Решение по дело №2367/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 698
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20215300502367
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502367 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 262138/02,08,2021 г., постановено по гр. д. №
14536/2015 г. на РС Пловдив , 15 гр. състав; е прието за установено по
отношение на НОИ, ТП– Пловдив, че Г. Р. Р. с ЕГН **********; е работила
по трудово правоотношение със СД „МДКПКБУ“, клон „Тракийско
творчество“ за периода от 03,11,1971 г. до 31,12,1977 г. и за периода от
01,07,1978 г. до 30,09,1978 г., като последователно е заемала длъжности
„***“, „****“, „****“ и „*****“, при пълен осемчасов работен ден за всяка от
посочените длъжности.
Решението е обжалвано от ТП на НОИ – Пловдив с оплакване за
незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния
закон. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да го отмени и
вместо това да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият Г. Р. Р. заявява становище за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
1
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образуван по иск с правно основание чл.
124 ал. 4 от ГПК вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР. Предявен от Г. Р. Р. с ЕГН
**********; против ТП на НОИ – Пловдив.
От съда се иска да признае за установено в отношенията между
страните, че през посочените по-горе периоди ищцата е работила по трудово
правоотношение със СД „МДКПКБУ“, клон „Тракийско творчество“ като е
заемала посочените длъжности и е полагал труд при пълен осемчасов работен
ден. Сочи се, че трудовият стаж на ищцата през процесните периоди не е
надлежно отразен в трудовата й книжка и поради това ответникът отказва да
го признае.
Ответникът оспорва иска.
По допустимостта на иска пред настоящата инстанция не се повдига
спор. Доколкото по този въпрос съдът дължи и служебна проверка, такава бе
извършена и искът се приема за допустим по съображенията, изложени от РС
в тази насока, които настоящата инстанция напълно споделя и към които, с
оглед правомощието си по чл. 272 от ГПК, препраща.
По основателността: Предмет на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР е установяване продължителността на трудов стаж, когато той не е
надлежно удостоверен в съответните документи.
Видно от представеното копие от трудова книжка на ищцата, на стр.
11 от същата е отбелязано, че ищцата е работила в СД „МДКПКБУ“, клон
„Тракийско творчество“ през процесните периоди. Това обстоятелство е
удостоверено с подпис за „*****“ и печат на предприятието, като това
отбелязване е извършено през процесния период.
С Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г.
на ОСГК на ВС, което не е загубило сила и при действието на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред в т. 1 е прието, че
писмени доказателства по смисъла на чл. 4 от Указа за установяване трудов
стаж по съдебен ред са такива, които изхождат от учреждението,
предприятието или организацията, където е работил ищецът, и са съставени
въз основа на книжа, ведомости и др., водени в същото учреждение,
предприятие или организация по време на полагане трудовия стаж; да
2
изхождат от други държавни учреждения, предприятия или организации и
най-после такива, които са издадени от частни работодатели по време на
полагане на трудовия стаж. Същите се отнасят до отделни моменти на
трудовото правоотношение, могат да бъдат от най-различно естество и са
примерно изброени в т. 14 на Наредбата. Прието е, че такива писмени
доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно естество и
наред с примерно изброените в т. 14 от Наредбата могат да бъдат още:
документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били
въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите
могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е
необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като
трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки
отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват
вероятността на претендирания стаж или не. С т. 4 на същото тълкувателно
решение е прието и че Удостоверението, че архивата е загубена или
унищожена, е изискване за допустимостта на иска, но независимо от това с
чл. 4 от Указа се иска във всички случаи и начало на писмено доказателство
за допустимостта на свидетелски показания.
С оглед посочените разяснения, безспорно коментираното
отбелязване в трудовата книжка съставлява „начало на писмено
доказателство“ и установява вероятността на твърденията от ищеца за
положен от него трудов стаж. Това обуславя допустимостта за
установяването му със свидетелски показания.
Ангажираните от ищеца свидетели са работили по трудово
правоотношение в същия период при същия работодател и показанията им
възпроизвеждат лично възприети от тях факти. От коментираните гласни
доказателства се установява, че в процесния период ищцата е работила по на
посочените по-горе длъжности в СД „МДКПКБУ“, клон „Тракийско
творчество“.
С това се установява основателността на предявения иск и спорните
факти следва да бъдат признати за установени. До тези изводи е достигнал и
РС, като изложените от него съображения напълно се споделят и от
настоящата инстанция. Затова обжалваното решение ще бъде потвърдено като
3
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262138/02,08,2021 г., постановено по
гр. д. № 14536/2015 г. на РС Пловдив, 15 гр. състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при
условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4