Решение по дело №333/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 363
Дата: 30 юни 2009 г. (в сила от 18 юли 2009 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20092120100333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

№ 553                                      26. 06. 2009 година                        гр. Бургас                         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                         петнадесети граждански  състав

На трети април                                             две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

                                                      

Председател: С.Я.                                                    

При секретар: К.К.     

Изслуша докладваното от съдия: С.Я. гражданско дело № 333/2009г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:    

Производството е исково по молбата на З.Н.С., ЕГН **********,*** против О.Н.П., ЕГН ********** ***, обл.Бургас. Твърди се, че с решение № 698/ 14.07.2008г. по НАХД 1361/ 2008г. по описа на БРС в сила от 10.11.2008г. ответникът е бил признат за виновен за това, че на 07.09.2007г. около 22.00 часа, в гр. Бургас, к-с ‘Меден рудник”, пред бл. 420 по хулигански подбуди е причинил на ищеца С. лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по главата, кръвонасядания с охлузване на лицето, частичен субконюктивален кръвоизлив на лявото око, кръвонасядане на горната устна, откършени счупвания на зъбите, кръвонасядания по гърба. Твърди се още, че заради тези увреждания ищецът е претъпял физически болки и страдания, силна уплаха и стрес от внезапните и продължителни удари, на които е бил подложен, затруднения и дискомфорт, които изпитва и към настоящия момент по време на дъвчене, а също така времето за преодоляване на болката и страданието от изживяното е твърде продължително. Ищецът сочи, че и към настоящия момент изпитва срам и неудобство от събитието, станало достояние на неограничен кръг от приятели, близки, познати и непознати.

Моли се за решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка и страдание, в резултат на причиненото му телесно увреждане, както и сумата от 20 лева – имуществени вреди, представляващи разходи по медицински прегледи, ведно със законовата лихва за забава върху първата сума от датата на увреждането – 07.09.2007г. и по втората от датата на подаване на исковата молба. Сочат се доказателства претендират се разноски.                     

Така предявените искове са с правно основание по чл. 45 и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

В законоустановения срок за отговор такъв не е постъпил. В съдебно заседание се явява лично ответникът като не оспорва исковете по основание, оспорва ги по размер. Не ангажира доказателства.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се прилага решение от 14.07.2008г., постановено по НАХД № 1361/ 2008г. на БРС, единадесети наказателен състав, влязло в законна сила. С решението П. е признат за виновен в това, че на 07.09.2007 г. в гр. Бургас, к–с ‘Меден рудник”, пред бл. 420 около 22.00 часа по хулигански подбуди е причинил на З.С. лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядане по главата, кръвонасядане с охлузване на лицето, частично субконюктивен кръвоизлив на лявото око, кръвонасядане на горната устна, откършени счупвания на зъбите, кръвонасядане на гърба, в следствие на което е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота – лека телесна повреда, причинена по хулигански подбуди. Съдът е освободил ответникът от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание - глоба в размер на 2000 лв.

Това решение - съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК е задължително за настоящия съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед посоченото, следва да се приеме за установено, че ответникът противоправно и виновно е причинил на ищеца лека телесна повреда.

По делото е представено Съдебно - медицинско удостоверение № 449/ 2007г. (неоспорено от ответника). Към датата на прегледа, осъществил се три дни след нанесения побой медицинското лице е установило следните телесни увреждания по ищеца – клепачите на лявото око са мораво кръвонаседнали, окото е с частичен субконюктивален кръвоизлив, по лявата повърхност на носа има охлузване, над лявата ушна мида има разлат болезнен оток на кожата. Установени са още отоци по тилната повърхност на главата в дясно, крвъвонасядания в областта зад лявата ушна мида, такива и по вътрешната повърхност на горната устна. Откършечно счупване на първи долен ляв зъб, оронен режещ ръб на двата горни резци, болезненост при стискане поради възпаленост на горен ляв зъб, морави кръвонасядания в областта на дясната лопатка.

Според свидетелските показания на Недялко С. – баща на ищеца, които съдът въпреки, че са дадени от заинтересовано от крайния изход на делото лице кредитира като кореспондиращи с останалия доказателствен материал, тези телесни увреждания са причинили на З. неописуеми болки. Свидетелят сочи, че в деня на побоя З. се прибрал в къщи, веднага след което се строполил в коридора, фъфлейки за случилото се, като баща му го възприел така сякаш е бил катастрофирал. Веднага след като се прибрал баща му го завел в поликлиника за преглед като лекарите са искали да го хоспитализират. При желание за домашно лечение указанията на медицинските лица към бащата на З. били да го буди често, за да преценя какво е състоянието му. Свидетелят сочи, че счупените му зъби били свръх чувствителни, като са такива и към момента. Свидетелства се, че най- малко десетина дни З. е чувствал неописуеми болки, заради които е взимал болкоуспокояващи. Докато се е възстановявал З. не е излизал изобщо от дома си, бил е посещаван от своите приятели, а през първите учебни дни въобще не е посещавал училище, тъй като се е срамувал от синината на окото си. За инцидента според показанията на свидетеля З. въобще не желае да говори, тъй като изпитва огромен срам и неудобство от случилото се.       

С тези доказателства искът за обезщетение за неимуществени вреди се установява по основание. Установи се, че в резултата на нанесения от О. побой ищецът е претърпял силни и продължителни физически болки и страдания, за успокояването на които продължително време е взимал обезболяващи. Чувствителността на увредените зъби на З. продължава и към настоящия момент т.е повече от девет месеца. Установи се, че ищецът не е напускал дома си десет дни, тъй като е изпитвал голямо неудобство от външния си вид – синината на окото си. Същият се е хранил със сламка повече от двадесет дни, което състояние е причинило голям стрес и дискомфорт на пострадалия.        

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, като се вземе предвид интензивността и продължителността на отрицателните преживявания на ищеца. Съдът намира, че болките и срамът от нанесения побой са продължили дълго време като са с последици и към настоящия момент. Причинено е продължително за ищеца неудобство – затруднено хранене, нетърпими болки, свръхчувствителност на дъвкателния апарат. От причиненият побой и появили се кръвонасядания З. се е срамувал да напуска дома си като дори не е пожелал да посещава училище. Съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размера, претендиран от ищеца от 2000 лева.

Досежно размерът на имуществените вреди по делото се ангажираха доказателства – фактура от МБАЛ Бургас, видно от която за осъщественото на 10.09.2008г. освидетелстване на З. са заплатени 20 лева медицинска такса. Претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Основателни са претенциите за лихва по двата главни иска така както се претендират. По смисъла на чл. 84, ал. 3 от ГПК длъжникът при задължения, последица от непозволено увреждане е в забава от датата на настъпилото такова т.е за присъдената сума от 2000 лева П. е в забава от датата на нанесения побой -  07.09.2008г., а досежно лихвата по претенцията за 20 лева – имуществени вреди, то тя е поискана с датата на депозиране на исковата молба - 22.01.2009г. и като такава е основателна.  

С оглед крайния изход на спора и изцяло уважените претенции и при спазване разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца съдебно деловодни разноски – адвокатско възнаграждение от 250 лева, както и държавната такса по образуване на настоящото дело, която е в размер на 130 лева по двата иска.   

При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаски районен съд

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА О.Н.П., ЕГН ********** ***, обл.Бургас да заплати на З.Н.С., ЕГН **********,*** сумата от 2000 ( две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от З.Н.С. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от причинена му от О.Н.П. лека телесна повреда по хулигански подбуди на 07.09.2007г. около 22.00 часа в гр. Бургас.

ОСЪЖДА О.Н.П., ЕГН ********** ***, обл.Бургас да заплати на З.Н.С., ЕГН **********,*** сумата от 20 / двадесет лева / имуществени вреди – заплатена такса за медицински преглед.  

ОСЪЖДА О.Н.П., ЕГН ********** ***, обл.Бургас да заплати на З.Н.С., ЕГН **********,*** сумата от 250 / двеста и петдесет лева / съдебно деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.   

ОСЪЖДА О.Н.П., ЕГН ********** ***, обл.Бургас да заплати по сметка на БРС сумата от 130 / сто и тридесет лева / държавна такса по двата предявени иска.  

            Решението е обжалваемо по въззивен ред пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за настоящото.

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: