Р Е Ш Е Н И Е
№ 334/26.11.2020 г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВИДИНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Г. Й.
при
секретар В. У.
като
разгледа докладваното от съдия В. М.
въззивно гражданско дело № 489 по описа на ВОС за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“, със седалище и адрес на
управление: гр.С. чрез процесуален представител срещу Решение № 239/02.04.2020г. по гр.д. № 2403/2019г.
на Видински РС, с което въззивникът е
осъден да заплати на И.В.Р. ,с ЕГН : ********** СУМАТА
от 1 570.04 лева - представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, 190.09 лв-мораторна лихва , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, Д.т – 112.80 лв., 80 лв. възнаграждение за
в.л и 639.90 лв адвокатско възнаграждение., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което иска да бъде
отхвърлен. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за
МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа.
Доколкото е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР разпоредбите на общото гражданско
законодателство, не може да немерят приложение. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период са
били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната
заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст.Моли за
присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна е депозиран отговор, в който оспорва
въззивната жалба. Претендира направени разноски пред въззивната инстанция в
размер на 700 лв., съобразно договор за правна помощ и списък на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Представя молба, в които поддържа
доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се
присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК в условията на евентуалност, ако
претендираното възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия
надвишава минимума в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно
призован оспорва изцяло въззивната жалба.
За да се произнесе по спора,
съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. д. „П. б. и з. на н.“ – ВМР, с адрес гр.С.
против Решение№ 239/02.04.2020г. по гр.д. № 2403/2019г. на Видински РС, с
което въззивникът е осъден да заплати
на И.В.Р. ,с ЕГН : ********** СУМАТА
от 1 570.04 лева - представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, 190.09 лв-мораторна лихва , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, Д.т – 112.80 лв., 80 лв. възнаграждение за
в.л и 639.90 лв адвокатско възнаграждение., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните
по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства,че страните са обвързани
от служебно правоотношение, по силата на което ищецът И.В.Р. ,с ЕГН : ********** е полагал труд на длъжност в Р С “П. б. и з.
на н.” /РСПБЗН/ - В. която е на
структурно подчинение към Г. д. „П. б. и з. на н.“ /ГДПБЗН/ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства и заключение
по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в
табличен вид е изготвило справка за общо
положения нощен труд за периода 22.08.2016г.
- 22.08.2019г.,
Същия е 228 часа, преизчислени по коефициент
1.143 Общо дължимата сума за
неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за
периода22.08.2016г. - 22.08.2019г. е
в размер на 1 570.04 лв.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при
преизчисляване на положения нощен труд през периода22.08.2016г.
- 22.08.2019г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия
съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в Главна дирекция "П. б. и з. на
н“ и териториалните й служби, какъвто
безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от
01.07.2014г./, доколкото в този закон
не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение
на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма
спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е
полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на
12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се
заплаща като извънреден труд. Спорен
по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и
обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет на въззивното
обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия
процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., за който се претендира
заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването
му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР
в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира
със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В
ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 22.08.2016г.
- 22.08.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от
02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е
посочено,че "При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.-
отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано-29.07.2016г.
Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба
е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционния съд е приел,
че е налице празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то
чрез преизчисление на положения нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран
период.
Размера на дължимата сума за доплащане е
посочена в приетото по дело и неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, както за присъдената главница, така и за акцесорната
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника не се дължат разноски.
По отношение претендираните разноски
на Въззиваемия
Въззиваемата страна претендира
разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с Чл.7 ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.,който размер Съдът намира за
справедлив и обоснован по смисъла на Чл.36 ал.2 Закона за адвокатурата.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на касационна
проверка.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 239/02.04.2020г.
по гр.д. № 2403/2019г. на Видински РС.
ОСЪЖДА Г. Д.„П. Б.
И З. НА Н., със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати на И.В.Р. ,с ЕГН : ********** , направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.