МОТИВИ
по присъда № 14 от 19.02.2019 г. по НОХД
№ 972/2015 г. по описа на Районен съд гр. Дупница:
Районна
прокуратура гр. Дупница е повдигнала обвинение против М.Х.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, не
осъждан, ЕГН:**********
– за
престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК, за
престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 2 от НК и за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК; К.В.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН:********** за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1, пр.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 316 във връзка с
чл. 309, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК; В.М.Б., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН:*********
за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, и за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1, пр. 2 във връзка
с чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Дупнишката
районна прокуратура поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение за
извършените престъпления, тъй като счита че обвинението се доказва по безспорен
начин, като в пледоарията си по същество
на делото е изразил становището, че при постановяване на присъдата си съдът
следва да отчете обстоятелството, че подсъдимите са имали безупречното им
процесуално поведение на всички фази на наказателното производство, същите са с
чисто съдебно минало, поради което моли, да бъдат признати за виновни и да им
бъде наложено наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият
М.С. е дал подробно обяснение, като описва фактическата обстановка в
кооперацията относно нейните задължения и ипотекиране на имуществото, относно
избора в качеството на ликвидатор на П.Б., който счита че е в нарушение на закона. В тази връзка,
доколкото същия е член на Контролния съвет, счел че е необходимо да насрочи
общо събрание за избор на ликвидационна комисия, за което бил съставен протокол
от 09.01.2013 г. На 10.012013 г. публикувал обява в местен ежедневник- в.
„Вяра“, респ. обявата била разлепена на обществени места в с. ***–на
автобусната спирка, на кметството, на магазина. За целта взел актуален списък
от П.Б. за член-кооператорите, който представил в кметството, тъй като нямали
възможност да изпратят поименни покани. Събранието започнало в 14.00 ч. вместо
в насрочения час – 13.00 ч., поради липса на кворум. Председател на събранието
била Р.П., която обявила дневния ред, посочен в обявата. Твърди, че на
събранието е било взето решение да бъде назначена ликвидационна комисия от
трима човека, вместо да бъде един, като след одобрен избор ликвидационната
комисия да се състои от трима човека, а именно тримата подсъдими- М.С., К. К., В.Б., тъй като М.П. и М.С. си направили самоотвод.
Подсъдимият С. твърди, че бил избран, като за него гласували 70 човека. Бил
обсъден при напрегната обстановка и тяхното възнаграждение. Подсъдимият С.
счита, че св. Р.П. била подведена от св. Б., че такова не се дължи, но тъй като
според подсъдимия е предвидено в чл. 50 от Закона за кооперациите да се заплаща
възнаграждение на членовете на ликвидационната комисия, което се определя от
общото събрание, счита че не е било основание да не се приеме това предложение.
Събранието
се състояло в събота, като в понеделник протоколистът на събранието св. И.Ч. заявил на подсъдимия С., че подготвя
протокола, чийто текст набира машинописно и в сряда да отидат до адв. Т. ***, като предупредил тримата подсъдими- М.С., К. К., В.Б. да се снабдят със свидетелство за
съдимост. След като тримата подсъдими, заедно със св. И.Ч. отишли в
адвокатската кантора, за да оформят необходимите документи за вписване на
промяната в Търговския регистър, единствено се наложило подсъдимия С. да напише титул в началото на страницата на
представения от св. Чорбаджийси списък, че се касае
за списъка на член-кооператорите
присъствали на събранието, проведено на 26.01.2013 г., за което бил помолен от адв. Т., тъй като този документ е трябвало да бъде оформен
по този начин, а досежно протоколът от проведеното
общо събрание, е категоричен че същият бил изготвен и представен лично от св. Ч.
на адв. Т. и той не е запознат със съдържанието му.
След като вече било вписано новото обстоятелство, а именно че тримата подсъдими
са участници в ликвидационната комисия на кооперацията, същите срещнали
затруднения да изпълняват функциите си. Започнали да де се водят множество
граждански дела, включително и депозираната от св. Б. ***, повод за образуване
на настоящето наказателно производство. Счита, че не е извършил деянията, в
които е обвинен и в последна дума моли съдът да го оправдае.
Подсъдимият
К.К. е дал подробно обяснение, в които описва
фактическата обстановка от провелото се общо събрание и които не се отличават
от тези на подсъдимия С.. Твърди, че не е бил наясно кой и как е положил
подписа на протокола, който бил представен от св. Ч. на адв
. Т. *** за вписване на промяната в обстоятелствата в търговския регистър, преди това бил изготвен от същия свидетел.
Твърди, че е разбрал, че е избран за член на ликвидационната комисия след като
било постановено решението от Кюстендил. До преди това не е знаел, че е избран
за такъв, в последствие, след поставен въпрос от неговия защитник -адв. С. се коригира като заявява, че неофициално разбрал
още на събранието, че е избран за член на ликвидационната комисия, като причина
сочи, че е било шумно на събранието и не могъл да разбере какво точно е прието. Категоричен е ,че е бил предложен
на събранието да участва като член при избора на ликвидационната комисия от
Огнян Кожушков. Счита, че не е извършил деянията, в
които е обвинен и в последна дума моли съдът да го оправдае.
Подсъдимият
В.Б. е дал подробно обяснение, в които описва фактическата обстановка от
провелото се общо събрание и които не се отличават от тези на подсъдимия С..
Твърди, че св. Р.П. е казала в края на събранието, че тримата подсъдими са
получили най-много гласове и са избрани за членове на ликвидационната комисия,
тъй като било много шумно на събранието. Твърди че не е знаел, че протокола
представен на адв. Т. от св. Ч., че не е бил подписан
от св. Р.П.. Представеният протокол бил подписан на мястото на председател, но
от кой не му е известно. Досежно представения списък
твърди, че св. В. Карабельовя минавала със списък от маса на маса и присъствалите на
събранието член-кооператори се подписвали. Счита, че не е извършил деянията, в
които е обвинен и в последна дума моли съдът да го оправдае.
Защитниците на подсъдимите С., К. и Б. –адв. К.С. и адв. И.А. пледират подсъдимите да бъдат оправдани, тъй
като обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Причината за
това според адв. С. е, че показанията на свидетелите,
въз основа на които прокурорът гради обвинението, са всички, тези които на
29.12.2012 г. избрали св. П.Б. за ликвидатор, без да са спазени изискванията на
закона. Сочи, че част от тези свидетели, около 20 на брой, а именно: Евгени
Асенов Богословов, К.Й. Дюлгеров, Вергил С. Мавров, И.С.П.,
К.В. Мавров, Вергил К.С., Костадин Миланов Сирачки,
Костадин Г.Г., К.Д.Г., Христо Г. Бояджиев, Г. Асенов
Стоилков, В.Г. Ангелов, М.С.К., Николай Якимов Дупаров,
Д.К.Б., Г. Методиев Болюков, И. Викторов
М., К.И.К., Тодор Ивайлов Петров, Васко Митков Бошняков, Емил Асенов Б., В.К.Б. и И.С.Ч., не са членове на
кооперацията. В тази връзка счита, че показанията на точно тези свидетели са предубедени, тъй
като същите са заинтересовани от изхода на делото, тъй като една част от тях се
намират в роднински връзки и близки взаимоотношения и е налице конфликт на
интереси, като подчертава, че това са: П.Б., В.Г.С., К.К.,
К.Г.Г., П. Крумов, Т. Мазаников,
М.К., М.П., А.Ч., Д.К., Г.М.; В. Киролова С. – не е
член на кооперацията „Съгласие – 2”, като също е налице разминаване в показанията
по търговско дело № 18/13 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. Пред същия
съд, пред съдебен състав с председател Росица Савова - в протокола от 12.12.2012 г. и другите показания, дадени пред РС Дупница по
настоящото дело № 972/2015 г., като заявява, че нейния син е приятел с Т. Мазаников, играл е мач с него и не може да потвърди
казаното пред ОС-Кюстендил по други дела; К.Г., П.К., Р.П., М.П., Д.В. Генов,
като пледира показанията на тези свидетели да не бъдат кредитирани. В подкрепа
на този извод сочи, че е налице разминаване в показанията на част от
свидетелите от тези които са дадени ДП и тези дадени в хода на съдебното
следствие от една страна, а от друга страна, сочи че едни и същи свидетели
дават различни показания в различните производства, като има предвид водените
граждански такива пред Окръжен съд гр. Кюстендил. В тази връзка счита, че
следва да бъдат кредитирани показанията на тези свидетели, които опровергават
установената фактическа обстановка в обвинителния акт. Счита, че по отношение
на подзащитния му М.С. липсва субективния елемент на
престъплението, тъй като същия не е
знаел изготвеното съдържание на протокола, представен от протоколиста св. Ч. на
адв. Т., на който протокол имало подписи на
председателя на събранието и протоколчика. По
отношение на повдигнатото обвинение срещу подсъдимите К. и Б., счита също че не
е налице субективния елемент на престъплението, тъй като подписаните от тях
декларации е задължително, за да бъдат вписани промени в обстоятелствата в
Търговски регистър, тъй като нямат вина за съставяне на протокола и няма как да знаят, че същият не е бил
подписан от председателя на събранието. Адв. А. също
счита, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, като изтъква, че
показанията на св. И.Ч. досежно изготвянето на
протокола, без да е било достояние това на неговите подзащитни,
автоматично изключва техния умисъл. Доколкото липсват както преки, така и
косвени доказателства потвърждаващи обвинението, счита, че присъдата не може да
почива на предположения и пледира подзащитните му да
бъдат оправдани напълно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
М.Х.С. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, не осъждан, с ЕГН ********** .
Подсъдимият
К.В.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
В.М.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН *********.
На 09.01.2013 година св. П.Б. била
вписана в Агенцията по вписванията в Търговски регистър за ликвидатор на
Производствено- потребителна земеделска кооперация „Съгласие-2“ в ликвидация.
Още същия ден –на 09.01.2013 г. е проведено заседание на контролния съвет на
ППЗК “Съгласие 2“, на което е взето решение за свикване на извънредно общо
събрание на кооперацията на 26.01.2013г., от 13.00 часа, в ресторант „Слатина“
в с. Червен брег. В дневния ред са били включени следните точки: 1. Освобождаване
на досегашния ликвидатор и избор на нов или ликвидационен съвет. 2.Разни.
Контролният съвет е в състав: М.П., К.К. и К. П.,
като в протоколът е вписано, че
заседанието е ръководено от М.П.. Последният свидетел и св. К.К., са
категорични, че такова заседание не е провеждано. На 10.01.2013 е публикувана
обява във в. „Вяра“ относно взетото решение.
На 26.01.2013 година, в ресторант
„Слатина“ в с.Червен брег., след изчакване от един час, тъй като нямало
необходимия кворум м 14:00 часа е
проведено извънредно общо събрание на член-кооператорите, при спадащ кворум.
Присъствали (видно от протокола) 112 кооператори от общ брой 174. Събранието
било открито от кмета на селото - св. И.Ч., която препоръчала кооперацията да
се управлява от ликвидационна комисия, като се изберат двама помощници на избрания вече ликвидатор П.Б.. Тъй като кмета
на селото не е бил член-кооператор се наложило да бъде избрано ръководство на
събранието в състав: св. Р.П. - председател и И.Ч. – протоколист (“протоколчик“). Св. И.Ч. водел собственоръчно протокол, а
списъка на присъстващите бил съставен от св. В.К., като първоначално тя
записвала имената на дошлите член-кооператори, а впоследствие, тъй като
прииждали нови членове те сами си записвали имената. След приключване на
събранието, св. В. К. предала списъка на присъстващите на събранието, който тя
изготвила, на подсъдимия М.С.. Някои от
присъствалите член-кооператори отказали да си впишат имената, но участвали в
гласуването. В това число била и св. П.Б., тъй като тя била избрана за
ликвидатор и считала, че две седмици
след нейния избор за освобождаването ѝ е
неоправдано.
Отделно
считала,
че имала нужда от счетоводител
и юрист, а не от помощници.
Разнопосочни са показанията на свидетелите досежно
обстоятелството дали е посочено от председателя на събранието за
освобождаването на досегашния ликвидатор
и избор на нов или ще се избира ликвидационен съвет. Според св. Р.П. е
трябвало да се избере ликвидатор, а според св. П.Б. не е посочено в отделна
точка, че ще сменят предишния ликвидатор. В разгорещените дебати на
член-кооператорите и след предложение на св. К.К., се
установило, че следва да бъдат избрани двама помощник-ликвидатори, които да
подпомагат дейността на ликвидатора П.Б..
След бурни дебати били предложени М.С., К.К., М.П.
и М.С.. По отношение на М.С. постъпили възражения, тъй като същият бил
регистрирал друга кооперация, на която бил председател и по този начин същият
бил в конфликт на интереси, но въпреки това хората гласували за него. Същият
получил само 4 гласа. Най-много гласове получили М.С. и М.П., а след него К.К.. М.П. си направил отвод, като при това положение било
взето решение помощник-ликвидатори на ликвидатора П.Б. да бъдат М.С. и К.К., които искали да подпомогнат дейността на кооперацията,
тъй като същата имала много задължения, с наложени запори и възбрани на
движимото и недвижимо имущество. Двамата помощник –ликвидатори поставили
въпросът за това да бъде гласувано възнаграждение за изпълняваната от тях
дейност. Св. П.Б. споделила на св. Р.П., че този въпрос следва да бъде разрешен
от съда едва след като бъде вписана промяната на това обстоятелство, че е
избрана ликвидационна комисия с ликвидатор и двама помощници
в търговския регистър. Св. П. искала да
се допита до адвокат за въпросното обстоятелство, възникнал невъобразим шум в
ресторанта по този въпрос, поради което събранието завършило без да бъде взето
решение относно възнагражденията на избраните
помощник-ликвидатори.
Видно от приложения на л. 172-173,
т.1 от ДП, протокол от проведеното на 26.01.2013г. общо събрание (оригинал), на
който текстът е набран на компютър и подписан от председателя на събранието и
протоколиста, е отразено, че след проведено гласуване за ликвидационен съвет са
били избрани - М.С. - председател на ликвидационна комисия и членове - К.К. и В.Б.. Протоколът бил изготвен от протоколиста –св. И.Ч..
Няколко дни след събранието, св. И.Ч. отишъл в дома на подсъдимия М.С. и му
предал ръкописно написан протокол от събранието с това съдържание. След
като подсъдимия С. одобрил съдържанието
го върнал на св. Ч., който го занесъл на св. Р.П.. Тя установила, че отразеното
в него не отговаря на действителността, тъй като не било подложено на гласуване
освобождаването на П.Б. като ликвидатор, както и че посочените нов ликвидатор –
М.С. и посочените за негови помощници – К.К. и В.Б., не
отговаряло на фактическата обстановка, поради което отказала да положи подпис
на мястото за председател. Св.Ч. върнал протокола от събранието на М.С.,
подписан само от него като „Протоколчик“ и обяснил за
възраженията на св. Р.П.. Тогава
подсъдимия М.С. положил подпис за „Председател“ в протокола от събранието,
вместо св. П..
С организацията по провеждане на
събранието на кооперацията на 26.01.2013г. била ангажирана и св. И.Ч. - кмет на
селото. Тя, св. Н.Г. и св. Й.С. каН.хората от селото,
който се подписвали в предварително изготвени списъци. Тези списъци св. Ч.
предала на подсъдимия М.С.. Тъй като по време на събранието на кооперацията, в
ресторант „Слатина“ имало около 50-70 член-кооператора, подсъдимия М.С.
прибавил към списъка, съставен на събранието на кооперацията от св. В.К. и
тези, дадени му от св. Ч., за да се докаже наличие на необходимия по закон
кворум на събранието на кооперацията. Лично записал на първата страница на
списъка титул - „Списък на членовете на ППЗК “Съгласие- 2“ с.Червен брег,
присъствали на изборно събрание на земеделската кооперация на 26.01.2013г“,
което обстоятелство, досежно титула на списъка, че е
написан от него, подсъдимия С. не оспорва. Същото обстоятелство се доказва и от
изготвена съдебно-графическа експертиза. Голяма част от лицата в списъка,
потвърждават в разпит като свидетели, че не са присъствали на събранието, а са
се подписали като поканени на общоселско събрание. Списъкът за това, че са
присъствали 118 души на проведеното на 26.01.203 г. събрание на член
–кооператорите, но в действителност
представляващ покана до член-кооператорите и подписан от тях, за да
удостоверят поканата да присъстват на
събранието, също бил подписан от председател на събранието, като е посочено
името на Р.П. и протоколист И.Ч..
Подсъдимият М.С. подготвил
документите, необходими за вписването в Агенцията по вписванията, а именно:
протокол от общо събрание от 26.01.2013г. и списък към него и уведомил
подсъдимия К.К. и подсъдимия В.Б. за това, че е
положил подпис вместо св. Р.П. в протокола и е добавил към списъка на
присъстващите на събранието и списъците, предадени му от св. Ч.. Всички заедно,
подсъдимия М.С., подсъдимия К.К. и подсъдимия В.Б.,
посетили адв. Д.Т. и предали документите, за да
извърши вписване в Агенцията по вписванията на новите обстоятелства. Подсъдимият
М.С. подписал изрично адвокатско пълномощно по чл.15, ал.1, т.З и ал.2, т.2
от ЗТР на адв.Т., като я упълномощил да го
представлява пред търговския регистър към Агенцията по вписванията и извърши
всички необходими действия. Освен необходимите декларации за всички членове на
ликвидационния съвет, подсъдимия М.С. като председател на ликвидациона
комисия подписал декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР (приложение №2) и декларирал
истинността на заявените от него обстоятелства и приемането на представените
актове. Заявлението и всички необходими документи във връзка с вписването на
промяна на вписаните обстоятелства относно ППЗК “Съгласие- 2“ били подадени от адв. Д. Т., чрез електронния ѝ подпис, до Агенцията по
вписванията, в чиито прерогативи влиза воденето на Търговския регистър.
На 14.02.2013 година било извършено
вписване в Агенцията по вписванията като ликвидатори на
Производствено-потребителна земеделска кооперация „Съгласие-2“ в ликвидация,
подсъдимите К.К., В.Б. и М.С..
След вписването им, същите извършили
продажба на имуществото на кооперацията и погасили публични вземания на същата
към НАП. На 22.05.2013 г. в град Дупница, пред нотариус Луиза Стоева се
разпоредили продавайки на „АГРО МГ 1” ООД гр. Дупница - представлявано от
управителите Марио Малинов Атанасов от гр. Дупница и Г. Спасов Милушев от с.
Яхиново, общ. Дупница и на ЕТ „Г. *** - представлявано от едноличния собственик
Г.Д. *** - недвижими имоти (сгради), собственост на ППЗК“ Съгласие 2“ в
ликвидация с. Червен брег.
От 18.02.2013г. П.Б. разбрала, че
има промяна в Агенцията по вписванията в търговския регистър и за ликвидатори
са вписани — К.К., В.Б. и М.С.. Подала жалба в
прокуратурата, като оспорила истинността на документите, послужили за тази
промяна.
Депозирала в Окръжен съд Кюстендил
иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТР и с решение от 31.03.2014г. по т.д.
№18/2013г. по описа на съда е признато за установено, че вписването като
ликвидатори на К.К., В.Б. и М.С., са несъществуващи
обстоятелства.
С решение по гр.д.№ 260/2013г. по
описа на Районен съд град Дупница са отменени всички решения, взети на Общото
събрание от 26.01.2013г., като незаконосъобразни.
Видно от изготвената графическа
експертиза, изготвена от в.л. В.П. ( л.
2-12, т. V
от ДП) ръкописно изписаното на л. 1, титул „Списък на членовете на ППЗК
“Съгласие-2“ с. Червен брег, присъствали на изборно събрание на земеделската
кооперация на 26.01.2013г.“ е изпълнено от М.Х.С.. Вещото лице Я. в изготвената
от него съдебно- почеркова експертиза, е уточнено, че
подписът срещу „Председател“ в Протокол от Общо събрание на член-кооператорите
на ППЗК „Съгласие 2“ – вликвидация от 26.01.2013 г. в
с. Червен брег, не е положен от Р.П..
Подписът срещу „Протоколчик“ в протокол от общо
събрание от 26.01.2013г. е изпълнен от И.Ч.,
като не може да бъде даден отговор на въпроса, дали И.Ч. е положил подпис на
мястото на „Председател“.
Посочената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Б., К.К., М.С., И.Г., И.Ч., Г.М., Т.М., К.Г., П.К., М.К., М.П., Й.К.,
Д.К., А.Ч., В.К., К.К., Д.Т., Л.Ч., Н.Г., Й.С., С.Н., К.П., Р.П., графическите експертизи, приложените
документи, справки, документи от АВ.
Съдът не кредитира показанията на св. В.Г.С., К.Г.О. и В.К.С., в частта в която твърдят, че за ликвидатор бил избран подсъдимия М.С.,
тъй като показанията им са вътрешно противоречиви, особено на последните двама
свидетели, както и че част от показанията им са преразказани от други
свидетели. Не на последно място същите са в пълно противоречие с останалите
гласни доказателства събрани в хода на съдебното следствие. В този смисъл съдът
приема обясненията на подсъдимите като тяхна защитна теза, а възражението на адв. С., че показанията на посочените от държавното обвинение
свидетели, че са необективни, за неоснователно.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно доказано, че подсъдимите са извършили престъпление с правна
квалификация, така както е посочена в обвинителния акт от държавното обвинение,
както следва: М.Х.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, не
осъждан, с ЕГН **********
-по чл. 309,
ал. 1, пр. 1 от НК; по чл. 309, ал. 1,
пр. 2 от НК и по чл. 313, ал. 1, пр. 1
от НК; К.В.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** - по чл.
316 във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК и по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1, пр. 2 във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК; В.М.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********* - по чл. 316 във вр.
с чл. 309, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 316 във
връзка с чл. 309, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
съдът прие следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С деянието си подсъдимия М.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
309, ал. 1, пр. 1 от НК, като от обективна страна на неустановена дата в
периода от 26.01.2013г. до 14.02.2013г. в с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил, сам е съставил неистински частен документ,
а именно: Протокол от Общо събрание от 26.01.201 Зг. на ППЗК „Съгласие -2“- в
ликвидация, с. Червен брег, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, и го употребил (чрез изрично адвокатско пълномощно и чрез електронен
подпис на адвокат Д.С.Т. *** пред Агенция по вписванията), за да докаже, че е
прекратено или изменено някое правно отношение, а именно, че е освободена като
ликвидатор на ППЗК -„Съгласие -2“ в ликвидация с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил - П.А.Б. *** и че е налице промяна в
ликвидатора на ППЗК „Съгласие -2“ в ликвидация с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил като са избрани нови ликвидатори на
кооперацията М.Х.С., К.В.К. и В.М.Б. ***, като на документа е придаден вид, че
е подписан от Председателя на събранието - Р.К.П. ***.
Протоколът от общо събрание от
26.01.2013г. на ППЗК-Съгласие -2 -в ликвидация, с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил е частен свидетелстващ документ. Същият е неистински по смисъла на
чл. 93, т.6 от НК, т.к. подписа, положен за председател не изхождат от
посочените като такива лица. Документът е съставен от подсъдимия С., изготвяйки
го технически на домашния му компютър и подписвайки, вместо св. Р.П. *** и
употребен пред Агенцията по вписванията, чрез ел.подпис на адв.
Д. Т., за да докаже, че е налице промяна на ликвидатора и избор на
ликвидационен съвет.
Изпълнителното деяние на чл. 309 от НК включва два последователни и функционално различни акта - съставяне на
документа и ползването му пред другиго, за да докаже, че съществува или не
съществува, че е изменено или прекратено дадено субективно право, задължение
или някое правоотношение като цяло.
От обективна страна подсъдимия М.
Симово е осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал.1, пр.2 от НК,
като същото време и на същото място сам е преправил съдържанието на частен
документ, а именно: Списък на лица, жители на с. ***(състоящ се от осем
карирани листа - ръкописно изписани - съставен от И.С.Ч. ***, Й.Л.С., Н.В.Г. и
трите от с. Червен брег, общ. Дупница, обл.Кюстендил
- списък, с който срещу подпис са поканили жителите на с. Червен брег, обл. Кюстендил на общоселско събрание), като на лист първи
от списъка е добавил собственоръчно титул „Списък на член-кооператори на ППЗК
„Съгласие -2“ в ликвидация с. Червен брег, общ. Дупница, присъствали на изборно
събрание на Земеделска кооперация на 26.01.2013г., на лист осми от списъка е
добавил текст „председател на КС“, както и е добавил числата на номерацията в
списъка от 31 до 175, цифрите от 1 до 8 изписани в горен десен ъгъл на всеки
лист, и го употребил (чрез изрично адвокатско пълномощно и електронен подпис на
адвокат Д.С.Т. ***) пред Агенция по вписванията, за да докаже, че съществува
някое правно отношение, а именно, че на 26.01.2013 г. е проведено Общо събрание
на член-кооператорите на ППЗК „Съгласие 2“ - в ликвидация с.Червен брег, общ.
Дупница, обл. Кюстендил и е налице необходимия кворум
(че са присъствали 118 (сто и осемнадесет) член- кооператори. Инкриминираното
документно престъпление е свързано с преправката на
частен документ - „Списък на член-кооператори на ППЗК „Съгласие -2“ - в
ликвидация с. Червен брег, общ. Дупница, присъствали на изборно събрание на
Земеделска кооперация на 26.01.2013г„ изразяваща се в добавянето на титул, текст
„председател на КС“ и числа на номерацията в списъка и употребата му пред
Агенцията по вписванията, чрез адв.Т., за да докаже,
че е налице кворум от 118 члена на събранието. С извършването на тези действия
престъплението се счита довършено.
От обективна страна подсъдимия М.
Симово е осъществил състава на престъплението по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК,
като на 14.02.2013г. пред Агенция по вписванията е потвърдил неистина в писмена
декларация (приложение №2), която по силата на чл.13, ал. 4 от Закона за
търговския регистър, се дава пред орган на власт - Агенцията по вписванията, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - че е проведено общо
събрание на 26.01.2013г. на ППЗК “Съгласие 2“ с. Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил в ликвидация и са взети съответните решения
и че са участвали посочените в списъка член-кооператори. Инкриминираният
документ е приложен по делото и подписан от подсъдимия М.С.. От събраните
доказателства се установява, че данните, декларирани в декларацията са неверни,
не отговарят на обективната истина. Подсъдимият М.С. е бил с ясно съзнание за
тяхната неистинност, поради което е потвърдил писмено неистина в подписаната от
него декларация съзнателно, с намерение за постигане на противоправен
резултат. Престъплението е довършено с употребата на декларацията чрез
представянето и пред надлежния орган - Агенция по вписванията.
От субективна страна престъпленията
са извършени от подсъдимия М.С. виновно, при пряк умисъл, обективирани
в действията му. Същият съзнавал обществено-опасния характер на деянията си,
предвиждал е обществено-опасните последици от тях и е искал настъпването им.
От събраните по делото
доказателства, може да се направи извод, че посъдимите
В.Б. и К.К. са осъществили състава на престъпление по
чл. 316, във връзка с чл.309, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от КОС, като на 14.02.2013 г. пред Агенцията
по вписванията, в съучастие, като извършители, чрез електронен подпис на
адвокат Д.С.Т. ***, съзнателно са се ползвал от неистински частен документ, а
именно: Протокол от Общо събрание от 26.01.2013г. на ППЗК „Съгласие -2” с.
Червен брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил в
ликвидация (за това, че на 26.01.2013г. в с. ***на Общо събрание на ППЗК-
„Съгласие -2” с. Червен брег, общ. Дупница, обл.
Кюстендил в ликвидация е освободена като ликвидатор П.А.Б. *** и са избрани
нови ликвидатори на кооперацията: М.Х.С., К.В.К. и В.М.Б. ***, като на
документа е придаден вид, че е подписан от Председателя на събранието - Р.К.П. ***),
като от тях за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
По същото време и на същото място,
двамата са осъществила състава на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като в съучастие, като извършители, чрез електронен подпис на адвокат Д.С.Т.
***, съзнателно са се ползвали от преправен частен документ, а именно: Списък
на лица, жители на с. ***(състоящ се от осем карирани листа - ръкописно
изписани - съставен от И.С.Ч. ***, Й.Л.С., Нели В.Г. и трите от с. Червен брег,
общ. Дупница, обл. Кюстендил - списък , с който срещу
подпис са поканили жителите на с. Червен брег, обл.
Кюстендил на общоселско събрание), като на лист първи от списъка е добавен
титул „Списък на член-кооператори на ППЗК „Съгласие -2“ в ликвидация с. Червен
брег, общ. Дупница, присъствали на изборно събрание на Земеделска кооперация на
26.01.2013 г., на лист осми от списъка е добавен текст „председател на КС“,
както и са добавени числата на номерацията в списъка от 31 до 175, цифрите от 1
до 8 изписани в горен десен ъгъл на всеки лист, за да докаже, че съществува
някое правно отношение, а именно: че на 26.01.2013г. е проведено Общо събрание
на член-кооператорите на ППЗК „Съгласие 2“ „ в ликвидация с. Червен брег, общ.
Дупница, обл. Кюстендил и е налице необходимия кворум
(че са присъствали от 118 (сто и осемнадесет) член-кооператори, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно установено е по делото, че
Протокола от Общо събрание от 26.01.2013г. на ППЗК „Съгласие -2” с. Червен
брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил в ликвидация е
неистински частен документ , а Списъка на член- кооператори на ППЗК „Съгласие
-2“ в ликвидация с. Червен брег, общ. Дупница, присъствали на изборно събрание
на Земеделска кооперация на 26.01.2013 г.е преправен частен документ и за
самото им съставяне от подсъдимите В.Б. и К.К. не
може да се търси наказателна отговорност. Те обаче са имали ясното съзнание, че
горепосочените документи са неистински и подправен и въпреки това са ги
ползвали пред Агенцията по вписванията. Ползването на документите се изразява в
тяхната употреба пред трети лица, съобразно предназначението им, за
удостоверяване на определени факти с правно значение.
Подсъдимите В.Б. и К.К. са извършили деянията при задружна престъпна дейност —
съучастие под формата на съизвършителство по см. на
чл.20, ал.2 от НК, предвид общият престъпен пряк умисъл, при който са действали
в изпълнение на обща престъпна цел и за постигане на общ противоправен
резултат. Доказателствата по делото сочат, че и двамата са участвали еднакво в
престъпната дейност.
Престъпленията са извършени от
подсъдимите В.Б. и К.К. при условията на пряк умисъл
по см. на чл. 11, ал. 2 НК,
като са съзнавали всички фактически обстоятелства около неистинността на
протокола от Общо събрание от 26.01.2013г. на ППЗК „Съгласие -2” с. Червен
брег, общ. Дупница, обл. Кюстендил в ликвидация и преправката на частния документ: Списък на лица, жители на
с. ***и факта, че се ползуват от тях съзнателно, и
едновременно с това - в нарушение на закона.
Причините
за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на
законите в страната, нисък оценъчен критерий на поведение.
Субект
на престъплението са вменяеми,
пълнолетни, неосъждани физически лица.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление,
подсъдимите следва да
понесат съответната
наказателна отговорност и подлежат на наказание за извършеното деяние.
Настоящият
състав на съда намира, че е правилна квалификацията под която подсъдимите са подведени под наказателна
отговорност, както и че съгласно чл. 78, ал.
7 от НК, тъй като са извършени множество престъпления не може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Извършените от подсъдимите деяния
са с висока степен на обществена опасност, т.к. с тях се засягат
обществените отношения свързани с съставянето и използването на документи в
нашето общество, което съдът прие като отегчаващо вината обстоятелство.
Личността на всеки един от подсъдимите е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние
и чистото съдебно минало на дееца. Съдът, след като взе предвид изложеното,
както и факта, че подсъдимите са оказали пълно съдействие за изясняване на
обективната истина по делото в досъдебната и съдебната фаза на процеса, че не
са осъждани, няма данни за извършено от
тях други противообществени прояви, съдът прие за смекчаващи вината
обстоятелства, поради което им наложи наказания в предвидения от закона
минимум, като определи размера на наказанията в при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
За извършеното от М.Х.С. престъпление
по чл. 309, ал. 1 законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до
две години, поради което, при условията на чл. 54 във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК съдът му наложи наказание за престъпленията по чл. 309, ал. 1, пр. 1 и
пр.2 от НК, „лишаване от свобода” за
срок от по 3 (три) месеца.
За престъплението по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК е предвидено
алтернативно наказание „Лишаване от свобода“ до
три години или „глоба“ от сто до триста лева, за което съдът, при
условията на чл. 54 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца. Съдът
счете, че следва да бъде наложено по-тежкото наказание от алтернативно
предвидените от законодателя като взе предвид тежестта на нарушението и
последователността на неговото извършване.
Трите деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, като
съдът, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, определи едно общо наказание по
отношение на подсъдимия М.Х.С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, не осъждан, с ЕГН **********, а
именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца.
Съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е необходимо същия ефективно да търпи наложеното му наказание. Неприлагането на
чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай ще бъде прекалено използване на
наказателната репресия. В случая, съдът след като съобрази обществената
опасност на подсъдимия, която определя като към ниска предвид чистото съдебно
минало и тъй като към периода на извършване на престъплението подсъдимия не
е неосъждан настоящата
инстанция счете, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на
минималния законоустановен, като отложи изтърпяването на наказанието за
срок от три
години.
Тези наказания
съответстват на обществената опасност на деянието и на виновния и в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, като по този начин ще бъде постигната както
специалната превенция и за в бъдеще подсъдимия няма да бъде субект на
престъпление, така и на генералната превенция, тъй като така наложеното
наказание ще въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
За престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, което подсъдимия К.В.К. се доказа, че е извършил,
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до две години, поради
което, при условията на чл. 54 във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 1а от НК съдът за което и при условията на чл. 54 във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от по 3 (три) месеца.
Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, като
съдът, на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо наказание по
отношение на К.В.К., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, ЕГН:**********, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от
3 (три) месеца.
Съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е необходимо същия ефективно да търпи наложеното му наказание. Неприлагането на
чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай ще бъде прекалено използване на
наказателната репресия. В случая, съдът след като съобрази обществената
опасност на подсъдимия, която определя като към ниска предвид чистото съдебно
минало и тъй като към периода на извършване на престъплението подсъдимия не
е неосъждан настоящата
инстанция счете, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на
минималния законоустановен, като отложи изтърпяването на наказанието за
срок от три
години.
Тези наказания
съответстват на обществената опасност на деянието и на виновния и в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще
спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, като по този начин ще бъде постигната както
специалната превенция и за в бъдеще подсъдимия няма да бъде субект на
престъпление, така и на генералната превенция, тъй като така наложеното
наказание ще въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
За престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, което подсъдимия В.М.Б. се доказа, че е извършил,
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до две години, поради
което, при условията на чл. 54 във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 1а от НК съдът за което и при условията на чл. 54 във вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от по 3 (три) месеца.
Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, като
съдът, на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо наказание по
отношение на В.М.Б., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН:**********,
а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца.
Съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е необходимо същия ефективно да търпи наложеното му наказание. Неприлагането на
чл.66, ал.1 от НК в конкретния случай ще бъде прекалено използване на
наказателната репресия. В случая, съдът след като съобрази обществената
опасност на подсъдимия, която определя като към ниска предвид чистото съдебно
минало и тъй като към периода на извършване на престъплението подсъдимия не
е неосъждан настоящата
инстанция счете, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на
минималния законоустановен, като отложи изтърпяването на наказанието за
срок от три
години.
Тези наказания
съответстват на обществената опасност на деянието и на виновния и в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне,
както за превъзпитаването на подсъдимия, като по този начин ще бъде постигната както
специалната превенция и за в бъдеще подсъдимия няма да бъде субект на
престъпление, така и на генералната превенция, тъй като така наложеното
наказание ще въздейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Съдът намира, че така наложените
наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и
на дейците и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 от ПНК, съдът осъди подсъдимите М.Х.С., живущ ***, с ЕГН **********, К.В. ***, с ЕГН ********** и В.М.Б.,
живущ ***, с ЕГН **********, да
заплатят разноските по делото в размер на 805,33
лв. (осемстотин
и пет лева и тридесет и три стотинки) по сметка на ОД на МВР гр.
Кюстендил, както и 20,00 лв. (двадесет
лева), представляващи възнаграждение на вещо лице, по сметка на РС-Дупница.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: