№ 2075
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110211480 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ЛЮДМ. ХР., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-013886 от 08.07.2021 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като жалбоподателят не е
управлявал МПС, а същото е било в покой. Твърди се, че НП е издадено от
некомпетентен орган. При условията на евентуалност се поддържа, че е налице
маловажен случай.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Бъчварова, която поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 29.06.2021 г., около 09:00 ч., служителите на ОПП-СДВР - свидетелите С.Ц.
*** и Т. БЛ. Н. забелязали лице, което спи в лек автомобил, марка и модел „*** в гр.
София, пл. „Народно събрание“, от ул. „Цар Иван Шишман“ към бул. „Цар
освободител“. Свидетелят *** се приближил към автомобила и събудил лицето, което
тръгнало да потегля с автомобила. В този момент свидетелят *** подал знак за спиране
и пристъпил към проверка на лицето, което било установено като М. ЛЮДМ. ХР.. В
хода на проверката лицето отказало проверка за наличието на наркотични вещества
или техни аналози в кръвта с техническо средство, както и медицинско изследване.
1
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 29.06.2021
г. от С.Ц. *** - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
29.06.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-013886 от 08.07.2021 г. от Началник Група към СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 16.07.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.Ц. ***, Т. БЛ. Н. и Тодор Николов Л..
Свидетелят *** поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано
на място. В допълнение излага, че причината за проверката била, че водачът бил
червен, с подпухнало лице и свити зеници.
Свидетелят Н. излага, че е регулирала кръстовището на пл. „Народно събрание“,
когато заедно с колегата С. забелязали кола с работещ двигател на кръстовището на пл.
„Народно събрание“ и ул. „Цар Иван Шишман“. Твърди, че водачът бил агресивен и
неадекватен, поради което и за съдействие извикали дежурен офицер. Поддържа, че
водачът отказал проверка за наркотични вещества.
Свидетелят Л. сочи, че бил извикан за съдействие от свидетелите *** и Н. по
повод отказ на лице да бъде тествано за наркотици. Излага, че на водача била
разяснена процедурата по взимане на проба, като същият отказал тъй като се
притеснявал от заразяване с Ковид 19. Твърди, че лицето се държало сприхаво,
неадекватно.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
В съдебното производство е изготвена техническа експертиза, която е
изследвала предоставени видеозаписи в пространството, заключено в лявата част по
посока на движение от изхода на ул. „Цар Иван Шишман“ към бул. „Цар Освободител“
за времето от 08:00 ч.до 09:30 ч. на 29.06.2021 г. Вещото лице дава заключение, че
кадрите са статични и не покриват цялата паркинг зона, както и че процесното МПС не
попада в зрителното поле на двете камери.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С.Ц. ***, Т. БЛ. Н. и
Тодор Николов Л., заключението на техническата експертиза и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - талон за изследване,
справка картон на водача, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед № ИК-13140
от 29.10.2019 г. и заповед № 513з-2509 от 21.04.2015 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
2
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 29.06.2021 г., в деня, в който е установено
нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от С.Ц. *** - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР
са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от ***, която работи като „началник група“ към
СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото. В обстоятелствената част на АУАН и на
НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата
от обективния състав на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че на посочените в
наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна
и субективна страна нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство и е отказал да даде кръвна проба за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, на мястото и по времето, посочени в АУАН. При пристигане на екипа
на ОПП-СДВР, при извършената му проверка и изискване от негова страна да
съдейства, за да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, той е отказал да бъде изпробван, при което при
изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 3-7 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, е съставен и талон за изследване, който му е бил връчен, като жалбоподателят
3
е отказал да даде кръвна проба.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП между двете предложения е използван
съюзът "или". Предвидено е да бъде санкциониран отказът на водача да му бъде
извършен тест с техническо средство или неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Фактическите
обстоятелства са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП. Словесно ясно в
АУАН и в НП е описан отказът на жалбоподателя да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и отказът му да се подложи на
медицинско изследване.
Голословни са твърденията на жалбоподателя, че не е извършвал управление на
автомобила си към момента на иницииране на проверката. С оглед изведената
фактология същите почиват на погрешен анализ на приложимите материалноправни
норми. Основното възражение на жалбоподателя, поддържано и пред настоящата
инстанция, е за неправилно приложение на закона, тъй като той не е управлявал
автомобила си, а само си почивал в него. Съдебната практика (вж. ППВС № 1/83 г., т.2)
е последователна в дефинирането на понятието управление на моторно превозно
средство. То включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
моторното превозно средство, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство се намира в покой или движение. В конкретиката на казуса категорично е
установено чрез свидетелските показания, че макар и без да се движи към момента на
проверката, автомобилът на водача е бил позициониран на кръстовището на пл.
„Народно събрание“ и ул. „Цар Иван Шишман“, с работещ двигател, а водачът е бил
заспал. Липсва основание и логика да се приеме, че превозното средство само се е
придвижило до това място, респ. не са събрани доказателства, че именно там е било
паркирано по-рано, още повече, когато жалбоподателят е бил намерен заспал над
волана. Т.е. налага се извод, че жалбоподателят не само е извършвал управление на
МПС, но е създавал и потенциална опасност за останалите участници в движението.
Ето защо, възраженията за обективна несъставомерност на деянието са напълно
несъстоятелни.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, в частност осуетяването на проверката на контролните органи
за употреба на наркотични нещества или техни аналози.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
4
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-013886 от 08.07.2021
г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на М. ЛЮДМ. ХР., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5