№ 116
гр. Попово, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20243520100738 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 във вр. с
чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ; чл.222, ал.3 от КТ, и по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата – С. И. С. от гр.П., действаща чрез адв.И.Ц. от ТАК, твърди в исковата си
молба, че по силата на трудов договор сключен между нея и ответника ОУ „****“ гр.П. била
назначена на длъжността „старши учител в начален етап“. През годините докато заемала
тази длъжност била и член на Синдикалната секция на КТ „П.“ към училището. Поради
навършване на пенсионна възраст със Заповед №250/06.06.2023г. било прекратено трудовото
й правоотношение. Заплатени й били обезщетения, както следва: по чл.224, ал.1 от КТ-
неизползван платен отпуск в размер на 33 дни, и по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 11 месеца
Твърди, че на 10.08.2023г. бил подписан анекс към КТД, с който работните заплати на
педагогическите специалисти били увеличени с 15% , като действието на увеличението било
уговорено с обратна дата считано от 01.01.2023г. Това било посочено и §2 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда.
Това увеличение въведено с колективния трудов договор обхващало и периода от
01.01.2023г. до 01.07.2023г., в който ищцата работила, тъй като в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение било визирано, че прекратяването на трудовото отношение
било от 01.07.2023г.
Ищцата счита, следва да й бъдат изплатени увеличението на работната заплата за
този период, което изчислявала на 1585.08 лв. Промененият размер на брутното трудово
възнаграждение съответно променяло и размера на изплатените обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение, като това по чл.222, ал.3 от КТ изчислявала на
3749.24лв., а размерът на увеличението на обезщетението за 33 дни неизползван отпуск по
чл.224, ал.1 от КТ изчислявала на 460.14лв.
С писмо вх. №95/16.10.2023г. поискала от работодателя да преизчисли трудовите
възнаграждения за 2023г., и съответно обезщетенията при пенсионирането й, но същия с
1
писмо изх.№46/14.11.2023г. отказал с мотива, че трудовите възнаграждения се
преизчислявали само на работници и служители, които имали действащи трудови договори
към момента на увеличение на работните заплати.
Във връзка с изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати общо
сумата от 5794.46лв., от които - 1585.08лв.- увеличен размер на работна заплата за периода
01.01.2023г. до 01.07.2023г.; - 3749.24 лв. – увеличен размер на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ и 460.14лв. – увеличен размер за неползван платен отпуск в размер на 33 дни за
2023г., ведно със законната лихва върху неизплатените суми от момента на поканата -
16.10.2023г. до датата на завеждане на настоящият иск. Претендира и разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържат лично и чрез упълномощен представител-
адв.И.Ц. от ТАК.
Въпреки изявлението на процесуалния представител, че иска от съда да уважи
предявения иск до размера на представеното заключение на вещото лице, то не се направи
изменение на исковете, по реда на чл.214 от ГПК, поради което съдът ги разгледа, така както
са предявени.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника - ОУ„****“, гр.П., представлявано от С. Я. М.-директор, с който оспорва изцяло
предявените искове
Не оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с ОУ „****„ гр. П., което
правоотношение било прекратено със Заповед № 250/06.06.2023г., считано от 01.07.2023г.,
поради придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст .
Твърди, че със ЗДБ на Република България за 2023г. било предвидено увеличение на
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на
образованието. На това основание от 10.08.2023г. бил сключен анекс № Д01-192/10.08.2023г.
към КТД за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269/06.12.2022г., с
който бил променен чл. 27, и съгласно същият се предвиждало увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и съответните
разходи за осигурителни вноски. В точка първа от анекса било посочено, че за системата на
предучилищното и училищното образование размерът на минималните основни работни
заплати се изменяли, считано от 01.01.2023г., а съгласно чл.54 от КТ, КТД и Анексите към
него влизали в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
Ответната страна твърди още, че постановеният отказ за преизчисление на трудовото
възнаграждение на ищцата свързано с увеличение на индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието бил мотивиран на
база получено писмо на зам.министъра на образованието и науката и становище на
юристите към СРСНПБ и действащото трудово законодателство.
В подписания на 10.08.2023г. Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г. било предвидено
увеличение от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал. Наличието обаче на действащо трудово правоотношение към датата на подписване
на горепосочения анекс - 10.08.2023г. било абсолютна предпоставка за получаване на
посоченото увеличение. Посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлява дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличавали
работните заплати на лицата, които притежават качеството работници или служители към
момента на постигане на договореността - 10.08.2023г. Счита, че основанието за увеличение
на работната заплата възниквало на 10.08.2023г. с подписване на Анекса към КТД. В този
смисъл били дадени и указания от МОН с Писмо, изх. №0513-185/27.09.2023г., и
2
разясненията на адвокат по повод постъпили в СРСНПБ въпроси свързани с приложението
на Анекса към КТД.
Счита, че разпоредбата на чл.27, ал.2 от променения КТД, визирала само лицата
работещи към момента на влизане в сила на анекса или 10.08.2023г., където изрично се
посочва, че се отнася до „заетите в системата на народната просвета" лица, т. е касае всички,
които са в трудови правоотношения в образователната система към датата на влизане анекса
в сила.
Твърди се още, че на ищцата били заплатени всички уговорени трудови
възнаграждения до прекратяване на трудовото й правоотношение, което било преди
възникването на основанието за увеличение на работните заплати, поради което за нея
липсвало правна възможност за определяне на нова работна заплата.
Отделно от това съобразно разпоредбите на КТ при липсата на действащо трудово
правоотношение между страните, било правно недопустимо увеличаване на трудовото
възнаграждение и подписване на допълнителни споразумения в тази връзка към
несъществуващ трудов договор.
Във връзка с изложените доводи ответната страна моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
Редовно призован, за с.з. се явява Директорът на училището, както и упълномощения
от него процесуален представител-ада.Б.К. от ТАК, която поддържа депозирания отговор по
исковата молба.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложеното в цялост трудово досие, се
установява, че между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение,
като ищецът е работел на длъжност „старши учител в начален етап“ в ответното училище,
като със Заповед № 250/06.06.2023г. същото е прекратено, считано от 01.07.2023г., на
осн.чл.327, ал.1, т.12 КТ - придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В посочената заповед е определено изплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, в размер на 33 дни - по чл.224, ал.1 от КТ, както и обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ - в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 11 месеца
Безспорни между страните по делото са и фактите, а от извършената експертиза по
делото, се установява, че както трудовите възнаграждения за периода от 01.01.-30.03.2023г.,
така и посочените обезщетения в Заповед № 250/06.06.2023г. на директора на ОУ„****“,
гр.П. са изплатени на ищеца.
От приложеното уведомление , изх.№1/05.12.2024г., се установява, че ищцата е била
член на СС към КТ „П.", ОУ „Л.Каравелов“ гр.П., за периода от 10.09.1999г. до 30.06.2023г
По делото не се спорят и фактите, че на 10.08.2023г. между сключен между
представители на МОН, СРСНПБ, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката
„Образование“ към КТ „П.“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от
друга страна, е сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД №Д01-269/06.12.2022г. за
системата на предучилищното и училищното образование.
Съгласно чл.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023г., текстът на чл.27 от КТД за системата
на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022г. се изменя, както
следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: 1.
Педагогически специалисти с ръководни функции:- 2082 лева...; 2. Педагогически
3
специалисти: а).... - 1709 лв.; б) Старши учител и старши възпитател - 1763 лв.“, т.е.
минималната работна заплата за заеманата от ищцата длъжност до 30.06.2023г. - „старши
учител“, е определена в размер от 1763 лв., считано от 01.01.2023г.
Съгласно чл.1, ал.2 от цитирания Анекс, осигурените средства от държавния бюджет
се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски
за сметка на работодателя. Съгласно чл.1,ал.3,т.2 от Анекса, индивидуалните работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
Според чл.4 от цитирания по-горе КТД, постигнатите между страните договорености
са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите -
членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите-страни по договора.
Не е спорно също, че в становище относно Анекса, изготвено от Синдиката на
българските учители, както и становище от КНСБ е посочено, че началото на действие на
Анекса е в сила от 01.01.2023г., според изрично записаната уговорка на страните в
съответствие с чл. 54 от КТ, като в публикувана в ДВ, бр. 75/2023г. Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда и в съответствие с чл.
14 от ЗНА изрично било записано, че наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в
ДВ, с изключение на §2, който влиза в сила от 01.01.2023г., като именно посочения §2 се
отнася до увеличението на заплатите. Посочено е още, че съгл. чл. 118, ал.3 от КТ
работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работниците
или служителите. В заключение становището на Синдиката е, че лицата, засегнати от Анекса
със задна дата чиито правоотношения са били прекратени в периода от 01.01.2023г. до
подписването на Анекса, с писмено заявление до директора на учебното заведение следва да
поискат преизчисление на трудовите им възнаграждения от 01.01.2023г. до прекратяване на
трудовото правоотношение.
От заявление вх.№ 95/16.10.2023г., подадено от ищеца до директора на ответното
училище се установява, че ищецът е поискал на основание подписания Анекс на 10.08.2023г.
да му бъде преизчислено трудовото възнаграждение от 01.01.2023г. до прекратяване на
трудовия договор.
В отговор изх.№ 46/14.11.2023г. на това заявление директора на ответното училище е
информирал ищцата, че не съществувала правна възможност по действащата законодателна
уредба да се извърши такова плащане на лица с прекратени трудови правоотношения към
10.08.2023г. Посочил е, че Анекса се отнася до „заетите в системата на народната просвета“,
което означавало, че това изменение се отнасяло до всички лица, които били в ТПО към дата
на влизане на Анекса. Всички други лица, които напуснали системата преди 10.08.2023г.,
какъвто бил и случая на ищцата, не би следвало да бъдели обхванати от тази норма, поради
което било невъзможно директорът да издавал каквито и било актове, с обратна сила,
касаеща промяна на вече несъществуващо ТПО.
В този смисъл са приложените от ответното училище становище от адв.Янко Я. от
САК, по повод въпроси постъпили от СРСНПБ гр.С., както и писмо №0513-185/27.09.2023г
от зам.министър на образованието и науката,.
С оглед установяване на всички факти и обстоятелства по делото, бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че при
приложение на увеличението на трудовото възнаграждение, то дължими за доплащане са
сумите, както следва:- сумата от 2045.04лв. представляваща увеличения размер на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.-30.06.2023г.; - сумата от 545.03лв.
4
представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 33 работни
дни;- сумата от 3749.24лв. представляваща увеличения размер на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ; -сумата от 333.92лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата за
трудовото възнаграждение от 2045.45лв., за периода от 16.10.2023г. до датата на завеждане
на иска- 20.12.2024г.; - сумата от 612.18лв. представляваща обезщетение за забава върху
увеличения размер на обезщетението по чл.224 от КТ, за периода от 16.10.2023г. до
20.12.2024г. и сумата от 88.99лв. представляваща обезщетение за забава върху увеличения
размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, за периода от 16.10.2023г. до 20.12.2024г.
Заключението на вещото лице бе прието и приложено по делото, като съдът прие, че
същото е обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че така предявените обективно съединени искове са процесуално
допустими. Разгледани по същество, същите се явява основателни и доказани, по следните
съображения:
При наличието на така обсъдените писмени доказателства, неоспорени в хода на
настоящото производство от страна на ответника, съдът намира, че предявеният обективно
съединен иск за заплащане на неизплатено увеличение на основно трудово възнаграждение
за периода от 01.01.-30.06.2023г., е основателен и доказан, при действие разпоредбите на
чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ.
В случая безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което С. С. е заемала длъжността
„старши учител в начален етап” в ОУ „****“ гр.П., като трудово правоотношение между
страните е прекратено, считано от 01.07.2023г., със Заповед № 250/06.06.2023г. на директора
на ОУ. Наред с това, приетите по делото писмени доказателства, цитирани по- горе,
обосновават извод, че ищецът е престирал реално на ответника дължимата работна сила
през процесния период от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.
Т.е. след като ищцата е била добросъвестна страна по трудовото правоотношение,
престирала е труд, то категорично й се дължи заплащане на възнаграждение за този труд.
Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя
по трудовото правоотношение по силата на разпоредбата на чл.128 и чл.242 от КТ. То
представлява престацията от работодателя на работника или служителя за предоставената
му на разпореждане и за ползване на работна му сила. Трудовото възнаграждение е
неразривно свързано с осъществяването на правото на труд.
Спорен в настоящия случай е въпроса дали ищцата има получи трудово
възнаграждение в увеличен размер за исковия период м.01 - м.06.2023г., както и изчисленото
въз основа на основната му работна заплата обезщетение по чл.245 от КТ и обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ.
По-конкретно спорен е въпроса за това, следва ли да намери приложение Анекс №
Д01-192/10.08.2023г. към КТД №Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и
училищното образование, след като считано от 01.07.2023г. трудовото правоотношение
между С. С. и ОУ „****“-гр.П. е прекратено, както и кой е релевантният момент, към който
следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на
трудовите възнаграждения.
Според съда, с оглед събраните по делото доказателства, така представения Анекс е
относим и приложим в настоящия случай.
Това е така тъй като страните по делото не оспорват обстоятелството, че ищецът е
членувал в синдикална организация в училището към КТ „П.", считано от 10.09.1999г. до
5
30.06.2023г. Не се спори, че посочената синдикална организация е страна по КТД. Тези
факти се подкрепят и от приложената Заповед № 250/06.06.2023г. на директора на ОУ „****“
гр. П. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, с която е признато
правото на ищцата С. да получи при прекратяване на трудовия му договор поради придобИ.е
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в
размер на 11 брутни работни заплати, което съответства на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2
от КТД за системата на предучилищното и училищното образование.
Съгласно разпоредбите на чл.50 и сл. от КТ, КТД обвързват страните по него,
доколкото същия не е обявен за недействителен. Съгласно чл.56 от КТ колективният трудов
договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за
неговото сключване, като за измененията в КТД се прилагат чл.53 и чл.54 от КТ. Правилото
е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по
договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид друг момент, друга
дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от която ще влезе в сила. И
обикновено тази друга дата е „задна дата“, т.е. отпреди подписването на анекса, който е
неразделна част от подписания КТД от 06.12.2022 г.
В чл.27, ал.1 и ал.2 на Анекса изрично е записано, че страните по КТД се договарят за
съответно увеличение на заплатите на педагогическите специалисти и на непедагогическия
персонал, считано от 01.01.2023г., като именно датата 01.01.2023 г. е „другото“, което са
договорили страните по КТД.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 година (обн. ДВ., бр.66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари
2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и
науката (последно изм. и доп. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г.), е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати, като за педагогически специалист на длъжността „старши учител“ е предвидена
сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от ЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.),
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на
§ 2, който влиза в сила от 1 януари 2023г. По този начин Наредбата, изменяща Наредба № 4,
също придава обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати, освен
цитирания по-горе Анекс. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката
на основание чл.22,ал.9 във вр. чл.22,ал.2,т.18 от Закона за предучилищното и училищното
образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на
финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. също предвижда нови
размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г.
Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
горепосочената Наредба, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на
законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от
01.01.2023г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД
6
на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет
за съответната година, и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на
труда, тъй като КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите
от установените в закона. Поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи
увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
Анекса и в Наредба № 4, всички учители и непедагогически специалисти в системата на
предучилищното и училищното образование - членували в синдикати -страна по КТД, които
са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са били в
трудово правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023г. до
датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо от причината за
прекратяването, имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението, като
този увеличен размер се дължи за периода от 01.01.2023г. (началният момент) до датата на
прекратяване на трудовия договор на служителя (крайният момент). Именно за този период
и ищецът в конкретния казус има право да потърси доброволно изплащане на увеличения
размер на трудовото си възнаграждение от образователната институция, в която е работил,
сторено от същия със заявление вх. № 95/16.10.2023г. до директора на ОУ „****“ гр.П..
Предвид изложеното относно действието на горепосочените разпоредби от Закона за
държавния бюджет, Наредбата и КТД, съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование, и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД,
какъвто е била и ищцата през периода 01.01.2023г.-30.06.2023г. Ирелевантно е
обстоятелството, че трудовият договор на ищецът е бил прекратен, считано от 01.07.2023г.,
тъй като исковият период е заявен от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. Прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца преди подписването на Анекса не представлява такъв
правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото му да получи увеличение на
трудовото си възнаграждение, дължимо за периода м.01.-м.06.2023г. Подобен извод не
намира опора нито в КТД, нито в закона.
Относно представеното с писмения отговор становище на адв.Я. от САК и
Заместник- министъра на образованието и науката, то съдът приема, че същото дори да има
характер на автентично тълкуване, не е официално такова, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2
ЗНА актовете на официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото становище
представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа (или оправомощено от него
лице), издал акта, а не официално абстрактно тълкуване, което освен това изхожда от
институция, която се явява заинтересована от изхода на правния спор, доколкото ответникът
е второстепенен разпоредител с бюджет към министерство на образованието и науката,
поради което съдът приема, че същото е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения, съдът приема, че ищецът има право да получи
предвиденото с Анекса към КТД увеличение на трудовото възнаграждение за процесния
период от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., поради което предявеният иск за заплащане на
трудово възнаграждение в увеличен размер, се явява доказан по основание, и като такъв,
следва да бъде уважен, така както е предявен за сумата от 1585.08лв. , независимо от
заключението на в.л., което определи, че дължимата се сума за увеличения размер на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.-30.06.2023г. е 2045.04лв.
Както посочи и по-горе съдът, процесуалния представител на ищецът не направи
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, като в хода по същество заяви, че
констатираните в заключението на в.л. суми следвало да бъдат изплатени. Предвид липсата
обаче на изменение на този иск, съдът намира, че няма как да присъди повече от това, което
7
се претендира.
Основателен се явява и втория съединен иск по чл.224, ал.1 от КТ.Съобразно тази
нормата при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност.
В случая се претендира заплащане на обезщетение в увеличен размер за неползван
платен годишен отпуск в размер на 33 дни.
Предвид представените доказателства, и по конкретно заповед №250/06.06.2023г.
съдът приема, че в случая са налице предпоставките от фактическия състав на този текст от
КТ. Налице е прекратено трудовото правоотношение на служителя, както и му е признато
правото да получи обезщетение по чл.224 от КТ, за 33 неползван платен годишен отпуск
Сумата, която ищцата следва да получи за това обезщетение следва да е съобразена с
Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022г.
В този смисъл съдът счита, че и този обективно съединен иск е основателен и доказан
и следва да се уважи до размера, който е претендиран, а именно 460.14лв., доколкото липсва
изменение и за този иск по реда на чл.214, ал.1 от ГПК
Основателен и доказан се явява и третия обективно съединен иск по чл.222, ал.3 от
КТ.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса в тежест на ищцата по
този обективно съеденин иск е да докаже, че е придобила право на пенсия и осигурителен
стаж, т.е. да представи доказателства, че е прекратен трудовия й договор с работодателя й, че
същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от това на
какво основание е прекратено трудовото правоотношение между страните, и да докаже
точният размер на тази си претенция.
В конкретният казус съдът счита, че при така разпределената доказателствена тежест
С. С. доказа, че са налице всички цитирани по-горе предпоставки на чл.222, ал.3 от КТ -
прекратено трудово правоотношение, предвид наличието на Заповед №250/06.06.2023г.,
както и наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
посочената заповед е признато и правото й да получи такова обезщетение в размер на 11
брутни работни заплати, което както се посочи и по горе съответства на разпоредбата на
чл.31, ал.1, т.2 от КТД .
След като ищеца установи фактите, на които основава своите искания, то тази
претенция се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Сумата,
която ищцата следва да получи за това обезщетение следва също да е съобразена с Анекс
№Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022г.
В този смисъл съдът счита, че и този обективно съединен иск е основателен и доказан
и следва да се уважи до размера, който е претендиран, а именно 3749.24лв., който размер
съответства и на заключението на вещото лице.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, на осн. чл.86 от ЗЗД. Категорично от доказателствата
по делото се установява, че със забавяне на заплащане на дължимите месечни трудови
възнаграждение на ищеца, както и на обезщетенията за неползван отпуск и поради
придобИ.е право на пенсия, ответното училище като работодател следва да носи
отговорност в размер на законната лихва.
8
В конкретния случай се претендира лихва за забава считано от дата на поканата от
ищеца до училището-16.10.2023г. до датата на завеждане на ИМ-20.12.2023г.
С помощта на он-лайн калкулатор (www.calculator.bg) съдът изчисли, че дължимата
лихва за забава, за неизплатеното възнаграждение за посочения период възлиза в размер на
258.81лв. ; за обезщетението по чл.224 от КТ- в размер на 75.13лв., и за обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ- в размер на 612.16лв.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата
страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПпРС сумата от 463.37лв., от които 313.37лв. - държавна такса за предявените
искове и 150.00лв. – възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „****“, с Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.****, представлявано от директора С. Я. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С.,
ЕГН ********** от гр.*****, СУМАТА от 1585.08лв. (хиляда петстотин осемдесет и пет
лева и 08ст.), представляваща неизплатено брутно увеличение към трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование, както и СУМАТА от
258.81 лв. (двеста петдесет и осем лева и81ст.), представляваща законната лихва за забава
върху неизплатеното брутно увеличение към трудовите възнаграждения, за периода от
16.10.2023г. до 20.12.2024г.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „****“, с Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.****, представлявано от директора С. Я. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С.,
ЕГН ********** от гр.*****, СУМАТА от 460.14лв. (четиристотин и шестдесет лева и
14ст.), представляваща неизплатено брутно увеличение към обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 33 дни, на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование, както и СУМАТА от 75.13 лв.
(седемдесет и пет лева и 13ст.), представляваща законната лихва за забава върху
неизплатеното обезщетение за неползван отпуск, за периода от 16.10.2023г. до 20.12.2024г.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „****“, с Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.****, представлявано от директора С. Я. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С.,
ЕГН ********** от гр.*****, СУМАТА от 3749.24лв. (три хиляди седемстотин
четиридесет и девет лева и 24ст.), представляваща неизплатено брутно увеличение към
обезщетение за придобИ.е право на пенсия и осигурителен стаж за 11 месеца, на основание
Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование, както и СУМАТА от 612.16 лв. (шестстотин и дванадесет лева и 16ст.),
представляваща законната лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за придобИ.е
право на пенсия и осигурителен стаж, за периода от 16.10.2023г. до 20.12.2024г.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „****“, с Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.****, представлявано от директора С. Я. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С.,
ЕГН ********** от гр.*****, СУМАТА от 1000.00лв. ( хиляда лева и 00ст.),
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
9
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „****“, с Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.****, представлявано от директора С. Я. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – П. СУМАТА 463.37лв. (четиристотин шестдесет и три лева и 37ст.) – от
които 313.37лв. - държавна такса за предявените искове и 150.00лв. – възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10