№ 1251
гр. Варна, 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Иваничка Д. Славкова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно частно
наказателно дело № 20243100601717 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЖАЛБ. Я. С. Д. - редовно призованa, явява се лично и с адв. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Свидетелите:
Й. Н. Д.- редовно призованa, явява се лично.
С. И. Д.- редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Моля да дадете ход на делото.
Адв.П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
предвид гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът във връзка с призованите свидетели и провеждането на техния
разпит намира, че следва да отмени хода по същество, даден в предходно
заседание и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ХОДЯ ПО СЪЩЕСТВО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Отстранява от съдебната зала свид. С. И. Д..
Пристъпва към разпит на свидетелката Й. Н. Д.- 70 г., българка,
българска гражданка, предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК и
правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. Д.: Проблеми имаше Я., но не са такива, че да създава някакви
проблеми на околните или в семейството, лични проблеми като депресия,
затваряне в себе си.
Ходи на два прегледа, пи си лекарствата, чувстваше се по-добре. После
престана, спря лекарствата и пак започна да се задълбочава поведението й. В
силни депресии изпада, не мога да го опиша конкретно, усеща се по-
стресирана, по-неконтактна с околните.
Имам контакт с дъщеря ни, живеем в един дом. Тя е достатъчно голяма,
за да си взема сама лекарствата. Тя знае дали ги взема или не лекарствата. Не
мога да кажа дали редовно ги взема. Тя не иска да й се месим ние и да я
контролираме. Проблемът е в нея дали има желание да се лекува или не. На
моменти тя не осъзнава, че е в критично състояние и че трябва да вземе мерки.
Ние го виждаме отстрани, но тя не може да го осъзнае.
Основният проблем при нас е, че тя не иска да живее при нас. Ние сме в
една гарсониера, ние спим в една стая, на тази възраст е нормално може би
ние я дразним по някакъв начин, но проблемът е, че не може да бъде
самостоятелна. Работила е за кратко, ако може да се каже. Не й харесва
работата, не я устройва. Във времето преди е имала проблеми с
работодателите. Кой знае какво не е споделяла.
Ние с лекарката, като я изписваха, говорихме и пред нас й даде
рецептата, взема си лекарствата пи ги и е по-добре. Виждам, че ги пие
дотолкова, че лекарствата стоят на масата и че е вземала от тях, не я следя
точно дали ги пие.
На въпроси на прокурора:
Свид. Д.: Запозната съм с диагнозата от лекарите, които я лекуваха. По
принцип тя не се счита за болна. Аз такъв ангажимент, че ще си взема
лекарствата не мога да поема. Не мода да осъществявам контрол върху
дъщеря ми. Откакто е излязла от болницата, не съм чувала, че я облъчва
някой.
На въпроси на адв. П.:
Свид. Д.: Откакто е излязла от болницата, не е създавала проблеми на
себе си, на съседи тя никога не е създавала проблеми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси и свидетелката се
освобождава от съдебната зала.
2
Пристъпва към разпит на свид. С. И. Д.- 71 г., българин, български
гражданин, предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от НК и правата по
чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. Д.: Дъщеря ми не работи. Работила е, не постоянно. Проблеми
винаги има ама чак....Хапчетата си ги взема дъщеря ми. Каквото е изписал
лекар, това взема. Ми тя при нас ги пие лекарствата, вкъщи. Скоро вземахме
хапчета в нас и ги пие. Не разбирам много от лекарства. Нейните хапчета са
блистер е едното, другото пластмасова кутийка.
На въпроси на прокурора:
Свид. Д.: На рецептата пише как трябва да се приемат лекарствата, аз не
съм запознат как трябва да се пият. Аз не стоя постоянно до нея, за да кажа
спазва или не всичко, тя не е дете.
Аз не мога да кажа дъщеря ми болна ли е. Аз не съм лекар. Всеки има
проблем, кой няма проблем.
Вкъщи стои дъщеря ми. И през деня, някой път и вечер излиза, не мога
да кажа къде. Не си споделяме особено, не си говорим особено. Храним се
който когато огладнее. Аз съм израснал докато не се прибере баба ми и дядо
ми не сядахме на маса, а сега нещата не са така. Налага се да ни иска след като
не работи. Обикновено харчи, за да се придвижи на някъде, където и да
мръдне човек пари му трябват. 10 лева на ден й даваме или през ден й даваме.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси и свидетелят се
освобождава от съдебната зала.
Прокурорът: Нямам искане за нови доказателства.
Адв. П.: Нямам искане за нови доказателства. Моля да дадете ход по
същество.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и дава ход на същото
ПО С Ъ Щ Е С Т В О:
Прокурорът: Поддържам аргументите, изтъкнати в предходно
заседание, като считам, че въззивната жалба е неоснователна. Правилно и
законосъобразно решение е постановил районният съд, като съдът правилно е
преценил доказателствата. Постановено е правилно решение, аргументите на
защитата е, че освидетелстваната е с подобрено състояние. Не са налице
основания за отмяна на същото, няма как да се ревизира експертното
3
заключение чрез свидетелски показания особено с лица в роднински връзки и
са заинтересовани от изхода на делото.
По отношение самата епикриза на първа страница последното изречение
е посочено, че до края на престоя на пациентката тя е склонна към
диссимулиране на изживяванията си, т.е. да прикрива умишлено болестните
симптоми с цел да заблуди лекарите. Посочена е липсата на критичност, а
такава смятам, че се установи и от показанията на майката.
Освен това и обстоятелството, че в самата епикриза е посочена друга
диагноза, различна от тази в съдебно-психиатричното освидетелстване не
изключва основание за постановяване за принудителна лечение.
Считам, че следва да потвърдите първоинстанционното решение най-
вече, с оглед липсата на данни, че същата може да бъде контролирана по
отношение приема си на лекарства и поведението й със сигурност е болестно
мотивирано.
Адв. П.: Аз моля да отмените Решението на ВРС, предвид
обстоятелството, че не са налице медицинския критерий по чл. 155 от ЗЗ.
Представената от нас епикриза в оригинал установява противоположни
обстоятелства на твърдените от прокуратурата. Там е обосновано много ясно,
че има съдействие от нейна страна както в самия процес на лечението, така и в
приемането на медикаменти. Това, че няма критичност в нея, означава, по-
скоро е склонна да го преодолее. Не виждам с какво едно такова лечение 3
месеца би й помогнало и би помогнало на подобряване на състоянието й.
Напълно нормално и добро
Представените доказателства тази епикриза и разпита на свидетелите са
доказателства, събрани след решението.
Очевидно е, че има подобрение в състоянието на моята подзащитна и че
не се налага принудително лечение.
Тя не е опасна нито за себе си, нито за околните, води нормален и
спокоен живот, сподели, че си търси работа.
Поддържам и основанията, които изложим в първото съдебно заседание
и моля да отмените изцяло решението и да уважите жалбата.
Жалб. Д.: И аз Ви моля да послушате адвоката ми. Чувствам се добре,
пия си хапчетата, мога да ви покажа, че са изпити, не са изхвърлени.
4
Искам да си живея нормално и нормален живот, да не да ме изкарват
луда и опасно за някого.
На въпроса къде отивам - отивам при даден приятел, за да се почувствам
по-добре, не се стои само вкъщи. Аз си обичам родителите, не мисля, че е
редно да заставаме един срещу друг. Все пак сме семейство и това е началната
единица на обществото.
Те не ми дават по 10 лева на ден, по-скоро ми купуват ми едни цигари,
ако тръгна да излизам ми дават някой лев. Не се крия къде ходя. Излизам или
навън на въздух да дишам чист въздух или при близък приятел, за да можем
да се чувстваме добре заедно, да си споделим нещо и да се развеселим.
Главните ми депресии идват от раздяла с партньор. Другите ми депресии
са за това, че съм получавала заплахи в града, като започна работа и намират
за какво да ме освободят или да се освободя сама, ако някой иска нещо да
накара друг да направи, може да го предизвика. Всички варианти са били
минати вече. Искам да ме оставят на мира, който не ми желае най-доброто.
Когато аз мисля позитивно, тогава и няма проблем с тези, които ти мислят
нещо лошо. Винаги има такива хора на света.
Средното ми образование е в техникума по химия за химичен лаборант и
висшето ми образование е журналистика и пи ар в Свободния университет.
Търсила съм си по специалността работа. Работила съм малко, но има
материали, които искаха да спрат, после искаха да спрат и мен.
На свободна практика съм го правила, но никой не ми плаща. Но когато
и да почна да правя, това ми създават проблеми. Когато имаш такава
професия, това е вид мисия и си даваш живота за нея. Това е работа 24/7 на
линия и на работа и трябва да си бърз и да го отразиш. Аз съм работила
всякакви работи, последно бях в едно магазинче за алкохол и цигари.
Напуснах там, защото тогава вдигах много тежко, а преди това бях
забременяла от приятеля и като разбрах, че съм бременна и след което поради
някакво закъснение, където пак бях с приятеля ми и той трябваше да ме закара
и закъснях за уговорката, за която да ми платят дължимото и ми платиха по-
малко и този номер също ми го правят частниците и всеки път ми казват, че
все за него не ставам и гледат да ме направят още по бавна.
В Германия с мой приятел работих, по-скоро му помагах, и ми взе това
5
яке, тези ботуши, щях да вземам уж бакшиша. Живеехме с майка му и дъщеря
му и се хранихме заедно. Просто работихме като доставчици на храна. Аз
излизам от колата, отивам до ресторанта, казвам името на клиента и ми дават
каквото е там и моят приятел ни кара до адреса и от там аз давам храната на
домашния му адрес на клиента.
След като се върнах от Германия, той ми препоръчваше да не започвам
работа тук и беше обещал, че ще живеем заедно, но в един момент нас ни
обърнаха един срещу друг, там в неговия квартал си намерих работа, защото
се бяхме уговорили да живеем заедно. Но след това той замина за Германия и
като си намерих работа и той се върна в Германия, защото родителите му
контролираха. Аз гледам на всеки да намеря и работа и да помагам, не съм
егоистичен човек.
Адв. П.: Г-н председател, забаравих да добавя, че експертизата,
назначена от районния съд е СППЕ. Тя е изпратена по ел. път, но само г-жа
Крумова я е подписала и само тя е дала обяснения. Експертизата не е
поддържана и нямаме данни от психоложката да я поддържа и да имаме
обяснения по делото.
Жалб. Д.: Моля да отмените Решението.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе в
законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6