№ 79
гр. С., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500065 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 и следващите от ГПК.
С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 5 от 05. 01.2022година,
депозирана от СТ. ХР. Д.,депозирана чрез пълномощника му адв.Г.Х. против Решение №
76/09.12.2021 г., постановено по гр.дело № 197/2021 г. на З. районен съд, с което е признато
за установено на основание чл. 422 ГПК, по отношение на СТ. ХР. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес с. К., общ. Н., област С., че спрямо него съществува вземане на „НЮ
ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
п.к.6000, ул. „Индустриална“, представлявано от изпълнителен директор Д.П.П., със съдебен
адрес гр. С.З., ул. „П.М.К.“ № 93, офис № 2, адв. Я.Ж.И., за сумите 9500,00 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем от 18.10.2021 г., сумата
315,00 лева, представляваща договорна лихва, в размер на 5% от стойността на заема за
периода 18.10.2019 г. до 25.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
изплащане.
Със същото решение е осъден СТ. ХР. Д., ЕГН ********** да заплати на „НЮ
ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* направените разноски по ч. гр.д. 115/2020 г.,
по описа на РС – З. размер на 646,30 лева, от които 196,30 лева – държавна такса и 450,00
лева – адвокатско възнаграждение, а по настоящото дело 646,30 лева, от които 196,30 лева –
държавна такса и 450,00 лева - адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло с оплакване
за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят - ответник в
първоинстанционното произовдство оспорва да е получил претендираната сума, като счита,
че доказателствената тежест е на ищеца, трябва да докаже с допустимите доказателствени
1
средства факта, че е дал претендираната сума на ответника (Решение № 97 от 22.03.2011 г.
по гр.д. № 417/2010 г. на Върховен касационен съд).Развива оплакване, че в самия договор
за заем, никъде не е посочена клауза от която да стане ясно, че договорът има силата и
значението на разписка за получената съответно предадена парична сума в заем. От друга
страна се твърди, че ищецът не представя и не доказва по никакъв начин, че
претендираната сума е дадена на ответника. Твърди също, че има обилна съдебна практика,
която застъпва категоричното и безспорно становище, че договорът за заем е реален договор
и затова трябва по безспорен начин да се установи, предаването на паричните суми от
заемодателя на заемателя, което е задължителна част от фактическия състав на този правен
институт.Т.е в настоящия процес не се доказва по никакъв начин, че сумата претендирана от
ищеца е реално предадена на ответника, което е достатъчно и абсолютно основание за
отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане съгласно Решение №
128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. о. и се
счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата
сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията(Определение № 85 от
26.01.2016 г. по гр. д. № 33 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о.). Предаването
на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима
предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане
за връщане на заетата сума или вещ- Решение № 46 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 4655 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. Твърди още, че опита на ищеца да докаже ,
че паричните средства са предадени на ответника, използвайки затова свидетелските
показания, на единия от счетоводителите е недопустимо, тъй като съществуват
ограничения за ползване на свидетелски показания по ГПК, тъй като претендираната сума е
над 5000(пет хиляди) лева. Оспорва кредитиране свидетелските показания на
счетоводителката разпитана като свидетел в първото съдебно заседание, тъй като
изключително несъвместимо с житейската логика звучи изложената теза от нейна страна. Не
е логично да се дава сума около 20 000 лева на строителен работник, работещ на минимална
работна заплата(явно за доста дълъг период от време ще е необходимо за връщането на
сумата), и да се твърди, че единственото обезпечение, ще бъде прихващане от заплатата му,
което ядосало ответника и същия подал молба за напускане, но взел цялата сума в офиса на
предприятието, като никой включително и собственика (управителя) не реагирал. Този
свидетел споменава и за възникнала караница и конфликт, но в последното заседание,
разпитаната втора счетоводителка присъствала при подписването на договора за заем (п
вече неработеща в предприятието на ищеца и като по-обективна в сравнение с първия
разпитан счетоводител, които продължава да работи във фирмата), заявява, че не й е
направило впечатление да е имало някакъв конфликт и няма спомени да е давана сума (едва
ли всеки ден работник получава необезпечен заем около 20 000 лева, за да не й направи
впечатление, ако наистина е дадена претендираната сума и е имало караница).На следващо
място се прави оплакване,че районен съд не е обсъдил всички възражения и аргументи на
ответника и е постановил немотивирано решение.Неправилно съдът е аргументирал
решението с посочената съдебна практика, тъй като е свързана със заповедно производство
по чл.417 ГПК. Предлага окръжният съд да отмени обжалваното решение и постанови
друго,с което да отхвърли исковата претенция, като недоказана и неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят СТ. ХР. Д. редовно и своевременно призован не
се явява. В депозирано от пълномощника адв. Г.Х. в писмено становище поддържа
въззивната си жалба.
Въззиваемият „Ню глобал България“АД, представлявано от изпълнителния директор
Д.П.П., чрез пълномощника си адв. Я.И. в писмено становище оспорва въззивната жалба.
2
Поддържа,че правилно и в съответствие със разпоредбите на закона първоинстанционният
съд е приложил процесуалния и материалния закон, предявените искове са доказани по
основание и размер. Твърди се също така , че е налице договор за заем от 18.10.2019г., като
се доказва по безспорен начин че подписите положени в него са от заемодателя и заемателя,
нещо повече, ответникът признава факта, че го е подписал.
На 18.10.2019г. във връзка със сключения договор за паричен заем между страните,
СТ. ХР. Д. издава в полза на ищеца запис на заповед за сумата в размер на 9 500лв., като
изрично е упоменато че сумата представлява даден заем на 18.10.2019г. Този факт също не е
оспорен от ответника и няма спор, че същия е подписал запис на заповед, като
собственоръчно е изписал и имената си. Твърди,че запис на заповед е безусловно писмено
обещание, гарантиращо връщането на определена парична сума. Това е универсално правно
средство, което доказва съществуването на едно парично задължение и лицето, което следва
да го изпълни. Твърди се също,че запис на заповед от 18.10.2019г. удостоверява
получаването на сумата, която е дадена в заем на С.Д.. Налице е запис на заповед, чрез
която ответника декларира, че е получил съответната сума и съответно се задължава да я
върне в определен срок. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. (Решение № 229 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 4529 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Счита също така, че поетото по записа на заповед задължение е с основание, тъй като
съществува каузална сделка - договор за заем. Доказването на каузално правоотношение или
на предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно в
хипотезата, когато освен реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други
вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до
извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на
записа на заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна
точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство
за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което
зависи възникването и съществуването на менителнично вземане (Решение № 88/27.05.
2013г. на ВКС). Твърди още, че формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика
на ВКС в решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о. и решение №
21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на I т. о., е категорична, че записът на заповед може
да послужи като доказателство за предаване в заем на отразената в текста му парична сума
от поемателя (заемодател( на издателя (заемател) и то при липса на други доказателства, а в
настоящия случай са налице множество други доказателства за надлежно подписан договор
за заем от 18.10.2019г., както и свидетелски показания.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености - ако страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът
може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на
преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му.При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи
на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (Решение № 283
от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.
дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на
ВКС, III г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение от
23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, IV г.о.). Поддържа също така, че в настоящия
случай, се установява по безспорен начин сключването на договора и уговорките между
3
страните, основанието- заем, срок и условия на връщане.
Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични средства
посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато
освен реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания,
отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или .до извършена
помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на записа на
заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те
могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за
паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което
зависи възникването и съществуването на менителнично вземане. Записът на заповед е
ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на
заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа, въпреки това основанието е посочено в самия запис на заповед - а имено дадена
в заем парична сума по договор за заем от 18.10.2019г. Записът на заповед е абстрактна
сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като напротив ако
поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза, то
менителничният ефект е недействителен - чл. 535, т. 2 ТЗ. Практиката на ВКС, придаваща
характер на разписка на нередовен запис на заповед е формирана при произнасянето по
спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във
връзка с нея запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ –
т.е ако съдържа задължителни реквизити се приравнява на разписка. Поддържа също
така, че само при гореизложените съображения исковата претенция е доказана по основание
и размер.
Поддържа становище за несъстоятелни възраженията на въззивника, че
свидетелските показания са недопустими в настоящия случай.В действителност
разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.З ГПК забранява свидетелски показания за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или
роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора
степен включително. Но съгласно ал.2 на чл. 164 ГПК допуска тези свидетелски показания
освен ако ответната страна не заяви, че се противопоставя. Такова противопоставяне от
страна на процесуалния представител на ответника не е направено, напротив в съдебно
заседание същия заявява, че дава съгласие за разпит на свидетеля. Твърди още,че в няколко
решения на ВКС е прието, че ако в съдебния спор за паричен заем е установено предаването
на паричната сума с писмен документ, (запис на заповед), но липсват данни, на какво
основание е направено това, за останалите елементи на договора (основанието- заем, срок и
условия на връщане, евентуално уговорена лихва) няма забрана за установяването им със
свидетелски показания в какъвто смисъл е Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело №
5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на
ВКС, IV г.о.
В съдебно заседание редовно и своевременно произовано въззиваемото дружество не
изпраща представител. В писмено становище пълномощника му адв. Я.И. предлага
атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, писмените становища на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо но неправилно по следните
4
съображения:
Със заявление вх.№ 1161/26.06.2020г. заявителят „Ню глобал България“АД,
представлявано от изпълнителния директор Д.П.П. е поискала издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СТ. ХР. Д.,като е
посочила ,че вземането й произтича от неизпълнение на договор за заем от 18.10.2019г.
По образуваното ч.гр.д.№ 115/2020г. по описа на ЗРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 43/30.06.2020г., с която е разпоредено
длъжникът СТ. ХР. Д. да заплати на „Ню глобал България“АД, представлявано от
изпълнителния директор Д.П.П. сумата от 9 500 лева, представляваща неплатена главница
по договор за паричен заем от 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.06.2020г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 315 лева,
представляваща договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от
18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и разноски по делото в размер на 646,30 лева,от които
196,30 лева ДТ и 450 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 27.07.2020г. и същият в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е подал възражение с вх.№ 1534/13.08.2020г.
С Разпореждане № 20329/25.08.2020г. съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, което е получено от него
на 01.09.2020г.
В указания му срок ищецът „Ню глобал България“АД, представлявано от
изпълнителния директор Д.П.П. е подала на 02.10.2020г. по пощата искова молба, която е
входирана с № 1860/02.10.2020г., с която е предявила установителен иск по чл.422,ал.1 от
ГПК.
Исковата претенция е предявена в срок, от надлежна страна, с предмет на исковете-
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Районният съд е сезиран от ищеца „Ню глобал България“АД, представлявано от
изпълнителния директор Д.П.П. с иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, с който е
поискала да бъде признато за установено, че ответника СТ. ХР. Д. и дължи сумата от 9 500
лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и
сумата от 315 лева, представляваща договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема
за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 44/30.06.2020г.по ч.гр.д.
№ 115/2020г. по описа на ЗРС.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове, като е приел
същите за основателни и доказани. Въззивният съд не споделя тези изводите на
първоинстанциониня съд, като счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани
по следните съображения: Ищецът „Ню глобал България“АД, представлявано от
изпълнителния директор Д.П.П. твърди в исковата си молба, че между нея и ответника С.Д.
е сключен Договор за заем от 18.10.2019г., с който в качеството си на заемодател му е
предоставила в заем сумата от 9 500,00 лева за срок от три месеца от датата на сключване на
договора, а заемателят С.Д. се е задължил да върне заема след изтичане на срока и при
условията на договора. Между страните е договорена годишна лихва, в размер на 5% от
стойността на заема, като след изтичане на срока, ако заемателят не върне заетата сума
дължи за всеки ден просрочие наказателна лихва в размер на 0,05% от сумата. Посочените
обстоятелства се установяват от представения по делото Договор за заем, сключен между
страните по делото. За обезпечаване на вземането на заемодателя „Ню глобал България“АД,
представлявано от изпълнителния директор Д.П.П., СТ. ХР. Д. е издал в нейна полза запис
на заповед за сумата 9500,00 лева с падеж 18.02.2020г. В записа на заповед изрично е
посочено, че сумата от 9 500 лева представлява заем на дата 18.10.2019г.
5
Първоначално в отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписите си в
договора за заем и записа на заповед, но след представянето им в оригинал е оттеглил
оспорването. Оспорил е подписа на заемодателя,представляван от директора Д.П. в
договора за заем от 18.10.2019г., за което въззивният съд счита, че не е имал правен интерес,
тъй като ищецът е основал вземането си на този договор и фактически е потвърдил подписа
си, но и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за
„заемодател“ в договора за заем от 18.10.2019г. е положен от заемодателя Д.П..
От показанията на водения от ищеца свидетел Е.Х.Ж. се установява, че ищецът С.Д. е
работил в „Ню Глобал България“АД, в което дружество изпълнителен директор е Д.П..
Свидетелката сочи, че работи в дружеството като главен счетоводител и на 18.10.2019г.
преди обяд Д.П. й се обадила и й казала да подготви 19 000-20 000 лева от касата на
дружеството, които да дадат в заем на С.Д.. Свидетелката й казала, че няма толкова пари в
касата, а разполагат с около 10 000 лева, но не могат да ги дадат, тъй като ще останат без
пари. Ищцата й казала, че тя ще донесе след обяд 10 000 лева и да изготви договор и запис
на заповед. Ищцата донесла парите и подписала изготвените от свидетелката документи и
след това си тръгнала. По-късно след обяд към 17 часа дошъл С.Д., като в стаята били само
тя и колежката й счетоводителка В.И.. В разговор Д. й споделил, че е започнал дейност с
оранжерия за марули в с. М.К. близо до С.З., дори носел марули във фирмата. Свидетелката
му дала договора и записа на заповед да ги прочете. Той ги погледнал и казал: „добре“, след
което подписал договора за заем и записа на заповед. Свидетелката твърди, че му дала
сумата от 9 500 лева, която Д. донесла в офиса,като банкнотите били по 50 и по 20 лева.
Уговорката им била заетата сума да се удържа от заплатата му, поради което тя обяснила на
С., че без негово съгласие не могат да му ги удържат и трябва да подпише декларация за
съгласие, но той видимо се ядосал и казал, че иска за напусне. Свидетелката го убеждавала
да помисли и да говори с шефката, но той бил категоричен и затова му дала молба за
напускане, която той попълнил собственоръчно. Свидетелката твърди, че разписка за
получаване на сумата не е подписана от Д., тъй като с молбата за напускане станала
патърдия. След като Д. си тръгнал свидетелката се обадила на ищцата, като й казала, че е
подал молба за напускане, но ищцата й казала, че няма проблеми. Няколко пъти след това Д.
я питала дали С. е върнал заема, дори в нейно присъствие е разговаряла с него по телефона и
той обещал, че ще ги върне. Свидетелката сочи, че доколкото й е известно бизнесът с
оранжериите на Д. не бил успешен и той напуснал техния край.
Свидетелката В.Й.И. твърди в показанията си, че Д. е работел по трудов договор в
предприятието, като се е занимавал със строителство. Сочи, че е подписал договора за заем и
записа на заповед през есента на 2019г. в офиса им, но не си спомня дали е получил сумата,
за която е подписал договора за заем.Самото действие по даване на парите не си спомня.
Твърди, че е било петъчен ден, който за нея е много натоварен като ден и затова не помни
подробностите. Спомня си , че е напуснал, но не може да каже точно кой ден.
По делото е представена молба от С.Д. от 18.10.2019г. до изп. директор на „Ню
Глобал България“АД, с която моли да бъде освободен на заеманата от него длъжност,
считано от 21.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е
квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и правилно е
разпределил доказателствената тежест.
Съгласно чл.240,ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален договор и като такъв за сключването му следва да е
налице не само съгласие на страните( съвпадане на насрещните им волеизявления),но и
предаването на парите от заемодателя на заемателя, който е и релевантния момент на
6
сключване договора.
Според ответника няма получаване фактически на претендираната от ищеца сума,
като според него подписвайки договора за заем и записа на заповед е бил заблуден, че
подписва документи за прекратяване на трудовия му договор.
В случая основният спорен въпрос е дали заемодателят фактически е предал на
заемателя сумата от 9 500 лева, каквато е посочена в сключения писмен договор от
18.10.2019г. В чл.1 от договора за заем е посочено, че „заемодателят предоставя на
заемателя сумата от 9 500 лева за срок от три месеца от датата на сключване на договора, а
заемателят се задължава да върне заема след изтичане на срока“.
От посоченото не е ясно дали е налице фактически предаване на процесната сума
от заемодателя и получаването на същата от заемателя, тъй като няма изрично посочване,
че при подписването му сумата се предава от заемодателя и се получава от заемателя или че
договорът следва да се счита за разписка за предаването, съответно получаването на сумата.
При положение,че е налице оспорване реално получаване претендираната от ищеца сума,
съобразно правилата за разпределение доказателствената тежест в чл.154 ГПК, в тежест на
ищеца е да докаже фактическото получаване на сумата от ответника с допустимите от
закона средства. Наличието само на писмен договор между страните установява
постигнатото съгласие, но при липсата в него на изрична клауза установяваща предаването
на заемната сума на заемателя, не установява, че е сключен договор за заем, тъй като не е
доказано завършването на фактическия състав с реалното предаване на заетата вещ(парите).
Следователно основателно е оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд в
нарушение на разпоредбата на чл.161,ал.1,т.3 от ГПК е допуснал гласни доказателства за
установяване на сключването на договора за заем с предаването на паричните средства на
ответника. Според свидетелката Е.Ж. тя е изготвила договора за заем и записа на заповед,
които са подписани пред нея от ответника и му е предала сумата от 9 500 лева. Свидетелят
В.И. сочи, че ответникът е подписал договора за заем и записа на заповед, но не си спомня
дали е получил сумата.
С оглед реалния характер на договора за заем , сключването на който обхваща освен
съгласието на страните и предаването на паричната сума при договори на стойност на 5000
лева на основание чл.164,ал.1,т.3 от ГПК е недопустимо да се установява със свидетелски
показания сключването му и следователно на който и да е от двата елемента от фактическия
състав(както съгласието, така и предаването на заетата сума), освен при изрично съгласие на
насрещната страна. В случая такова изрично съгласие не е дадено от ответника, видно от
протоколите от съдебно заседание, поради което е неоснователно направеното в тази връзка
възражение в отговора на въззивната жалба.
Спорен е и въпросът дали записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане
към издателя по сключен с поемателя договор за заем може да послужи като доказателство
за предаване на заемната сума на заемателя. В случая не се твърди и не се представят
допустими писмени доказателства за реалното предаване на сумата. Напротив според
свидетелката Ж. ответникът не е подписал разписка, че е получил сумата от 9 500 лева по
договора за заем. Неоснователно е и възражението в отговора на въззивната жалба, че
записът на заповед може да послужи като доказателство за предаване в заем на отразената в
текста му парична сума при липса на други доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.535
т.2 ТЗ аписът на заповед е абстрактна сделка, с която издателят обещава безусловно да
плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. Основанието за
задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните сделки и поради това
причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл. 535 ТЗ към формата и
съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи като
доказателство предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения
7
между издателя и поемателя.
Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на
разписка по чл. 77 ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична
сума, тъй като по дефиниция от чл. 535 т. 2 ТЗ той материализира само безусловното
обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително изявление, че е получил
пари от поемателя. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични
средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата,
когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания,
отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и до извършена
помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на записа на
заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те
могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за
паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което
зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.
Обстоятелството, че в записа на заповед е посочено, че сумата от 9 500 лева
представлява заем от дата 18.10.2019г. не е основание съдът да приеме, че е доказано
фактическото предаване на сумата. Представеният по делото договор за заем фактически не
носи белезите на такъв по смисъла на чл.240 от ЗЗД, тъй като съдържанието му
материализира само съгласието на страните ищецът да предостави на ответника в заем
сумата от 9500 лева, но не и самото предаването на заемната сума,поради което и
договорът не може да се разглежда като доказателство за възникване на заемното
правоотношение.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че предаването на заемната сума
следва да се счита доказано с факта на издаване на записа на заповед, тъй като последният
също не доказва пряко предаването на заемната сума, доколкото е редовен от външна страна
и удостоверява единствено безусловното обещание на ответника да плати сумата от 9 500
лева на падеж 18.02.2020г. Съвпадението между датата на издаване на записа на заповед и
датата на писмения договор създава вероятност заемната сума да е предадена в деня на
издаване на менителничния ефект, но признаването на спорното вземане за съществуващо
обаче е обусловено от категоричното доказване на пораждащия вземането юридически
факт[1]договорът за заем, обезпечен със записа на заповед.
В този смисъл е и практика на ВКС обективирана в Решение № 78/17.07.2009 г. по т.
д. № 29/2009 г. на I т. о. и Решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на I т. о., която
въззивният съд споделя и съгласно която при липса на други доказателства за сключен
договор за заем, обезпечен със запис на заповед, записът на заповед не може да послужи
като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста
му парична сума от поемателя (заемодател) на издателя (заемател). Редовният запис на
заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за
предаване на парични средства по договор за заем. При доказана връзка между записа на
заповед и договор за заем сключването на договора, в това число предаването на заемната
сума като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други
доказателства, извън самия запис на заповед, каквито в случая не се представят, в какъвто
смисъл е практиката на ВКС съдържаща се в Решение № 88/27.05.2013г. по т.д.№ 374/2012г.
на ІІ т.о. Тъй като уважаването на иска по чл.422,ал.1 от ГПК не може да почива на
предположения и след като по делото липсват доказателства за фактическото предаване на
заемната сума от 9 500 лева на заемателя (показанията на св.Ж. в тази връзка не могат да
бъдат ценени, поради забраната на чл.161,ал.1,т.3 ГПК, а други доказателства за това не са
ангажирани), не може да се приеме, че е сключен договор за заем за същата сума, като
източник на спорното вземане.
Доводите на въззиваемия, че е нелогично заемателят да издаде запис на заповед без
8
да е получил сумата не обосновава извод, че между страните е сключен договор за заем, а и
предаването в заем на парични средства на значителна стойност без да бъде изискана
разписка от заемателя за тяхното получаване не е логично. Разписката съгласно чл.77,ал.1
от ЗЗД би удостоверила изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави
на заемателя уговорената сума, но в настоящия случай по делото не се твърди и не се
представя такава, което обуславя и неоснователност на претендираното вземане поради
недоказаност. Като е признал за съществуващо предявеното в заповедното производство
вземане, въпреки отсъствието на доказателства за сключен между страните договор за заем,
(фактическият състав на който не е изпълнен, поради липса на доказателства за предаване на
заемната сума на заемателя), районният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него бъде отхвърлен предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и тъй като е направено своевременно искане се дължат
направените от ответника разноски в производството пред районен съд, които са надлежно
документирани в представения по делото на л.26 ДПС за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1500лева, която сума следва да бъде редуцирана с оглед
направеното в съдебно заседание на 18.11.2021година възражение от пълномощника на
ищцовото дружество за прекомерност на възнаграждението за ползвана адвокатска помощ
от ответника на сумата 805 лева, определена на основание чл.7ал.2т.3 от Наредба №1 за
минимални размери на адвокатски възнаграждения. С оглед даденото разрешение по спора
се дължат и направените от жалбоподателя разноски в заповедното производство за
релевираното възражение по чл.414 ГПК, които са своевременно заявени и надлежно
документирани, които съдът на основание чл.11 от Наредба №1 за минимални размери на
адвокатски възнаграждения редуцира на сумата 200 лева.
С оглед изхода на спора се дължат и направените разноски във възизвното
производство, за което е направено своевременно искане но няма ангажирани
доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да
се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76/09.12.2021г., постановено по гр. д. № 197/2020 г. по описа
на З. районен съд, изменено с решение №11 от 27.01.2022година по гр. д. № 197/2020 г. по
описа на З. районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С.З., п.к.6000, ул. „Индустриална“, представлявано от
изпълнителен директор Д.П.П. с ЕГН ********** срещу СТ. ХР. Д. , с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.К., общ.Н., обл.С., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 9500 лева ,представляващи
неизплатена главница по договор за паричен заем от 18.10.2019г. и 315 лева,
представляващи договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от
18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.грл.д.№115/2020година по описа на З.ски районен съд.
ОСЪЖДА „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на СТ. ХР. Д.
направените разноски в производството пред районен съд за ползвана адвокатска помощ в
размер на сумата 805(осемстотин и пет)лева.
ОСЪЖДА „НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на СТ. ХР. Д.
направените разноски в заповедното производството за ползвана адвокатска помощ в
9
размер на сумата 200(двеста)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС ,с касационна жалба,при наличие на основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10