Решение по дело №529/2017 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 26
Дата: 14 февруари 2018 г.
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20173200500529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№ 26

Д., 14.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на седемнадесети януари през 2018г. в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №529 по описа за 2011г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№2411/02.10.2017Г. на Б.Е.Г. с ЕГН ********** *** , срещу решение №95/31.08.2017г., поправено с решение №102/09.10.2017г. по гр.д.№8/2017г. на Т.ски районен съд, с което       се  ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими имоти : Апартамент с административен адрес гр. Т.с идентификатор по кадастралната карта***с площ от ***кв.м. , ведно с прилежащите му избено помещение №  площ  от ***кв.м.  и  таванско помещение № площ  от м. и *% идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***.  и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място с идентификатор ***цялото с площ от .,    И Гараж с административен адрес гр. Т. , ул. „ Н.В.” №  вх. Б , ет. 0 с идентификатор по кадастралната карта ***с площ от *кв.м.  ,ведно с *% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворно място с идентификатор ***цялото с площ от ***** кв.м. , между съсобственици и при дялове:         - 4/6 идеални части от за С.И.П.,    - по   1/6 идеални части  за Е.Е.П.  и за Б.Е.Г. , и се ОТМЕНЯ  на основание чл. 537  ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост  върху недвижим  имот придобит по давностно владение и наследство – № **, том ** , рег. № **, дело № **** / 2016 година по описа на нотариус ***,  вписан при службата по вписванията гр. Т. вх.  Рег. № *** от 22.07.2016 година , с акт № *, том * , дело № * / 2016 година,   на Б.Е.Г. върху апартамента и гаража в обема над 1/6ид.част, И по частна жалба вх.№2587/18.10.2017г. на С.И.П. с ЕГН ********** *** , Е.Е.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Р.Б. ***, срещу определение №2*/09.10.2017г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решението в частта за разноските.

Оплакванията на въззивника са за неправилност и незакосъоброзност на обжалваното решение, като счита същото за постановено при неправилно приложение на материалния закон, в разрез със събраните доказателства, които съдът неправилно анализирал, поради което достигнал да неправилни правни изводи. Излага, че съдът неправилно определил наследствените дялове предвид установяването, че имота е придобит от общия наследодател чрез членство в ЖСК, че средствата за придобиването били дарени от родителите на общия наследодател, че ищците не ангажирали доказателства свързани с твърденията за съвместен принос, че нотариалният акт е издаден на името на общия наследодател. За съпруга, който не бил член кооператор била налице възможност за защита по чл.* от ЖСК и чл.29 от СК/отм./. Ако не се приемело, че апартамента е придобит от него по наследство и давност, делбата следвало да бъде допусната при равни квоти от по 1/3ид.част за всеки от тримата наследника. Неправилно обаче съдът приел, че той владее своята идеална част и държи идеалните части на съсобствениците. Налице били преки писмени доказателства- документите по прокурорска преписка №396/2016г., че ищците са били наясно с факта, че той има намерение да свои за себе си техните идеални части и недвусмислено е манифестирал пред тях това, поради което и сезирали РП.  Че държи имота за себе си, че обявил намерението си и пред своите съседи, че ищците не са обитавали имота, се установявало от показанията на св.***, както и от писмените доказателства - удостоверенията от ***относно промените по партидите за ел. и *- услуги. Счита, че в хода на производството ищците не установили с годни доказателства факта, че са владели своите идеални части и не са се дезинтересирали от имота, тъй като показанията на с.Б. не били конкретни, а показанията на св.П. не следвало да бъдат ценени, тъй като съжителствал на съпружески начала с една от ищците. Извежда извод, че същите не доказали по безспорен и категоричен начин не съществуването на признатото му от нотариуса право. Иска отмяна на решението и отхвърляне на претенциите на ищците.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба на Б.Е.Г. е подаден от насрещната страна- С.И.П. и Е.Е.П., в който подробно обосновават становището си, че тезата на въззивника относно принадлежността на правото на собственост на придобития чрез ЖСК апартамент и гараж не намира опора в правната теория и практика, и извеждат извод, че правото на собственост в случая е придобито чрез ЖСК по време на брака между - С.И.П. и наследодателя, е принадлежало общо на двамата съпрузи, поради което съдът правилно приложил материалния закон. Всички твърдения на ответника и доказателства във връзка с придобиването по давност на техните идеални части били обект на изследване от районния съд, при обсъждането на които същият достигнал до правилния извод за липсата на осъществявано владение от страна на въззивника. Подробно обосновават становище за изискуемото поведение от съсобственик–сънаследник , при което същият се превръща в съсобственик-владелец ,в която връзка се позовават и на съдебна практика.  Считат да е налице превратно тълкуване на доказателства от въззивника с цел да се дадат несъществуващи основания за ревизиране на решението. Манифестирана промяна на намерението на въззивника, достигнала до знанието им, можело да се приеме , че е смяната на патрона на входната врата през лятото на 2016г., от който момент е започнало владението му, но изтеклия от тогава период не бил достатъчен за придобиване на собствеността по давност. Искат потвърждаване на решението.

В подадената от тях частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК изразяват несъгласие с извода на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл.355 от ГПК в конкретния случай . Искат отмяна на определението и допълване на решението в частта на разноските с присъждане на такива съобразно изхода от делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК/решението е връчено на въззивника на 21.09.2017г., жалбата изпратена по пощата на 28.09.2017г./ и е процесуално допустима, което предпоставя разглеждането и по същество.

          По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Производството е за делба на недвижим имот във фазата на допускането и.

С твърдения за права по наследство от ***, п.04.02.1999г. и на лично основание върху Апартамент с административен адрес гр. Т.с идентификатор по кадастралната карта***с площ от ***кв.м. , ведно с прилежащите му избено помещение № 1 с площ  от ***кв.м.  и  таванско помещение № * с площ  от *кв.м. и *% идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***.  и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м.,   И Гараж с административен адрес гр. Т. , ул. „ Н.В.” № 1 вх. Б , ет. 0 с идентификатор по кадастралната карта ***с площ от *кв.м.  ,ведно с *% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворно място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м.,  ищците С.И.П. и Е.Е.П. искат делба на същите между тях и Б.Е.Г. при квоти от 4/6ид.части за първата/ ищца С.П./и по 1/6ид.част за останалите.

Своите и на ответника права обосновават с твърдения за придобиване на делбените имоти чрез ЖСК по време на брака между наследодателя *** и ищцата С.И.П., прекратен със смъртта на първия, настъпила на 04.02.1999г. В резултат на прекратената съпружеска имуществена общност  С.И.П. била собственик на лично основание на 3/6ид.части, а по наследство от съпруга си придобила 1/6ид.част. Правата на другите двама наследници - деца на наследодателя, били в обем на по 1/6ид.част.

През лятото на 2006г. ищците установили, че ответникът по скрит и насилствен начин сменил патрона на входната врата на апартамента, както и, че се снабдил с н.а.№***/2016г. на С. за собственост по наследство и давност върху имотите. Оспорват придобиването по давност от ответника на собствените им идеални части с твърденията да е бил само техен държател, да не е демонстрирал поведение за превръщане на държането им във владение, и да не е довел до знанието им такова поведение до смяната на патрона през 2016г. От тогава до снабдяването с нотариалния акт , както и до момента, не бил изтекъл нужния за придобиване по давност 10 годишен срок. Излагат и, че в течение на годините имали ключове за имота, ползвали го, че дори ответника да е живял в него не означавало, че го е владял.

В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Б.Г. не спори относно качеството на ищците на наследници на починалия  *** и относно твърдяния придобивен способ на имотите, но отрича статута им на бивша съпружеска общност между наследодателя и ищцата С.И.П., както и съществуването на съсобственост върху тях понастоящем предвид придобиването по давност от него  на идеалните части на ищците. Излага, че двете ищци, негови майка и сестра, се изнесли от жилището и заживели отделно от баща му и него още през 1994г. След смъртта на баща му в апартамента останали да живеят той и баба му по бащина линия. Той поел всички разходи свързани с апартамента-данъци, такси, битови и комунални услуги, разходи за ремонт и поддръжка. От 1994г. майка му и сестра му не се интересували от жилището. Знаели, че той плаща разходите и извършва ремонтите. Поради тяхната незаинтересованост се натрупали задължения за местни данъци и такси и било образувано изпълнително дело №***** на ЧСИ Л.Т.за принудителното им събиране, които той заплатил с лични средства. Прехвърлил на негово име партидите за водоснабдяване и електрификация още през 2002г. Именно защото се считал собственик се обърнал към нотариус да констатира този факт. Оспорва твърденията им за ползване на имота. В случай на неоснователност на възражението му за липса на съсобственост, оспорва обема на претендираните от двете права в съсобствеността . Апартамента бил придобит от общия им наследодател чрез членство в ЖСК, но не бил съпружеска имуществена общност. Тъй като членственото правоотношение е лично и придобитото от ЖСК било лична собственост. За съпруга, който не бил член кооператор била налице възможност за защита по чл.* от ЖСК и чл.29 от СК/отм./ , за което нямало доказателства. В тази връзка счита, че ако следва да се извършва  делба, то тя трябва да е при равни квоти за тримата.

По делото не се спори и се установява от приложените доказателства /акт за брак № */05.03.1977год, у-ние за наследници  № **** от 19.12.2016г.на общ.Т., н.акт № */1987г. на ТРС/, че ищцата С.И.П. е преживяла съпруга на  ***, починал на 04.02.1999г. и оставил законни наследници нея и двама низходящи- ищцата Е.Е.П. и ответника Б.Е.Г.. Бракът между *** и ищцата С.И.П.  е сключен на 05.03.1977г., респ. прекратен със смъртта на  *** на 04.02.1999г. По време на брака, а именно на 13.05.1987г., *** се е снабдил с нотариален акт № *, том ****, н. дело № ***** /1987 на ТРС за собственост на процесните  апартамент и гараж, построени върху държавно място от ЖСК”Е.”, на която е отстъпено право на строеж със заповед №320/12.101982г. на Председателя на ОНС гр.Т.. Според акта цената е покрита от 16097лева собствени средства и 12 000лева заем от ДСК.

От значение за правата на страните в съсобствеността е моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ/така т.2 от ППВС № *** от 31.X.1972г./. Според  чл. 35, ал.2 ЗЖСК, правото на собственост върху жилище или друг обект в ЖСК се придобива от член –кооператора от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на  чл. 35, ал.2 от същия закон. Нотариалния акт има конститутивно, а не констативно действие, независимо, че се издава въз основа на документи. Вещно прехвърлителното действие настъпва със снабдяването с нотариален акт.  До този момент правото на собственост е в патримониума на ЖСК. В случая нотариалния акт е съставен през 1987г., т.е. по време на брака на наследодателя-член на ЖСК, с ищцата С.П. и при действието на СК от 1985г.. Придобиването е възмездно и след като е осъществено по време на брака, то придобитото/апартамента и гаража/ , съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г./отм./ принадлежи общо на двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност. Общността възниква върху придобитите имущества по силата на закона дори и когато имуществото е придобито само на името на съпруга член-кооператор и независимо, че другия съпруг не е бил член-кооператор. С разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г./отм/ е установена оборимост на презумпцията за съвместен принос при придобиването на имущество по време на брака, установена с разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК от 1985/отм./, т.е. до доказване на противното се счита, че имотът е съпружеска имуществена общност.

В случая презумпцията за съвместен принос не е оборена от оспорващия характера на придобитото от наследодателя чрез ЖСК имущество ответник, който твърди придобитото чрез ЖСК да е лична собственост на наследодателя. Би могло да се признае, че имотите, предмет на делба, са индивидуална собственост на наследодателя, само ако ответника докаже, че другият съпруг-ищцата С.П., няма никакъв принос за придобиването им. В първоинстанционното производство ответникът  изобщо не е и твърдял, че процесните имоти са придобити в резултат единствено на приноса на наследодателя. Доводи за липсата на имуществена общност между наследодателя и ищцата С.П. по отношение на процесните имоти ответникът е извеждал единствено от личния характер на членственото правоотношение, не упражняване на права от страна на С.П. по чл.* от ЖСК-за продължаване на членството и чл.29 от СК/отм./-за дял от лично имущество при развод /неотносими в случая, тъй като бракът е прекратен със смъртта на съпруга/, поради което и при липса на твърдения за преобразуване на лично на наследодателя имущество, не следва да бъдат обсъждани доводите му във въззивната жалба за неправилност на решението предвид установеността чрез показанията на св.В.Г.Д.на влагане на дарени средства от родителите на наследодателя.

Предвид изложеното , заявените за делба имоти се явяват придобити от наследодателя в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата С.П., прекратена със смъртта му при действието на СК от 1985 г./отм./ и съгласно разпоредбата на чл. 27 от същия дяловете на съпрузите са равни, т.е.по 1/2ид.част.  Така при смъртта на наследодателя делът му от 1/2ид.част е придобит от законните му наследници –съпругата и двете му деца в равни части от по 1/6 съобразно правилата на чл. 5,ал.1 и чл. 9,ал.1 от ЗН. Следователно С.П. се легитимира като собственик на 4/6ид.части /3/6ид.части на лично основание в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и 1/6 по наследство от съпруга си/,  а другите двама наследника- ищцата Е.П. и ответника Б.Г., са придобили по наследство по  1/6ид.част от процесните имоти.

          По втория спорен въпрос- дали С.П. и Е.П. са изгубили така установените права в резултат на придобиването им по давност от ответника Б.Г.?

Безспорно е, че ответникът Б.Г. е израснал и живял в апартамента/съвместно с баща си/ както преди , така и след  смъртта на баща си през 1999г., към който момент, роденият през 1983г. ответник е бил и непълнолетен/16-годишен/. Съвместно с тях от към 1994г., а след това само с ответника и до смъртта си през 2003г., в апартамента живяла и бабата по бащина линия на ответника -М.. В този смисъл показанията на св.И.П.Г.и св. В.Г.Д., живущи в жилища във същия вход на сградата, в която се намират и процесните имоти, от самото и изграждане, както и показанията на св Н.Г.Г., живущ в жилище в съседния вход, св. Б.И.Д., вуйчо на ответника, св.Ю.Х.И, съсед, св.С.С.Д, нает от ответника за извършване на ремонтни дейности в апартамента. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на тези свидетели се установява и, че ответникът  е учил в С.У.в гр.Д., отбил военната си служба, след което първоначално работил при вуйчо си /св.Б.И.Д./ в гр.Т., а от няколко години /от към 2007г. по данни от справка на НОИ за регистриране трудови договори и удостоверения от търговския регистър л.*5-*7,л.162/ в гр.В.. И след като започнал работа в гр.В. всеки петък се прибирал в апартамента, а от една година живеел в него и с приятелката си. През всичките години назад той заплащал разходите във връзка с ползването на общите части, както и за ремонтиране на същите. През 2012година  бил правен ремонт на покривната конструкция на сградата, за който ответника дал 1000лева, колкото и останалите съседи-собственици. Св.Й.П., тогава и понастоящем домоуправител, веднъж поискал средства за разходи за общите части  от ищцата С.П. , но тя му казала ”да плати Б., той живее в апартамента”. Ответникът заплащал и консумативни разходи, като от 24.10.2006г. се води титуляр на партидата за имота в „ЕПП”АД /справка л.135 от делото на ТРС/. По данни от карнет на * /л.*9/в периода 2002г.-2005г. партидата за водоснабдения имот се е водела на името на ответника и баба му. Ответникът се води титуляр на партидата за имота във * към м.август 2007г./карнет на л.160 от делото на ТРС/.  През 20*г. ответникът започнал основен ремонт на апартамента. Св. Б.И.Д. му помагал да изнесе и изхвърли „багажа”, защото дрехите били наядени от молци. Тогава ищцата С.П. се противопоставила-обадила се по телефона на свидетеля, нейн брат, и вдигнала скандал. Ответникът   ремонтирал банята, тоалетната, спалнята, свалил стената между кухнята и трапезарията , сменил врати и прозорци, останала само едната спалня. Св. С.С.Д лично извършил някой от ремонтните дейности, възложени му от ответника.

          Съвпадащи са показанията на изброените свидетели, че в годините назад ищците не са живели в апартамента. Напуснали го още през 1994г. Известно време отсъствали и от града, били в Г. Преди десетина години, според св.В.Г.Д.,  К. /ищцата Е.П./се появила и сетне изчезнала. Сега я срещал по улиците в града. Според св.И.П.Г.входа им се заключвал от 2009г., когато той лично направил ключове и на всяко семейство дал по два ключа. Нито С., нито Е. му поискали ключ, но ако му били поискали нямало начин да не им даде, защото знаел, че живеят там.

Дори и ищците да не са живели в апартамента от 1994г., не е отречено със събраните доказателства, че са били лишени от достъп до него, респ.че ответникът им е препятствал достъпа. Единодушни и категорични са св.А.Ф.Б., без родствена връзка, и св. Х.С., съжителстващ на семейни начала с ищцата Е.Е.П., в достоверността на които/с оглед естеството на изследваните отношения/ съдът няма основание да се съмнява, че двете ищци са имали ключ от апартамента и инцидентно са го посещавали. Самите свидетели споделят да са придружавали лично всеки по отделно някоя от двете при посещенията им в апартамента, който ищците отключвали с притежавания от тях ключ. С.Б.придружавала С.П. при някой посещения в апартамента както през лятото, така и през зимата, когато ответника бил в гр.В.. Притеснявала се през зимата да не замръзнат и да се пукнат тръби. Според св.П. от преди пет години, от когато ищцата Е.П. ***, отсядала в апартамента. Заедно с нея и свидетелят е ходил в апартамента в отсъствие на ответника. Отключвала и влизали. Свидетелят знаел от нея, че апартамента е наследствен.

Не се твърди ответникът да е декларирал пред данъчните власти на свое име процесните имоти/апартамента и гаража/, а представените дубликати на документи за платени данъци/л.107/и твърденията на самия ответник да е погасил чрез плащане по изп.д.№***** на ЧСИ Л.Т.техни данъчни задължения за местни данъци и такси, навеждат на извод и да не е налице такова деклариране от негова страна. Очевидно двете ищци са декларили пред данъчните власти правата си, а ответникът е имал съзнанието към 2016г., че изпълнява тяхно задължение относно съсобствения имот, което само по себе си изключва воля за своене /„animus”/към този момент..

За да се приеме, че в полза на едно лице тече придобивна давност, то трябва не просто да обитава и ползва един имот, но и да демонстрира поведение, израз и на двата признака на владението ”corpus”/фактическа власт/ и „animus”/воля за своене/.

От събраните по делото доказателства не се установява, че е упражнявана фактическа власт от Б.Г. върху отчасти чуждия имот с последица придобиване на тези части, тъй като не се доказа завладяване/съзнание за своене/, изключващо възможността за действия в имота от страна на другите съсобственици, демонстрирано пред тях, достигнало до тяхното знание. Не съставлява отричане на правата на останалите съсобственици и демонстриране на намерение да владее само за себе си и припадащите им се части от имота нито явното и спокойно фактическо живеене в съсобствения имот, нито извършване на ремонтни дейности. Всеки съсобственик има право да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмено поискване от тяхна страна/чл.31 от ЗС/. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците не означава, че той е установил владение за себе си. Сами по себе си извършването на ремонтни дейности също не съставляват израз на намерение за своене, а предпоставят възникването на облигационни претенции по чл.30, ал.2 от ЗС. Последвалите обаче действия на ответника –смяната на ключа на входната врата на апартамента през лятото на 2016г., по повод на което и ищцата С.П. е сезирала прокуратурата със жалба вх.№1230/09.08.2016г./прокурорска преписка №369/2016г. на ТРП/ и снабдяването с констативен нотариален акт на 22.07.2016г., могат да се приемат като отричащи правата на съсобственичките и демонстрация на намерението за своене, т.е., че счита вече имота за свой. От тогава до депозиране на исковата молба за делба на  06.01.2017г.,  продължителността на осъществяваното владение обаче не е достатъчна за придобиване на имота по давност.

Единственият възможен извод въз основа на събраните доказателства е, че след смъртта на баща си , Б.Г. е станал и е останал държател на частите на другите съсобственици до лятото на 2016г., а  предвид липсата на изтекъл от тогава до предявяване на иска десетгодишен давностен срок, установен в чл.79 от ЗС, понастоящем заявените за делба имоти не са изгубили статута си на съсобствени между страните.

При така установеното заявеният за делба имот - Апартамент с административен адрес гр. Т.с идентификатор по кадастралната карта***с площ от ***кв.м. , ведно с прилежащите му избено помещение № 1 с площ  от ***кв.м.  и  таванско помещение № 1 с площ  от *кв.м. и *% идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***.  и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м.,    И Гараж с административен адрес гр. Т. , ул. „ Н.В.” № 1 вх. Б , ет. 0 с идентификатор по кадастралната карта ***с площ от *кв.м.  ,ведно с *% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворно място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м., следва да се подели между С.И.П., Е.Е.П. и Б.Е.Г. при квоти както следва: за С.И.П.- 4/6ид.части, за  Е.Е.П.- 1/6ид.част, за Б.Е.Г.-1/6ид.част

По изложените по-горе съображения следва на основание чл.431, ал.2 от ГПК да се отмени констативен н.а.№***/2016г. т.*, вх.рег.№***, д.№*/2016г. на С. /№**, т. **, рег.№***, д.№*****/2016г. на нотариус Р.Д.с район на действие ТРС/ до размера на 5/6ид.части/т.е. над 1/6ид.част/ от описания в него апартамент и гараж. Обжалваното решение следва да се потвърди.

Незаконосъобразен е отказа на съда да разпредели отговорност за разноски на този етап на производството, позовавайки се на разпоредбата на чл.355 от ГПК, както и да измени решението си в тази част по реда на чл.248 от ГПК по молба на С.И.П. и Е.Е.П., допустимо предявена предвид наличието на представен списък на разноските/л.164/, в който смисъл е произнасянето с определение №2*/09.10.2017г., обжалвано от двете като неизгодно за тях.

Разпоредбата на чл.355 от ГПК не представлява изключение от общото правило на чл.78 от ГПК. Специалното правило по чл.355 от ГПК се отнася до държавните такси и разходи във връзка с извършването на съдебната делба, но не и до задължението за заплащане на разноски за процесуално представителство от страната, в чиято вреда е разрешен спора за делба. След като ответникът е  оспорил иска за делба, ще дължи разноски за процесуално представителство щом като искът е уважен и има своевременно и доказано искане на ищеца за присъждане на разноски/в с.см. опр.№197 от 4.10.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№3472/2017г., Іг.о./. Следователно, съобразно изхода от спора пред районния съд, ответникът следва да заплати на всяка от двете ищци разходи за процесуално представителство. Представените фактури, макар и не подписани от ищците, ценени съвместно с представеното извлечение от сметка/л.166-168/, дават основание да се приеме наличието на договорено и реално платено адвокатско възнаграждение от всяка една от тях в размер на по 930лева.  Другите разноски, сторени в първоинстанционното производство са с характер на държавни такси и отговорността за тях следва да се разпредели по правилото на чл.355 от ГПК.

Съобразно изхожда от спора пред въззивна инстанция право на разноски имат отново ищците, заели позицията на въззиваеми. Същите обаче не са удостоверили реалното извършване на разходите за процесуално представителство. Представени са две фактури, издадени от от адвоката за суми от 750лева, които му се дължат от всяка от двете въззиваеми, не подписани от тях. Липсват доказателства за извършено плащане на така фактурираните вземания, поради което и разходи на въззиваемите за адвокатско възнаграждение в посочените размери не следва да се присъждат. Съобразно резултата от частната жалба, в полза на С.П. следва да се присъди сумата от *лева държавна такса.

 С оглед гореизложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №95/31.08.2017г., поправено с решение №102/09.10.2017г. по гр.д.№8/2017г. на Т.ски районен съд, с което       се  ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими имоти : Апартамент с административен адрес гр. Т.с идентификатор по кадастралната карта***с площ от ***кв.м. , ведно с прилежащите му избено помещение № 1 с площ  от ***кв.м.  и  таванско помещение № 1 с площ  от *кв.м. и *% идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***.  и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м.,    И Гараж с административен адрес гр. Т. , ул. „ Н.В.” № 1 вх. Б , ет. 0 с идентификатор по кадастралната карта ***с площ от *кв.м.  ,ведно с *% идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***и *% идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворно място с идентификатор ***цялото с площ от * кв.м. , между съсобственици и при дялове: - 4/6 идеални части за С.И.П., - по   1/6 идеални части  за Е.Е.П.  и за Б.Е.Г. , и се ОТМЕНЯ  на основание чл. 537  ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост  върху недвижим  имот придобит по давностно владение и наследство – № **, том ** , рег. № **, дело № 329 / 2016 година по описа на нотариус ***,  вписан при службата по вписванията гр. Т. вх.  Рег. № *** от 22.07.2016 година , с акт № *, том * , дело № * / 2016 година,   на Б.Е.Г. върху апартамента и гаража в обема над 1/6ид.част.

ОТМЕНЯ определение №2*/09.10.2017г. по същото дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  Б.Е.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на  С.И.П. с ЕГН ********** *** ,  съдебно-деловодни разноски в размер на 930лева платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и *лева държавна такса.

ОСЪЖДА  Б.Е.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на  Е.Е.П. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 930лева платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                              2.