РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Въззивно гражданско дело № 20242100500331 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на К. А. Я., подадена от особения му
представител адв. Михайлова, против Решение № 12/03.01.2024 г., постановено по гр.д. №
5196/2023 г. по описа на PC-Бургас, в частта, с която е изменен размера на присъдената
издръжка на детето М. К. Я. от 200 лв. на 400 лв. и въззивникът е осъден да заплаща на
детето месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2023 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Заявено е, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че
разходите, необходими за личната издръжка на детето, са в размер на 650 лв., без да са
представени писмени доказателства за размера на заплащаните такси за спорт и курсове по
английски език и математика. Твърди се също така, че при определяне размера на
издръжката съдът не е взел предвид доходите и имотното състояние на бащата, както и че се
е позовал единствено на показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на
делото. Моли се атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде
постановено ново решение, с което да бъде присъдена издръжка в по-нисък размер, ведно с
последиците по закон. В съдебно заседание се явява особеният представител на въззивника,
поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства. Заявено е възраЖ.е за
прекомерност на платеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на
1
жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е
допустима.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемата страна, в
който се моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно, както и на въззиваемата да бъдат присъдени направените съдебно-
деловодни разноски във въззивното производство. Твърди се, че изложените във въззивната
жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни, тъй като
районният съд е извършил пълна и всеобхватна преценка на всички относими по делото
доказателства. Излоени са подробни доводи относно твърденията на въззивника и
неоснователността на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и
с упълномощен процесуален представител, поддържа отговора и направените с него
оспорвания на жалбата, ангажира писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по предявената от Т. К. Е., действаща
в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М. К. Я., против К. А.
Я. искова молба, с която се моли да бъде изменен размера на присъдената издръжка на
детето и същият да бъде увеличен на 400 лв. месечно, да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата К. А. Я., детето М. К. Я. да напуска пределите на
Република България и да пътува до страни от Европейския съюз и Турция и обратно,
придружавано от неговата майка или от друго/и определено/и от нея лице/а, до навършване
на 18-годишна възраст, с продължителност на всяко едно от задграничните пътувания на
детето до 14 дни, без ограничение в броя на пътуванията, както и да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата К. А. Я., майката Т. К. Е. да подаде заявление
за издаване на международен паспорт на детето М. К. Я. и да получи паспорта след
издаването му. Твърди се, че с Решение № 1655/20.10.2017 г. по гр.д. № 2706/2017 г. на БРС
родителските права по отношение на детето М. са предоставени за упражняване на майката,
а бащата К. Я. е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв. Заявено,
е че от момента на развода на родителите ответникът почти не се интересува от детето, като
преди много години той е заминал да живее и работи в Германия. Твърди се, че е налице
промяна в обстоятелствата, при които е била определена настоящата издръжка на детето,
като са необходими повече средства за задоволяване на текущите му нужди. Сочи се, че
детето посещава частен курс по математика на стойност 1 100 лв., частни уроци по
английски език с месечна такса от 80 лв., а освен това има проблем с метаболизма и е
диагностицирано с инсулинова резистентност, което налага прием на лекарства, периодични
изследвания, спазване на специална диета, повишена двигателна активност и периодични
посещения на лекар – ендокринолог в гр. София, което е свързано с допълнително разходи.
Според ищцата ответникът има възможност да заплаща издръжка в поискания по-висок
размер, тъй като той от години работи в чужбина, като при редките им разговори е
споменавал, че печели доста добре, а при връщанията си в България води охолен начин на
живот.
Ответникът е представляван в производството от особен представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК, който е оспорил само иска за изменение на издръжката на детето, като твърди, че
същият е неоснователен, тъй като по делото няма доказателства за размера на доходите на
ответника. Искът по чл. 127а от СК не е оспорен.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е уважил предявените искове
изцяло, осъдил е ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в
размер на 1 350 лв., както и да заплати държавна такса в размер на 288 лв. Решението е
обжалвано само в частта относно иска за изменение на издръжката. В останалата му част
решението на БРС не е обжалвано и е влязло в сила.
2
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен
съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е правилно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част – относно иска за изменение на
издръжката на детето. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил
обективно и всестранно спора от фактическа страна, като също така споделя и изложените
от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
По наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на възивника, че районният съд необосновано и при
липса на представени доказателства е приел, че за личната издръжка на детето са
необходими 650 лв. месечно. Видно е, че в съдебно заседание е бил разпитан един свидетел,
с чиито показания се установяват част от месечните разходи за детето, свързани с посещения
на курс по математика, уроци по английски език, спортни дейности, разходи за лекарства и
медицински изследвания, като предвид размерите на тези разходи и на осн. чл. 164, ал. 1 от
ГПК е допустимо те да бъдат установявани със свидетелски показания. В тази връзка е
заявено и възражение, че районният съд се е позовал на показанията на свидетел, който е
заинтересован от изхода на спора по делото. Въззивният съд счита, че и това възражение е
неоснователно, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства
по делото в тяхната съвкупност и е основал изводите си на целия доказателствен материал, а
не само на свидетелските показания. Освен това съдът е ценил гласните доказателства с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и при липсата на писмени или други гласни
доказателства, които да ги опровергават, е кредитирал показанията на водения от ищцата
свидетел. Въззивният съд намира, че при преценката на доказателствения материал по
делото районният съд е спазил всички относими разпоредби на ГПК и не е допуснал
процесуални нарушения.
Неоснователно е и възражението, че при постановяване на решението си районният
съд не е взел предвид доходите и имотното състояние на ответника. Действително по делото
липсват доказателства относно реалните доходи на ответника към настоящия момент, но е
установено, че същият притежава идеални части от два недвижими имота, от които би могъл
да реализира доходи. Фактът, че бащата на детето няма регистриран актуален трудов
договор в Република България, нито са налице данни за осъществявана от него търговска
дейност, не изключват възможността той да реализира трудови доходи в друга държава,
предвид трудоспособната му възраст и липсата на твърдения и доказателства той да страда
от заболяване, което да му пречи да работи.
Следва да се посочи също така, че по делото е установено, че бащата по никакъв
начин не участва реално в отглеждането на детето, като дори не се осъществява
определеният режим на лични контакти между тях, поради което правилно съдът е присъдил
в негова тежест да е по-голямата част от необходимата парична издръжка на детето.
Предвид горното въззивният съд намира, че определеният от БРС размер на
издръжката е обоснован, адекватен е на нуждите на детето и е съобразен с възможностите на
бащата да дава издръжка.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски във въззивното производство, които са в размер на 600 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възраЖ.ето на особения представител
на въззивника за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно
3
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дело за издръжка минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв., а в
случая въззиваемата е платила на адвоката си възнаграждение в размер на 600 лв., което
надвишава незначително минималния размер, съответно не е прекомерно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и тъй като жалбата е подадена от
особен представител на въззивника, който е освободен от заплащане на държавна такса, на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да заплати по сметка на ОС-Бургас дължимата
държавна такса за въззивното производство, която е в размер на 144 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 5196/2023 г.
по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е изменен размера на месечната
издръжка на детето М. К. Я., ЕГН **********, чрез увеличаването й от 200 лв. на 400 лв. и
бащата К. А. Я., ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето М. К. Я., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Т. К. Е., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В останалата му част Решение № 12/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 5196/2023
г. по описа на Районен съд – Бургас, не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. А. Я., ЕГН **********, от гр. Бургас, ***, да заплати на Т. К. Е., ЕГН
**********, от ***, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лв.), представляваща направените от
нея разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. А. Я., ЕГН **********, от ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС-Бургас, държавна такса в размер на 144,00 лв. (сто
четиридесет и четири лв.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4