Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
16453 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „А.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** срещу Ж.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника за сумата 1515.10 лева, представляваща остатък от незаплатена
главница по сключен неформален договор за покупко-продажба, по който има
издадени три броя фактури с № *****/21.02.2014г., № *****/23.09.2014г. и № *****/04.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 452.08 лева представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.08.2015г. до
25.07.2018г..
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: посочената главница
представлява стойност на получена, но незаплатена стока /сьомга филе, консерва
риба тон, калмари, сьомга филе пушено, сьомга цяла, маринована херинга филе,
пъстърва филе, талисман, опашка кралски скариди, ролца
от раци, Д.Д.и хек филе/,
за което са издадени фактура №*****/21.02.2014г.
на стойност 338.39 лева, № *****/23.09.2014г. на стойност 672.97 лева и № *****/04.12.2014г. на стойност 762 лева. Стоката е получена от купувача, като
по първата фактура е налице частично плащане, дължимият остатък по нея е 80.13
лева. Купувач на стоката е СД К.И.-Я.и Т. съдружие, ЕИК *********, като
ответникът е съдружник в същото. Въпреки приемането на стоката и изправността
на ищеца, купувачът не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на
дължимата цена на доставената стока. Предвид неизпълнение на поетото от
ответника задължение, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство
по образуваното ч.гр.д. № 11447/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Върху просрочената главница ответникът
дължи и обезщетение за забава, както и законна лихва от депозиране на заявлението до дата на извършеното
плащане. Задължението
е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения особен представител
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е доставил
стоката. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В о.с.з., страните поддържат заявените с исковата
молба и отговора по нея становища.
По делото са
представени писмени доказателства и е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че
ищецът се е снабдил по ч.гр.д.№ 11447/2018г. по описа на
ВРС, 12 състав по реда на чл.410 ГПК, със заповед за изпълнение
спрямо ответника, за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по
чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от
заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Като писмени
доказателства по делото са приети надлежно заверени копия на Фактура №*****/21.02.2014г. за сумата 338.39 лева с ДДС;
Фактура № *****/23.09.2014г. за сумата 672.97 лева с ДДС и Фактура № ****/04.12.2014г.
за сумата 762 лева с ДДС,
издадени от ищеца, в качеството му на доставчик на стоки. Получател на стоките
е СД К.И.. Фактурите са двустранно подписани.
Не е спорно,
че ответникът е неограничено отговорен съдружник в СД.
Представени
са Стокова разписка №****/23.09.2014г. и Стокова разписка №****/04.12.2014г.,
от които е видно, че описаните стоки са предадени на купувача.
В хода на делото са ангажирани специални знания
посредством проведената ССчЕ, заключението на вещото
лице, по която установява следното: Фактура
№*****/21.02.2014г. за сумата 338.39 лева с ДДС; Фактура № *****/23.09.2014г.
за сумата 672.97 лева с ДДС и Фактура № ****/04.12.2014г. за сумата 762 лева с ДДС са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, като вземане от ответника. По Фактура №*****/21.02.2014г. е регистрирано частично погасяване, съответно на 24.07.2014г.
– 258.26 лева, като дължимият остатък по нея възлиза на 80.13 лева. Ответникът
не е предоставил на вещото лице документи. Счетоводните книги на ищцовото дружество са водени редовно. От представените от
ТД на НАП-Варна документи се установява, че в дневника за покупки на ответника
е отразена само Фактура № *****/23.09.2014г. за
сумата 672.97 лева с ДДС през данъчен период м.10.2014г. и по нея е ползвано
право на пълен данъчен кредит. Като общият непогасен размер по тези фактури е 1515.10 лева с ДДС. Законната
лихва върху главницата за периода 01.08.2015г.-25.07.2018г. възлиза на 458.95
лева.
Представен е
Протокол от 24.07.2014г. за прихващане на съществуващи вземания и задължения.
От протокола е видно, че „А.” АД и СД К.И. са приели, че задълженията на ищеца към СД К.И.
са в общ размер на 692.76 лева, като сумата се приспада от задълженията
на СД К.И. към ищеца, между които и задължението по Фактура №*****/21.02.2014г., която се погасява частично до
размера 258.26 лв..
При така
установените факти съдът прави следните правни
изводи:
Настоящата инстанция
приема, че е сезирана с установителни искове с правно
основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ. Същите са процесуално допустими. По предявените искове,
в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор и да установи вземането
си по основание и размер.
От
представените по делото Фактура №*****/21.02.2014г. за сумата 338.39 лева с
ДДС; Фактура № *****/23.09.2014г. за сумата 672.97 лева с ДДС и Фактура № ****/04.12.2014г.
за сумата 762 лева с ДДС се установява, че страните са се намирали в договорни
отношения през процесния период, породени от договор
за покупко-продажба на стоки.
В разглеждания случай, волеизявлението на ответника,
изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите
задължения по нея, е дадено с действията по приемане на фактурите, което
приемане безспорно се установи по делото, доколкото същите са подписани от
представителя на ответното дружество. В тази насока неоснователно се явява
възражението на ответника, че не се е ангажирал с ищеца, защото последният не е
доставил стоките. Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетите
фактури. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на
издателя фактурите, като му противопостави конкретни възражения по сделката. Отделно
от горното, от представените стокови разписки се установява, че стоките са
доставени на ответника.
От назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която
съдът изцяло кредитира, като изхождащо от лице с нужните специални познания и което не е
оспорено от страните, се установява, че ответникът
е погасил частично дълга по Фактура №*****/21.02.2014г., като след извършено прихващане
е останал остатък в размер от 80.13 лева. В дневника за покупки на ответника е отразена Фактура № *****/23.09.2014г. за сумата 672.97 лева с ДДС
през данъчен период м.10.2014г. и по нея е ползвано право на пълен данъчен
кредит.
Фактурите
и стоковите разписки са двустранно подписани. Извършеното частично погасяване, приемането на стоките и
отразяване на фактурите в дневника за покупки на ответника, вкл. ползването на
данъчен кредит, представляващи извънсъдебно признание на факти, говори в полза
на извода, че стоките са
доставени от ищеца и приети от ответника, което аргументира за решаващия състав извода, че по правоотношението, възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил
задълженията си и в тежест
на ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на договорената цена.
Въпреки доказателствената
тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца,
произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури.
Ответникът е изпаднал в забава в плащането на главните
задължения, поради което дължи и обезщетение за забава.
Поради горното исковите
претенции се явяват основателни в предявените размери.
Законната лихва се дължи
от предявяване на претенцията
в съда – 26.07.2018 г. по арг.от чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането за главницата.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
Изходът на
делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в
доказаните параметри, а именно: 71.25 лева за държавна такса; 150 лева депозит
за вещо лице и 367 депозит за особен представител на ответника.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, от една страна, и ответника Ж.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** от друга, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ОТ ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 1515.10 лева, представляваща остатък от незаплатена
главница по сключен неформален договор за покупко-продажба, по който има
издадени три броя фактури с № *****/21.02.2014г., № *****/23.09.2014г. и № *****/04.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 452.08 лева представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.08.2015г. до
25.07.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение №5688/30.07.2018г. по ч.гр.
дело №11447/2018г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл.
294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Ж.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от
339.35 лева, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в заповедното
производство по ч.гр.д.11447/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 588.25 лева,
представляваща реализирани от ищците съдебно деловодни разноски под формата на
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител на
ответника при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: