РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велико Търново, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм.д. № 752
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба, подадена
от „И.И. 2011“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Плиска“ № 3, вх. „В“, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10926/ 11.11.2020 г., издадена от Ж.И.А. - началник на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, без да се правят някакви конкретни оплаквания. Посочва се
единствено, че в обекта има заредена стока, която се продава само през този
период на годината и която има предколеден характер, като е невъзможно да се
съхрани до следващите коледни празници. Изтъква се, че нарушението е извършено за първи път и ще се
постарае да остане такова. От съда се иска да постанови решение, с което да
отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата –
Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез
процесуалния си представител гл. ***К. заема становище за неоснователност на
подадената жалба и законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че от
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството не
е издало необходимия документ и по този начин е допуснало нарушение на
императивната разпоредба на чл. 25 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. Извън това, изтъква, че в хода на проверката е
установено, че дружеството е допуснало и друго нарушение, а именно нарушение на
чл.
33 от Наредба
Н-18/
2006 г. на МФ, тъй
като между фактическата наличност в търговския обект и разчета на касова
наличност е налице неотразена положителна разлика в сумата, а именно в размер
на 94,95 лв., а фискалното устройство, което е монтирано и функциониращо в обекта,
е притежавало функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми. С тези
доводи, развити в хода на устните състезания, моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
10926/ 11.11.2020 г., издадена от Ж.И.А. - началник на отдел „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП – гр. София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „И.И. 2011“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Плиска“ № 3, вх. „В“, представлявано от И.С.И., са наложени принудителни административни
мерки “Запечатване на търговски обект” – две търговски маси „щандове“ за
плодове, находящи се в гр. Велико Търново, бул. „България“ № 1, стопанисвани от
„И.И. 2011“ ЕООД с ЕИК ********* – гр. Велико Търново и „забрана за достъп“ до
същия обект за срок от 14 дни, като е определено запечатването да се извърши в
срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена на 05.11.2020 г. от органи по приходите в ГД „Финансов контрол“
на НАП, проверка на търговски обект –
две търговски маси „щандове“ за плодове, находящи се в гр. Велико Търново, бул.
„България“ № 1, стопанисвани от „И.И. 2011“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Плиска“ № 3, вх. „В“. При
проверката било установено, че в проверявания обект /две търговски маси с номер
150 и 155/ се извършва продажба на грозде, ябълки, малини, ягоди, дюли и други
на цени от 2,00 лв. до 12,00 лв. за килограм. Двете маси били събрани една до друга и
продажбите се маркирали от един брой ФУ. Заетата площ била около 15 кв.м. В
обектите не се използвал програмен продукт СУПТО и нямало ПОС-терминално
устройство. В хода на проверката била извършена контролна покупка от
проверяващия екип на грозде на стойност 3,30 лева. Сумата била заплатена в брой и приета от управителя на дружеството, но
не била издадена фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо към
момента на проверката фискално устройство. За продажбата не била издадена и
касова бележка от кочана с ръчни касови бележки. При извършване на проверката
бил изведен дневен финансов отчет от фискалната памет и били засечени паричните
средства в касата на проверявания обект, при което била установена разчетена
касова наличност от ФУ – 61,30 лв., фактическа наличност – 156,25 лв., въведена
сума в касата – 30,00 лв., изведени пари от касата – 0,00 лв., или била
установена касова разлика в размер на 94,95 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0006402/ 05.11.2020 г., подписан
от контролните органи и от И.И. без възражения. Обстоятелството, че не е
регистрирана промяната в касовата наличност е определено като нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а неиздаването на фискален касов
бон - като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4
от ЗДДС. Така констатираното е послужило за основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за издаване на
оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка
„Запечатване на обект“ за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със
същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна
административна мярка „Забрана за достъп“ до обекта за същия срок, като е
указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на
запечатването му. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 19.11.2020
г., видно от разписката към нея. Недоволно от приложената ПАМ „И.И. 2011“ ЕООД я е оспорило пред настоящия съд с жалба вх. №
26727/ 01.12.2020 г., подадена чрез административния орган.
В съдебната фаза
на производството като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед, изпратени с писмо изх. № 26727#2/ 02.12.2020 г. на директора на ТД на НАП
гр. Велико Търново. От оспорващото дружества не са ангажирани други
доказателства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с
надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, наемател на
търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159
от АПК същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10926/ 11.11.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП -
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което
отговаря на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност. Същата
включва подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително пресъздава и съдържанието на Протокола за извършена проверка
сер. АА № 0006402/ 05.11.2020 годна. Изложени са мотиви за налагането на ПАМ и
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. Заповедта съдържа подробно словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правните основания,
които в пълнота кореспондират помежду си.
В хода
на административното производство органите по приходите са изпълнили
задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката в
присъствието на търговеца и са довели до знанието му установените факти и
предприетите въз основа на тях последващи действия. Осигурено е участието му в
производството и не е възпрепятствано правото му на защита. Съобразно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК са изяснени значимите факти и
обстоятелства при констатиране на нарушението. Не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, водещи до отмяна на
заповедта.
Не се откриват пороци, засягащи материалната
законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от негов пълномощник. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. от МФ независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/
2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган,
налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него.
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
„до 30 дни“.
В
настоящия случай нарушението е установено по безспорен начин от контролните
органи. За осъществената проверка е съставен протокол, който обективира
резултатите от нея и който се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Освен това съставът на
нарушението – неиздаване на касов бон, не се оспорва от жалбоподателя, дори
напротив – същият изрично заявява в жалбата, че е извършил нарушението за първи
път. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът
по приходите да наложи ПАМ и последният не разполага с други юридически равностойни варианти,
поради което преценката относно обществената значимост на административното
нарушение, включително поредността му и причиняването или не на щети на фиска,
е направена от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При
описаните по-горе факти са налице предвидените в закона предпоставки за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС.
След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект, органът по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС следва да
наложи предвидената в закона принудителна административна мярка.
Преценката, която
следва да извърши административният орган при налагането на ПАМ от вида на
процесните, е тази по отношение на срока на принудителната административна
мярка и такава е била направена от органа с оглед вида на извършеното
нарушение. Видно от самата заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок
са съобразени вида и обема на упражняваната в обекта
търговска дейност, както и значимостта на
държавния
интерес, който се охранява. Анализирани са капацитетът, посещаемостта,
асортиментът, който се предлага в обекта, местоположението и вида на търговския
обект. Направено е заключение, че е налице възможност за реализиране на
значителни обороти, а оттам и приходи за задълженото лице. Неотразяването на
продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика, като причинява значителни и трудно
поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта
продажби, което води до неправилно определяне на реализираните оборот и печалба, а от там и
на дължими данъци. Налице е висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето. Нарушението касае отчетността, което води до укриване на приходи,
а спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита
на обществения интерес. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба при всички
положения е нарушена фискалната политика на държавата. При определяне на срока
в размер по-малък от средно допустимия са съобразени изтъкнатите от
жалбоподателя смекчаващи обстоятелства – констатирано първо по ред нарушение от
този вид.
Не
следва да се подценява обстоятелството, че констатираните нарушения реално са
две, въпреки че отношение към наложената ПАМ има само неиздаването на касов
бон. Второто нарушение касае нерегистрирането на промени в касовата наличност,
което води до разлика между наличните и документираните средства, а всяка
разлика препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата
наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за
съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня,
както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с
извършени разплащания с други търговци. В случая се доказа, че при извършената
от контролните органи проверка е била установена разлика между фактическата и
разчетената касова наличност в обекта, представляваща въвеждане на пари в
касата, която не е била отбелязана във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“ суми, съставляваща нарушение на нормата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18. Нарушението е формално, като за съставомерността му не е необходимо
да настъпят вредни последици. Разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ се намира в глава четвърта „Издаване на документ за
продажба чрез фискално устройство“ и регламентира отчетността на паричните
потоци от дейността на съответните задължени лица и тяхното регистриране. В
алинея първа от цитираната разпоредба е въведено общото задължение за
съответните лица по чл. 3 от Наредбата извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми, т.е. задължението е промяната в касовата
наличност /независимо дали положителна или отрицателна/, да бъде отразена чрез
фискалната памет на фискалното устройство, ако има работещо такова в съответния
търговски обект, а не по някакъв друг начин. В конкретния случай това изискване
не е съобразено, като е установена разлика, като фактическата касова наличност
е била по-голяма от отчетената като реализирана във фискалното устройство.
Безспорно е установено, че търговецът не е изпълнил задължението си,
произтичащо от разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 година. Констатираната разлика между
фактическата наличност в касата на търговския обект и наличността на парични
средства според данните от ФУ няма пряко отношение към налагането на ПАМ, а
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е основание за
налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е сред основанията, посочени в
чл. 186, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Въпросната констатация обаче се явява
подкрепяща тезата на органа по приходите относно възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето, а от там и определената продължителност
на наложената ПАМ.
Неиздаването
на фискален бон е самостоятелно и достатъчно основание за прилагане на
законовата разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мотивиран и фактически
обоснован от конкретните обективни данни е изводът, че е извършено нарушение и
нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното обосновава нуждата от
прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните специфики на търговския
обект и местоположението му, определеният срок от 14 дни при допустими до 30
дни се явява съразмерен.
Продължителността се обосновава още и от значимостта на охраняваното обществено
отношение. Съдът приема, че
определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок по чл. 187, ал. 1 от ЗДД, отговаря на тежестта на
нарушението и е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на
ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа за съразмерност по
чл. 6 от АПК и целта на закона. Негативните последици от налагането на ПАМ
върху жалбоподателя са резултат от собственото му поведение, изразяващо се в
неиздаването на фискален бон за извършена продажба.
Заповедта
е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в нея
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в
търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към
постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в търговския обект,
т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за прието плащане. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, правилно отчитане на
продажбите и определяне размера на публичните задължения.
По изложените съображения законосъобразни са изводите на
административния орган, че са налице предвидените от закона предпоставки за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.Съобразно изложеното,
настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се явява
искането на ответника за разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК /производството е по
реда на този кодекс/, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00
лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя
от съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт се изчерпва
със становище по съществото на спора, като казусът не се отличава с фактическа
и правна сложност. При това положение, съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, би било необосновано. На ответника се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., а претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над този размер, до сумата от
500,00 лв. е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата
на „И.И. 2011“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Плиска“ № 3, вх. „В“, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10926/ 11.11.2020 г., издадена от Ж.И.А. - началник на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София.
Осъжда
„И.И. 2011“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Плиска“ № 3,
вх. „В“,, да заплати на ТД на НАП-Велико Търново, разноски в размер на 100
/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :