Определение по дело №1144/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 590
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100101144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 590                              13.02.2020                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..………………граждански състав …………..

на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                 

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                    

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

търговско дело №1144 по описа за 2019 година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на И.Р.Т., ЕГН **********,***, офис 1, против М.Х.М., ЕГН **********,***; Х.М.Х., ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х., ЕГН **********,***;         „Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, обл. Бургаска, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев” № 48, представлявано от управителя му Шасине Х. Аръкан, и „Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:        гр. Бургас, ул. „Македония” № 61-63, партер, офис 1, представлявано от управителя му Мустафа Бозкурт, за осъждане на ответниците по следния начин: всички ответници, а именно Х.М.Х., М.Х.М., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х. и „Делта строй 2003” ЕООД да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 50 000 € - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 11.11.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г., ведно с уговореното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер на 2 500 €, както и заедно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г. в размер на 27 000 €, уговорена в чл. 3, ал. 2, вр. c ал. 1 от договора за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., и ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и отделно  само ответниците Х.М.Х., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х. и „Делта строй 2003” ЕООД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 30 000 €  - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 01.12.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г., ведно с уговореното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер на 1 500 €, както и заедно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2016 г. - 30.07.2019 г. в размер на 16 200 €, уговорена в чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от договора за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., и ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците.

Постъпили са писмени отговори от  всички ответници, с изключение на „Топ билдингс“ ООД.

При това положение, с оглед осъществената редовна размяна на книжа, съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че на 11.11.2008 г. ищецът предоставил паричен заем в размер на 50 000 € на ответниците М.Х.М. и Х.М.Х. при условията на солидарност между тях двамата в качеството им на заематели, за  срок от 1 месец от сключването му. Заемната сума била предадена на заемателите при подписването на договора, удостоверено в чл. 2, ал. 2 от същия и представляващо същевременно и разписка съгласно изрично отразеното в тази разпоредба.

С идентичен договор от 01.12.2008 г. предоставил отделно сумата от 30 000 € като заем на ответника Х.М.Х., със срок на връщане - 1 месец от сключване на договора, като тази сума също била предадена на заемателя в момента на сключване на договора, удостоверено в чл. 2, ал. 2 от същия.

Ищецът твърди, че и в двата договора (в чл. 3, ал. 1 от тях), била уговорена възнаградителна лихва под формата на месечна лихва в размер на 5 % от заемната сума. При забава за връщането на заемните суми било регламентирано заемателите да дължат мораторна лихва в същия размер (5 % месечно) върху главницата за времето на просрочието — чл. 3, ал. 2 от договорите.

Тъй като заемите, в т.ч. уговорените възнаграждения и лихвите, не били платени на падежите им, на 11.11.2013 г. между ищеца, от една страна, и от друга страна — Х.М.Х., М.Х.М., „Топ Билдингс” ООД, ЕИК ********* и Ф.Ш.Х., ЕГН **********, последните двама като поръчители, бил подписан договор, с който (в чл. 1) тези задължения били новирани, като бил определен нов срок за погасяването им, а именно — до 31.07.2014 г. Страните уговорили в чл. 1 от договора, че за периода от сключването на договорите за заем до датата на подписването на договора за новация ще се дължат възнаградителни лихви и лихви за просрочие в размерите по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договорите за заем, като мораторните лихви по чл. 3, ал. 2 ще се дължат и след настъпването на договорения падеж на 31.07.2014 г. до окончателното погасяване на задълженията. В чл. 2 от договора от 11.11.2013 г. „Топ Билдингс” ООД и Ф.Ш.Х. се съгласили да встъпят като поръчители по двата парични заема в общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите лихви, такси и разноски, като отговарят солидарно с длъжниците пред кредитора, а отделно с М.Х.Х. било учредено поръчителството му за задълженията на длъжника Х.Х. от предоставения на последния паричен заем от 30 000 € на 01.12.2008 г.

С договор, сключен на 15.07.2014 г., на основание чл. 101 ЗЗД поръчителите Ф.Ш.Х. и „Топ Билдингс” ООД, чрез пълномощника му Ф.Ш.Х., се съгласили да встъпят като съдлъжници в същите задължения на Х.М.Х. и М.Х.М. в общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите лихви, такси и разноски.

С отделен договор от 12.09.2017 г., сключен с ищеца, ответникът „Делта строй 2003” ЕООД, чрез пълномощника му Ф.Ш.Х., също встъпил като съдлъжник по тези задължения на Х.М.Х. и М.Х.М. — главници в общ размер на 80 000 €, ведно с дължимите лихви, такси и разноски.

Ищецът твърди, че до предявяването на исковата молба заетите суми не му върнати, въпреки настъпилия падеж, както и не са платени и дължимите възнaградителни лихви  и лихвите за забава за претендирания период 01.08.2016 г. - 30.07.2019 г.

С исковата молба се претендира осъждане на ответниците да заплатят, освен главниците, също и уговореното възнаграждение в чл. 3, ал. 1 от двата договора за заем, както и договорената мораторна лихва по чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от договорите за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г., а така също и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

С уточнителна молба от 16.09.2019 год. ищецът заявява, че от ответника М.Х.М. претендира само сумата от 50 000 € при условията на солидарност с останалите ответници, която сума представлява главницата на невърнатия заем по договор за паричен заем от 11.11.2008 г., и следващото се от това намаление съразмерно на претендираното възнаграждение по договора и мораторни лихви.

Ответникът „Делта строй 2003“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че и двата договора за заем, договора за новация и двата договора за встъпване на съдлъжници са нищожни.

От фактическа страна се твърди, че ищецът е извършвал юридическо обслужване на дружеството, а впоследствие и на „Топ билдингс“ ООД, като осъществил процесуално представителство по искове срещу дружествата и физическите лица, в качеството им на съдлъжници. Твърди се, че по предсрочно обявен за изискуем кредит от „Сибанк“ ЕАД били образувани няколко  дела, включително изпълнителни, против „Делта строй 2003“ ЕООД, Х.Х. и Ф.Х., впоследствие и  „Топ билдингс“ ООД. Сочи се, че в деня на сключване на договора за заем с ищеца, съдружници в  „Делта строй 2003“ ООД са били Х.Х. и Ф.Х., а последната била управител на дружеството. Според ответника, ищецът поискал, освен заплатения му значителен хонорар, и допълнителна сума от 50 000 евро, която да му се предостави след приключване на делата, ако страната остане доволна от резултата. Поискал дружеството, чрез управителя си, да подпише запис на заповед за тази сума, за да си гарантира получаването ѝ, в случай, че страните се отметнат от уговорката. Сочи се, че съдружниците отказали да подпишат запис на заповед, след което ищецът поискал друга гаранция. Предложил на собствениците на фирмата да подпишат „безобиден“ договор за заем, без нотариална заверка и без предоставяне на паричната сума, с оглед гарантиране на допълнително възнаграждение при положителен изход от делата, като им обяснил, че това е симулативен договор, подписан само за негова гаранция. Твърди се от ответника, че ищецът ги уверил, че при изплащане на уговореното възнаграждение ще анулират с анекс договора.

Ответникът твърди, че в деня на сключване на договора ответницата Ф.Ш. отсъствала, поради което ищецът предложил като страна по договора да бъдат вписани физическите лица М.Х.М. – син и Х.М.Х.. Сочи се, че към този момент тримата имали пълно доверие на ищеца.

Заявява се, че предаване на паричните суми не е било извършено, въпреки, че страните удостоверили предаването на заемната сума.

Твърди се, че няколко дни по-късно ищецът представил да подпис на ответника Х.Х. нов договор, като го уверил, че намалява поисканата от него сума на 30 000 евро и че ще анулира предходния договор. Отново се заявява, че и по този договор суми не са били предавани.

Ответникът твърди, че през 2013 год. ищецът продължил да обслужва дружеството и да го представлява по няколко дела, като междувременно поел и обслужването на „Топ билдингс“ ООД. През м.ноември 2013 год. ищецът се срещнал с Х.Х., Ф.Х. и М.М. и им обяснил, че е изминал значителен период от време и трябва да подпишат документи за неговия допълнителен хонорар под формата на нов договор за заем. Предложил да подпишат нов договор, в който като длъжници да фигурират Ф.Х. и „Топ билдингс“ ООД. Поради пълното си доверие към ищеца  ответниците се съгласили и подписали на 11.11.2013 год. нов договор, в който се новира задължението и като поръчители встъпват  Ф.Х. и „Топ билдингс“ ООД.

Сочи се, че на 15.07.2014 год. ищецът, под предтекст, че в договора от 11.11.2013 год. е допусната грешка, представил за подпис на Ф.Х. нов договор, в който са променени качествата на страните от поръчител на съдлъжник, но поради ниската правна култура на Ф.Х. тя не намерила разлика.

Твърди се, за осъщественото процесуално представителство по т.д.№153/2016 год. на БОС, в.т.д.№47/2017 год. на БАС, в.т.д.№253/2018 год. на БАС и т.д.№2776/2017 год. на ВКС ответникът заплатил на ищеца хонорари в значителен размер, които са му присъдени с решенията.

Сочи се, че на 12.09.2017 год. ищецът отново представил на Ф.Х. договор, който тя подписала като пълномощник на „Делта строй 2003“ ЕООД. Така дружеството станало съдлъжник.

Твърди се в отговора, че през м.юни 2019 год. ищецът напомнил на Ф.Х., Х.Х. и М.М. за допълнителния си хонорар и за договорите за заем. Поискал договорите да бъдат новирани, тъй като давностния срок изтича. Сочи се, че ответниците отказали и у тях възникнало съмнение за начина, по който ищецът изпълнява задълженията си. След извършени справки в БАС и БОС се установило, че гаранцията по т.д.№153/2016 год.  е върната по сметка на ищеца на 20.09.2016 год., но не е възстановена от него на дружеството.

Заявява се, че след този момент отношенията между страните са се влошили и на 27.09.2019 год. ищецът изпратил уведомление по електронната поща на дружеството, че преустановява едностранно сключените договори. В телефонен разговор заявил, че ще заведе гражданско дело за договорите за заем.

Ответникът твърди, че всички ответници са заплащали хонорари, такси, гаранции и др. в значителни размери и нямат нужда от получаване на лични заеми от ищеца.

Твърди се, че всички договори са заем за нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като тяхната цел е получаване на допълнително необлагаемо възнаграждение по ЗДДФЛ и ЗДДС и е в противоречие с чл.14, 15 и 16 от Етичния кодекс на адвоката; на основание чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави поради явната недобросъвестност в отношенията между ищеца и ответниците; на основание чл.26 ал.2, предл.последно от ЗЗД поради привидност, тъй като договорите за заем от 11.11.2008  год. и 01.12.2008 год. са привидни и прикриват допълнително уговорено възнаграждение под условие.

Ако се приеме, че договорите за заем са нищожни, то сключените след това договор за новация и два договора за встъпване на съдлъжници са нищожни поради липса на предмет.

В случай, че договорите се приемат за валидни, се прави възражение за недействителност на клаузата за лихва над законния размер на същата, поради невъзможен предмет и противоречие със закона. Сочи се, че са недействителни договорът или клаузата в него, в които под формата на процент или глобална сума е уговорено заплащането на неустойка за забава при изпълнението на парично задължение  в размер, надвишаващ законната лихва.

Твърди се, че претенциите за мораторни  лихви са прекомерни.

Прави се възражение за прихващане със сумата от 102 960 лв., представляваща главница в размер на 78 000 лв. и законна лихва от 20.09.2016 год. до 15.11.2019 год., представляваща възстановена гаранция от Окръжен съд Бургас.

Прави се възражение за погасяване по давност на главницата и лихвите.

Подаден е общ отговор от ответниците М.М., Х.Х. и Ф.Х., с който исковете се оспорват изцяло. Твърдят, че всички договори за заем, за новация и за встъпване на съдлъжници са нищожни.

Твърди се, че двата договора за заем са фиктивни и са служели за поискано от ищеца допълнително възнаграждение по делата, водени от „Делта строй 2003“ ЕООД със „Синабнк“ АД по повод договор за заем, предоставен за строителството на хотелски комплекс в гр.Несебър. Ответниците заявяват, че през 2008 година ищецът поискал от тях, в случай, че делата бъдат спечелени от дружеството, да получи три самостоятелни обекта в сградата като допълнително възнаграждение за положения труд, но ответниците не се съгласили. Твърди се, че тогава ищецът поискал допълнително възнаграждение в размер на 50 000 евро, което да му бъде изплатено след приключването на делата. На 11.11.2008 год. в кантората на ищеца се подписал договор за заем с М.М. и Х.Х., като ответниците получили уверения, че договорът е фиктивен и служи за негова гаранция, че след положителен резултат за фирмата и получаване на възнаграждението ще бъде анулиран. Ответниците подписали договора с ясното съзнание, че не ги обвързва по никакъв начин, защото получаването на тези средства по направената договорка било обвързано с положителен резултат, свързан с вдигане на възбраните върху фирмените имоти. Ответниците твърдят, че имали пълно доверие на адвоката си, че в деня на подписване на договора не са получавали сумата от 50 000 евро и не са имали нужда от тях.

Заявява се, че няколко дни по-късно ищецът им заявил, че намаля поисканата сума на 30 000 евро и представил нов договор на Х.Х., като го уверил, че предходния е анулиран. И при подписване на този договор не е имало предаване на парични средства в размер на 30 000 евро.

Сочи се, че през 2013 год. имотите на „Делта строй 2003“ ООД били апортирани в „Топ билдингс“ ЕООД – дружество, в което капитала е собственост на Шасине Аркан – дъщеря на Ф.Х. и сестра на М.. Към този момент ответниците нямали причина да се усъмнят в работата на ищеца и решили да подпишат нов договор на 11.11.2013 год., тъй като решили, че ако ищецът спаси фирмените имоти няма да има пречка да получи възнаграждението. Освен това, ищецът поискал да се подпише договор на 11.11.2013 год. с аргумент, че и “Топ билдингс“ ЕООД ще стане страна.

Твърди се, че през 2014 година ищецът представил нов договор за подпис на Ф.Х., в качеството ѝ на пълномощник на „Топ билдингс“ ЕООД, под предтекст, че е необходимо да се впишат новите пълномощници на фирмата.

Ответниците заявяват, че през 2016 година установили пропуск в работата на ищеца, от който „Делта строй 2003“ ЕООД бил ощетен. Били образувани съдебни производства, по които дружеството внесло парична гаранция.

Сочи се, че на 12.09.2017 год. ищецът отново представил за подпис на Ф.Х., като пълномощник на  „Делта строй 2003“ ЕООД, договор, като ѝ обяснил, че дружеството трябва да бъде страна, за да си гарантира получаването на допълнително възнаграждение, с оглед положителния резултат по т.д.№156/2016 год. на БОС.

Заявява се, че през м.юни ищецът отново поканил ответниците на среща и поискал подписване на нов договор. Те отказали. Установили след своя проверка, че паричната гаранция по т.д.№153/2016 год. е върната по сметка на ищеца.

 Твърди се, че всички договори са заем за нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като тяхната цел е получаване на допълнително необлагаемо възнаграждение по ЗДДФЛ и ЗДДС и е в противоречие с чл.14, 15 и 16 от Етичния кодекс на адвоката; на основание чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави поради явната недобросъвестност в отношенията между ищеца и ответниците; на основание чл.26 ал.2, предл.последно от ЗЗД поради привидност, тъй като договорите за заем от 11.11.2008  год. и 01.12.2008 год. са привидни и прикриват допълнително уговорено възнаграждение под условие.

Ако се приеме, че договорите за заем са нищожни, то сключените след това договор за новация и два договора за встъпване на съдлъжници са нищожни поради липса на предмет.

В случай, че договорите се приемат за валидни, се прави възражение за недействителност на клаузата за лихва над законния размер на същата, поради невъзможен предмет и противоречие със закона. Сочи се, че са недействителни договорът или клаузата в него, в които под формата на процент или глобална сума е уговорено заплащането на неустойка за забава при изпълнението на парично задължение  в размер, надвишаващ законната лихва.

Твърди се, че претенциите са мораторни  лихви са прекомерни.

 Въвежда се възражение за погасяване на главницата и лихвите по давност.

 

 По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявените искове са с правно основание в чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 ал.1 и ал.2, чл.101, чл.121 и чл.86 от ЗЗД от ЗЗД, за връщане на предадена в заем сума, заплащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предявени са пред родово компетентния Бургаски окръжен съд.

Възраженията на ответниците имат своето правно основание в чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД, чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.последно от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД, чл.103 от ЗЗД и чл.110 и чл.11 б.“в“ от ЗЗД.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за заем чрез постигане на съгласие и предаване на заемната сума.

Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, включително за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона, нарушаване на добрите нрави, привидност, липса на предмет, за наличие на други правоотношения между страните, за погасяване на задълженията  поради давност, както и че са се осъществили факти, от които е възникнало насрещно вземане на „Делта строй 2003“ ЕООД в размер на 102 960 лв.

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.   

Липсват признания за факти и права.

Представените с исковата молба и отговорите доказателства следва да бъдат приети като относими и допустими.

По останалите доказателствени искания на ответниците съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването на страните.

 Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане исковата претенция на И.Р.Т., ЕГН **********,***, офис 1, против М.Х.М., ЕГН **********,***; Х.М.Х., ЕГН **********,***; Ф.Ш.Х., ЕГН **********,***; „Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, обл. Бургаска, п.к. 8500, ул. „Гоце Делчев” № 48, представлявано от управителя му Шасине Х. Аръкан, и „Делта строй 2003” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:      гр. Бургас, ул. „Македония” № 61-63, партер, офис 1, представлявано от управителя му Мустафа Бозкурт, за осъждане на ответниците по следния начин: всички ответници, а именно Х.М.Х., М.Х.М., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х. и „Делта строй 2003” ЕООД да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 50 000 € - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 11.11.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г., ведно с уговореното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер на 2 500 €, както и мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2016 г. — 30.07.2019 г. в размер на 27 000 €, уговорена в чл. 3, ал. 2, вр. c ал. 1 от договора за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., и ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и отделно  само ответниците Х.М.Х., „Топ Билдингс” ООД, Ф.Ш.Х. и „Делта строй 2003” ЕООД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 30 000 €  - главница по невърнат паричен заем по договор за паричен заем от 01.12.2008 г., новиран с договор от 11.11.2013 г., ведно с уговореното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договора за заем в размер на 1 500 €, както и мораторна лихва върху главницата за периода 01.08.2016 г. - 30.07.2019 г. в размер на 16 200 €, уговорена в чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от договора за заем, във вр. с чл. 1, изр. трето от договора от 11.11.2013 г., и ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

ПРИЕМА за разглеждане възражение за прихващане на исковите суми с насрещно вземане на ответника „Делта строй“ ЕООД със сумата от 102 960 лв., представляваща главница в размер на 78 000 лв. и законна лихва от 20.09.2016 год. до 15.11.2019 год., представляваща възстановена гаранция от Окръжен съд Бургас.

ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1144/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца и ответниците с исковата молба и отговора.

ОБЯВЯВА на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в съдебното заседание, след изслушването им.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  24.03.2020 год. от 14.15 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените от тях съдебни адреси.

Определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговорите с приложенията.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: