№ 482
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507286 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7286/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.А. М. ЕГН
********** и Б. ИЛ. М. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20281050 от
18.12.2020 г постановено по гр.д.№14583/2019 г на СРС , 46 състав ; в частта , с която е
признато за установено спрямо въззивниците , че всеки от тях дължи на основание чл.422
ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по
половината от сумата от 549,63 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г – м.01.2015 г за ап.№3 в гр.София , ул.***** ; и от сумата от 30,48 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г – м.01.2015 г ; ведно със законната лихва върху
посочените главници от 05.02.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.02.2018 г по ч.гр.д.
№8118/18 г на СРС , 43 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .
СТЕ установява , че стойността на топлинната енергия е неправилно изчислена и същата не
е доказана . Сумите за дялово разпределение не са доказани по основание и размер и
въззивниците нямат писмен договор с третото лице – помагач на ищеца . Разноските за
дяловото разпределение трябва да са за сметка на продавача по чл.186 ал.2 ЗЗД .
1
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “ТАЕС-Н.И.” ООД гр.София не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 11.01.2021
г и е обжалвано в срок на 25.01.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените
части .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците дължат суми за топлинна енергия в посочения по-
горе размер . СТЕ е констатирала , че на ответниците е начислена топлинна енергия в по-
нисък размер /от действително дължимия/ , включително по отношение на БГВ /топла вода/.
В останалата част вещото лице е посочило , че са спазени ЗЕ и Наредба №16-334 за
топлоснабдяването .
Дължими са и сумите за дялово разпределение , като СТЕ е установила извършването му от
третото лице и липса на възражение от страна на ЕС . Подписване на писмен договор не е
необходимо , най-малко с всеки отделен собственик . Нормативно основание за заплащане
на дяловото разпределение от ответниците са чл.139б ЗЕ и чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 за
топлоснабдяването , както и чл.22 ал.2 от ОУ /2014 г . При наличие на специална уредба
чл.186 ал.2 ЗЗД не намира приложение . По размер сумите за дялово разпределение са
доказани с приетата и неоспорена от страните ССЕ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . Пред
СГС разноски за юрисконсултски възнаграждения се дължат от въззивниците .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20281050 от 18.12.2020 г постановено по гр.д.№14583/2019 г
2
на СРС , 46 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо И.А. М. ЕГН
********** и Б. ИЛ. М. ЕГН ********** от гр.София , че всеки от тях дължи на основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София
по половината от сумата от 549,63 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г – м.01.2015 г за ап.№3 в гр.София , ул.***** ; и от сумата от 30,48 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г – м.01.2015 г ; ведно със законната лихва върху
посочените главници от 05.02.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.02.2018 г по ч.гр.д.
№8118/18 г на СРС , 43 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА всеки от И.А. М. ЕГН ********** и Б. ИЛ. М. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “ТАЕС-Н.И.” ООД гр.София като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3