Р Е Ш Е Н И Е
№ 1885
Град Пловдив, 26.10. 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР
МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 1600 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Постъпили са касационни жалби от И.С.С., ЕГН **********, чрез адв. В.С., и от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ към
Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч., старши юрисконсулт в Областна служба
"Изпълнение на наказанията" – Пловдив против решение № 794 от 04.05.2022
г., постановено по адм.д. 3104/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив,
ХХVIII състав, с което ГД "ИН"-София е осъдена да заплати на И. Д.
сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за различни периоди за времето от 21.08.2020г.
до 15.07.2021г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от
01.12.2021г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен иска до пълния размер
от 70000 лева и е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София,
да заплати в полза на И.С.С. ***, ЕГН ********** сумата от 10,00/десет/лева
разноски.
Касационният жалбоподател и ответник по касационната жалба И.С.С. иска
отмяна на решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до
претендирания такъв.
Касационният жалбоподател и ответник по касационната жалба Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието иска
отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Респективно да бъде
постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция или
решението да бъде отменено в частта му, с която ГД "ИН" е осъдена да
плати обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения размер от 2500 лева, ведно със законната лихва.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбите.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата
молба на И.С.С. против ГД "ИН", с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, които се претендират за
периодите, през които е пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ от 01.01.2007г. до м.09.2017г. и от 04.09.2019г. до
датата на предявяване на исковата молба в Затвора гр.Пловдив; от 01.12.2018г.
до 01.03.2019г. в Арест гр.Пловдив. В
обхвата на исковата молба са посочени вредите, които са пряк и непосредствен резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Пловдив и взетата спрямо него МНО, обективирани в липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“),
лоши хигиенни условия в килиите, като липсва в тях вентилация за пречистване на
въздуха, слабо осветление, лоши санитарни условия, защото в тях има дървеници и
гризачи, липса на постоянно течаща топла вода, както и не му е предоставяна
разходка на каре за период от 6 години.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сумата в размер на общо 2500 лв., като е приел, предвид направено
изрично възражение от ответника, че за периода преди 01.12.2016г. претенцията е
погасена по давност. Съдът е посочил, че се касае за прекъснати, преустановени действия по извършени нарушения за престоя на
ищеца в Затвора – гр.Пловдив, които са погасени по давност и водят до
неоснователност на претендираните обезщетения за периода от 01.01.2007г. до
30.11.2016г.вкл. За този период съдът, след като е приел, че искът за този
период е погасен поради изтичането на 5 годишната погасителна давност, е
отхвърлил предявения иск в посочените по
– горе части поради погасяването му по давност, съответно и предявената
претенция за лихва за забава в размер на законната лихва.
Съдът е приел за разглеждане претендираните от ищеца обезщетения за
неимуществени вреди, настъпили за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2021г., като
от събраните по делото доказателства е намерил, че ищецът е пребивавал в Арест-
гр.Пловдив за времето от 04.12.2017г. до 22.03.2018г. и в изпълнение на влязла
в сила на 22.07.2020г. присъда по НОХД №4708/2018г на Районен съд- гр.Пловдив в
Затвора-Пловдив от 04.08.2020г., който престой е продължил и към 01.12.2021г,
когато е депозирана исковата молба. Посочено е, че за времето на престоя на
ищеца в Затвора – гр.Пловдив са установени незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на затворническата администрация, по които вземането за
обезщетение е станало изискуемо.
За да определи дължимото обезщетение, съдът се е позовал на нормите на
чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, както и на разпоредбите на чл. 43, ал.4 и ал. 5 ЗИНЗС
относно минималната жилищна площ на спалното помещение за всеки лишен от
свобода и количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения във връзка с правилника за
прилагане на закона.
Така съдът е приел, че по отношение на пребиваването на ищеца в спално помещени
е № 6, пост VI, в отделни периоди е било пренаселено с оглед на настанени в
него изтърпяващи наказание лица, при което от страна на администрацията е
осъществено нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Посоченото касае периодите
от 21.08.20година от 03.09.2020г., общо 14 дни, за времето от 09.11.20г. до
14.01.2021г., общо 67 дни, за периода
05.04.21г. до 15.04.21г., общо 11 дни, за периода от 04.06.21г. до 13.06.21г.
общо в размер на 10 дни, от 18.06.21г. до 15.07.21г., общо 27 дни., от които всички
общо дни на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца
са 129 дни, за които търсенето от него обезщетение за неимуществени вреди при
изтърпяване на наложеното му наказание съдът е намерил за основателно.
Съдът е приел за основателни и изложените от ищеца обстоятелства по
отношение на установената липса на изисквания за покриване на стандарт за
осветяемост с изкуствено осветление на посоченото помещение. Предвид
доказателствената тежест на ответника за доказване съгласно разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за настъпили до тяхното оборване, поради
което съдът ги е приел за недоказани. В същото време съдът е обсъдил и
кредитирал показанията на разпитания по делото Владиков, от които се
установява, че наличното осветление е недостатъчно да осигури добра зрителна
способност, а от там и нормални жилищни условия. Поради това съдът е приел, че
за тези вреди се дължи съответното обезщетение.
Относно останалите искови претенции, съдът е приел за недоказани
твърденията, а от събраните по делото доказателства, се установява, че
претенциите са неоснователни.
След преценка на направените в касационните жалби оплаквания, настоящата
касационна инстанция намира, че първостепенният съд е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилни са изводите на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба за времето
от 129 дни за пренаселеност в килийното помещение и за установената липса на
изисквания за покриване на стандарт за осветеност с изкуствено осветление на
посоченото помещение.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал
наказание за посочените периоди, както и недобра осветеност на помещенията, следствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател и ответна страна ГД
"ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвор - Пловдив,
където е пребивавал ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на жизнено пространство,
неотговарящо на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователни и са доводите в касационната жалба на И.С. за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното
по делото неизпълнение, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. При преценката
на естеството и характерът на причиненото страдание, съдът следва да вземе
предвид не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия
за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Относно възраженията за необсъдени доводи относно санитарните помещения,
проветряване на спалните помещения, оплакванията за наличие на гризачи и дървеници,
съдът подробно е преценил и обсъдил събраните по делото доказателства, като е
приел същите за неоснователни.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху С. на условията, при които е
пребивавал в Затвор-Пловдив и в Арест Пловдив. При правилна преценка на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни да бъда оставени без уважение.
Предвид изхода от спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски по
делото.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №794 от 04.05.2022 г., постановено по адм.д.
3104/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове:
1.
2.