Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 15.11.2019г.,
гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд I състав
На
дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година
В открито
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димитър Михайлов
при секретар И.В.
Като
разгледа докладваното от съдията Д.Михайлов
гражданско дело №
1330 по описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството образуването по
искова молба от „“Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ю.А.Ю., ЕГН **********
с правно основание чл. 422, ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
В исковата молба, се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,
срещу Ю.А.Ю. е образувано ч.гр.д №1007/2018г., 2 с-в по описа на PC Провадия и против длъжника е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 517.91 лв. (Петстотин и
седемнадесет лв. и 91 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило вързажение от длъжника по
смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 120,02лв./сто и двадесет лева и две ст./, която сума представлява цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при
условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявява и
осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер
на 398,01лв./триста деветдесет и осем лева и една ст./.
По повод договор за мобилни услуги от дата
11.03.2016г., сключен с мобилния оператор „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Ю.А.Ю. е бил
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*********
и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
Стандарт+ 20,99лв., с уговорен срок на действие до 11.03.2018г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство TELENOR модел Smart Plus II White на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от
префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел
втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** по програма Нонстоп
29,99лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 13.04.2016г. с уговорен срок на действие до 13.04.2018г. Във връзка с
мобилен номер *** е бил сключен и лизингов договор, като абонатът е взел
мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 14,59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни
номера **** и *** е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера *** и *** за периода
05.05.2016 г. до 04.09.2016 г. Теленор е издал:
-
фактура №**********/05.06.2016г. за отчетения
период на потребление 05.05.2016- 04.06.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 55.95лв., платима в срок
20.06.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните номера.
-
фактура №**********/05.07.2016г. за отчетения
период на потребление 05.06.2016- 04.07.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 35,77лв., 20,18 лв. - дължими лизингови вноски, и 55,95лв.
- дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.06.2016г.,
като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 111,90лв., платима в
срок 20.07.2016г.
Срокът за плащане на третата фактура
№**********/05.07.2016г. е 20.07.2016г. Длъжникът е изпаднал в забава на
21.08.2016г., плащане не е регистрирано, поради което на 25.07.2016г. достъпът
до услуги е преустановен.
-
Кредитно известие №**********/05.08.2016г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -12,06 лв.,
начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 20,18лв., и е отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 111,90 лв., при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 120,02 лв., платима в
срок 20.08.2016г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 120,02 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от всеки от процесиите
договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Ю.А.Ю.
за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата
05.09.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 1386,42лв. В издадената крайна фактура е била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 868,39лв.;
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план, в размер на 398,01лв и е включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
120,02 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е била
25.07.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е бил неизпълнение на договора си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Стандарт+- 20,99лв.
за мобилен номер *** до 11.03.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 11.03.2016г., и на абонамента Нонстоп 29,99лв. за мобилен номер *** до
13.04.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2016г.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 09/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/05.09.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
-
За устройство TELENOR модел Smart Plus II White, взето във връзка с мобилен номер ***, се
дължи цената в размер на 106,21лв. след месец 09/2016г. Съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.09/2016г. до
м.02/2018г.
-
За устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ***, се
дължи цената в размер на 291,80лв. след месец 09/2016г. Съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.09/2016г. до
м.03/2018г.
С оглед на изложеното моли съда, да постанови Решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника Ю.А.Ю., с ЕГН: **********,
адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, в размер на 120,02лв./сто и двадесет лева и две ст./ за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
05.05.2016 г. до 04.09.2016г., считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли, съда да осъди ответника Ю.А.Ю., ЕГН: **********
да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на
398,01лв./триста деветдесет и осем лева и една ст./, представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 106,21лв. по Договор за лизинг от 11.03.2016г. за
мобилен номер *** за периода от м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв. по
Договор за лизинг от 13.04.2016г. за мобилен номер *** за периода от м.09/2016г.
до м.03/2018г., с абонатен номер №*********.
Моли, съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, като същият е депозиран на
20.02.2019г., в който същият е посочил, че искът е недопустим и неоснователен.
Оспорва всяко едно от наведените в исковата молба
фактически твърдения, които ищецът следва да докаже при условията на главно и
пълно доказване в хода на делото.
Твърди, че ответникът по делото не е полагал подпис
върху нито един от приложените заедно с исковата молба документи, за които
ищецът твърди, че носят подписа на Ю.А.Ю., а именно: Договор за мобилни услуги
от 11.03.2016г.; Договор за лизинг от 11.03.2016г.; Общи условия на договор за
лизинг от 11.03.2016г.; Запис на заповед от 11.03.2016г.; Декларация-съгласие
от 11.03.2016г.; Приложение - ценова листа от 11.03.2016г.; Договор за мобилни
услуги от 13.04.2016г.; Договор за лизинг от 13.04.2016г.; Общи условия на
договор за лизинг от 13.04.2016г.; Декларация-съгласие от 13.04.2016г.;
Приложение - ценова листа от 13.04.2016г.
Оспорва гореописаните документи като неистински и
счита, че същите не пораждат предвидените в закона правни последици по
отношение на ответника по делото.
Ако във връзка с направеното оспорване ищецът заяви,
че ще се ползва от оспорените документи, то моли съдът да открие по реда на чл.
193-194 от ГПК процедура по оспорване истинността на гореописаните документи.
Моли съдът да изиска от ищеца да представи оспорените документи в оригинал. С
оглед на определената в нормата на чл. 193, ал. 3 от ГПК тежест на доказване,
моли съдът да назначи съдебно-графологична експертиза, в която вещото лице да
отговори на въпроса дали подписите, положени в документите от името на
ответника, принадлежат на Ю.А.Ю.. Моля при изготвянето на експертизата вещото
лице да ползва за сравнителен материал подписите, положени собственоръчно от
ответника пред длъжностно лице на МВР при издаване на документите му за
самоличност. С оглед на факта, че процесуалното представителство на ответника
се осъществява от особен представител, моли съдът да задължи ищеца да внесе
определения за изготвянето на експертизата депозит.
Оспорва верността на представените и изходящи от ищеца
по делото частни свидетелстващи документи, като твърди, че същите удостоверяват
факти, които не отговарят на истината, а именно: Фактура №
**********/05.06.2016г., ведно с приложеното към нея извлечение от
потреблението на ползваните номера; Фактура № 72433023162/05.07.2016г., ведно с
приложеното към нея извлечение от потреблението на ползваните номера; Кредитно
известие № **********/05.08.2016г., ведно с приложеното към нея извлечение от
потреблението на ползваните номера; Фактура № **********/05.09.2016г.; Общи
условия на Теленор България ЕАД, за които твърдя, че не са били актуални към
процесния по делото времеви период /последното изменение е от 30.04.2016г., т.е.
след съставяне на договорите за мобилни услуги и на договорите за лизинг/.
В случай, че се установи, че ответникът е подписал
оспорените документи, моли съдът да има предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 от ГПК е недопустим. Ищецът по настоящото дело е добавил ново основание, от
които произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Това е
недопустимо по силата на мотивите на т. 116 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.
По силата на издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1007/2018г. по описа на PC - Провадия, длъжникът Ю.А.Ю. следвало да
заплати сума в размер на 517.91лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 11.03.2016г.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, като основание, от което
произтича претенцията по иска, ищецът изрично е въвел и незаплащане на
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.04.2016г. Общата
стойност на исковата претенция представлява математически сбор от незаплатени
вноски и по двата договора за мобилни услуги, което води до категоричен извод,
че ищецът е добавил ново основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, а това, както вече бе посочено, е недопустимо при
предявяване на иск правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
По същество, счита исковата претенция е неоснователна.
Посочените в приложените фактури месечни абонаменти са формирани по неясен
начин, същите не съответстват на уговорените в договорите за мобилни услуги
месечни абонаменти, претендираните по фактурите суми са надписани. Видно от
приложените фактури, в това число и от представеното кредитно известие и
окончателна фактура, в претенцията с общ размер от 120.02лв. са включени и
лизингови вноски в размер на 20.18лв. за периода 05.05.2016г. - 04.06.2016г.,
лизингови вноски в размер на 20.18лв. за периода 05.06.2016г. - 04.07.2016г. и
лизингови вноски в размер на 20.18лв. за периода 05.07.2016г. - 04.08.2016г.
Лизинговите вноски са извън предмета на този иск, те са част от претенцията на
ищеца по съединения по делото осъдителен иск. Горното води до извод за пълна
неоснователност на претенцията по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79
от ЗЗД бил недопустим. Видно от мотивите на т. 116 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, възоснова на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Ищецът по настоящото дело, при
условията на обективно съединяване на исковете, е предявил осъдителния иск
самостоятелно, а не при условията на евентуалност, както изисква законът,
поради което и исковата претенция, по начина по който е предявена, е
недопустима.
По съществото на иска, същият е изцяло неоснователен.
Счита, че за да породи правни последици
волеизявлението на ищеца за обявяване или позоваване на предсрочната
изискуемост, би следвало то да достигне до контрахента по договора. В случая
ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост, поради което не може
да се приеме, че същата е настъпила.
С оглед на изложеното мои съда да обяви предявените по
делото искове за недопустими и да прекратите производството по делото. В
условията на евентуалност моли съда, да постанови решение, с което да
отхвърлите изцяло предявените по делото искове.
Моли съдът да приеме представените от ищеца по делото
доказателства с изключение на приложените Общи условия на Теленор България ЕАД,
като неотносими с оглед на факта, че същите са в сила след 30.04.2016г., а
процесните договори са сключени на 11.03.2016г. и на 13.04.2016г.
С оглед направеното от ответника оспорване на
истинността на част от представените документи и в случай, че същият заяви, че
ще ползва от тях, моли съдът да задължи ищеца да представи по делото в
оригинал: Договор за мобилни услуги от 11.03.2016г.; Договор за лизинг от
11.03.2016г.; Общи условия на договор за лизинг от 11.03.2016г.; Запис на
заповед от 11.03.2016г.; Декларация- съгласие от 11.03.2016г.; Приложение -
ценова листа от 11.03.2016г.; Договор за мобилни услуги от 13.04.2016г.;
Договор за лизинг от 13.04.2016г.; Общи условия на договор за лизинг от
13.04.2016г.; Декларация-съгласие от 13.04.2016г.; Приложение - ценова листа от
13.04.2016г.;
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – Договор за
мобилни услуги от 11.03.2016 г.; Заявка № *********; Договор за лизинг по
заявка № *********; Запис на заповед издадена на 11.03.2016 г.; Декларация –
съгласие; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
11.03.2016 г.; Част от копие на лична карта; Договор за мобилни услуги от
13.04.2016 г.; Заявка № *********; Договор за лизинг по заявка № *********;
Декларация – съгласие; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от 13.04.2016 г.; Част от копие на лична карта; Фактура №
**********/05.06.2016 г.; Фактура № **********/05.07.2016 г.; Фактура №
**********/05.08.2016 г.; Фактура № **********/05.09.2016 г.; Общи условия, договор за мобилни услуги от 13.04.2016 г.,
договор за лизинг от 13.04.2016 г., декларация-съгласие от 13.04.2016 г.,
приложение – ценова листа от от 13.04.2016 г., договор за мобилни услуги от
11.03.2016 г., договор за лизинг от 11.03.2016 г., декларация-съгласие от
11.03.2016 г. и приложение – ценова листа от 11.03.2016 г. и ч.гр.д.
№ 1007/2018 г. по описа на Районен съд Провадия се установява, следната фактическа обстановка:
Между
страните в настоящото производство е бил сключен договор за мобилни услуги от дата 11.03.2016г.,
сключен с мобилния оператор „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Ю.А.Ю. е бил
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*********
и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
Стандарт+ 20,99лв., с уговорен срок на действие до 11.03.2018г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство TELENOR модел Smart Plus II White на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от
префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел
втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** по програма Нонстоп
29,99лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 13.04.2016г. с уговорен срок на действие до 13.04.2018г. Във връзка с
мобилен номер *** е бил сключен и лизингов договор, като абонатът е взел
мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 14,59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни
номера *** и *** е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилни номера *** и *** за периода
05.05.2016 г. до 04.09.2016 г. Теленор е издал:
-
фактура №**********/05.06.2016г. за отчетения
период на потребление 05.05.2016- 04.06.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 55.95лв., платима в срок
20.06.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните номера.
-
фактура №**********/05.07.2016г. за отчетения
период на потребление 05.06.2016- 04.07.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 35,77лв., 20,18 лв. - дължими лизингови вноски, и 55,95лв.
- дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/05.06.2016г.,
като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 111,90лв., платима в
срок 20.07.2016г.
Срокът за плащане на третата фактура
№**********/05.07.2016г. е 20.07.2016г. Длъжникът е изпаднал в забава на
21.08.2016г., плащане не е регистрирано, поради което на 25.07.2016г. достъпът
до услуги е преустановен.
-
Кредитно известие №**********/05.08.2016г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -12,06 лв.,
начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 20,18лв., и е отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 111,90 лв., при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 120,02 лв., платима в
срок 20.08.2016г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 120,02 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от всеки от процесиите
договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Ю.А.Ю.
за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 05.09.2016г.
крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на
1386,42лв. В издадената крайна фактура е била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 868,39лв.; фактурирана е
цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план, в размер на 398,01лв и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
120,02 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е била
25.07.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е бил в неизпълнение на договора си,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Стандарт+-
20,99лв. за мобилен номер *** до 11.03.2018г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 11.03.2016г., и на абонамента Нонстоп 29,99лв. за мобилен номер ***
до 13.04.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2016г.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 09/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/05.09.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
-
За устройство TELENOR модел Smart Plus II White, взето във връзка с мобилен номер ***, се
дължи цената в размер на 106,21лв. след месец 09/2016г. Съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.09/2016г. до
м.02/2018г.
-
За устройство SAMSUNG
модел Galaxy
J5 Black, взето във
връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на 291,80лв. след месец
09/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски, е от м.09/2016г. до м.03/2018г.
Видно от материлите по гр.д №1007/2018г., 2 с-в по описа на PC Провадия е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда
на чл.410 от ГПК, срещу Ю.А.Ю. е образувано и против длъжника е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 517.91 лв. (Петстотин и
седемнадесет лв. и 91 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило вързажение от длъжника по
смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 120,02лв./сто и двадесет лева и две ст./, която сума представлява цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при
условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба е бил предявен
и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в
размер на 398,01лв./триста деветдесет и осем лева и една ст./.
Видно от изготвената по делото СЧЕ от в.л.Е.Т., която
съдът кредитира, се установява че на клиент № ********* с титуляр Ю.А.Ю. ЕГН ********** са
издадени ри за месечни такси и пакетни отстъпки за мобилен номер *** и за
мобилен ***, както и за лизинг за закупени мобилни телефонни апарати за първият
номер ер на 14,59 лв. месечно, а за вторият номер в размер на 5,59 лв. месечно,
или общо х 20,18 лв. месечно от „Теленор България“ ЕАД, които не са бии
заплатени.
По тези фактури
нямало извършвани плащания.
Задължението общо по всички фактури само за месечни
такси за мобилни услуги общо с вкл.ДДС се равнява на 59,48 лв.
Задължението по
лизингови вноски общо се равнява на 60,54 лв.
Общата стойност на месечните вноски съгласно погасителният план е за 23 бр.
месечни вноски х 5,59 лв. Една вноска е била заплатена и остават дължими още 22
бр. вноски, от които фактурирани задължения по предходните фактури за 3 бр.
вноски и оставали дължими още 19 бр. вноски.
Дължимите лизингови вноски за цената на устройство TELENOR модел Smart Plus II взето във връзка с абонамента за мобилен номер ***, след месец 08/2016г. в
който е издадена Крайната фактура № **********, съгласно погасителния план по
договора за лизинг от дата 11.03.2016г. е бил за оставащите неплатени 19 бр.
месечни вноски х 5,59 лв. или на обща стойност 106,21 лв.
Общата стойност на месечните вноски съгласно погасителният план е за 23 бр.
месечни ; 14,59 лв. От тях са били фактурирани задължения по предходните
фактури за 3 бр. вноски и дължими още 20 бр. вноски.
Дължимите лизингови вноски за цената на устройство TELENOR модел Galaxy J5 Blak, във връзка с абонамента за
мобилен номер ***, след месец 08/2016г. месеца, в издадена Крайната фактура №
**********, съгласно погасителния план по договора за договора за лизинг от
дата 13.04.2016г. е бил за оставащите 20 бр. месечни вноски х 14,59 лв. или на
обща стойност 291,80
лв.
Въз основа на
така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази приложимия
закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.
415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването
на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене
между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на
електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача,
както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва
ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус меродавна е правната уредба
посочена в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и
по-специално разпоредбите на чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, пред. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че ответника е имал качеството
на страна по сключения договор и същият се е ползвал от предоставените му
услуги.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги от 11.03.2016г. и от
13.04.2016г. Между страните са били сключени и договори за лизинг, по силата на
които ищецът е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите
движими вещи, срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената
лизингова цена по всеки договор.
По делото не са предоставени доказателства за плащане
на уговорените по погасителния план вноски, нито от страна на ответната страна
е налице твърдение, да е извършено плащане, а и вещото лице не е установило
такива.
Видно от заключението по назначената по делото ССЕ, съдът счита, че следва да осъди
ответника Ю.А.Ю., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер на 398,01лв./триста деветдесет и осем лева и една
ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 106,21лв. по
Договор за лизинг от 11.03.2016г. за мобилен номер *** за периода от
м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв. по Договор за лизинг от 13.04.2016г. за
мобилен номер *** за периода от м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен номер
№*********.
Предвид гореизложеното иска се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и направените от страните
искания за присъждане на разноски такива следва да му се присъдят съобразно чл.
78 ал. 1 ГПК, представеният списък по чл.80 от ГПК и представените доказателства за действително
извършени такива в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице по назначената ССчЕ 250 лева, държавна такса 75
лева по исковото производство, държавна такса в размер на 25 лева по
заповедното производство и 25 лева по исковото производство, депозит за особен
представител – 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.А.Ю., с ЕГН: **********,*** дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при
АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София, сграда 6 следните суми: в размер на 398,01лв./триста деветдесет
и осем лева и една ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:
106,21лв. по Договор за лизинг от 11.03.2016г. за мобилен номер *** за периода
от м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв. по Договор за лизинг от 13.04.2016г.
за мобилен номер *** за периода от м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен номер
№*********.
ОСЪЖДА
Ю.А.Ю., с ЕГН: **********,*** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при
АВп, с ЕИК: ********* сумата от 755,00 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 205,00 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………