РЕШЕНИЕ
№ 2437
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110116014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от „М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя
Б.С.Т., срещу „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от
3010,56 лв. с вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена на
изработени и доставени 160 броя пуловери по сключен между страните
неформален договор за покупко-продажба, за което е издадена фактура №
**********/26.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 50 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 26.05.2022 г. до 05.12.2022 г., вкл.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.05.2022 г. е сключил с
ответника устен договор за покупко-продажба на 160 броя изработени
пуловери на обща стойност 3010,56 лв. с вкл. ДДС, за което е издадена
фактура № **********/26.05.2022 г. Сочи, че пратката с пуловерите, ведно с
фактурата, е изпратена по куриер Еконт до посочен от ответника адрес в гр.
Варна и получена на 01.06.2022 г. Излага, че пратката е приета без забележки,
но сумата по фактурата не е заплатена. Твърди, че падежът на задължението
за плащане на продажната цена е уговорен устно между страните на дата
26.05.2022 г., съвпадаща с деня на издаване на фактурата, като по същия
начин са били определяни по трайните търговски отношения между страните
1
и предишните падежи за доставени от страна на ищеца пуловери и други
плетива. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което счита, че
същият дължи и мораторна лихва, която за периода от 26.05.2022 г. до
05.12.2022 г., вкл. възлиза на 50 лв.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на
26.06.2023 г., като редовно призованият ответник не е изпратил представител.
Ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Е. А., е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е
представляван в първото заседание по делото, нито е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
страната двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока
за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно
заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК).
Въпреки това ответникът не е взел участие в процеса, вкл. не е оспорил
изложените в исковата молба фактически твърдения.
Отделно от това, тези твърдения се подкрепят от представените от
ищеца писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод
за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 970,42 лв., от които
170,42 лв. за внесена държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за реалното заплащане на което са приложени по делото –
договор за правна защита и съдействие от 27.11.2022 г., съдържащ разписка за
получено плащане в брой (л. 39).
2
По арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по предхождащия
настоящото дело обезпечителен процес по ч.гр.д. № 1055/2022 г. по описа на
Районен съд-Самоков в общ размер на 525 лв., от които 25 лв. за внесена
държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказано заплатено в
брой съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
27.10.2022 г. (л. 47).
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати
на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя Б.С.Т., следните суми: сумата от 3010,56 лв.
(три хиляди и десет лева и петдесет и шест стотинки) с вкл. ДДС,
представляваща незаплатена продажна цена на изработени и доставени 160
броя пуловери по сключен между страните неформален договор за покупко-
продажба, за което е издадена фактура № **********/26.05.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща лихва за забава, начислена за периода от
26.05.2022 г. до 05.12.2022 г., вкл., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а,
ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати
на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя Б.С.Т., сумата от 970,42 лв. (деветстотин и
седемдесет лева и четиридесет и две стотинки) за сторените в исковия
процес разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати
на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя Б.С.Т., сумата от 525 лв. (петстотин двадесет
и пет лева) за сторените в обезпечителния процес по ч.гр.д. № 1055/2022 г. по
описа на Районен съд-Самоков разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца „М.“ ЕООД може да бъдат
заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN: **********,
открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
НЕПРИСТЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4