№ 265
гр. Кюстендил, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от К. Й. П., с ЕГН
**********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от
управителя адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: *********************
насочена против Решение № 338 от 20.06.2025 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 2354/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е
отхвърлил иска на К. Й. П. срещу„*****“ ЕООД като неоснователен.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Акцентира върху липсата на
изготвен от районния съд доклад по делото, както и липса на произнасяне по заявените
от него в първоинстанционното производство доказателствени искания. Иска отмяна
изцяло на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „*****“ ЕООД.
Кюстендилският окръжен съд счита че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване
на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.
Съображения:
Районен съд - Дупница е сезиран с искова молба, подадена от К. Й. П. срещу
„*****“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 868912, сключен между К. Й. П. и „*****“ЕООД
на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 във вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, а в условията на евентуалност
за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за потребителски кредит
№ 868912, сключен между К. Й. П. и „*****“ЕООД, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение- поръчителство от „Ferratum Bank“ в
полза на ответника.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска на К. Й. П. срещу
„*****“ЕООД като неоснователен.
Съдът следва да отбележи следното:
Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен
акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че
нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци
(напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е
постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което
няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато
съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия
орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до
нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и
изразяване на волеизявлението на съда.
В чл. 236, ал.1 от ГПК е посочено необходимото съдържание на съдебното
решение. Съгласно тази норма то трябва да съдържа: 1. датата и мястото на
постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на
прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се
постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат
разноските; 7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин за плащане; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой
съд и в какъв срок. Част от тези изисквания имат технически характер, но
неспазването на друга част от тях може да съставлява особено съществен порок на
решението, водещ до нищожността му.
Следва да се посочи, че диспозитивът на съдебното решение не може да е
бланкетен и схематичен, без да възпроизвежда в нужната степен съответните данни за
правата, предмет на исковете, страните по тях и т. н. В настоящия случай
диспозитивът на обжалвания съдебен акт е именно такъв. От същия не е ясна
провораздавателната воля на съда. Посочено е, че се отхвърля иска, но не става ясно
какъв е предмета на същия. При положение, че са предявени два иска- за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит и в условията на евентуалност за
нищожност на клауза на същия договор, не става ясно по кой от исковете съдът се е
произнесъл. Още повече, че в мотивите съдът е приел, че е предявен иск за
прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит, без да е уточнена коя е
клаузата, а в диспозитива е посочено, че се отхвърля иска, без да се уточнява кой иск.
Следователно решението – по начина, по който е формулирано – не позволява да бъде
припознато като валиден съдебен акт именно поради липсата на надлежно, пълно и
ясно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече, тъй
2
като липсва и индивидуализация на договора, чиято нищожност се иска, т. е. не са
надлежно очертани и обективните предели на "разрешения" правен спор.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение не
отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от
съда воля е напълно неясна, за да бъде проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде
прогласена нищожността на обжалваното решение. Доколкото делото не подлежи на
прекратяване, същото следва да се върне на Районен съд Дупница за разглеждането му
от друг състав на съда
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по
направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице
произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното
решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за
разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница
при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед
изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по
съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските,
направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 338 от 20.06.2025 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по гр. д. № 2354/2024 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3