Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на деветнадесети деке***и през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 802 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1559 от 7.08.2019 г по гр. дело № 3173/2019 г по описа на
РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** *** и защита на населението ***, гр.С., ул.*** № ***
да заплати на О.Н.К., ЕГН**********,*** сумата 1519,93 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 229,94 часа/след превръщането на нощните часове
към дневни/ извънреден труд през периода от 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото/21.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане, а за разликата до
предявения размер от 1881,36 лева Е
ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и
недоказан.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – *** , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в ***. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово
правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в З*** от 2006 г е изчерпателен кто противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се
,че е налице противоречие в изводите на
съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС
следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС –
Плевен е приел ,че е безспорно по делото,че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от З***.
Според РС през
процесния период е съществувало служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН - ***.
През процесния период той е заемал следните длъжности: длъжността водач на
специален автомобил I степен, той и пожарникар (водач на подемно-транспортни
машини) в група ПГ и СД на РСПБЗН - Плевен към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН-***,
считано от 28.07.2015 г., на основание заповед № 1983к-886/24.07.2015 г. за
преназначаването му на тази длъжност с основно месечно възнаграждение от 673
лева. Считано от 09.01.2018 г. основното месечно възнаграждение е определено
със заповед № 1983к-104/30.01.2018 г. в размер на 728 лева. Считано от
01.03.2018 г. основното месечно възнаграждение е 809 лева, определено със
заповед № 947з-131/08.03.2018 г. Считано от 01.01.2019 г. основното месечно възнаграждение е в размер на 890 лева,
определено със заповед № 947з-13/09.01.2019 г. Ищецът, според РС, е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Тези факти
се установяват и от Заповед № 1983к-886/24.07.15, Акт за встъпване в длъжност №
2507/05.08.2015г., Протокол от 28.07.2015г. и
длъжностна характеристика, Протколо № 947р-1345/18.05.2017г. и
длъжностна характеристика.
Установява се, според РС, от приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза, която съдът екредитирал като обоснована, безпристрастна и
компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период,
ищеца е полагал труд на 12/24 смени, в това число и труд през нощта от 22.00 ч.
до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В процесния
период по отношение на положения от
ищеца нощен труд няма пробразуване на нощен труд към дневен. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните
часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За периода
от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищеца е
положил общо 1616 часа нощен труд. Положеният
нощен труд в размер на 1616 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1847.09 часа,
като за разликата от 231.09 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1527.49 лв., изчислено със средна
ставка 6.61 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен
нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които
е определен размера на това допълнително възнаграждение. В случай, че не бъде
преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се
приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен
от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той
е платен. Положен нощен труд в часове за процесният период — 1616 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143
съобразно задачата от ищеца - 1847.09 часа.
Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 231.09 часа. Ставка за изчисляване на изв.труд - 6.61 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно
твърденията на ищеца в ИМ/ - 1527.49 лв. за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. За
целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на
час за положен нощен труд.
Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от З*** - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 З***.
Съдът е приел, че според нормата на чл. 187, ал.9 от З*** "Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични,
че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че от датата на отмяна на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на дата 11.07.2016г. до датата на обнародване Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г./02.08.2016г./ действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма, според
РС, обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в ***
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези
съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал.
3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
-7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в ***, тъй като Конституцията на РБългария
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това, според РС, включеният в рамките на дежурството нощен труд
на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3,
изречение последно З*** и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по З***.
Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през процесния период,
когато са действали останалите две наредби, в които липсва изрична
регламентация на този въпрос, при липсата на специална уредба за служителите в ***,
основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.2 . Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува , според РС, като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9,
ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Липсата на
приравняване би поставило в неравностойно положение държавните служители в ***
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл. 8 НСОРЗ/, съдът е приел , че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно,
т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно, според РС, е възражението на ответника, че положения от
ищеца извънреден труд му е заплатен. Този въпрос между страните не е спорен.
Ищеца е получил заплащане на положен от него извънреден труд през процесния
период, който е бил отчетен като такъв, но настоящата претенция касае положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1,143, за който липсва отчитане от ответника.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, и се установява, според РС, че ищецът през процесния период е положил
нощен труд в часове за процесният период — 1616 часа.
Нощен труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 1847.09
часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника -
231.09 часа. Ставка за изчисляване на изв.труд - 6.61 лв. Неизплатена сума за
извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1527.49 лв. за периода
от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. За целия процесен период ответника е получил
допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд.
Ответникът, според РС, не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 20.05.2016 г. – 31.03.2019 г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна според РС и следва да се уважи до установения от
съдебно-икономическата експертиза размер от 1527,49 лв., а за разликата до
предявения размер от 1897,44 лева следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Решението на
РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо няма
нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 305,80 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1527,49 лева. Получената сума
възлиза на 1221,69 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1897,44 лева искът е следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1221,69 до уважения размер от 1519,93 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на
решението е допусната явна фактическа
грешка като е уважен иск в размер на 1519,93 лв при приет в мотивите размер за
уважаване на иска по заключението на ВЛ от 1527,49. За разликата от 1519,93лв
до 1527,49лв няма произнасяне, но това не може да бъде поправено от
въззивният съд, а следва да се уреди чрез производство по поправка на явна
фактическа грешка. Допусната е грешка и при вписване в диспозитива на сумата на
предявения иск като е прието, че до размер на предявения иск от 1881,36 лв
следва да се отхвърли иска, а ,видно от
материалите по делото, исковата молба, доклада и проведеното съдебно заседание
искът е бил предявен в размер от 1897,44 лв и въззивният съд не констатира
наличието на прието изменение на предявения иск.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 280,53 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска, както и за държавната такса за разликата над 50 лв с
оглед уважената част на иска.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение. Другата страна във въззивното претендира вазноски по представен списък в
размер на 300 лв за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция и след компенсация
/ дължимо юрк. възнаграждение в размер на 36 лв и разноски на
въззиваемата страна в размер на 192 лв/ следва да се осъди въззивника страна да заплати разноски на другата страна в размер на
156 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1559 от 7.08.2019 г по гр. дело №
3173/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** *** и защита на населението ***, гр.С.,
ул.*** № *** да заплати на О.Н.К., ЕГН**********,*** сумата 1519,93 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 229,94 часа/след превръщането на нощните часове
към дневни/ извънреден труд през периода от 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото/21.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1221,69 лв КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от З*** ИСК от О.Н.К., ЕГН**********,*** СРЕЩУ *** и защита на населението ***, гр.С.,
ул.*** № *** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1221,69лв до пълния уважен от Пл РС размер от 1519,93 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1559 от 7.08.2019 г по гр. дело № 3173/2019 г по описа на
РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** ДА ЗАПЛАТИ на О.Н.К., ЕГН**********,*** деловодни разноски за първата
инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 280,53 лв
до постановения размер от 434,71 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1559 от 7.08.2019 г по гр. дело № 3173/2019 г по описа на
РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 50 до постановения размер от 61,10 лв
ОСЪЖДА Главна дирекция *** ***, гр.С.,
ул.*** № *** ДА
ЗАПЛАТИ деловодни разноски на О.Н.К., ЕГН**********,*** в размер на 192 лв за
въззивната инстанция
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :