Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 11 861 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на В.С.С. се твърди, че в
телевизионното предаване „България сутрин“, излъчено на 26.07.2017 г. в ефира
на „Б.О.Е.“ бил разпространен материал с тематично заглавие „Отвъд закона: Има
ли политически чадър над трафика на бежанци?“, в който били изнесени поредица
от неверни твърдения, насочени срещу ищеца. Твърди се, че в предаването били
посочени поредица от клеветнически твърдения, изразяващи се в това, че ищецът
бил организирал „платен трафик на хора“, че цялостната му дейност като политик
и действията му във връзка с построяване на охранителни съоръжения на границата
за ограничаване на нелегалната миграция били предприети от него, за да
„контролира“ избирателно нелегалния трафик на хора в своя изгода и да го
подпомага с политическа намеса, че е лично замесен в дейности по трафик на
хора, че организира и лично контролира този трафик, че осигурява политическа
подкрепа на престъпни групи, че лично прикривал и настанявал нелегални трафиканти
на хора и мигранти в свой собствен хотел по
границата, използван точно за база на трафика на хора.
Твърди се в исковата молба, че изнесените клевети в предаването засегнали
дълбоко ищеца и предизвикали страдания в него. Изложени са твърдения, че накърнили
в изключителна степен честта, достойнството, авторитета и доброто му име.
Станал обект на подигравки, закани, негативни квалификации и непръснато
публично обругаване, което продължило седмици след първоначалното
разпространение на предаването. Бил поставен в постоянната унизителна ситуация
да обяснява на своите приятели и съратници, че не е
извършвал подобни прояви, не е подпомагал и закрилял трафика на хора и никога
не е бил защитник на престъпни групи.
Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на
иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от предаването
„Отвъд закона: Има ли политически чадър над трафика на бежанци?“, излъчено на
26.07.2017 г. в тв предаване „България сутрин“ е
ефира на „Б.О.Е.“. Претендира се законна лихва върху сумата, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът „И.” АД, редовно уведомен, оспорва
искът. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131
от ГПК. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д.И..
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. И. и юрк. П..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е изслушана съдебно
техническа експертиза като вещото лице е снело в текстови формат съдържанието
на част от предаването „България сутрин“, разпространено на 26.07.2017 г. по
телевизия „Б.О.Е.“, касаещо интервю с Д.Б.и заглавие
„Отвъд закона: Има ли политически чадър над трафика на бежанци?“.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Д.Д.Х., С.И.И.,
К.Е.И. и З.П.Й.в съдебно заседание, проведено на 04.02.2019 г.
По делото са представени и писмени
доказателства – трудови договори и удостоверения за актуално състояние на
търговски дружества.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението
на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за
чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В
този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.
Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение,
трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1
от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца
и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината,
визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в
излъченото интервю с Д.Б.в процесното телевизионно
предаване са изнесени обстоятелства, които са неверни и злепоставящи твърдения,
довели до накърняване на неговото лично достойнство, авторитет, добро име и репутация.
Страните не са
формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание на интервюто
е идентично със снетото в текстови формат от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза.
Страните не спорят,
че ответното дружество е доставчик на медийни услуги, разпространявани чрез телевизия
„Б.О.Е.“ в ефира на която е излъчено процесното
предаване. В това си качество той носи
отговорност за верността на излъченото, включително и за това, че то е резултат
от добросъвестно журналистическо разследване респ. определя характера,
съдържанието и визуалното оформление на излъчените материали и има качеството
на възложител на работата. Без правно значение за спора е дали авторът на изявленията
се намира в трудовоправни или други отношения с него,
дали практикува на свободна практика или е гражданин. В тази насока е и
константната съдебна практика /решение 404/13.07.2010 г. по гр.д. 907/2009 г.,
решение 581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на Трето ГО на ВКС/.
За да се
обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице
разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен
субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката
си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС /
приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната
действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно
позорни. В настоящия казус ищецът твърди в исковата си молба, че в процесното интервю били изнесени твърдения, че същият
организирал „платен трафик на хора“, „контролира избирателно нелегалния трафик
на хора в своя изгода“, „осигурява политическа подкрепа на престъпни групи,
които се занимават с подобна дейност“, „прикрива и настанява нелегални
трафиканти на хора и мигранти в свой собствен хотел
по границата“. По съображенията,
изложени по-горе на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те
могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят
адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на
обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност
и респ. биха ангажирали отговорността му само ако са обидни.
По естеството си процесните по делото изявления
съставляват фактически твърдения, а не са оценки и мнения. Следва обаче да се
държи сметка, че с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес правораздавателната компетентност на съда се очертава от ищеца
в депозираната искова молба и в нея се определят рамките на решаващата дейност
на съда. Предвид което обект на неговата преценка досежно
наличието на деликт се свежда само и единствено до посочените
в исковата молба думи и изрази. В съдържанието на интервюто, свалено в текстови
формат от вещото лице, изготвило СТЕ, не се съдържат смислово идентични на
сочените от ищеца изрази. В исковата молба се твърди, че „според обвиненията,
отправени към мен в предаването: „Имам основания да се съмнявам, че В.С. е
замесен. Трафикираните хора е възможно да са
настанени в хотела на вицепремиера. Така, де хотелът е на фирмата на С., а не
на него, както той казва …фирма, която редица пъти е била осъждана“. Цялостен
израз със соченото в исковата молба съдържание липсва. Наличие на израз „трафикираните хора е възможно да са настанени в хотела на вицепримиера“ изобщо не се съдържа в текста на интервюто.
Визираният цитат по-горе в съдебното решение, с оглед текста на интервюто
съставлява свободно и избирателно съчетание респ. интерпретация на поредни
изрази, дадени като отговори на зададени въпроси, а автор на тези
последователни изявления е интервюираният Д.Б.. По делото не се съдържат данни,
от които да се направи обоснован извод,
че е налице някаква редакторска, техническа, визуална или друга намеса от
страна на служители на ответника по отношение на тези изявления, поради което
отговорността за същите се носи от техния автор /решение
557/28.01.2011 г. по гр.д. 1599/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение
666/22.02.2010 г. по гр.д. 2878/08 г. на Първо ГО на ВКС/. Дори при изпълнение на служебното задължение на съда, при
преценка на процесните изявления, да вземе предвид цялостния контекст на
изказването /решение 86/29.01.2010 г. по дело 92/2009 г. на Трето ГО на ВКС/,
настоящият съдебен състав намира, че липсва обективирано
в текста на интервюто съгласие, коментар или поведение, сочещо на съгласие или
одобрение на служител на ответника с твърденията на третото за спора лице –
автор на същите, за да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника. Няма ангажирани доказателства по делото, сочещи че самото
предаване, излъчено в условията на директен ефир е било с предварително и
детайлно подготвени въпроси респ. отговори, за да се презюмира
тенденциозно и непочиващо на правилата на журналистическата етика поведение от
страна на служител на ответника, насочено към личността на ищеца. Аргумент в
тази насока е и даденото право на отговор на ищеца в ефира на същата телевизия,
непосредствено след излъченото процесно интервю, а
именно на 28.07.2017 г., факт, неоспорен от ищеца, от което същият се е
възползвал.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сумата от 300 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.С., ЕГН **********,***
– адв. Д.Д. иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу
„И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изявления в
телевизионно предаване „Отвъд закона: Има ли политически чадър над трафика на
бежанци?“, излъчен в телевизионното предаване „България сутрин“, излъчено на
26.07.2017 г. по телевизионна програма „Б.О.Е.“.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********,*** – адв.
Д.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 лв. -
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: