Присъда по дело №1047/2021 на Апелативен съд - София

МОТИВИ по НОХД №1047/2021г. на САС, НО, 6 състав

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.06.2021г. по НОХД №3649/2020г., Софийски
градски съд, НО, 1 състав е признал подсъдимия Р. А. А. за невиновен за това,
на 14.08.2020г. около 04.30 часа в гр.София, на ул.„***“ да е отнел чужди
движими вещи - парична сума на стойност 40 лв. от владението на Д. П. С. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
грабежът да е бил извършен в условията на опасен рецидив, поради което и
на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и
б.„б“ НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
СГП, с който се иска осъждането на подсъдимия Р. А. А. по внесеното срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198,
ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ НК, като се сочи, че фактите по делото по
несъмнен начин установяват реализацията на този престъпен състав и
авторството на деянието. Критикуват се изводите на първата инстанция по
отношение на показанията на св.Д.С. и се иска неговия преразпит.

В разпоредително заседание на 05.10.2021г. въззивният съд намери
за необходимо събирането на допълнителни доказателства, като в съдебни
заседания на 20.10.2021г. и на 24.11.2021г. беше проведено съдебно следствие
и бяха приобщени нови доказателствени източници - показанията на св.Д.С.
от извършеният преразпит на този свидетел, заключение на аудио-техническа
експертиза и писмени доказателства.

В съдебно заседание прокурорът пледира за осъждането на
подсъдимия по внесеното срещу него обвинение, твърди, че то е доказано,
като анализира събраните по делото доказателства и се позовава на
заключението на приетата от въззивния съд аудио-техническа експертиза.
Коментира критично показанията на св.Д.С. пред различните инстанции и
иска уважаване на протеста на СГП.
Служебният защитник на подсъдимия Р. А. А. - адв.Т. П. иска
потвърждаване на присъдата на първата инстанция и сочи редица
противоречия в показанията на пострадалия според обвинителния акт св.Д.С..
Позовава се на доказателствения анализ на първата инстанция и намира, че
той е правилен и изчерпателен.
Подсъдимият Р. А. А. подкрепя доводите на своя защитник и в
последната си дума иска потвърждаване на присъдата на първата инстанция.
1

Въззивният съд, въз основа на своите правомощия по чл.314 НПК и
по чл.316 НПК и като прецени събраните по делото доказателства, вкл. тези,
събрани за пръв път от настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите
и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери
следното:
Присъдата на първата инстанция е постановена при превратен
доказателствен анализ, като разсъжденията на първоинстанционния съд по
отношение показанията на пострадалия Д. П. С. не се споделят от съдебния
състав на САС. Първата инстанция е дала необоснован превес на показанията
на св.С., депозирани пред съда, като е игнорирала последователните и пълни
показания на този свидетел от досъдебното производство, тяхното
потвърждаване от показанията на св.Л. и св.К., не е съпоставила внимателно
тези показания с показанията на св.Р., а е дала вяра на обяснения на
подсъдимия, които се опровергават от останалите доказателствени източници,
събрани по делото.
Въззивният съд провери показанията на св.Д.С. чрез личен разпит,
но и чрез назначаване на аудио-техническа експертиза на изискания за пръв
път от въззивния съдебен състав запис на подадения на телефон 112 сигнал,
като подробно съображенията на този съд за възприемане на показанията на
св.Д.С. от досъдебното производство като достоверни, ще бъдат изложени на
съответното систематично място в настоящите мотиви към постановената
нова присъда.
Собственият доказателствен и правен анализ, извършен от съдебния
състав на САС, доведе до следните изводи:

От фактическа страна:
Подсъдимият Р. А. А. е роден на **********г. в гр.***, живее в
гр.***, кв.***, ул.„***” №2А, ет.1, ап.110, българин, български гражданин,
без образование, неженен, осъждан, безработен ЕГН **********.
Понастоящем търпи присъда в Затвора-***.

На 13.08.2020г. пострадалият Д. П. С., който работел като пастир в
с.***, общ.***, бил в почивка, като имал налични парични средства и
започнал да играе хазартни игри в центъра на гр.София. Успял да спечели
значителна за него парична сума и решил да се прибира към своя дом в
кв.***.
Около 04.15 часа на 14.08.2020г. св.С. се намирал в района на пл.
„Лъвов мост” в гр.София, като се придвижвал по бул.„Мария Луиза” от
Централни хали към Централна ЖП гара.
В близост до спирка на трамвайната линия той видял св.Р. Р. Р.,
известен като „А.”, облечен в предизвикателни женски дрехи и с перука с
2

дълга руса коса, който предлагал сексуални услуги като проститутка. Св.Р.
седял пред кафето и слушал музика на слушалките на своя телефон.
До св.Р. се намирал подсъдимият Р. А. А., който имал вид на
сводник на св.Р..
Св.Д.С. се приближил към подсъдимия А. и го попитал колко
струват услугите на проститутката (св.Р.). Подсъдимият му отговорил, че те
струват 40 лв.
Св.С. се съгласил с предложената цена, като двамата - св.С. и
подсъдимият А. се отдалечили от мястото, на което била „А.” (св.Р.) и завили
вдясно по бул.„Сливница”, посока „Сточна гара”, Веднага след това завили
отново вдясно по първата пряка на бул.„Сливница” - ул.„***”, за да изчакат
идването на „А.” (св.Р.).
Пострадалият С. дал на подсъдимия уговорената парична сума -
40 лв. в две банкноти от по 20 лв.
Подсъдимият А. видял портфейла, от който св.С. извадил парите,
забелязал, че в него има още пари и предложил на св.С. да му даде нов
портфейл, тъй като носеният от св.С. портфейл бил извехтял.
Св.С. се съгласил и взел от подсъдимия А. предложения по-нов
портфейл, като започнал да прехвърля документите и парите си от стария в
новия портфейл.
В този момент подсъдимият Р. А. А. внезапно хванал за врата с една
ръка св.С., притиснал го към намираща се в съседство ограда и му нанесъл
два удара с другата си ръка - в тялото и във врата на пострадалия. Издърпал
от ръцете на св.С. банкноти на стойност 40 лв. и избягал в посока на пл.
„Лъвов мост”, като след това продължил да тича по бул.„Мария Луиза” в
посока към Централни хали.
Пострадалият С. се развикал и започнал да преследва подсъдимия,
като стигнал до пл.„Лъвов мост”. Там го изгубил и решил да се обади на
телефон 112.
В 04.19 минути в Националната система „Телефон 112” било
регистрирано обаждането на пострадалия, който заявил на оператора, че е
ограбен с 40 лв. и поискал изпращането на полиция.
Въз основа на подадения сигнал след няколко минути на мястото
пристигнал автопатрул, съставен от св.Н. А. Л. и св.Н. В. К.. Пострадалият им
заявил, че е ограбен с 80 лв. и посочил описание на извършителя на грабежа и
посоката на оттеглянето му. Полицейските служители успели да застигнат
подсъдимия А. в района на Централна баня (на кръстовището на бул. „Мария
Луиза” и ул. „Екзарх Йосиф”) и го задържали. Подсъдимият не успял да им
даде смислени обяснения за своето поведение и поради това бил качен в
полицейския автомобил и откаран към пл.„Лъвов мост”. Там пострадалият С.
потвърдил, че именно задържания подсъдим Р. А. А. е извършител на
твърдяния грабеж. На мястото бил и св.Р..
3

Всички били откарани в сградата на СДВР-05РУ и там били снети
показания на св.С. и св.Р., като било установено, че „А.” всъщност е мъж,
което предизвикало искреното забавление на полицейските служители.

Подсъдимият Р. А. А. е осъждан многократно (справка за съдимост с
бюлетини за съдимост на л.33-л.56 от въззивното производство), като от
значение за правната квалификация на деянията по настоящето дело са
следните осъждания:
1. По НОХД №231/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, по
което с Присъда №17/18.06.2013г., влязла в сила на 18.12.2013г. подсъдимият
Р. А. А. е бил признат за виновен за извършено на 03.12.2012г. престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК и
му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години
с първоначален строг режим за изтърпяване.
Наказанието е изтърпяно на 22.10.2018г. (справка от
ГД „Изпълнение на наказанията” на л.74 от въззивното производство).
2. По НОХД №697/2019г. по описа на РС-Плевен, по което със
споразумение №180/17.04.2019г., в сила от същата дата, подсъдимият Р. А. А.
е признат за виновен за извършено в периода 14.12.2018г.-24.12.2018г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.3 НК вр. чл.195, ал.1, т.2 НК вр. чл.194, ал.1
НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” НК и му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца с първоначален
строг режим за изтърпяване.
Наказанието е изтърпяно на 12.06.2018г. (справка от
ГД „Изпълнение на наказанията” на л.74 от въззивното производство).

По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия Р. А. А. (частично),
показанията на свидетелите Д. П. С. (дадени пред въззивния съд и прочетени
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Н. А. Л. (дадени пред първата
инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК), Н. В.
К. (дадени пред първата инстанция и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК) и Р. Р. Р. („Ани“ - прочетени по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.4 и т.5 НПК), заключението на назначената и приета от въззивния
съд аудио-техническа експертиза (л.97-л.100 от въззивното производство) и
писмените доказателства и доказателствени средства - определение на СГС
(л.18-л.22 от досъдебното производство), експертна справка (л.37 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.39 от
досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.40 от
досъдебното производство), справка АИС „БДС“ със снимка на подсъдимия
(л.56 от досъдебното производство), справка АИС „БДС“ със снимка на св.Р.
4

(л.57 от досъдебното производство), разписка за връщане на пари на
подсъдимия (л.61 от досъдебното производство), разписка за предаване на
пари от подсъдимия (л.62 от досъдебното производство), разписка за връщане
на пари на пострадалия (л.63 от досъдебното производство), справка за
съдимост (л.65-л.74 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.75-
л.79 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.80-л.96 от
досъдебното производство), справка за съдимост (л.19-л.24 от съдебното
производство), формуляр за досие на подсъдимия (л.25-л.26 от съдебното
производство), присъда от РС-Плевен и Решение на ОС-Плевен (л.118-л.130
от съдебното производство), справка за съдимост (л.245-л.251 от съдебното
производство), писмо №И-28666/13.10.2021г. на ПРБ-НСлС (л.30-л.31 от
въззивното производство), справка за съдимост с препис от бюлетини за
съдимост (л.33-л.56 от въззивното производство), писмо №105810-
574/14.10.2021г. на МВР-Д „НС 112”-РЦ 112-София с диск (л.57-л.58 от
въззивното производство) и писмо №И-14605/18.10.2021г. (л.74 от въззивното
производство).

В основата на приетата фактическа обстановка въззивният съд
поставя показанията на св.Д. П. С., дадени на досъдебното производство
около един час след извършения грабеж. Тези показания от 14.08.2020г. са
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК със съгласието на
страните и след разясняване на възможностите по чл.281, ал.7 НПК (л.104-
л.105 от въззивното производство).
Показанията от 14.08.2020г. са дадени непосредствено след
инцидента и съдържат достоверна и подробна информация за станалото. В
тези показания св.С. последователно и с подробности обяснява произхода на
своите парични средства, описва протичането на срещата с подсъдимия,
детайлизира упражненото насилие и сочи по какъв начин е установил размера
на отнетата сума.
Тези показания са ясни, непротиворечиви, последователни, като в
тях се съдържат подробности, които не могат да бъдат измислени и
обмислени за малкото време между станалото - установено е категорично, че
сигналът в Националната система 112 е подаден в 04.19 часа на 14.08.2020г., а
разпитът е проведен във времето между 06.00 часа и 06.40 часа на същата
дата.
Провеждането на този разпит като време съвпада с описаното от
св.С., от св.Р. и от самия подсъдим относно предприетите от полицейските
служители действия след задържането на подсъдимия А. - отвеждането на
тримата в сградата на СДВР-05РУ и началото на разследването по делото.
Казаното от св.С. в този разпит, съвпада напълно с фактите, събрани
чрез показанията на св.Л. и К. - полицейските служители, първи отзовали се
на сигнала на телефон 112 и задържали подсъдимия. Тези свидетели са
единодушни за това, че пострадалият е бил категоричен за обстоятелството,
5

че са му отнети 80 лв. (дадените 40 лв. за използване на услугите на „А.” и
40 лв., взети от подсъдимия А. от портмонето на пострадалия след хващането
на пострадалия за врата и нанасянето на два удара - в тялото и във главата на
пострадалия С.).
Показанията на св.С. от досъдебното производство по недвусмислен
начин се потвърждават и от записа на разговора, проведен с оператора на
телефон 112. В този запис пострадалият С. по изтъква, че е бил ограбен със
сумата от 40 лв., уточнява мястото на грабежа и иска съдействие.
Показанията на св.Р. („А.”), приобщени надлежно по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 НПК от първата инстанция, също подкрепят
показанията на св.С. от досъдебното производство, като св.Р. описва срещата
между подсъдимия и св.С., тяхното отдалечаване от мястото, на което е бил
св.Р., действията на подсъдимия по напускане на местопрестъплението и
поведението на св.С. след грабежа - всичко по начин, идентичен с посоченото
от св.С. на досъдебното производство.
Пред първата инстанция и пред въззивния съд св.Д.С. дава
непоследователни и объркани показания, като от една страна потвърждава
упражненото насилие, но от друга страна отрича редица обстоятелства, за
които е свидетелствал на досъдебното производство.
Разпитът на св.С. от въззивния съд дори задълбочи противоречията,
напоително констатирани от първата инстанция, като този свидетел промени
дори сумата за сексуалната услугата на „А.”, поискана от подсъдимия.
Въззивният съд прие, че тези противоречия в показанията на св.С. се
дължат както на изминалото време между инцидента и разпитите от
съдебните състави на Градския и на Апелативния съд, така и на ниското
интелектуално и когнитивно ниво, демонстрирано от св.С. в неговото
поведение - както на датата на престъплението, така и пред съдебните
състави.
В основните си положения - за упражнено от подсъдимия насилие за
получаване на парична сума, различна от договорената за услугите на
проститутката „А.” (св.Р.) и за вземането на пари от портмонето на св.С.
(разликата в показанията е относно размера на взетите пари), св.С. е
категоричен при всички свои разпити - както при двата разпита на
досъдебното производство, така при двата разпита в съда - пред първата и
пред въззивната инстанция.
Показанията на св.С. съвпадат и с обясненията на подсъдимия в
основните си части. В своите обяснения подсъдимият А. признава за срещата
с пострадалия, за това, че са уговаряли цена за сексуалните услуги на св.Р., за
мястото на предаването парите, за своето отдалечаване от мястото на
произшествието, както и за начина на задържането на този подсъдим от
полицейските служители.
Подсъдимият отрича да е взел пари от пострадалия С. след
упражнено насилие, което е очевидна защитна версия, доколкото обясненията
6

на подсъдимия за причините за неговото бягство от местопрестъплението са
нелогични и несъстоятелни.
В подсъдимия са намерени парични средства, които като цяло
съвпадат с посочената от св.С. парична сума, взета от подсъдимия - 40 лв. за
услугите на св.Р. и 40 лв., взети насила, като в подсъдимия е имало и още
парични средства (45 лв.), което отново опровергава изтъкнатата от него
причина за бягството му от местопрестъплението - необходимостта от
налични пари за закупуване на наркотици.
Поради противоречието и нелогичността в обясненията на
подсъдимия, както и поради тяхното опровергаване от показанията на св.Р. и
св.С. (а и от полицейските служители - св.Л. и св.К., които подчертават
неадекватното и съмнително поведение на подсъдимия А. при неговото
задържане), въззивният съд възприема тези обяснения като опит да се изгради
защитна стратегия чрез признаване на някои факти и отричане на други
обстоятелства, станали в обективната действителност.
Съвпадането на показанията на св.С. от досъдебното производство с
показанията на св.Л. и св.К., с показанията на св.Р., със записа на разговора с
телефон 112 (срв. заключението на приетата от въззивния съд аудио-
техническа експертиза) - всички тези причини накараха въззивният съд да
възприеме описаната по-горе фактическа обстановка и на нея да изгради
своите правни изводи.
Първата инстанция правилно е посочила приоритета на съдебното
производство (респ. на проверените в състезателния съдебен процес
доказателствени източници) пред събраните на досъдебното производство
такива. В конкретния случай обаче приобщаването на показанията на св.С. от
въззивния съд е сторено по реда на чл.281, ал.5 НПК и при спазване на
разпоредбата на чл.281, ал.7 НПК, показанията на този свидетел от
досъдебното производство са дадени непосредствено след инцидента, без да е
имало някаква реална възможност за тяхното нагласяне или репетиране, тези
показания се потвърждават с дадените пред съда показания на св.Л. и св.К. и
са в синхрон с показанията на св.Р.. Достоверността на тези показания се
установява и чрез заключението на безпристрастн ата и компетентно
изготвена аудио-техническа експертиза и записания от оператора на телефон
112 сигнал за извършеното престъпление.
Тези причини мотивират въззивният съд да приеме, че следва да
даде вяра именно на показанията на св.С. от досъдебното производство, а не
на обърканите му и несигурни показания от съдебната фаза.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав прие за
установена по категоричен и несъмнен начин описаната фактическа
обстановка и счете, че именно въз основа на нея следва да гради своите
правни изводи.

От правна страна:
7

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият Р. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.
„а” и б.„б” НК.
От обективна страна – на 14.08.2020г. около 04.30 часа в гр.София,
на ул. „***” подсъдимият Р. А. А. е отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 40 лв. от владението на Д. П. С. с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като грабежът е
извършен при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият А. е употребил сила, за да прекъсне владението на
пострадалия върху неговите движими вещи и да установи своя власт върху
предмета на престъплението. Той е нанесъл удари в тялото и в главата на
пострадалия С. и е издърпал част от носените от св.С. пари, след което се е
отдалечил от мястото на престъплението.
Деянието е довършено, тъй като подсъдимият А. е установил своя
трайна фактическа власт върху предмета на престъплението и е избягвал с
отнетото имущество. Подсъдимият е бил задържан няколко минути след
престъплението благодарение на своевременната реакция на пострадалия да
уведоми органите на реда на телефон 112 и да посочи на дошлите при
пострадалия полицейски служители описанието на подсъдимия и посоката на
неговото оттегляне. Това задържане е станало известно време след грабежа,
през което подсъдимият е имал възможност да предприеме действия по
своето укриване и отчуждаване на предмета на престъплението. Единствено
професионализма на полицейските служители и липсата на съобразителност у
подсъдимия са позволили той да бъде заловен на значително разстояние от
мястото на грабежа.
Деянието е извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.„а” и б. „б” НК - по-малко от пет години от изтърпяване на наказания
лишаване от свобода за срок повече от една година за тежки умишлени
престъпления и по-малко от пет години след ефективно изтърпяване на две
отделни наказания „лишаване от свобода” за две отделни престъпления,
между които не са налице основанията за групиране - престъплението, за
което е осъждането по НОХД №697/2019г. на РС-Плевен е извършено след
изтърпяване на цялото наказание, наложено по НОХД №231/2013г. на СОС.
От субективна страна - подсъдимият Р. А. А. е действал при
условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи - пари, които са
чужда собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа
на закона и за това отнемане използва сила и че отнемането на вещите е без
съгласието на техния собственик, като е имал намерение да присвои парите и
да се разпореди с тях като със свои. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния и противоправен характер на своите деяния, имал е
достатъчна степен на психофизическа зрялост и отговорност да разбира
общественоопасните последици от своите деяния и е искал настъпването на
8

тези последици.
Въззивният съд има правомощия да осъди оправдания от първата
инстанция подсъдим по внесеното в съда обвинение, доколкото присъдата на
първата инстанция е надлежно протестирана от прокуратурата с искане за
осъждане на подсъдимия. Поради това и въз основа на своите правомощия по
чл.336, ал.1, т.2 НПК вр. чл.334, т.2 НПК Софийският апелативен съд в
настоящия си съдебен състав отмени присъдата на СГС и постанови нова
присъда, с която осъди подсъдимия Р. А. А. за извършено от него
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и
б.„б” НК.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и по преценка на
съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и за
определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер,
предвиден в закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или някое изключително такова, като според настоящия
съдебен състав определянето на наказанието за подсъдимия Р. А. А. в
рамките, посочени от закона, би отговаряло на целите на генералната и
специалната превенция по българското наказателно право. Наред със
смекчаващите отговорността обстоятелства – доброволното възстановяване
на вредата от подсъдимия А., която е в малък размер, сравнително ниския
интензитет на упражнената принуда и тежкото социално положение на
подсъдимия А., са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства –
многобройните предишни осъждания на подсъдимия, които не влияят на
квалификацията на деянието. По тези причини определянето на наказанието в
рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия А. деяние и за неговата личност.
Според настоящия съд е налице превес на смекчаващите
обстоятелства над отегчаващите и целите на наказателната репресия не
налагат определяне на наказание за някакъв по-продължителен период от
време. Поради това съдът наложи минималното предвидено в закона
наказание от пет години „лишаване от свобода”, като прие, че в този размер
ще бъде упражнено превъзпитателно въздействие върху подсъдимия А., а ще
бъдат постигнати и целите на генералната превенция, като се посочи
укоримостта на постъпката на подсъдимия и неизбежността на наказанието за
подобни престъпления.
Това минимално наказание ще даде един последен шанс на
подсъдимия да приведе своя живот в съответствие с изискванията на
обществото и да се социализира, като се изходи от хуманизма на българско
9

наказателно право.
Съобразно чл.57, ал.1, т.2, . б. „б” ЗИНЗС съдът определи
първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия
Р. А. А. наказание „лишаване от свобода”, доколкото от изтърпяването на
предходно ефективно наказание „лишаване от свобода” от подсъдимия не са
изминали пет години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р. А. А.
да заплати по сметка на САС направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 205,95 лв., както и държавна такса в размер
на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения съдът постанови единодушно своята
присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
10

Номер на акта:	22
Дата:	24 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия:	Владимир Астарджиев

Дело:	20211000601047
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2021 г.

Присъда по дело №1047/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите