№ 458
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.МЛ.М.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от Д.МЛ.М. Гражданско дело № 20221720106149
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Б. Е. В. ЕГН ********** гр.******
кв.**** бл.**, ет.* ап.4 и чрез адв.Б.Б. САК срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищцата
НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумите, както следва:
Сумата 852.85лв. главница за периода 30.11.2005-31.01.2008
Сумата 108.82лв. лихва за забава за периода 21.01.2006-06.02.2008г.
Сумата 25лв. разноски по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.10.2008 по чгд № 5869/2008г. на ПРС и издаден
изпълнителен лист от 13.01.2009 и образувано изпълнително дело №
482/2009г. по описа на ЧСИ С.Д. район на действие ПОС поради погасяването
им по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу ищцата е образувано посоченото изп.дело. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден за процесните суми – за главница, обезщетение за забава,
лихви и разноски. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването
му е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника като му
е връчена покана за доброволно изпълнение
Посочва се, че след тази дата и извън тези действия други действия по
изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищците излагат
доводи, че същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 7 вр. т.8 от
1
ГПК без да е необходимо издаване на нарочен акт от съдебния изпълнител –
Доколкото от прекратяването на изпълнителното дело до подаване на
исковата молба са изтекли повече от две години, то ищците считат, че
процесното вземане е погасено по давност.
В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С
тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.
Цитира не и ТР № 3 от 18.05.2012 на ВКС по т.дело № 3 / 2011 на ОСГК
– за кратката погасителна давност по чл.111 в ЗЗД – три годишна давност за
вземания на ТЕ. ВИК и комуникативни услуги
Цитира се и съд.практика на САС и СГС
Цитира се т.10 на ТР № 2 / 2015г.- че новата погасителна давност тече
от датата на която е поискано или предприето последно валидно
изп.действие- в случая тя тече от 30.10.2009 и съответно е изтекла на
30.10.2014г. по наличните доказателства
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и кс.копие от
изп.дело
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.дело,
но въпреки това дори след изтичане на давността вземанията продължават да
съществуват и да се дължат, макар да е погасено правото на принудителното
им изпълнение. Поддържа се и че в процесния случай се касае за един иск,
доколкото същият е насочен спрямо едно вземане. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В хода на делото е приложено копие от изп.дело
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.дело- от датата на която е
поискано или предприето последно валидно изп.действие- в случая тя
тече от 30.10.2009 и съответно погасителната давност е изтекла на
30.10.2014г. по наличните доказателства.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са събрани суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
2
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания за главница, обезщетение за забава, лихви и разноски, обективирани
в изпълнителен лист, издаден по посоченото по-горе ч.гр.д. по описа на РС
Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е
налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима.
Възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от
предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на
вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му.
Това становище е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника
по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск
/в този смисъл:
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
3
IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на ПОС/.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /
Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС,
съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено на
заповедно производство/.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие / Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче
съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място- искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК
изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.-заповедно производство - по описа на Пернишкия
РС.
Заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство,
уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито
съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене.
Специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в едномесечен срок от
връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК).
В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, в който смисъл възражението на ответника е основателно.
4
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
27.10.2008 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
12.01.2009 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист- на
13.01.2009 е издаден.
С оглед гореизложеното, считано от 12.01.2009 г. за процесните
вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 13.01.2009 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество при ЧСИ
е образувано изп.дело.
Между датата на влизане в сила на заповедта и датата на образуване на
изп.дело е изминал период от едва няколко седмици.
В молбата за образуване на изпълнителното делото взискателят е
поискал налагане на запор на вземания на длъжника. От същата дата е
изпратена и ПДИ до длъжника
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани като не са
събрани и суми.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС.
Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес.
Именно по тези съображения съдът приема, че давността за процесните
вземания е била прекъсната отново – с образуването на изп.дело На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за прекратено ex
lege (по закон) , като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на делото – в случая не е постановил такова.
Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело от 13.01.2009 г.
Връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането
на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията,
не представляват изпълнителни действия.
Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС обаче съдът съобразява и наложения запор като действие, имащо
отношение към перемпцията.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че до настоящия
момент не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на същите. По тези съображения, доколкото от 30.10.2014г.
5
когато е изтекла новата погасителна давност - до настоящия момент са
изтекли повече от пет години, то исковете следва да се приемат за
основателни / Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д.
№ 489/2018/.
По тези съображения и исковете следва да бъдат уважени в
предложените в исковата молба размери.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на същото основателна е само претенцията на ищцата:
50лв.за д.такса 24 лв. за препис от изп.дело и 400лв.адв.възнаграждение
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Е. В. ЕГН **********
гр.****** кв.**** бл.**, ет.* ап.4 и чрез адв.Б.Б. САК НЕ ДЪЛЖИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********,
сумите, както следва:
Сумата 852.85лв. главница за периода 30.11.2005-31.01.2008
Сумата 108.82лв. лихва за забава за периода 21.01.2006-06.02.2008г.
Сумата 25лв. разноски по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.10.2008 по чгд № 5869/2008г. на ПРС и издаден
изпълнителен лист от 13.01.2009 и образувано изпълнително дело №
482/2009г. по описа на ЧСИ С.Д. район на действие ПОС- поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. Е. В. ЕГН **********
гр.****** кв.**** бл.**, ет.* ап.4 и чрез адв.Б.Б. САК
РАЗНОСКИ: 50лв.за д.такса 24 лв. за препис от изп.дело и
400лв.адв.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6