Решение по дело №179/2020 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,04.11.2020  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №179  по описа за 2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „Н. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в,ЕИК,представлявано от С.С.Д. ЕГН**********,срещу наказателно постановление №464143-F505056 от 18.09.2019г.на Б.С.Г.,Началник на Отдел”О.д.”-В.в Централно управление на Национална Агенция по приходите,с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган и е постъпила ведно със административната преписка първоначално в Районен съд-Добрич,където е образувано АНХД№804/2020 по описа на Районен съд-Добрич.С Определение№307 от 31.07.2020 г.,производството по това дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Балчик.

Преписката е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№2715 от 07.08.2020 год.,като е образувано АНХД№179/2020 по описа на БРС.

В жалбата си, дружеството-жалбоподател моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.Твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди,че са налице условията на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По евентуалност моли съда да намали размера на наложеното административно наказание към предвидения в законовия текст минимум.

            Редовно призовано,дружеството-жалбоподател  не се представлява в съдебно заседание и не представя нови доказателства или становище.

            Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в  с.з от ю.к.С.М..

Процесуалният представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.Претендира деловодни разноски под формата на юристконсултско възнаграждение.

По делото,като свидетел е разпитан П.Т.Т.-актосъставител.

            Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на &1т.41 от ПР на ЗДДС,представляващ щанд,находящ се в КК“А.“,до хотел „К.“,Балчишка община.

            На 07.08.2019год.,в търговския обект е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като,установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка Серия АА №0352210 от 07.08.2019г.

 При проверката е установена следната фактическа обстановка:

            В търговския обект има монтиран,въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП,с Рег.№4205271/28.05.2019г.При проверката,обекта работи,като се предлагат студени и топли напитки.Проверката е извършена в присъствието на представляващия дружеството.

Проверяващите,в лицето на свидетеля П.Т., извършват контролна покупка в обекта,преди своята легитимация,а именно две фрапета, на обща стойност  8 лева.,която е заплатена в брой от органа на приходите св.П.Т.. Плащането е прието от С.С.Д.- представляващ дружеството.

За плащането не е  издадена касова бележка от наличното и работещо в обекта ЕКАФП,съгласно изискванията на Наредба№Н-18/13.12.2006год.на МФ.

            Налице е нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.

На 19.08.2019г.св.П.Т. съставя акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството–жалбоподател ,като преценява ,че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.

АУАН е съставен и връчен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател.При връчването на АУАН,представляващия  е вписал,че ще подготви възражение срещу АУАН,в законоустановения срок.В последствие срещу АУАН  не е подадено писмено възражение,в законовия срок.

 Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган издава наказателно постановление №464143-F505056 на 18.09.2019г.с което на  едноличния търговец-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 800лв.

            Гореизложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели,представените и приети писмени доказателства,приложени по административната преписка.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 16.07.2020год..Жалбата е подадена в деловодството на визиваемата страна с вх.№33171 на 22.07.2020г.

 Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

            Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Отдел”О.д.”-В.в Централно управление на Национална Агенция по приходите,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.Изпълнителния Директор на НАП.         

                         Относно процесуалната и материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът приема,че административно наказващия орган и проверяващите стриктно са спазвали правните норми на материалния закон и правилно са ги приложили.Пълно и точно е изяснена фактическата обстановка.

Събрани са категорични и безспорни доказателства,установяващи вината на жалбоподателя и допуснатото административно нарушение.

            При служебният анализ на процесното наказателно постановление,а така също и на АУАН,съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения ,които да са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател.В процесното наказателно постановление се съдържат всички необходими реквизити,включително и индивидуализиращи мястото е времето на констатиране на извършеното административно нарушение.

            Според съда с оглед събраните доказателства и техния анализ поотделно и в тяхната съвкупност се достига до категоричния и несъмнен извод,че дружеството-жалбоподател е допуснало,визираното в наказателното постановление административно нарушение.

            Съдът,отчита,обстоятелството,че административните нарушения,по Наредба№Н-18/2006на МФ,касаещи финансовата дисциплина,за работа с ЕКАФП,включително и нарушенията по чл.25ал.1от Наредбата,са масови констатирани в съдебния район.

Гореизложените обстоятелства според съда са основателни и следва да се приемат за мотив, да не се приеме в конкретния случай,че е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Конкретният казус,според съда не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,от останалите такива,поради което не следва да се приема,че е налице маловажност.

По отношение на размера на наложеното административно наказание,съдът съобрази следното:

Административно-наказващата разпоредба на чл.185 ал.1от ЗДДС гласи” Лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Липсват доказателства,че процесното нарушение е извършвано и друг път,поради което съдът приема,че то е констатирано за първи път.

Стойността на контролната покупка и респективно неиздаването на задължителния фискален бон е на ниска стойност,само 8 лева.

Видно от твърденията на дружеството-жалбоподател в жалбата,неоспорени от възиваемата страна,веднага след констатиране на административното нарушение,са предприети действия по недопускане на подобни нарушения.

Тези обстоятелства,съдът приема за смекчаващи вината и като такива би следвало да бъдат преценени относно размера на имуществената санкция.

Според съда неправилно и необосновано,административно наказващия орган е определил размер на имуществената санкция по-висок от минималния предвиден в законовия текст.

Според съда,в конкретния казус следва да се определи размер на имуществената санкция към минимума,предвиден в законовия текст,а именно 500 лева.

С оглед на това съдът счита,че наказателното постановление следва да бъде изменено,в частта относно размера на имуществената санкция,като се намали същия от 800 лева на 500 лева.

В останалата част,процесното,обжалвано наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

            По отношение на направените искания за заплащане на деловодни разноски,съдът съобрази следното:

Жалбоподателят не е направил искане за заплащане на разноски по делото,в жалбата си и не е посочил такива.

Възиваемата страна,чрез своя процесуален представител ,пледира да се заплатят деловодни разноски,под формата на юристконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото,съобразявайки обстоятелството,че настоящия съдебен състав потвърждава процесното наказателно постановление макар и частично,както и съобразявайки разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,съдът счита,че следва да се присъди в полза на ЦУ на НАП юристконсултско възнаграждение.Неговият размер,според съдебния състав следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно препращащата норма на чл.63 ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на правната помощ е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН,чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото е продължило само едно съдебно заседание.Разпитан  е само един свидетел.Производството по делото не е с фактическа и правна сложност,поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.      

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление№464143-F505056 от 18.09.2019г.на Б.С.Г.,Началник на Отдел”О.д.”-В.в Централно управление на Национална Агенция по приходите,с което ,за констатирано на 07.08.2019г.в обект,представляващ щанд,находящ се в КК“А.“,до хотел „К.“,Балчишка община,административно нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ,на„Н. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в,ЕИК,представлявано от С.С.Д. ЕГН**********,е наложено административно наказание,Имуществена санкция в размер на 800лв.( осемстотин лева),В ЧАСТТА, относно размера на имуществената санкция,като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция от 800 лева(осемстотин лева),на Имуществена санкция в размер на 500 лв.(петстотин лева).

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част наказателно постановление№464143-F505056 от 18.09.2019г.на Б.С.Г.,Началник на Отдел”О.д.”-В.в Централно управление на Национална Агенция по приходите,като законосъобразно.

ОСЪЖДА„Н. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в,ЕИК124702486,представлявано от С.С.Д. ЕГН**********,да заплати в полза на ЦУ на НАП юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.(осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: