Номер 55419.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело №
20202000600198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор в ОП- Бургас против
протоколно определение №183/16.07.2020 год. по НОХД№ 394/20 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, постановено в разпоредително заседание, с
което на осн.чл.248, ал.5, т.1, вр. чл.249, ал. 1 и ал.2 от НПК съдът е
прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ОП- Бургас
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, изразяващи се в противоречие и
непълнота на обвинителния акт, както и неясна правна квалификация на
деянията.
В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Твърди се, че при изготвянето на обвинителния акт не са
допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемия. Сочи, че в казуса се касае за продължавано
престъпление, в което отделните деяния не се оценяват като самостоятелни
престъпления, а общо с оглед причинения общ престъпен резултат. Навежда
довод, че в конкретния казус е налице едно престъпление – блудство,
извършено в условията на продължавано престъпление против личността на
едно и също лице, като навършването на 14 годишна възраст на пострадалата
в периода на продължаваното престъпление не означава, че са налице деяния,
извършени срещу личността на различни граждани. Претендира отмяна на
определението на БОС поради липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и връщане на делото за отстраняване на установена очевидна
фактическа грешка в обвинителния акт в срока по чл.248а, ал.1 от НПК.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че подаденият протест от прокурор при ОП- Бургас е процесуално
допустим, но по същество неоснователен. Намира определението на БОС за
обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с процедурните
правила по чл.248 и сл. от НПК. Споделя доводите на съда, че внесеният от
наблюдаващия прокурор обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК и задължителните указания, дадени с ТР№2/2002 г. на ОСНК,
ВКС. Навежда довод, че квалификацията на инкриминираните деяния е
неясна, което съществено затруднява правото на защита на обвиняемия Петър
Тер. Сочи, че в обвинителния акт е вписан абзац, който по своето съдържание
няма отношение към настоящия казус. Твърди, че не са конкретизирани
действията, в които са се изразили употребените сила и заплашване по
отношение на извършените блудствени действия, като такива са
конкретизирани единствено по отношение на осъществените съвкупления с
пострадалата А. Т.. Сочи, че не става ясно и кога са извършени блудствените
действия, преди или след съвкуплението, евентуално поглъщат ли се от
изнасилването, тъй като начинът на извършване на деянието съставлява
елемент от престъпния състав, поради което той задължително следва да бъде
посочен изрично в обвинителния акт по силата на императивната разпоредба
на чл.246, ал.2 от НПК. Намира правната квалификация за неправилна и
незаконосъобразна, което затруднява обвиняемия Тер и съставлява
съществено процесуално нарушение. Навежда довод, че допуснатите
нарушения са посочени изчерпателно и ясно от съда и наблюдаващият
прокурор следва да ги отстрани по реда на чл.242 от НПК в
законоустановения срок. Моли съда да потвърди определението на БОС и
остави без уважение въззивния протест, като неоснователен.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в протеста
на прокурора основания, становището на представителя на апелативна
прокуратура и материалите по делото, намира протеста за неоснователен.
Протестираното протоколно определение на БОС от16.07.2020 год. в
частта му досежно въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е обосновано и
законосъобразно.
Правилно съдът е заключил, че внесеният обвинителен акт не отговаря
на изискванията на чл.246 от НПК и задължителните указания дадени в
ТР№2/2002г. , т.4, т.2 на ВКС, ОСНК.
Законосъобразно съдът е констатирал наличието на противоречие и
непълнота на обвинителния акт, както и неясно формулирана правна
квалификация по отношение на деянията на обвиняемия. С тези нарушения,
които са от категорията на съществените, прокурорът е ограничил правото на
обвиняемия да научи, за какво престъпление е обвинен и по този начин го е
поставил в невъзможност да реализира в пълнота правото си на защита.
Настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че по
отношение на първото обвинение за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 и т.4,
вр.ал.1, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е налице противоречие в
обвинителния акт досежно времевия период на извършените действия и
мястото на тяхното извършване. Правилна е констатацията, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действия, които
според обвинението подсъдимият е извършил в близост до разклона за с.
Миролюбово и главен път І-6. Изрично е посочено, че тези действия са
осъществени на 15.11.2018г., която дата е извън времевия период посочен в
диспозитива на обв. акт по отношение на първото обвинение - в края на
лятото на 2016г. до неустановена дата в началото на м. ноември 2018г. Наред
с това прокурорът е посочил, че другото продължавано престъпление по
чл.152 от НК е довършено на същата дата и място. Извършените от
обвиняемия действия на разклона за с. Миролюбово и главен път І-6 са
включени в двата пункта на обвинението, като не е посочено дали
блудствените действия се поглъщат от изнасилването, предвид времето на
тяхното извършване, преди или след съвкуплението.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода на решаващия съд, че
по отношение на блудствените действия описани на л.2 от обвинителния акт
не е посочено, в какво се изразяват употребените сила и заплашване, като
само е отбелязано, че обвинемият е „принуждавал против волята й А.“ да
извършва конкретни действия. Удрянето на шамари, запушването на устата и
конкретните заплахи са посочени при описанието на действията, чрез които
са били осъществени съвкупленията с пострадалата, но не и блудствените
действия. На л.3, последен абзац в обвинителния акт е налице неяснота по
отношение на извършените действия на обвиняемия, като не е
конкретизирано, какви са били блудствените действия, нито кога са били
извършени - преди или след съвкуплението. Правилно съдът е заключил, че
начинът на извършване на деянията съставлява елемент на престъпния състав,
поради което липсата на факти в обстоятелствената част на акта относно този
елемент на състава съставлява съществена непълнота на обвинителния акт.
Законосъобразен е изводът на съда, че правната квалификация на
деянието по първото обвинение е неправилна и незаконосъобразна и
съставлява съществено процесуално нарушение. Апелативният съд намира за
неоснователни доводите в протеста, предвид обстоятелството, че прокурорът
не е съобразил възрастта на пострадалата, като допълнителен критерий за
подразделянето на половите престъпления.
На последно място на л.9 от обвинителния акт е налице абзац, който
няма отношение към процесното обвинение.
Предвид изложеното обжалваното протоколно определение на съда е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Ето защо и на основание чл.249, ал.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №183/16.07.2020 год. по
НОХД№ 394/20 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________