Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.10.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 585 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с искова молба и уточняваща такава, с която са предявени кумуативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П. С., сграда 6 със законен представител
– О.Б.Ш., чрез адв.
В.Г. против ц. с.м., ЕГН: **********,***.
В
исковата молба се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от
16.06.2014г., сключен с мобилния оператор „К.Б.М.“ ЕАД /понастоящем „Т.Б“ ЕАД/,
ответникът Ц.С.М.бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и
титуляр по мобилен номер **по програма Globul United 20.99лв. С допълнително споразумение от 23.12.2014г.
абонатът новирал отношенията по повод ползвания
номер, като избрал програма Резерв с отстъпка 23.99лв., с уговорен срок на
действие до 23.12.2016г.
Във
връзка с титулярния номер **и при възползване от преференциални условия на
Оператора да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник взел да ползва още
два мобилни номера, както следва:
-
По договор от дата 01.07.2015г за мобилен номер **по програма Go Web Unlimited 13.99лв. Във връзка
с този номер било взето мобилно устройство Tablet Alcatel PIXI 3 7 Black на изплащане посредством 23 месечни
вноски по 4.99лв. всяка. Посредством Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + били обединени в
обща пакетна услуга титулярният номер **по програма Резерв 23.99лв и номер **по
програма Go Web Unlimited
13.99лв.
-
По договор от дата 08.02.2016г за мобилен номер **по програма Резерв Стандарт
19.99лв. Във връзка с този номер било взето мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey на изплащане посредством 23 месечни вноски по 15.59лв.
всяка.
Въз
основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като мобилните номера **и **били „закачени“ за титулярния номер
**, а потреблението било фактурирано под абонатен номер № *********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми “.
За
потребените от абоната-ответник услуги, фактурирани
под абонатен номер №********* за периода от 15.02.2016 г. до 14.07.2016 г. „Т.“
ЕАД издало следните фактури:
-
фактура №**********/15.03.2016г. за отчетения период на потребление 15.02.2016-
14.03.2016г. с начислена за периода сума за месечно потребление в размер на
54.08 лв./петдесет и четири лева и 0.08ст./ и 24.58 лв. /двадесет и четири и
0.58лв./ за дължими лизингови вноски, като стойността на фактурата в размер на
78.61 лв. /седемдесет и осем лева и 0.61ст./ платима в срок 30.03.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните
мобилни номера.
-
фактура №**********/15.04.2016г. за отчетения период на потребление 15.03.2016-
14.04.2016г. с начислена за периода сума за месечно потребление в размер на
55.88 лв./петдесет и пет лева и 0.88ст./; 24.58 лв. /двадесет и четири и
0.58лв./ за дължими лизингови вноски и дължим, незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/15.03.2016г. в размер на 78.61 лв., като общо дължимата
сума по фактурата възлизала на стойност 159.07 лв. /сто петдесет и девет лева и
07 ст./, платима в срок 30.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.
-
фактура №**********/15.05.2016г. за отчетения период на потребление 15.04.2016-
14.05.2016г. с начислена за периода сума за месечно потребление в размер на
54.08 лв./ петдесет и четири лева и 0.08ст./; 24.58 лв. /двадесет и четири и
0.58лв./ за дължими лизингови вноски и дължим, незаплатен баланс по предходната
фактура №**********/15.04.2016г. в размер на 159.07лв., като общо дължимата
сума по фактурата възлизала на стойност 237.73 лв. /двеста тридесет и седем
лева и 0.73ст./, платима в срок 30.05.2016г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.
-
кредитно известие №**********/15.06.2016г. за извършена корекция по
задължението на сторнирана сума в размер на 15.70
лв.; начислена сума за дължими лизингови вноски в размер на 24.58 лв. /двадесет
и четири и 0.58лв./ и дължим, незаплатен баланс по предходната фактура
№**********/15.05.2016г в размер на 237.73 лв., като общо дължимата сума, след
нанесената корекция, възлизала на стойност 246.61 лв. /двеста четиридесет и
шест лева и 0.61ст./, платима в срок 30.05.2016г. Приложено било извлечение от
потреблението на ползваните номера.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 246.61 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Т.“ прекратил
едностранно договорите на Ц.С.М.за ползваните абонаменти и издал по абонатен
номер № *********. на дата 15.07.2016г. крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 1478.32 лв.
Начислената
сума представлявала сбор от незаплатения от абоната - ответник остатък в размер
на 246.61 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
договорна неустойка в размер на 799.62 лв. и дължими лизингови вноски в размер
на 432.09 лв.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изричната клауза в т.3.3 от Сертификат за пакетни услуги
Globul Combo+, съдържаща се
и в т. 11 от всеки от индивидуалните Договори за мобилни услуги, сключени между
абоната и Оператора. Изричната договорна калуза
предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок,
за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на абоната
устройства Tablet Alcatel
PIXI 3 7 Black и HTC Desire 820 Dark
Grey били обявени за предсрочно изискуеми.
/„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на
забава на дължими съгласно тези договори плащания“ - т. 12, ал.2 от Общите
условия към договор за лизинг“/.
В
исковата молба се твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „К.Б.М.“ ЕАД /понастоящем ,,Т. Б.“ ЕАД/ Ц.С.М.се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Т.
Б.“ ЕАД имало право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя
в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от „Т.“ цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ“. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на „Т.“ /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Ц.С.М.– „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Твърди
се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и
те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи
в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
В
чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на „Т.‘. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът Ц.С.М.подписал договори за услуги с мобилния оператор,
ползвал е мобилните номера **; **и **, задължил се да заплати цената на взетите
устройства, съгласно уговорените два погасителни плана и не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник
бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си
Поради
неплащане на задълженията от абоната, „Т. Б.“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.С.
М.. Било образувано ч. гр. д №1833/2017 г. II-ри с-в по описа на PC К. и против
длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
1478.32 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Ищецът
заявява, че на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 246.61 лв., която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Било
установено, че от общата претенция по ч. гр. д №1833/2017г. по описа на PC К.
за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължал сума в размер на
246.61 лв., като частта до пълния размер на претенцията представлявала
начислена договорна неустойка в размер на 799.62 лв. и дължими лизингови вноски
в размер на 432.09 лв. Поради това за ищеца бил налице правен интерес от
осъждане на ответника да му заплати и посочените суми за дължими неустойка и
лизингови вноски.
Ищцовото
дружество моли съда да постанови решение, с което:
-
да признае за установено по отношение на ответника Ц. С. М., че дължи сумата от
246.61 лева, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.06.2014
г. и допълнително споразумение към него
от 23.12.2014 г. за абонатен номер *********, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
23.11.2017 г., до окончателното плащане;
-
да осъди ответника Ц.С.М.да заплати на ищеца договорна неустойка в размер на
799.62 лева за абонатен номер *********;
-
да осъди на ответника Ц.С.М.да заплати на ищеца дължими лизингови вноски в
размер на 432.09 лева.
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответникът,
представляван от назначения особен представител адв. Р.
И., оспорва исковете. Счита, че исковете са неоснователни, а тези по чл.92 ЗЗД и чл.79 ЗЗД, вр.
с чл.205 ЗЗД – и недопустими.
Оспорва
всички обстоятелства на които се основават предявените искове.
Оспорва
размера на дължимите суми.
От
обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно дали потребените от абоната-ответник услуги е фактурирано под
абонатен номер № ********* или под абонатен номер № *********.
Оспорва
наличието на издадени и неплатени фактури.
Счита,
че уговорената в договора клауза за неустойка нарушава добрите нрави, тъй като
уговореният размер формиран от месечните такси до изтичане на срока на договора
нарушава принципа на справедливост, поради което била нищожна.
По
делото била представена обща фактура, в която е включена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Липсвали данни за кой от договорите е
начислена неустойката, на какво основание се дължи, на коя дата са прекратени
договорните отношения, колко на брой са абонаментните такси и от кой момент са
начислени като дължими. Не ставало ясно какъв е периодът, в който ответникът
реално е ползвал мобилни услуги.
Операторът
не бил уведомил и потребителя, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора. Нямало представени доказателства ищцовата
страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявление за
прекратяване на договорите.
Ето
защо и с оглед на горното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с кумуативно
съединени искове – установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно
основание чл.92 ЗЗД и чл.79 ЗЗД, вр. с чл.205 ЗЗД.
От приложеното ч. гр. д. №1833/2018 г. по описа на РС К.
се установява, че по заявление на „Т. Б.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника Ц.С.М.да
заплати на заявителя следните суми:
- сумата от 1478.32 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и осем лева и 32 стотинки), представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги
от 16.06.2014 г.;
- сумата 194.24 лв. (сто деветдесет и четири лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 31.07.2016 г. до 15.11.2017 г.;
- законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 33,45 лв. (тридесет и три лева и 45
стотинки), представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и
- сумата от 208.00 лв. (двеста и осем лева),
представляваща адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото
дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Ц.С.М.далекосъобщителни
услуги, срещу насрещната престация – парично
възнаграждение съгласно тарифите на оператора, посочени в подписаните договори
и приложенията към него. Безспорно е, че на 16.06.2014г., между страните е
сключен договор за мобилни услуги по програма Globul United 20.99лв. с уговорен срок на действие до
23.12.2016г., като ответникът е станал титуляр по мобилен номер **. С
допълнително споразумение от 23.12.2014 г. Ц.С.М.е новирал
отношенията по повод ползвания номер, като избрал програма Резерв с отстъпка
23.99 лв.. Впоследствие ответникът е сключил още два договора с мобилния
оператор – на 01.07.2015г. и на 08.02.2016г, по които са му предоставени за
ползване мобилен номер **по програма Go Web Unlimited 13.99лв. и мобилен
номер **по програма Резерв Стандарт 19.99лв. Към тези два договора ответникът е
сключил два договора за лизинг от същите дати (01.07.2015г. и 08.02.2016г),
като са му предоставени две устройства – мобилно устройство устройство
„Tablet Alcatel PIXI 3 7
Black“ на изплащане посредством 23 месечни вноски по 4.99 лв. всяка и мобилно
устройство „НТС Desire 820 Dark
Grey“ на изплащане посредством 23 месечни вноски по
15.59 лв. всяка.
Не е спорно също, че въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението
за всички мобилни номера – **, ***и **е било фактурирано под абонатен номер №
*********.
Представени са като писмени доказателства фактура
№**********/15.03.2016г. за отчетен период на потребление 15.02.2016 г. –
14.03.2016 г., на обща стойност 78.61 лв.; фактура №**********/15.04.2016 г. за
отчетен период на потребление 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г. на обща стойност
78.61 лв.; фактура №**********/15.05.2016г. за отчетен период на потребление
15.04.2016 г. – 14.05.2016 г. на обща стойност 237.73 лв.; кредитно известие
№**********/15.06.2016г. за извършена корекция по задължението на сторнирана сума в размер на 15.70 лв. Към фактурите са
приложени извлечения от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера.
По делото е безспорно, че ответникът не е заплатил задълженията
си по сключените с ищцовото дружество договори и
издадените фактури. Особеният представител адв. И. не
ангажира доказателства за извършено плащане, но оспорва размера на дължимите
суми.
От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява, че дължимите суми за мобилни
услуги за периода на процесиите фактури от 15.02.2016 г до 14.07.2016 г.,
предоставени на процесиите мобилни номера ***, **и **, са в общ размер на
146.54 лева, а неплатените лизингови вноски са в общ размер на 432.09 лева.
Въз основа на обсъдените доказателства искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен до размерите, установени с
експертното заключение, а именно: следва да се признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 146.54 лева, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги
от 16.06.2014 г. и допълнително
споразумение към него от 23.12.2014 г. за абонатен номер *********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.11.2017 г., до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 246.61 лева искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Изцяло основателна е
претенцията за дължими лизингови вноски в размер на
432.09 лева, като същата следва да се уважи до пълния претендиран
размер.
Съдът обсъди и претенцията на ищеца по чл.92 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 799.62 лева, представляваща начислена договорна
неустойка по прекратените договори, която вещото лице е изчислило дори в
по-висок размер – 808.40 лева. С писмена молба-становище вх. №10193/10.09.2019
г. ищцовото дружество е поискало и съдът е допуснал
на осн. чл.214 ГПК изменение на иска в тази му част,
като се претендира неустойка в размер на
общо 173.91 лв. Сумата е формирана като сбор от стойността на 3 месечни
абонаментни такси на всеки от ползваните абонаменти, а именно: 3x23,99 лв. /за
програма Резерв за мобилен номер ***/ + 3x13,99 лв. за програма Go Web Unlimited за мобилен номер ***/
+ 3х19,99 лв. /за програма Резерв Стандарт за мобилен номер ***/. Настоящият съдебен
състав намира за основателни възраженията на особения представител на ответника
относно валидността на неустоечната клауза по процесните договори. При преценката на действителността на клаузата, пораждаща
задължението, чието изпълнение се претендира, съдът приема, че неустоечната клауза се явява нищожна, на основание чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, във вр. с
чл.143, т.14 от ЗЗП. Съображенията за това са следните:
Ответникът Ц.М. има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата
на чл.143 от ЗЗП се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а
разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. Т.е, за да е нищожна една клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки
някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от
изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално. Съдът намира,
че процесната клауза за неустойка осъществява
фактически състав по чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя
изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за
предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без
доставчика на практика да предоставя услугите. В същото време не попада в
изключенията по чл.144 от ЗЗП. Съдът намира, че клаузата от процесния
договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена,
тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков
договор, в който се попълват при подписването му единствено данните
индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна
услуга. Поради това, очевидно е, че ответникът, в качеството на потребител не
би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на
дружеството промени в бланкетните клаузи. Противното
– предоставена такава възможност при подписване на процесните
договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Съдът счита, че тази неустоечна
клауза е нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, каквито са и възраженията на особения представител. В тази насока е
формирана задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение
№110 от 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустоечни
клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат при прекратяване на
правоотношението заплащане на неустойка в размер на останалите периодични
платежи до крайния уговорен срок на договора, тъй като позволяват едната страна
по правоотношението да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
своята насрещна престация. Така се създават условия
за неоснователно обогатяване на едната страна
и позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон функции
и нарушава принципа за справедливостта.
Признание на ищеца за неравноправността на посочените
клаузи се съдържа и в постигнатата между Комисията за защита на потребителите и
ищцовото дружество извънсъдебна спогодба от
11.01.2018 г., приложена по делото. Видно от текста на същата, тя е постигната
в контекста на заведени от КЗП колективни искове срещу ищцовото
дружество за обявяването на същата клауза в типовия договор за мобилни услуги
за неравноправна. По тези колективни искове са били образувани гр.д. №
15539/2014 г. и гр.д. № 16746/2014 г., и двете по описа на СГС. В резултат на
спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени клаузата за неустойката, включена
в договорите с потребителите-физически лица, като бъде предвидено, че
„...максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти“. Видно от съдържанието на постигнатата
спогодба, тя се прилага по отношение на нови и съществуващи клиенти на ищеца –
физически лица, стига по отношение на последните да не е изтекъл задължителния
срок на договора към датата на промяната. В конкретния случай към датата на
промяната срокът на договора е изтекъл – на 16.06.2016 г., поради което съдът
намира, че размерът на дължимата неустойка не може да бъде определен в размер
на три месечни вноски съобразно изменено съдържание на договорите след
12.01.2018 г. Ето защо претендираната неустойка в
размер на 173.91 лева не се дължи и искът с правно основание чл.92 ЗЗД следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете, възлизащи на общо на 666.08 лева за платени
държавни такси, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение, от които – 83.53 лева в заповедното производство и
582.55 лева в исковото производство.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да
му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска. Неоснователни са
наведените от особения представител възражения за прекомерност на адвокатския
хонорар, чийто размер от 208.05 лева съдът намира за съответстващ на
фактическата и правната сложност на делото.
На особения представител адв.
Р. И. следва да се издаде разходно касов ордер за
определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш
И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ц. с. м., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление ***, Б.П. С., сграда 6 със законен представител – О.Б.Ш.
сумата от 146.54 лв. (сто четиридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.06.2014
г. и допълнително споразумение към него
от 23.12.2014 г. за абонатен номер *********, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.11.2017 г. до окончателното плащане, която сума
представлява част от вземането, за което
е издадена Заповед №1184/29.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1833/2017 г. по описа на РС К., като до пълния претендиран размер от 246.61 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ц. с. м., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П. С., сграда 6 със законен представител
– О.Б.Ш. сумата от 432.09 лв. (четиристотин тридесет и два лева и девет
стотинки), представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг на
мобилно устройство от 01.07.2015 г. и Договор за лизинг на мобилно устройство от
08.02.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, Б.П.
С., сграда 6 със законен представител – О.Б.Ш. против ц. с. м., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 173.91 лв. (сто седемдесет и три лева и деветдесет и
една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори
за мобилни услуги за абонатен номер *********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ц. с. м., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, Б.П. С., сграда 6 със
законен представител – О.Б.Ш. сумата от 83.53 лв. (осемдесет и три лева и
петдесет и три стотинки), представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 582.55 лв. (петстотин осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника Ц.С.М.особен
представител – адв. Р. И. ***, РКО за сумата от
333.48 лева (триста тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки).
ПРИСЪДЕНИТЕ
суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „С. Е.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване от страните пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.