Решение по дело №295/2017 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 876
Дата: 22 декември 2017 г. (в сила от 5 февруари 2019 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20171820100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 22.12.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

            при секретаря Любка Костова ,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 295 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С молбата до съда се твърди, че ищците са наследници на Ц. К., почиала на …….. г.. Съгласно приложен към исковата молба нот. акт № ….., том II, peг. № 2019, дело № …. от 29.09.2010 г. по описа на Нотариус С. А., per. № 238, вписан в Службата по вписванията гр. Е. П.с вх.рег. № 1531 от 29.09.2010г., акт …., том VI, дело № ….., съпругата за първия ищец и майка за втория ищец Ц. К. К., била призната за собственик на недвижим имот: …. по картата на землището на село Б., община Г. М., Софийска област, с площ от 2015 (две хиляди и петнадесет) кв. метра.

Твърди се, че Ц. К. К. имала сключен предварителен договор от 19.11.1993г. за покупко-продажба на този имот - ливада с площ от 1800 кв. метра с Б. П. Б., с ЕГН **********, за сумата от 144 000 (сто четиридесет и четири хиляди) лева, която сума била изцяло изплатена на продавача. Твърди се           чу от датата на сключване на този договор Ц. К. приела и владението и ползването на имота, което се осъществявало от нея самата и от ищците до смъртта й , която настъпила на 15.06.2016г..Понастоящем владението и ползването се осъществявало от  ищците , като нейни наследници наследници.

Сделката не била приключена по нотариален ред, поради което  въз основа на осъщественото вече давностно владение бил изготвен нотариалния акт за собственост през 2010г. За изготвянето му била подадена молба-декларация peг. № 94-Ц-68/23.08.2010 г. на Община Г. М.а, Софийска област, за поземлен имот … в землището на с. Б., община Г.М., в която имало служебна заверка от дата 07.09.2010г., че този имот не е отчуждаван и няма съставен Акт за държавна собственост до 01.06.1996 г. и не е съставен Акт за общинска собственост.

Преди смъртта си наследодателката била поискала издаване на скица за имота, но от Община Г. М. - ОСЗ с писмо № ВС-31-013/20.06.2016 г. заявили, че в момента имот № … е общинска собственост, като не били посочени основания за актуването на имота и не били посочени документите, легитимиращи общината, като собственик.

С поредна молба вх.№ ВС-31-019 от 13.10.2016 г. ищците отново поискали издаване на скица на имота, но ни им отказали издаването на такава, отново с твърдение, че този имот е общинска собственост.

От Община Г. М.отказвали да признаят на ищците правото им на собственост, както им отказвали приемането на молби за издаването на скица и данъчна оценка.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника Община Г. М., че ищците са собственици  по наследство от Цветанка Калайджиева на имот № 000062 по картата на землището на с. Б., община Г. М., Софийска област, целия с площ от 2 015 (две хиляди и петнадесет) кв. метра при граници и съседи на имота съгласно нотариалния акт: от изток Ц. М. С., от югоизток – В.Н., от запад и юг – К. Б. и от север – Ц. К..

Претендират се разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

 

    В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Оспорва предявените искове.Намира същите за недопустими поради липса на правен интерес у ищците.

    Ответникът твърди, че не оспорва правото им  на собственост  върху процесния имот.Последният имал земеделски характер.Нямало издаден  акт за държавна собственост.Молба за издаване на скица за имота не била постъпвала в деловодството на общината.

 

 В с.з. пред настоящия състав св.П.заявява, че познава семейството на Ц. и И. К.. Имота, който свидетелят притежавал в с. Б. го продал на Ц. и И. К..Имотът представлявал ливада.Другата част от този имот  приживе бащата на свидетеля я продал на Ц. и И. през 1993 година. Свидетелят бил единствения съсед от южната страна на проесния имот.На изток  имота граничел с имот на  И. и на дядо М от запад граничен с част от имот на свидетеля и имот на  Н.Ц., а от север – улица.Още, когато бащата на свидетеля им продал  съответната част, те премахнали налична тогава ограда между тяхната част с построената в нея къща и продадения им имота и тогава всичко станало едно цяло,  един общ имот. Тогава още К. веднага си заградили този имот с ограда от метални тръби и мрежа.В имота си засадили дървета, оформили си тревна площ.Свидетелят не е чувал някой да е имал претенции към този имот на ищците.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

През 1978г. Б. П. Б. се е снабдил с нотариален акт  за собственост на недвижим имот по давностно владение, който имот с площ от 1 200 кв.м., находящ се в с. Б., обл. Софийска, заедно с построена в дворното място жилищна сграда, при съседи:улица М. Ц.Т., наследници на Ц. Т., наследнци на Г.Т. /нот. акт ….,  том ІV, дело № ….01.12.1978 година /.

През 1980 година Ц. и И. К. са закупили от Б. Б.  посочения недвижим имот  за сумата  от 1 780.00 лева /вж. нот.акт № 138, том І, дело № 138/25.04.1980 година/.

 На 19.11.1993 година Б. Б. е предал  на Ц. К. владението върху собствен земеделски имот  с площ от 1 800 кв.м., находящ се в землището на с. Б. ,обл. Софийска, при съседи:изток- вилен имот на Цв. и Ив.К., юг- имот на наследници на М. Ц., север и запад-имот на Б. Б., като Ц. е заплатила на Б.цената  за имота  от 14 400 лева, която  сума продавачът Б. е  получил напълно в брой.

През 2010 година Ц.и И. К. са се снабдили с нот. акт за право на собственост на недвжими имот на основание давностно владение № …. том ІІ, рег. №2019, дело № …/29.09.2010 година на нотариус Ст. А. с район на действие РС- Елин Пелин.Описания с нот. акт имот кореспондира изцяло с процесния, индивидуализиран и съгласно скица  № 00656/05.06.2017г. /л.35 от делото/.

 

От удостоверине за характеристики на имот , изх. № 21-034/29.05.2017г. е видно , че процесният фигурира в  картата на възстановената собственост на с. Б. , като „имот собственост на  ОБЩИНА Г. М.“.

 

От показанията на св. П. е видно, че още от 1993 година Цв. и Ив. К. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот.След смъртта на Ц. К. и до настоящия момент имотът се държи и ползва от наследниците-ищци в настоящия процес. Както се установява от събраните доказателства, няма никакви данни да са проявявани от трети лица претенции по отношение на имота, в т.ч. и такива от страна  на ответника, който в с.з. заявява, чрез процесуалния си представител, че не оспорва правото на собственост на ищците върху имота.

По делото не се спори между страните , че ищците имат качеството на наследници на Ц. К. К., починала  на  15.06.2016г., видно  от удостоверение за наследници  изх. №  17/20.06.16г..

Липсват по делото доказателства имотът да попада под разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ, а по отношение на имота няма съставен акт за общинска собственост.

Ищците се позовават на давностно владение и наследство.Правото на позоваване на придобивните основания преминава в наследството на починалата наследодателка Цв. К..Следователно ищците  могат да се позоват на изтеклата в полза и на наследодателката придобивна давност, като същите продължават да владения процесния недвижим имот и понастоящем, видно и от показанията на св. . който факт не се оспорва и от ответната страна.

По изложените по- горе съображения съдът намира , че предявените от ищците искове са основателни  и доказани и следва да се уважат.

С оглед изхода на делото по така въведения спор  и претенцията на ищците за разноските по делото, следва ответникът да бъде осъден да им заплати сторените съгласно списък по чл.80 от ГПК, които в общ размер на 1 079.00 / хиляда седемдесет и девет / лева., в т.ч. държавни такси и адвокатско възнаграждение.

  Водим от гореизложеното, съдът

 

        Р Е Ш И :

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.М., обл. Софийска, че И.Д.К., с ЕГН ********** и Д.И.К., с ЕГН **********,***, са собственици по наследство от Ц. К. К., починала  на  15.06.2016 година, на имот № …. по картата на землището на с. Б., община Г.М., Софийска област, целия с площ от 2 015 (две хиляди и петнадесет) кв. метра при граници и съседи на имота съгласно нотариалния акт: от изток Ц. М. С., от югоизток – В.Н., от запад и юг – К. Б. и от север – Ц. К..

   

    ОСЪЖДА Община Г.М., обл. Софийска, да заплати на И.Д.К. , с ЕГН ********** и Д.И.К., с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 1 079.00 /хиляда седемдесет и девет / лева.

                 Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: