера на договорната лихва +
размера на законната лихва. Посочено е също така, че при наличие на
просрочени плащания банката може едностранно да увеличи размера на
лихвения процент по кредита, включително надбавката.
В раздел V на договора е посочено, че договора се сключва при
условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като с подписването на договора
кредитополучателя декларира, че Общите условия на Банката за кредити на
физически лица са предоставени на кредитополучателя при сключването на
договора, запознал се е с тях и ги и приема.
На първо място, съдът счита, че клаузите на раздел ІІ т. 4 и т. 10 от
договора за банков кредит не са уговорени индивидуално. Както бе посочено
по-горе, в раздел V на договора изрично е прието, че договора се сключва при
Общи условия. При положение, че договорът е сключен при Общи условия
следва извода, че посочените клаузи от договора са били изготвени
предварително от Банката, поради което при сключването на договора
потребителя не е имал възможността да влияе върху съдържанието им.
Изрично в текста на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално
уговорени клаузи, когато договора е сключен при Общи условия. Настоящият
казус е точно такъв.
Отделно от това следва да се отбележи, че когато се касае за
потребителски договори ( каквито по своя характер са договорите за банков
кредит), поради вида и характера на правоотношението (кредитор и
кредитополучател), по презумпция кредитополучателят е в положението на
по- слаба страна по договора, което не му дава възможност предварително да
повлияе върху съдържанието на договора и го принуждава да приеме
предварително установените от продавача условия по договора.
В текста на чл. 143, т. 11 от ЗЗП е посочено, че неравноправни са
клаузи, които позволяват на търговеца едностранно да променя условията на
договора въз основа на непредвидени в него основания.
В чл. 144, ал.2 от ЗПК е прието, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11
не се прилага за клаузи, при които: доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя,
или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при
условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок
и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати
договора.
Такава клауза е предвидена в общите условия на банката - т.4.7 от
същите, а последните са неразделна част от процесния договор за банков
кредит, което обстоятелство изключва сочената неравноправност на договора.
5
Отделно от това изискването на закона е конкретно претендираното
парично вземане да се основава на неравноправна договорна клауза, но в
настоящия случай и с оглед характера на заповедното производство съдът не
може да установи с категоричност дали е налице парично вземане по
извлечението от счетоводната сметка, което да е основано именно на клаузата
по раздел ІІ т. 4 и т.10 на договора за банков кредит - т. е. да е начислено при
едностранно променен от Банката лихвен процент.
Тъй като не се установиха пороци в обжалваното разпореждане, същото
следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 563/16.07.2021 г., с което е
допуснато незабавно изпълнение на парично задължение и въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК №258/16.07.2021 г. и изпълнителен лист от 16.07.2021 г. по ч.гр.д.
№1411/2021 г. по описа на РС Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6