№ 1469
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000502586 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2949 от 15.05.2025 год., постановено по гр.д.№ 479/2024 год. по описа на
Софийския градски съд, I ГО, 19-ти състав, Столична Община е осъдена на правно
основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на С. С. П. сумата от 10 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 291,59 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на
17.11.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2023 год. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева и с
решението са разпределени сторените от страните разноски.
Решението е обжалвано от ответника Столична Община с доводи за неправилност, като се
твърди, че ищецът не е доказал в достатъчна степен механизма на увреждането и причинно-
следствената връзка между настъпилата травма и удара в ръба на шахтата. Оспорват се
изводите на съда по приложението на чл.52 от ЗЗД. Отделно от това твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в занижена бдителност
при преминаване през участъка, където е станал инцидента. Моли да бъде отменено
обжалваното решение като искът да бъде отхвърлен изцяло, а евентуално – да бъде
намалено присъденото обезщетение.
Въззиваемият С. С. П. не депозира отговор на жалбата. В открито съдебно заседание, чрез
процесуален представител адв. Х. Ч., оспорва жалбата. Счита решението на
1
първоинстанционния съд за правилно, като излага доводи че дори е занижен размера на
обезщетението за неимуществени вреди, поради което моли искът да бъде уважен в
максималния му предявен размер в исковата молба. Претендира адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия но
посоченото основание.
Ищецът С. С. П. е пострадал в резултат на падане, причинено при движение, спъвайки се в
неравност – повдигнат капак на шахта, намиращ се на десния тротоар на ул. „Позитано“, в
посока от бул. „Х. Ботев“ към сградата на СДВР, в гр.София, станало на 17.11.2023 год.
/показания на свидетеля Г., който е очевидец на събитието/. Липсва процесуална пречка със
свидетелски показания да бъдат установени обстоятелства относно деликта. Наведените в
жалбата доводи досежно механизма на събитието и липсата на установена причинно-
следствена връзка са неоснователни. От свидетелските показания се установява, че
свидетелят е възприел шахтата, надигната на около 10 см от равнището на тротоара, с
посочените от същия размери /2 м дължина и 1 м ширина/, както и обстоятелството че
ищецът е паднал на земята, при движението им в процесния участък.
Механизмът на събитието и причинно-следствената връзка, такива каквито са описани от
ищеца в исковата молба, от свидетеля Г.-очевидец на събитието, респективно възприети от
първоинстанционния съд в решението му, се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства, а именно съдебно-медицинско удостоверение № 376.11/2023 г., от
заключението на което се установява че полученото от ищеца увреждане /счупване на палеца
на стъпалото, закрито/ може да се получи по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения, както и от изслушаната и приета по делото СМЕ.
Нещо повече – ответната страна не установява различен от така приетия механизъм на
произшествието. Собствеността на тротоара /неоспорено обстоятелство от ответната страна/,
противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неизпълнението на задължението за поддържане на съоръжението в състояние осигуряващо
безопасност за пешеходците, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им
връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
2
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Димитрова въз основа на събраните по делото медицински документи,
която се кредитира от настоящия състав като обективно дадена и неоспорена от страните се
установява, че вследствие на инцидента, ищецът е получил травматично счупване на палеца
на дясното ходило, закрито, причинило му трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Претърпените болки и страдания са били с
интензивност най-висока непосредствено след травмата, в първите 8-10 дни и в началото на
раздвижването, както се установява и възстановителен период 44 дни временна
нетрудоспособност. СМЕ не установява твърдяната от ищеца прободна рана на палеца на
дясното стъпало. Вещото лице е посочило, че за в бъдеще при интензивно натоварване,
промени във времето, ищецът може да има някакви оплаквания от дискомфорт в мястото на
счупването.
Пред първоинстанционният съд е разпитан свидетел М. П., син на ищеца, чийто показания
съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и от които се установява, че ищецът е имал
пластмасова протеза – ботуш и превръзка на крака и палеци, както и патерици, с които е
трябвало да се придвижва в период от около 4 месеца. Същият не е бил в състояние да се
обслужва сам и му е трябвала помощ, като свидетелят е спал в съседната стая и му е помагал
с ежедневни задачи – придвижване, приготвяне на храна. След инцидента не е можел да
упражнява любимите си спортове и това се е отразило на психическото му състояние.
Станал е по-затворен, а към настоящия момент когато е студено го боли пак кракът, както и
използва бастун и парапет при слизане по стълби.
Пред първоинстанционният съд е разпитан и свидетелят Г., от чийто показания се
установява, че след инцидентът ищецът имал белег и накуцвал. Кандидатствал за работа, но
не го взимали, заради проблемите му с крака.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – ноември 2023 г., възрастта на
пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 10 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
3
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетите доказателства не се установи поведение на
ищеца с което да е допринесъл за настъпване на вреденосния резултат. Не се установи
занижена бдителност при преминаване през участъка, където е станал инцидента, а следва да
се посочи, че повишена такава не е и дължима. Нещо повече – от свидетелските показания
на св. Г. се установява, че ищецът не е тичал при преминаването му през участъка. В тази
връзка наведените доводи за съпричиняване са неоснователни.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представитил на въззиваемия – адв. Х. Ч. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което съдът
определя на сумата от 500 лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото и
извършените от адвоката процесуални действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2949 от 15.05.2025 год., постановено по гр.д.№ 479/2024 год.
по описа на Софийския градски съд, ГО, 19-ти състав.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на адвокат Х. Ч. от САК сумата от 500 лева,
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на осн.
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5